ИСТАНБУЛ 32

Първи ден Дойде момента най – накрая да разкажа за поредното мое пътешествие из любимия град.
Всичко започна в дните около Коледа, пиейки кафе с моя вярна дружка от дума на дума стигнахме до Истанбул. И така първо бяхме тройка, после станахме четворка и накрая се заформихме тълпа.След Новата година започнах да избирам хотели, както обикновено направих един куп резервации, които в последствие отмених. Задължително условие беше закуската в хотела да се сервира на тераса с гледка към Босфор и така избора падна на Хюриет в Сиркеджи.
 След което дойде ред на програмата с по няколко варианта за всеки ден. Следващата стъпка както всички вече знаете беше избора на транспорт, повлияна от новите модерни /не всички/ автобуси на най – големия превозвач до Истанбул се добрах до заветните места от 1 -9 /първите места ги пазели за стюардесата/ за директния автобус в  23:00 ч. За първи път изневерих на ХАС/ за което горко съжалявам/.Групата ни тръгна от София в не пълен състав бяхме шест, останалите две мацки и младежа ги взехме от КПП Капитан Андреево.  За по голямата част от групата това беше  първо посещение  на Истанбул и за мен беше много важно да успея да покажа великолепието му по най –добрия начин. Пристигнахме в хотела, хвърлихме багажа и се отправихме към пл. Султан Ахмед. Първо посетихме Синята джамия /предпочитам да я посещавам сутрин, когато е измита и изчистена и все още го няма натрапчивия аромат на хиляди крачета/.
 Към 10:30 ч. излязохме, вече беше време за кафе и  следващата задължителна спирка беше кафето пред хамама на Хюрем Султан. Кафета, сокове, раздумки и дойде време за настаняване към 11:30ч . ни бяха казали, че стаите ни ще са готови. Хотелчето се оказа приятно, много чисто с обновени бани и стаи /те са малко теснички, но за нас това не беше проблем/. След настаняването групата ни се раздели на две. Четирима тръгнахме за Виаленд, а останалите към Св.София и водохранилището. Шатъла за Виаленд хванахме от пл. Султан Ахмед на обозначеното от Бялк място. Микробусчето дойде точно на минутата, това беше огромна изненада за мен/ но не  и последна относно точността/, този път нямаше огромни тълпи /както при предното ми посещение на Виаленд с качване от Кабаташ/ дори останаха доста свободни места. Входа за увеселителния парк при нас беше за възрастни 55ТЛ за детето мисля, че беше 45ТЛ, но не съм много сигурна. Голямото влакче вече работи, няма да ви казвам какъв невероятен кеф е. Водните атракциони и те работят само Годзила не работеше. Прекарахме си чудесно. Върнахме се на Еминьоню с шатъла в 20:00ч. /пред спирките за шатълите беше настанала малка лудница, дори микробуса с който ние се придвижихме беше пуснат извънредно само за Еминьоню/.
Вечеряхме в кръчмичка в района, храната беше много добра. Всъщност аз или съм много добро прасе или навсякъде приготвят вкусна храна/ поне там където съм била/.