Как да се справим с нервното дете?

Първо, изчисти споделеното от епитетите "изключително нервно", "страшно нервен". Децата често се превръщат в това, което ние, техните родители ги виждаме. Погледни на детето като на нормално, любопитно едногодишно дете, което е пропуснало малко по-рано да научи значението на думата "не". Поработете върху това. Но не само в посока вие да промените детето.
Всяко поведение има причина, която е провокирана от нещо. И това нещо често е ответната реакция на родителя;

Детето на съседката е така нервно и постоянно плаче, момиченце е и е вече на почти 4 години. Аз мисля, че поне при нея, майката е много строга и всискателна и иска нейното дете да е много добре възпитано, но за съжаление на практика не се получава така както го искаме. Просто е период които трябва да се изтърпи. Моето мнение е, че трябва да се дава повече свобода на децата и средата около тях да се обезопаси максимално. не се притеснявай чак толкова, както казват препатилите ще порасне и ще спре да прави така. Приятен ден

Таймаут.

Килимче за таймаут някъде на тихо и безопасно, за минутка. Всъщност при толкова малки деца таймаутът се прави, като майката или родител сложи детето на скута си и малко му ограничи движенията, за около минута, докато се успокои и мине на друга вълна. Такова поведение не трябва да се търпи, а да се подчертае и накаже с таймаут.

След 2г-3г. става с килимче, след това с "непослушно столче", или в стаята. Но не и да се толерира. Аз толерирах и си изпатих. Сега тръшканиците са последвани от пет минутки охлаждане (по минута за всяка година от възрастта). Методът с таймаут е до седем години май.

Едно е детето да разглежда, друго е да няма граници и да свикне да се тръшка.

 Šunšhine  когато на теб самата нещо не ти се случва както искаш ти дали не реагираш по същият начин?
Ядосваш се, нервна си, гневна си....така са всички хора. Но докато ние възрастните овладяваме тези емоции, обличаме ги в думи и не реагираме с блъскане и рев, то при децата рева е нормално.
Как да ти каже, че не му е приятно да му взимаш телефона. Защото е видял как се ползва, защото е любопитен и той да пробва.
У децата в тази възраст е нормално да има силно любопитство. Някъде бях чела, че това е времето в което и дома живее един изследовател. Сега е момента всичко да види и всичко да пипне. Има така наречена сензорна терапия...при която развитието  на мозъка се стимулира точно с пипане, музика и други такива.
Та моя съвет: Детето не е нервно...майката /семейството е нервно/. Ако не искаш да пипа телефона и компютъра ти. Скри ги от погледа му. Ползвай ги само когато не те вижда. Ако не искаш да бърка в контакти - просто сложи предпазители на контактите и го остави. Когато се опитва да бръкне в необезопасен контакт просто го разсей с нещо друго.
Със сигурност не се бори с вас....далече е от тази мисъл...повярвай. Просто ти не се бори с него а бъди спътник в неговото израстване.

Сина ми на тази възраст е пипал единствено телефона /от изброените от теб/. Взех да ползвам едни допотопен за да може и той да играе с него.

Та решението е много търпение и много четене на книги за децата от твоя страна. Успех.

Много се чудих дали да пиша, като гледам колко сте толерантни може би аз не вървя в правилна посока 
Не съм съгласна, че детето трябва да пипа всичко, защото така изследва. Първата думичка която научи дъщеря ми беше НЕ. Опитваше се да отваря шкафовете и чекмеджетата, казвах и "не" с повишен тон и тя се оттегляше, ревеше, че не може, но я оставях да разбере, че не трябва да пипа там. По същия начин не пипа телефони, дистанционни, лаптопа, таблета и т.н., а има достъп до тях постоянно, просто знае, че това е забранено и не се пипа. Когато започне да се тръшка за нещо, което се случва рядко я оставям да реве и да се тръшка колкото иска. След като се нареве втори път за същото нещо не ми се тръшка. И става все по-лесно, сега е на 1г. и 10м., ако види нещо ново вкъщи не пипа без да и кажа, че е позволено. Когато отидем някъде на гости също не пипа абсолютно нищо. Когато иска нещо и кажа, че не може вече дори не реве, знае, че щом не може значи не може и това е.
Може да съм доста крайна, може да не е правилен начина ми на възпитание, но така се справям аз с проблема и не мога да си представя как ще ме разбере, ако и позволявам да прави каквото си иска.

Има предостатъчно неща за пипане и изследване за едно дете- нищо няма да му стане, ако чуе "Не" и се научи, че някои неща не се пипат.

Има много голяма дискусия доколко детето трябва да се разсейва и доколко трябва да се накаже, за да разбере, че има неща отвъд позволеното. Аз разсейвах- докато почти не изтрещях от усилията. Уж нормално, но много изнервящо. Затова поставих граници- малко късно, но с други деца ще е по-рано.

Граници задължително трябва да има. То е ясно.
Всеки сам ги поставя и решава до къде.

Dafi... това не е толерантност. Това е виждане. Стимулация на мозъка. Развитие на чувствата и усещания. Развитие на личността.
Думата "НЕ" започва да е основна дума около 18 месечна възраст.
Чекмеджетата разчистих долните две и ги оставих на детето. Започнах да ги ползвам едва преди месеци.
•Осигурете безопасно пространство на детето, където може да ходи и да опознава - това изречение го имам във всички наръчници за развитие на детето.
Сина ми е на 4,5 г. когато му кажа 'НЕ" няма абсолютно никакъв проблем. Защото "НЕ" командите са били към него малко на брой и за смислени за него неща. Имаме съседче израснало с много команди "НЕ". Не влизай в пясъка ще се нацапаш. Не пипай таблета ще падне. Не се хващай за стълбите ще се подхлъзнеш и т.н. Е сега на 4 да го видите....
И развитието на уменията при изследващият ми син:  разказва прекрасно /трудно проговарящите деца/ обикновено не изследват. Кара колело без помощни колелета от преди година /децата които не изследват започват около 6-7 годишни. Това е забавяне в грубата моторика. Пише прави черти /добро развитие за фината моторика...
Всеки вярва, че прави най-доброто за детето си. И аз съм в този кюп. Но преди години четейки една книга , запомних че е хубаво да се поставяме на мястото на детето. Мисля, че това ми помогна много и се надявам да ми помага за в бъдеще.

Според мен "не" само по себе си не върши никаква работа. Децата се изнервят още повече, защото не разбират смисъла. Само обяснения помагат в дългосрочен план. И търпение на родителите, което е най-трудното, особено, ако малкото не е единственото, нуждаещо се от внимание.
 Детето трябва да осъзнае защото въпросното нещо е забранено, непозволено. Ако е много изнервено, по-добре да се разсее с нещо и успоредно с това да се обяснява. Въпреки че и не всички едногодишни могат да бъдат лесно прилъгани да се занимават с друго в момента на интересното.
Имам чувството, че много бързо забравям как точно  и за колко време съм се справила с подобни изблици. Само знам, че не съм ползвала подход "не" / защото аз казвам и това е/, винаги, когато съм имала сили и нерви съм обяснявала каква е причината да забранявам. С едното ми дете стана по-лесно, с другото по-трудно, но подобни изблици са почти напълно овладяни. Поне  на този етап..

Не само детето трябва да научи правилата на играта, образно казано, а и неговите родители, или тези, които го отглеждат, че детето и света на детето не са тези на възрастния.
Постоянно наблюдавам деца, които биват карани насила да се държат като големи, не големи деца, а зрели хора. Което е тъжно.

Конкретно към авторката и без да съм чела постовете на другите съфорумки, т.е. извинявам се, ако се повтарям. По моите наблюдения върху моето дете и книгите, които съм изчела, това е абсолютно нормална реакция за дете на тази възраст. За успокоение - този период минава, моето дете вече не изпада в истерия само защото съм му затворила под носа шкафа с безценните кристални чаши. Преди беше тръшкане, рев, хапане, като се опиташ да го докоснеш, сега просто ме чака да се отдалеча и се опитва сам да отвори шкафа - мълчаливо и методично.

Избягвай да му говориш и обясняваш, когато е изнервено, няма да те чуе, ами дори още повече ще се раздразни. Опитай се да го разсееш. Никога обаче не пропускай да му обясниш как в този шкаф например не се пипа, защото еди какво си.

Най-добре прибери нещата, които не искаш да пипа, доколкото е възможно. Ние например лаптопа го крием, вадим го едва след като детето си легне. За останалите, които не можеш да прибереш, се зареди с търпение и много, много приказки, че нещото не се пипа и не се хвърля. На мен ми трябваха около 6-7 месеца да обясня на моя, че дистанционното на телевизора не се яде, не се хвърля и най-вече не се пуска в тоалетната чиния - смея да кажа, че даде резултат. Сега, като го види, ми го носи да го прибера. Но устата ме заболя от говорене и така е с всяко нещо.

Гледам как практикуват учителките в яслата - със спокоен тон казват на детето какво да направи. Ако след третото повтаряне няма реакция, те правят това, което то е трябвало да направи, като обясняват какво и защо правят. Много често детето не е на кеф след направеното и започва да се тръшка - гушкат го, целуват го и толкова. Обикновено кризата минава и идва ред на следващата.

Браво на тези учителки.

Така е, браво на тях, но те са учителки и тяхната връзка с децата е различна от родителската. Аз се опитвам да следвам този метод, ама невинаги ми се получава.

Sunshine, още нещо - сложи предпазители на контактите, шкафчетата, реотаните на печката, хладилника, изобщо на всички опасни места или на такива, в които не искаш детето да бърка. Така ще си по-спокойна и всяка втора дума няма да е ''не''. Успех и се зареди с търпение и здрави нерви!

Аз също смятам, че това поведение е нормално за възрастта. Какво ще стане впоследствие много зависи от вашите реакции. Граници със сигурност трябва да има и детето трябва да знае кое е позволено и кое - не, но е важно  и защо не е позволено. Важно е и как ще се поставят границите.

Също съветвам да се обезопаси дома максимално и всичко, което ви е ценно или е опасно за детето, да се прибере на недостъпно място. В останалото време - обяснения, обяснения, обяснения. При моето дете работи; "Не" използвам рядко. Ползвам и личен пример - например, като току-що проходила събираше фасове, капачки от бутилки и всякакви боклуци по площадки и улици и искаше да ги лапа - с показване и обясняване много бързо я научих направо да ги изхвърля в кофата. Скоро след това престана да ги пипа изобщо.

Защо трябва да спираш едно дете на 1,1 г. да се развива. Моето дете съм го оставила да пипа на почти всичко места с малки изключения - контакти и всички неща свързани с ток. Пипа комп, телевизор , iPad и др. Страшно много държа да е любознателни и да изучава.