Кузей колкото и да ненавижда Симай, винаги се грижи за нея, дава й пари, плаща й квартирата...
- Публикувана: 28 май 2014, 13:06 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2014, 10:41 ч.
Север-Юг по БТВ-тема 15
Манут 
честито завършване! Желая ти успех в университета! 
и благодаря за почерпката - мммм ... много хубава! 
Дрийм Баръш заплаши Джемре, че ще издаде Кузей на ченгетата, че той е устроил капан на Ферат и го е изнудвал с дъщеря му. И това не са празни закани както може би някои си мислят от вас.
Не, не лъже Бану , че е бременна. А Кузей винаги ще се грижи за Симай ...
честито завършване! Желая ти успех в университета! и благодаря за почерпката - мммм ... много хубава! Дрийм
Баръш заплаши Джемре, че ще издаде Кузей на ченгетата, че той е устроил капан на Ферат и го е изнудвал с дъщеря му. И това не са празни закани както може би някои си мислят от вас.Не, не лъже Бану , че е бременна. А Кузей винаги ще се грижи за Симай ...
Прави ли ви впечатление,че на г-жа Ебру са й загладили перушинката,сложили са някой ред коса-вече не е толкова като проскубана кокошка? 
Бану миличката както винаги е супер издържана в модно отношение,грижат се да е облечена страхотно,много обичам да я гледам,страхотна е
Джексъна като по...на се ослушваше в Симайката,много тъпи изпълнения прави,честна дума
Бану миличката както винаги е супер издържана в модно отношение,грижат се да е облечена страхотно,много обичам да я гледам,страхотна е
Джексъна като по...на се ослушваше в Симайката,много тъпи изпълнения прави,честна дума
https://www.youtube.com/watch?v=NJtSeozuTfY
Мили мои сладурки,поздрав с тази красота за всички и лека и .. 
вие си знаете
Браво на Манут
Фен ,невероятни снимки качваш,ейвала.Не могат да го загрозят,ако ще и в дрипи да го облекат и гола глава да го подстрижат:),тези НЕВЕРОЯТНИ очи не могат да се скрият,всеки път се удивлявам.... тези уникални очи и мигли
Мили мои сладурки,поздрав с тази красота за всички
и лека и .. вие си знаете Браво на Манут
Фен ,невероятни снимки качваш,ейвала.Не могат да го загрозят,ако ще и в дрипи да го облекат и гола глава да го подстрижат:),тези НЕВЕРОЯТНИ очи не могат да се скрият,всеки път се удивлявам.... тези уникални очи и мигли
лека ти, ама много бягаш по тъч линията 
Фенче ти си отличничка и в работата и в темата 
Забравих да ви се похваля ... от едната вече съм отпуска
Здравейте!
Манут, честито! Успех и нататък!
За епизода:
Кузей и Шереф:
Ако беше убил Фърат и за да не влезе отново в затвора, Кузей е щял да се самоубие.
Дори и извън затвора, Кузей живее в свой собствен затвор, според Шереф.
Шереф: Да бъдеш с годеницата на брат си – разделили са се, но не може.
И той го съветва да замине.
Шереф е спокоен и уравновесен и действа успокояващо на Кузей.
Иначе, за разлика от тези на Али, разбиранията на Шереф са същите като на Кузей.
Разводът:
За Сами и Хандан.
Синовете и без това са отдавна разделени между двамата родители.
В хотела:
Зад блясъка на снимките от вестниците – позната история за домашно насилие със специфични особености. Вместо юмруци – психологически и емоционален тормоз.
Джемре разбра, че Кузей заминава за Берлин „завинаги”.
Кузей и Сами:
Една сцена със завладяваща дълбочина и горчива красота. Възлова за разбирането на сериала.
Мостът в началото и в края на сцената.
Емблематичен първи кадър: баща и син пред снимките, „разказващи” проникването на приятелските отношения в семейната история по кръвна линия.
Сега ще видим докъде е стигнало малкото момченце с разперени ръчички, жадуващо любов, в „заразяването” с любов и на другите в неговия живот.
Няма нищо случайно в този първи кадър. Отворените врати свързват визуално дневната и кухнята през коридора и създават дълбочина, която след малко ще бъде използвана.
Разговорът започва с обсъждане на пътуването, загриженост. След това Сами се връща назад във времето. Смъртта на приятеля Али - първият път, когато след инцидента Кузей е сложил глава на рамото на баща си. И още по-назад. Детството на синовете и бащинството на Сами. Болната тема на Кузей, който се развълнува и отиде в кухнята. Така във видимото за зрителя пространство двамата се оказват максимално отдалечени един от друг, а съдържанието на изговаряното „превежда” разстоянието между тях като разлика във времето и културите. От дневната „говори” миналото, а в кухнята „слуша” днешният ден. Смалената фигура на Сами, потънала в спомена и сякаш „потънала” във времето, е с гръб към нас.
Чрез Сами миналото ни разкрива своите разбирания за детството и бащинството, правилата за които се предават от баща на син. Водещ е материалният аспект: изхранване, здраве; емоциите, любовта са потиснати, не се изразяват и нямат място в мъжкия свят. Единствените моменти на някаква нежност са след банята, на скрито и за малко, когато децата получават своята ограничена порция нежност - погалване по главата. „Това съм видял от своя баща. Помислих си, това е бащинството.”
Докато миналото говори, съвременният млад мъж слуша и плаче.
Всъщност преживяват и плачат и двамата, защото жертви на тези разбирания са и двамата. Сами – неизживял детството си и пропуснал родителството си. Кузей – носещ болезнения спомен на детство, лишено от любов.
Режисираното чрез постановката на сцената разстояние в пространството, отговаря на огромното разстояние, делящо разбиранията на старата култура от тези на нашата съвременност. След като се чу гласът на миналото, двамата са отново заедно в дневната. Сега тези остарели разбирания ще бъдат „поправени”. Осъзнаваното от Кузей негативно наследство е, че той може с лекота да изразява негативни емоции, но трудно - любовта. Това прави толкова по-ценен следващият момент на любовно признание към бащата: „Ти си моят герой, татко.” „Обичам те!” Следват го хитрият детски поглед на Сами, погалване по главата, което той много пъти досега не се осмели да направи, и „И аз те обичам!”, казано с треперещ глас. Ръка в ръка на рамото на сина, а на преден план - часовникът на Али. Той показва новото време на отношения бащи – синове: без дистанция и без да е срамно да изразяваш чувствата си. Мъжете могат да плачат и да говорят за любов. Кръвната връзка баща син заживява нов живот, изпълнена с духовно общуване и приятелство. Оттук преминава пътят от бащата, чийто глас „гърми” и който разпорежда с власт и физическа сила в семейството, към мечтата на Кузей: да чува в дома си само детските гласове. Една великанска крачка на промяна в културното разбиране на бащинството.
Кузей „отключи” сърцето на баща си, останало досега заключено по правилата на времето, в което е живял. Сега може би разбираме Сами по-добре. А той самият в един по-късен момент ще може да разбере любовта на Кузей към Джемре.
Двама великолепни актьори в една великолепно замислена и режисирана сцена.
[/b]
[/b]
Кузей – Гюлтен – Сами:
Гюлтен: Всичко е заради нея; съжалява; Джемре е нещастна; искала е да е за добро, но е донесла нещастие; признава за отказаните обаждания; Джемре го е чакала да спре сватбата. Потупа го майчински по рамото и „Лек път!” Разговорът е важен за Кузей, защото с него Гюлтен „се дръпна” от пътя между него и Джемре, на който беше застанала при предишния им разговор.
Сами: Кузей започва нов живот; Джемре щеше да е жена на брат му, а сега е негова приятелка. Нищо повече, „Хайде, сине!” Сами иска да събере братята. Това предполага Джемре да стои далече от Кузей, тъй като тя се смята за виновна за враждата помежду им. Дали и ние мислим така, е друг въпрос.
[/b]
Кузей и Гюлтен тръгват в различни посоки; и двамата са тъжни; тъжен е и Сами при вида на пустата улица; звъни Гюней – той е единственият щастлив от заминаването на Кузей. Джемре му се привижда все по-близо и все по-възможна за него.
Джемре – Баръш:
Между тях всичко е изговорено. Виждат се големите различия в разбиранията им. Издевателства над нея.
Симай – Зейнеп:
Поредната лоша игра на Зейнеп. Но подценява Симай. Това остава тема с продължение. Много хубаво я изиграха двете момичета тази блондинска сценка.
Кузей – Шереф:
Докато двете си играят на псевдоприятелство, Кузей и Шереф продължават да се сближават чрез опознаване и истински интерес един към друг.
Гюлтен:
Преди време някой насочи вниманието към Девичата кула. В сцената с Гюлтен на крайбрежния булевард кулата вероятно има някакъв смисъл – Гюлтен седи пред нея. В два поредни кадъра ни показват кулата и веднага след това хотела, който има същите очертания. Може би се прави аналогия с положението на Джемре, която в момента е като „затворена” от Баръш, пленница (като в легендата за затворената в кулата принцеса), доколкото според договорката им са ограничени всички нейни действия, отнета и е пряката телефонна връзка.
Радостта на Гюней беше за кратко. Две неприятни изненади го очакват: Бану е бременна, а майка му любезно е подсетена да напусне дома на Синанер. След начина, по който се ожени, начинът, по който посрещна детето си, добре характеризират Гюней като човек. Лек намек към Хандан да се отърве от нея като и купи къща в родния град. Тя е много наивна по отношение на свободата си. Син от Гюней, единствено това я урежда, за да бъде продължена кръвната връзка, която върви по мъжка линия.
Всеки посреща бебето според собствения си интерес.
Манут, честито! Успех и нататък!
За епизода:
Кузей и Шереф:
Ако беше убил Фърат и за да не влезе отново в затвора, Кузей е щял да се самоубие.
Дори и извън затвора, Кузей живее в свой собствен затвор, според Шереф.
Шереф: Да бъдеш с годеницата на брат си – разделили са се, но не може.
И той го съветва да замине.
Шереф е спокоен и уравновесен и действа успокояващо на Кузей.
Иначе, за разлика от тези на Али, разбиранията на Шереф са същите като на Кузей.
Разводът:
За Сами и Хандан.
Синовете и без това са отдавна разделени между двамата родители.
В хотела:
Зад блясъка на снимките от вестниците – позната история за домашно насилие със специфични особености. Вместо юмруци – психологически и емоционален тормоз.
Джемре разбра, че Кузей заминава за Берлин „завинаги”.
Кузей и Сами:
Една сцена със завладяваща дълбочина и горчива красота. Възлова за разбирането на сериала.
Мостът в началото и в края на сцената.
Емблематичен първи кадър: баща и син пред снимките, „разказващи” проникването на приятелските отношения в семейната история по кръвна линия.
Сега ще видим докъде е стигнало малкото момченце с разперени ръчички, жадуващо любов, в „заразяването” с любов и на другите в неговия живот.
Няма нищо случайно в този първи кадър. Отворените врати свързват визуално дневната и кухнята през коридора и създават дълбочина, която след малко ще бъде използвана.
Разговорът започва с обсъждане на пътуването, загриженост. След това Сами се връща назад във времето. Смъртта на приятеля Али - първият път, когато след инцидента Кузей е сложил глава на рамото на баща си. И още по-назад. Детството на синовете и бащинството на Сами. Болната тема на Кузей, който се развълнува и отиде в кухнята. Така във видимото за зрителя пространство двамата се оказват максимално отдалечени един от друг, а съдържанието на изговаряното „превежда” разстоянието между тях като разлика във времето и културите. От дневната „говори” миналото, а в кухнята „слуша” днешният ден. Смалената фигура на Сами, потънала в спомена и сякаш „потънала” във времето, е с гръб към нас.
Чрез Сами миналото ни разкрива своите разбирания за детството и бащинството, правилата за които се предават от баща на син. Водещ е материалният аспект: изхранване, здраве; емоциите, любовта са потиснати, не се изразяват и нямат място в мъжкия свят. Единствените моменти на някаква нежност са след банята, на скрито и за малко, когато децата получават своята ограничена порция нежност - погалване по главата. „Това съм видял от своя баща. Помислих си, това е бащинството.”
Докато миналото говори, съвременният млад мъж слуша и плаче.
Всъщност преживяват и плачат и двамата, защото жертви на тези разбирания са и двамата. Сами – неизживял детството си и пропуснал родителството си. Кузей – носещ болезнения спомен на детство, лишено от любов.
Режисираното чрез постановката на сцената разстояние в пространството, отговаря на огромното разстояние, делящо разбиранията на старата култура от тези на нашата съвременност. След като се чу гласът на миналото, двамата са отново заедно в дневната. Сега тези остарели разбирания ще бъдат „поправени”. Осъзнаваното от Кузей негативно наследство е, че той може с лекота да изразява негативни емоции, но трудно - любовта. Това прави толкова по-ценен следващият момент на любовно признание към бащата: „Ти си моят герой, татко.” „Обичам те!” Следват го хитрият детски поглед на Сами, погалване по главата, което той много пъти досега не се осмели да направи, и „И аз те обичам!”, казано с треперещ глас. Ръка в ръка на рамото на сина, а на преден план - часовникът на Али. Той показва новото време на отношения бащи – синове: без дистанция и без да е срамно да изразяваш чувствата си. Мъжете могат да плачат и да говорят за любов. Кръвната връзка баща син заживява нов живот, изпълнена с духовно общуване и приятелство. Оттук преминава пътят от бащата, чийто глас „гърми” и който разпорежда с власт и физическа сила в семейството, към мечтата на Кузей: да чува в дома си само детските гласове. Една великанска крачка на промяна в културното разбиране на бащинството.
Кузей „отключи” сърцето на баща си, останало досега заключено по правилата на времето, в което е живял. Сега може би разбираме Сами по-добре. А той самият в един по-късен момент ще може да разбере любовта на Кузей към Джемре.
Двама великолепни актьори в една великолепно замислена и режисирана сцена.
[/b][/b]Кузей – Гюлтен – Сами:
Гюлтен: Всичко е заради нея; съжалява; Джемре е нещастна; искала е да е за добро, но е донесла нещастие; признава за отказаните обаждания; Джемре го е чакала да спре сватбата. Потупа го майчински по рамото и „Лек път!” Разговорът е важен за Кузей, защото с него Гюлтен „се дръпна” от пътя между него и Джемре, на който беше застанала при предишния им разговор.
Сами: Кузей започва нов живот; Джемре щеше да е жена на брат му, а сега е негова приятелка. Нищо повече, „Хайде, сине!” Сами иска да събере братята. Това предполага Джемре да стои далече от Кузей, тъй като тя се смята за виновна за враждата помежду им. Дали и ние мислим така, е друг въпрос.
[/b]Кузей и Гюлтен тръгват в различни посоки; и двамата са тъжни; тъжен е и Сами при вида на пустата улица; звъни Гюней – той е единственият щастлив от заминаването на Кузей. Джемре му се привижда все по-близо и все по-възможна за него.
Джемре – Баръш:
Между тях всичко е изговорено. Виждат се големите различия в разбиранията им. Издевателства над нея.
Симай – Зейнеп:
Поредната лоша игра на Зейнеп. Но подценява Симай. Това остава тема с продължение. Много хубаво я изиграха двете момичета тази блондинска сценка.
Кузей – Шереф:
Докато двете си играят на псевдоприятелство, Кузей и Шереф продължават да се сближават чрез опознаване и истински интерес един към друг.
Гюлтен:
Преди време някой насочи вниманието към Девичата кула. В сцената с Гюлтен на крайбрежния булевард кулата вероятно има някакъв смисъл – Гюлтен седи пред нея. В два поредни кадъра ни показват кулата и веднага след това хотела, който има същите очертания. Може би се прави аналогия с положението на Джемре, която в момента е като „затворена” от Баръш, пленница (като в легендата за затворената в кулата принцеса), доколкото според договорката им са ограничени всички нейни действия, отнета и е пряката телефонна връзка.
Радостта на Гюней беше за кратко. Две неприятни изненади го очакват: Бану е бременна, а майка му любезно е подсетена да напусне дома на Синанер. След начина, по който се ожени, начинът, по който посрещна детето си, добре характеризират Гюней като човек. Лек намек към Хандан да се отърве от нея като и купи къща в родния град. Тя е много наивна по отношение на свободата си. Син от Гюней, единствено това я урежда, за да бъде продължена кръвната връзка, която върви по мъжка линия.
Всеки посреща бебето според собствения си интерес.
Фенче ти си отличничка и в работата и в темата
Забравих да ви се похваля ... от едната вече съм отпуска
Бравос
сега остава да пуснат и Перлата Ванче никво спане
освен, ако не сънуваш.... сещаш се кой 
Препоръчани теми