Социални работници отнемат деца поради БЕДНОСТ на родителите.

Ето това е един пропуск в системата, който лично мен много ме дразни. Социалните работят на принципа "за едни майка, за други-мащеха".

Много примери за крайна бедност се дадоха тук и ако половината от тях бяха водещ критерий, би трябвало 80% от циганетата да са прибрани от родителите. Ромите пият, бият ги, пускат ги зимата да излизат по джапанки, ровят по кофите, не ги пращат на училище... Всички сме ги виждали. Раждат деца единствено за да взимат помощи и какво? До тях социален работник не приближава на по-малко от 100 метра. Определено системата е сбъркана.
И в този ред на мисли, някой чел ли е някъде дефиниция на "дете в риск"?
Защото ако няма такава, значи тези служби работят избирателно и няма сила на света, която да ме убеди, че не е така.

Like_Smoke,  не става въпрос, че не е проблем детето да подпали къщата, а че никой не е застрахован от това

 Разбира се, че има дефиниция за дете в риск. И далеч не всички деца в риск се отнемат от родителите си. Въпросът е, защо дори в тези крайни случаи, в които деца са изведени след сигнал, тук се твърди, че това е лавинообразно и че се извършва единствено поради критерий бедност.

Дете в риск е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист;
д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище

 Стотици хиляди деца в риск си живуркат при необезпокояваните си рискови родители. За тях чуваме чак когато ги претрепят, или стигнат до болница, макар че дълго време преди това за тях е съществувала "опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие".
  За мен грижата на държавата би трябвало да е насоченакъм физическо оцеляване  и социално включване на тези деца, пък дали семейната среда е най-доброто за такова дете рисковия родител трябва да докаже, след като се е издънил веднъж. А не като констатираме, че детето е във лошо физическо състояние и не може да говори, да дадем пари на родителя, да го подкрепим,  та дано той се погрижи за детето си.
  
  И кажете най-накрая, колко са тия деца, отнети от бедните си родители и предадени на приемно семейство поради бедност. Колко? Сто, двеста, десет? Някаква цифра все пак трябва да има, щом се говори за лавинобразно.

В момента постоянно се дават детски и помощи на алкохолизирани и маргинализирани неграмотни индивиди. Като резултат се получава, че си отглеждаме постоянно нарастващо общество от социални паразити, чиято цел е да създават "касички" в лицето на собствените си отрочета.
Отнемането на касичките и пращането им в приемни семейства може би е някакво решение в такива случаи, но едва ли това е истинското решение на проблема.

Като се отнемат лошо, като не се отнемат пак лошо... Няма угодия. Все пак приемната грижа е нещо ново.

На циганите не само социалните не обръщат внимание, ами и други институции.
Elefteria, така говориш сякаш самия соц работник обикаля и събира децата по свое усмотрение.

Лошо става само като се злоупотребява с власт или като се правят грешки от небрежност или лоша преценка.
На циганите напротив-твърде много и едностранно внимание им обръщат от всички институции.
От социалните им отпускат помощи без да отчитат за какво се използват тези помощи.
В училище към тях няма и елементарни изисквания за хигиена и добро поведение, вообще не говоря за учене.
Полицията ги е оставила да безчинстват безнаказано над отдалеченото и безпомощно селско население, да крадат жици, релси, да замерят влакове с камъни и др. подобни.
От общините са ги оставили да живеят в незаконни и неотговарящи на никакви санитарни или строителни изисквания бараки, струпани набързо върху чужди земи.

Въпроса с циганите не на тази тема, но така или иначе се докоснахме и до него.

Прочетох и ще се опитам максимално сбито да обобщя. Ако аз се занимавам професионално с институция, която злоупотребява с правомощията си, ще ми се иска не да ги няма, ами лично да ги затрия. Ние тук, четящите, които наскоро се светнахме за какво иде реч в темата, няма как да знаем колко е читава работата на социалните(обаче г/д поназнайваме за работата на други държавни служби, та смятам, можем да направим връзката). Въпросът е как да стане така, че всички да си вършат работата?
Но, наистина...Как може повечето тук да не са чули и видели, що е то праг на бедност. И от писанията ми става ясно, че само при циганите може да има такова нещо. Циганите сами ще се оправят, разберете. А, и нали не плащат ток, но получават помощи. Никой не може да се намеси в тяхната общност, все още не ги разбираме достатъчно(онези, крайно бедните).
Обаче за българи да ми кажете, че не знаете какво е бедност...Освен онези, с бутилка в ръка и цигара в уста. Има такива, но те невинаги са лоши родители и пак невинаги са българи. Познавам такива.
Да ми кажете сериозно, че никой тук като малък не е ял картофи с дни, до следващата заплата на родителите му. За съжаление беше така и аз си го спомням. Живели сме в една стая с майка ми и баща ми през зимата. Не ми е пречело. Имах и приятелка, която караше на картофи целогодишно. И те оцеляха. Тетрадки се купуват веднъж в годината, хляб- всеки ден. Не дай си Боже някой да се разболее...Износвахме дрехи от братовчеди и ни даваха по 50ст. джобни, когато има. А на съседите- лекари дъщерята я хранеха с цигански баници. Ако има лютеница- тя се мажеше като мехлем на рана. Тънко, но да има. В момента завършва право в чужбина и все още цени малкото, което има, въпреки че техните имаха. Майка ми даваше старите дрехи на цигани, ако няма кой да ги доизноси. Те пък ни носеха горски плодове, които иначе продаваха на пазара. Вършеха се услуги между семействата, за които днес ще ти поискат 50- 100 лв. Помагали сме си, така ни учеха.
Приятелите ми вече не са в България. Взеха си отличните дипломи и ги отнесоха в чужбина, където няма да се налага да продават вестници, за да изхранват дете някой ден. Да, имаше такива. Едва ли ще допуснете, че са отгледани по този начин, ако ги видите някъде. Като бебета, през '90- те, са ни гледали по същия начин. Мога още много да говоря от първо лице, но ако наистина не помните...няма смисъл. Само се радвам, че не съм срещала социален работник.

Помня, 90-те не бях бебе... Писах вече какво беше, но никога не сме стоели без ток, вода, дрехи и храна. По едно време майка ми остана без работа и си намери работа като помощник в кухня, баща ми, който е учител, едно лято работи общ работник на строеж, защото ни трябваха пари за нещо. И двамата не ги беше срам, че работят обща работа. Живяхме бедно, но не и мизерно.
Все една стая се отопляваше, а не като бебето, което е заварено на -10 градуса с няколко ката дрехи.
Яла съм картофи и филии с гочица, но съм яла, а не да си лягам гладна. Родителите ми не са изпивали парите си, просто годините бяха такива.

Станахме две
Най- безболезненият вариант за самотни майки без роднини, ми се струва, е да се назначават хора, които да помагат вкъщи. Има възрастни жени без работа, с ниски пенсии, които биха могли да помагат, докато майката ходи на работа. Временно, разбира се. Така мисля. Явно има някакъв фонд за приемни родители, които пари всички се чудим как да ориентираме в правилната посока...без да се злоупотреби с тях.

Leaves, колко мога да изпиша... Хем ми става жално, хем ми става милно.

Хубаво е да се назначават помощници на самотни майки, ама пак се допира до фактора ПАРИ. Рядко самотната майка може да изкарва достатъчно пари, за да плаща на жена да й помага, а на минимална заплата малко хора ще се навият.

  Че то несамотните майки не могат да си позволят домашна помощница, вие за самотните
 Не мисля, че помощта в къщи им е най-важна, на хората им трябват пари.

Аз останах с впечатлението, че се очаква държавата да им плаща на тези, които ще гледат децата. А за мен е по-адекватно да има повече детски градини, които децата да посещават, за да разполагат родителите с време за трудова заетост.

По време на соца много деца ходеха на седмични детски градини. Имам много такива познати, а и тук във форума се е споменавало често. Това, разбира се, е много тежко за детето, но все пак е някаква алтернатива, вместо детето да се праща при приемно семейство. Срещу определена сума децата да стоят на топло, да са нахранени и обгрижени, а родителите /майката/ да работи на смени. Докато си стъпи на краката.

Детската градина не е панацея. Моето дете през седмица-две е вкъщи с ясленски бацил. Така че плащам на една приятелка да идва да го гледа.

Да, това имах предвид, може и градина, но ми се струва, че персоналната помощ би била по- добра, така или иначе се дават онези пари...Поне да е полезно за някого. Не трети и пети лица да правят бизнес с приемни семейства. Защо да не се навие една пенсионерка, примерно, на минимална заплата да гледа дете. Може и студентка да е. Според обстоятелствата. Дори само да го взима от градина и да готви веднъж на ден, пак е нещо.

Тъй де, и аз питам точно това - колко е това лавинообразно отнемане на деца поради бедност? Трябва да има някакво число, което да се сравни с друго число.  Ало, авторката! Дай инфо кое му е лавинообразното?