Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

Рори, това което описваш, е типично за отношението на учителите в масовите училища по света към „аспитата”. Но у нас на този етап доброто отношение продължава докато детето се придържа към поведение, непречещо на гладкото провеждане на свещения за учителите учебен процес и докато някой родител на невротипично дете не се оплаче, че неговото и останалите „нормални” деца в класа не напредват достатъчно бързо в усвояването на учебния материал заради особеното дете. Тогава „госпожите” започват да настояват за повече часове в ресурсния кабинет или по-често присъствие на ресурсния учител в часовете (в случай, че не го приемат като потенциален коментатор на качеството на провеждането им).

Също толкова типично е отношението на невротипичните деца към „аспитата”. Те се дразнят от това, че „аспитата” учат бързо, изразяват се като възрастни, показват необикновени познания в някоя област и искат да са първи във всичко. Марк ми разказва за момченцето, което неотдавна се състезаваше в „България търси талант”. То казваше, че съучениците му и учителите му се радват и го подкрепят, но не е съвсем така. Дете от същия клас системно го биело, обиждало и се ожесточавало още повече от похвалите на учителката и опитите й да накара децата да уважават „аспито” за това, че учи по-бързо, пише си домашните в час и би могло дори да прескочи един или няколко класа. Родителите на побойника не можели да се справят с него и признавали, че детето им е озлобено от успехите на „аспито”. Но вероятно, ако не беше този изразител на завистта на останалите деца, щяха да се намерят други. Та, опитай едновременно с всички – с децата, с родителите, с твоето момченце, но и с учителите.


По отношение на сексуалността на хората от спектъра има сравнително малко задълбочени и непредубедени проучвания, но има данни, че известна част от физически зрелите хора от спектъра са „асексуални”, а тези които не са, не са активни в търсенето на сексуална близост и още по-малко в даването на израз за това. Камо ли дете на 10 години. Казват, че осъзнаването на сексуалното привличане при хората от спектъра изостава с 5-6 години от физическото, но нашият опит е различен. Нашето момче допреди 3-4 години не беше наясно с физическите различия между момчетата и момичетата и това не го интересуваше. Но преди около 1,5 години, когато започнаха физическите промени, тестостеронът очевидно промени и интересите му към другия пол. Това се изрази в желание да се запознава с какички, да ги хваща за ръка и да снима с таблета си от компютъра и телевизията манекенки и говорителки. Когато му обяснихме, че му е рано и че към 14 годишна възраст ще си има приятелка – момиче на неговите години, той насочи интереса си първо към една съученичка, която се премести в друго училище, а тази година – към друга – по типичния начин на ухажване при 12 годишните „в норма” (вземане на нещо нейно, лекичко бутване, сядане до нея в клас). И не мога да си представя, че той, както и което и да е момче от спектъра може да опипва и т.н.
Но ти си станала свидетел на реакцията на бащата на момиченцето в басейна. Хората – и възрастни, и деца са склонни да приписват на особените деца всякакви неща, включително повишена сексуалност, която поне при децата от спектъра липсва.
Случаят с Митко ме накара да се поразровя отново в нета по въпросите за сексуалното обучение при децата от спектъра, за да се уверя, че не пропускаме нещо. Нещо, което ми се стори като добър ориентир за оценка на обучението е, дали можем да отговорим утвърдително на трите „Р” – public, private и privacy, т.е. разяснявайки нормите на поведение на децата си да обясняваме кое може/не може да се прави на публично място и насаме със себе си и как да се спазват границите на личното пространство на останалите. Но не по-малко важно и не по-малко трудно е да научим порастващите си деца си, как да пазят личното си пространство.

Здравейте. Влизам в темата не защото имам детенце с аутизъм, но определено имаме някои проблеми, които бих искала да обсъдя с вас. Единият ни, особено изразен проблем е че малкият, когато някой непознат го заговори, веднага обръща глава в количката на другата страна и отказва всякакъв контакт. Ако ли е свободен - веднага идва при мен и се крие в мен. Контактът му с деца е труден, но според мен това е от възрастта му - все пак е на 2 год. и 3 месеца. Първият път, преди около два месеца, когато отидохме на занималня подобна на ясла с деца, но с разрешено присъствие и на майките, тогава малкият трепереше от страх и въобще не влезе в стаята с децата и родителите, а само ги гледаше от коридора, където прекарахме един час и след това си тръгнахме. И така, постепенно, свикна поне да влизаме в стаята, но отказва да правим каквото и да е с децата, а се занимава със своята играчка. Вече след около 10 ходения по час - час и половина, се адаптира все пак малко, като играе понякога с децата, но пак още стоим в коридора, когато поиска и през цялото време стиска някоя своя играчка или мен и оглежда нещата в коридора. Да го оставя сам с децата просто няма начин - веднага започва да плаче и пищи. Моля, бихте ли ми дали някакви съвети с това как да се справим по-лесно с тези проблеми - все пак вие имате много опит с трудно поведение, какво бихте ме посъветвали?
Бях чела за някакви изследвания на хистамин при проблемно поведение, свързано с някакви промени в мозъка, но не мога да се сетя какво точно беше - бихте ли ме упътили и изказали мнение, моля... 
п.п. друго, което ми направи впечатление, е че когато му купихме нов дървен пъзел за малки дечица, веднага го подреди съвсем сам и му мина интереса, а сега вече не може да го подреди без да му помагам, което ми е странно как първия път успя от раз, а сега даже не може да го подреди без мен... случвало ли ви се е? не, че е проблемно, но просто ми стана доста странно и затова ви питам дали сте се сблъсквали с подобно поведение...

Моето скромно мнение е да се консултирате с детски психолог.

Благодаря ви за мненията. Да, смятам да посетим догодина детски психолог, особено когато трябва да тръгне на детска градина. Мисля, да го запиша на детска градина, като се надявам дотогава да се е справил поне с част от проблемите си, но колко ще ходим ще се разбере от самия него. Знам, че има ресурсни логопеди и психолози към общинските центрове, които смятам да посетим тогава, защото сега, когато ходих ми казаха, че не могат да ни консултират без да е записан бебо на ясла или детска градина. Ходих и в ресурсните центрове, но от там ми казаха, че е още много малък за да го консултират там, а и били доста заети с дечица с ДЦП, деца от спектъра и различни синдроми.
Искаше ми се да чуя вашите съвети как да се постараем да превъзмогнем тези проблеми дотогава и как се справяте вие в подобни случаи... 
п.п. може да е било всичко нещо временно и да отшуми както и дойде (просто да не му е било добре), знам ли... все пак е с много силен характер, като може и това да е предпоставка за трудното му поведение... но, това поведение, при детските занимания като ясла, просто е страшен стрес за него, за мен и за всички, а и няма нито едно друго дете, което да съм видяла да се държи по подобен начин, което ме притеснява... а и с това поведение няма начин да тръгне на детска градина по простата причина, че най-малко ще ме извикат да си го прибера... Сега се старая чрез тези частни занимания да посвикне с времето поне с децата и занятията там, но ми се искаше да чуя съвети от вас как се справяте в такива моменти...

LifeIsBeautiful, според мен изобщо нямаш повод за безпокойство, просто детенцето ти е малко и явно по-стеснително. Ще порасне и ще се поочупи. Като стане на 4-5 г. го запиши на някакво занимание, в което има шанс да е добър. Като постигат успехи, на децата им се повишава самочувствието и преодоляват в голяма степен стеснителността си. Големият ми син беше същия, ела го виж сега какъв е отворко.
От градина няма да го върнат, не се притеснявай за това. Учителите там са опитни педагози, няма да е първото по-стеснително дете, което виждат.

Благодаря ти, Галатея. С тези частни занимания в момента се надявам да посвикне до догодина, когато е вече на 3 и половина, за да може да го запиша на детска градина и в началото да ходи там сам поне сутринта и то не всеки ден, а с времето и ако е възможно по цял ден, когато вече е на 5 годинки (това е схемата за сега, но здравословното му състояние всъщност ще покаже какво ще бъде). Старая се да избегна поне стреса от внезапното отделяне в яслите и детските градини с тези занимания сега, защото този стрес за него е животоопасен и в това си състояне в момента няма начин да го пусна сам на тези заведения, защото ще завършим в болница и ще дръпнем страшно назад в развитието. Той още от сега пее и вече взима сам тоналности с Ла без даже да съм го учила и ми се струва, че ще е добре да го запишем на пеене и музика (нещо като пиано и солфеж за малки деца, когато стане на 4-5годинки), които да му помогнат за говора, финната моторика, концентрацията, самочувствието, справянето с погледите на другите (даже сега го обличам в едни костюмчета, които да го отличават от всички и хората го гледат като се усмихват и сочат понякога, така че ми се струва, че вече посвикна с погледите на непознатите и не изпада в стрес, освен ако някой не реши да го заговори или да го пипа - тогава веднага бяга при мен да се крие) и с това да намира хармония в музиката, която да го успокоява. Бебо има и други здравословни проблеми, за които е много важно да избягва стреса, да е спокоен, уравновесен и  които изискват така или иначе наблюдение поне веднъж годишно от психолог и логопед, така че и там ще си минем задължително.
Но, всичко това е в бъдеще време, а на мен ми се искаше да ми кажете сега на този етап как се справяте с подобно поведение - гушкане ли помага в такива случаи, нещо друго ли или просто няма начин да се справи човек с това, а просто трябва да изчака да отмине всичко с възрастта-как мислите вие, които вече сте преминали през това и имате вече поглед над нещата?
И може ли да ми кажете за тези изследвания за хистамини ли беше, извинявам се не помня точно, свързани с функцията на мозъка - не питам от любопитство, а поради това, че имаме проблем с мозъка от друга страна и така или иначе правим регулярно на 3 месеца изследвания на кръвта на детето, така че може покрай другите да ги пусна за една контрола.... Освен това знаете ли в кои лаборатории може да се направи изследването за нивото на таурина в урината?

здравейте,

можете ли да ми препоръчате добър пробиотик. досега ползвахме ABC Dophilus Powder for Infants & Children на Solgar докато не видях, че миналия месец е изтеглена от пазара за възможен причинил на инфекции  понеже нямаме други проблеми нали..

и още един въпрос - комбинирате ли пробиотиците с препарат за туширане на кандидата и ако да - кой е добър избор?

благодаря   

Ние сме ползвали това - Лактофлор био плюс

Аз и децата пием http://apteka.framar.bg/30026803/%D0%B1%D0%B8%D0%BE-%D0%BA%D1%83 … B0%D0%BF%D1%81-60 В Ремедиум е по 26 лв дори

Да пусна един линк, не знам дали ще е от полза, но преди години се бях замислила, че елементи от програмирането и изграждане на блокови схеми за определени ситуации може да са добър начин за учене на планиране. Виждала съм и подобен подход в някои обучения. И си мислех за направя нещо по въпроса, но си е достатъчно сложно.
И преди 1 седмица попаднах на сайт за млади програмисти, където в голяма част виждам  моите идеи.

Ето го сайта - http://studio.code.org/ . Има много интересни игри, свързани с планиране на стъпките.

Ето това е за най-начинаещи - http://studio.code.org/s/course1

Дано да ви е поне малко полезен, аз съм много въодушевена

благодаря много. поръчах от препоръчаните   

бих искала да ви попитам още нещо - понеже за празниците ще сме в България, познати ми препоръчаха някаква клиника Холиста където 'чистили тежки метали' с някакъв комплекс. попрочетох на сайта, не съм сигурна колко ясно ми стана какво точно вършат, но като се обадих за час за консултация човекът се държа меко-казано нелюбезно. стана ми странно, още повече, че и на стационарния, и на мобилния отговаря един и същ мъжки глас - чудя се на цяла клиника няма ли други сестри/лекари/консултанти  а в гуугъл няма никакви мнения за клиниката. не знам, не искам да говоря без да имам информация за ничий бизнес, та ще се радвам ако някоя от вас има преки наблюдения да ги сподели   

Петиция за правото на качествено образование на децата със СОП https://www.facebook.com/groups/Autism.Advocate.Bulgaria/

Здравейте, за много години!

Тази година ни предтои започване на училище.Една година беше отложен.Но ето че идва момента.
Майките живеещи в София,биха ли споделили, техните деца аутисти посещават ли масови училища?
Ако не им се пише тук,бих се срещнала с тях да поговорим,не за дълго.

Набирам съвети и мнения.
Ще се радвам да ми пишете.

От друга страна знам,че почне ли в масово трябва да стоя между часовете.А аз не искам да си загубя работата.Нямам баби и дядовци,братовчеди и роднини ,които да ми помагат.Никога не е имало.
Как бих могла да намеря асистент или момиче или жена ,на която да плащам за това.

Дайте ми съвет,не искам да го пращам в помощно училище

Аз смятам да наема пенсионерка.

Това е идея.
Ако не ти се пише, драсни ми телефона си,да ти звънна в удобен за теб час да поговорим.А ако си от София да се видим Алекс.
Ще се радвам.