КГБ = Клуб на Готините Баби - 147.

Момичета, това е тъкмо за нас:

Посвещава се на децата от миналия век



Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.
* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.
* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.

След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.*  Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар... 
*  Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! 

* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде на акъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...
* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

*  Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...

...

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.

3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.

5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.

10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.

11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.

12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.

13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина н??ма.

Цитирай   • Харесва ми Информирай модератор

Джили, "валя, че валя"!  
Добре сме, няма нови поражения в двора и в съседите, какво е в другите части на квартала не знам.
В понеделник ще излизам, тогава ще видя на какъв хал сме.
Ама, то трябва някой да измие все пак и малките улички, не само площада и булевардите, та дано само това да е свършил дъжда.

Здравче, астрална близначке, съквартирантке, да знаеш и на мен колко ми липсваш!!!
И костенецката група, и софийската група и кубратската........
Споменииииии, споменииииии...... те ще ни топлят до следващата среща!
Остава ни писането тук и телефоните, все е нещо!    
През м.Септември, след ваканцията, моите дами от Клуба искат да видят "Звук и светлина" в Търново. Здраве да е, има да се разхождам по търновските калдъръми с усещането, че ще срещна дамите от КГБ-то, както през една друга предходна година!
Трябва да проверя дали по държавните празници през месеца ще има шоу, за да не бием път напразно!

Шпунц, приятна почивка на морето и дано при вас има слънце!

Близнаците сложиха по едно "домино" на очите и дори заспаха, че преди обяд се поизмориха, помагаха на дядо Стефчо, той цепеше дърва, те ги пренесоха и подредиха, докато Борко спеше!
После направо в банята, а Танчето пак пусна Изаура, че се прибраха мърляви!
Такива ми ти работи при нас, лято няма, ами да стягаме дървата! 


Лека  нощ на кагебето, от мен и от морето!

http://www.youtube.com/watch?v=PEMYEYJ1YDY

Случайно открих тази вечер този клип, правен е тази година през м.Февруари, по повод празник на Читалището ни.
На 10.05 минута до 21-та е репетицията на нашето хорче на сцената на читалището и в репетиционната зала с таблото с дипломите и грамотите ни.
Който иска да ме види, да опита!

Дидия, на 35-та минута говори твоята роднина!

Голям труд положих, дано да ви се отвори!
Приятно гледане и слушане!

Много сте китни ,Танитка ,готини бабетки,ще ми се да си от тези,дето мърдат повече,няма да сме  задрямали от КГб.нито кротки.

Веднъж   и аз да поднеса кафето ...Заповядайте бабетки !



С  едно пожелание :Усмихвайте се, бъдете щастливи, не се ограничавайте с малкото и не се чувствайте виновни, че искате много, пътят към щастието не е постлан със скромност.

Рискувай...Няма нищо по-лошо нещо от това - да останеш със съмнението, какво ли щеше да стане ако беше...


ДОБРО НЕДЕЛНО  УТРО НА ВСИЧКИ !

    Добро утро,милимоички!
    Честит празник!Днес не се работи,не се къпе в морето,за да не се ядоса св.Илия и да ни изпрати гръмотевици.И аз май няма  да се къпя,че пак нямяме вода.Рано-рано звъннах на Соф.вода,дано бързо да оправят аварията.
    Танче,Борянче,вие не спите ли? Тази нощ сте си спретнали седянка тук.
    Танита,за съжаление не мога да видя клипчето.
    Сервирам кафенце и чакам компанията.



   Рибата,писали сме заедно.Благодаря за кафенцето.

Добро утро!

Танче, отваря се  

Светълчо, страхотно! И вярноооо!

За понеделник-аз мога след 14.30. Нямам тел. на Вивиа и ще чета тук.

Джили, да не си яла нещо или е вирус?

Добрютру!
Честит ви Илинден! За който си има именяци 

Джилка, дано вече си росна-росна и здрава. За лелята взехме целодневно и целонощно жена - не може иначе. И вече без ставане, остава в леглото - купуваме ново, болнично. Обаче духът - има го за раздаване на всички ни-мрънкала. Разплака ме като ми подари онзи ден 2 прекрасни чаени чаши майсенски порцелан - "Задето така се жертва за мен, Здравенце."
Иначе в петък имахме двойно погребение: на компютъра ми и на любимото коте на Йойо 
Уф, не ми се спомня. Юначе ми е Йойо. Ама това коте май ги спаси от бурята на Карадере.
НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА НА ТОЗИ СВЯТ!

Хубав ден, девойки мили!
Да го "отпочваме" с нови сили!
 

Ще трябва пак да си лягам, Танитка  - забравих си гимнастиката. 
Лелята до последно правеше по половин час гимнастика сутрин. И 2 часа разходка в гората - с проходилката. Железна! Ама тая шматка с джипа ... 

Разбирам,че който си забрави гимнастиката,ляга пак.За да я направи след ставане,много интересно...аз ставам и лягам когато ми падне,и никаква гимнастика не правя,просто си копам тревите.
Честито на именниците,знайни и  скрити зад никове,господ здраве да им дава ,да се усмихват и заразяват с усмивки света наоколо...

Здравче, направи двойна доза и заради мен 

Нараво тройна - и за мене. Отдавна съм станала, даже скоро изчезвам. И аз не знам на къде.
Честит Илинден, ако имаме именници в семействата.
Който е на море - днес само да го гледа от плажа.

Благодаря на всички ви за загрижеността и съчувствието.

Маринка, да е жива и здрава майка ти, още дълги години да се радвате една на друга и да си помагате!

Мойто мъж днес ще бяга от болницата като един тийнейджър същи, за да гледа Ф1. Това означава още едно нещо - картофени кюфтета ще трябва да спретна. Да е пълен кефът.

Борянче, предполагам, че Здравчето прави гимнастиката в леглото, затова ще се връща. Но и твоята идея ми хареса - ако си забравил, лягаш отново, за да е "гимнастика след ставане от сън"

Джилинка, как си, душо? Мина ли зорът?

Нещо чета за среща в понеделник - да или не?

Моите деца са на морето, даже с приятелката на Ели. Обаче няма как да им кажа да не влизат днес в морето, ще им се види "бабини деветини".

Добро утро.
Като в старото време пием, си кафенцето в с ММ в кревата, цъкаме си на компютрите, ох неделя, ох кеф .
Ани се обади, че в понеделник ще доведат Ирина, тъй, че имам бонус  половин ден и една нощ свободни, ох кеф...

Светълчо,
 как са ТМ и ТБ ( твоя баща), има ли подобрение ? Сигурно ти е много тежко сама в къщи, ние сме тук - пиши каквото и да е, ние сме до теб, ще те утешим и няма да ти е толкова самотно ... Не стискай болката в себе си, споделената болка е половин болка, приятелите са за това ....
Ще се радвам, ако поне малко с нещо допринесем да се почувстваш по - добре.


Танитка,
душо морска, хайде да си ,,чукнем '' една среща във В.Търново? И аз от години много -много искам да видя цялото шоу ,,Звук и светлина'', мечтая си да идем с ММ на 22 март ( празник на града) или 22 септември ( ден на независимостта) , но все ,, не ми се отваря парашута... Ей сега пак ми обеща: ,, Добрее, ще идем като искаш".  Дано не си остана само с видяното от прозореца на хотел Рашев....

Рум,  нищо повече не съм яла  почти от това, което всички хапваха на срещата.  Нито преди излизане, нито като се прибрах, просто това е сигурно ,,божие наказание'' ( шегувам се с малка доза самоирония), че си говорих на срещата с дясностоящата ми дама - не помня Шпунц ли беше или Айша, какво пък толкоз му е на разстройството - изпразва ти се корема и е готов за нови вкусотии ...
Сега сериозно, втори път ми се случва, след тези думи, да изживея подобно нещо, ужасно е.
Вече съм ОК - 100 % мощност.

Здравченце-Мравченце,
 не тъгувайте - компютър се купува, коте се намира - само вие да сте живи и здрави.
Значи и застрахователи и сервизи не ти помогнаха? Толкова голяма ли е повредата?
Жива и здрава да си, ти си най-важна. Да имаш нещо временно да ти върши работа, докато купиш каквото ти душа хареса...

Борянка,
 рано в неделя как си?  Тук е слънчице, и днес и утре прогнозата е без дъжд ( а дано!) подходящо време за разходки и за ...копане.....  Но по - добре се разхождай, отколкото да копаш.

Спирам с писането.
Ще си планирам деня и ще я започвам.
Пожелавам ви слънце - ,,и в душите, и в сърцата'' и много много усмивки предизвикани от приятни изживявания!

До довечера, милимоички!
 
Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 4 нови отговора.
Милимоички, що така не мога да слагам емотикони да ви ,,прасна'' 100 прегръдки, ааа?

Е що, наистина? Нали са отляво на полето за отговор? Просто кликваш върху тях. Като цъкнеш на "още" се отварят и други.