писаната ,колкото и да е обичана и обгрижване - затворения дом не е нейното нормално място за живеене. Много ги обичам,имаме си доста на село ,но затворени в апартамент - просто не ми дава сърце. Те много обичат да са в къщи , но в определен момент имат нужда да са си навън.
Вземали сме доста котки в апартамента ,но за кратък срок и сме ги връщали на село.Те са умни и бързо научават хигиенните си задължения.
А за привързването не искам да говоря колко сълзи имаме проляти ,заради котета,котки и котараци. У нас всички си имат имена и т.н.
Обаче от друга страна като си помислиш,че по този начин спасяваш живот,па макар и котешки...
Иначе на улицата шанса за оцеляване е много молък.
Верно,че понякога драскат,но не бива да забравяме,че това ,макар и домашен е хищник.
В крайна сметка ти ще си решиш.
И кучета обичам . Но съм поспалана и не мога да разхождам куче на разходка рано сутрин.
Танче миличка - дано да си се поуспокоила малко.


\. Почти не оставахме без домашен любимец. Ако не е котка, ще е куче. И всичките сме ги гледали в апартамента. Но ги пускахме и навън, а те сами се прибираха. Стана така, че нито една не сме гледали повече от 2-3 години. Първата беше много голяма - бащата беше от дивите котараци. Като се изправеше и спокойно си гледаше над масата. По Жан Виденовото време на една Коледа изчезна. Долу на първия етаж живееха едни копанари и ММ се смееше, че сигурно са я напълнили с ориз да си посрещнат гостите
Последната Сузана - ангорка, я носехме на село и на пътя я блъсна кола, барабар с два котарака след нея. До преди два месеца имахме пак женска - Лъки. Чисто черна, наследство от Мима. Тя си я беше взела съвсем малка, но после остана за нас. Е, те това беше най-злобното , най-проклетото и най-простото животно, което съм гледала! Майка ми много обича котки и Лъкито дори спеше в краката й, но това не й пречеше постоянно да я хапи и драще! Майка като върви и се подпира на стената, а тя скачаше по над метър, за да я захапе по ръката. И Анжела хапеше, като не й арадиса нещо. Само мен, не знам защо, не смееше! А да не казвам, че любимото й занимание беше не само да се катери по завесите, ами и да ги откача от корниза! Че и корниза на два пъти ми събаря!При това, макар че си ползваше котешката тоалетна, любимо място й бяха големите ми саксии.Пускахме я малко навън, но веднъж излязла без да я видим и изчезна. След месец разбрахме, че я прибрали в една къща. Сигурно са решили, че е свикнала вече и я пуснали .Видях я веднъж, викнах й и тя скочи в ръцете ми. И аз, съответно, си я прибрах. То беше радост у дома! Но преди два месеца пак изчезна и повече не се появи. То пък чак да не помни къде да се върне! Повече няма да вземам! 





Важно е, че всички са живи!
