Мамите сме вече в надпревара, коя ли ще е следващата с юлче на финала - Тема 24

Здравейте на всички настоящи и бъдещи мами! Честита радост на всички, които вече си гушкат съкровищата! Нека да са ни живи и здрави и само да ни радват!

Аз също вече си имам и принцеса! На 13,07 в 8,05 часа сутринта се роди нашето малко цвете Жасмина с идеалните размери 3700 гр. и 52 см. Родих по естествен път, безпроблемно и сравнително по-бързо от първото си дете.
Чувството и щастието за втори път да стана майка е неописуемо, дори още по-хубаво от първия път!
От 3 дни вече сме си в нас и сега се запознаваме адаптираме още една към друга.

hrisi1303, delizabeth и всички други новообебили се мами, честити бебчета, да са ви живи и здрави!
Josi_Josi, много неприятно това с жлъчката. Дано хапчетата да ти помогнат.
Лаленце, тази възглавничка е невероятна. Направо се влюбих в нея.

Ние вчера имахме доста натоварен ден. Сутринта водихме малката при офтамолог. Вече е сигурно, че е запушено каналче.Сега започваме с масажите на оченцето и ще слагаме дезинфекциращи капки. И на всеки три месеца нова среща за оценяване на положението.
После подадох документи за детски и еднократна помощ за раждане.

josi_josi, не го мисли - май много жени го отнасят с тази жлъчка заради бременността
поне знаеш, че сега я махат с лапароскопска операция и на втория ден ще си си вкъщи...
ако много се влоши положението не чакай година, важното е да се чувстваш добре, за да можеш да си гледаш детенцето
при мен може да се стигне до същия сценарий....ама каквото е писано, какво да се прави  
задължително си спазвай диетата и повече вода с лимони! има и разни пречиствания, които давали ефект, но най-добре лекар да потвърди, защото е важна и големината на камъните в жлъчката...

Момичета, нямам много време да пиша че нали знаете как е с кърменето, а и баткото иска все да си играем и така......

Ноооооооооо на няколко места чета за този окситоцин и понеже и аз си мислех, че първият път от него ме боля толкова искам поне това споделя с вас!

При първото раждане ми изтекоха водите и понеже не започваха силни контракции няколко часа и нямаше други признаци за раждане ми вляха почти 2 банки окситоцин, а и други разни неща. На втора банка родих баткото и всичко беше наред. Разбира се си мислех че силните болки са били заради окситоцина, понеже така съм чувала.

Сега, вторият път с малката всичко се разви много бързо, отидох с 6 см разкритие и силни вече контракции, които станаха за няма и час и нямаше време ни за окситоцин, ни за нищо друго. Родих без да ми сложат и дадат нищо, докторите казаха, че няма нужда и познайте...
е не ме боля по-малко дори не мога да определя дали не е повече, може би защото е и по скоро.
Дори накрая исках да ми дадат нещо, че да боли по-малко, но екипа каза че няма нужда, защото всеки момент ще родя, така и стана.
Вляха ми окситоцин след раждането, за да се контрахира матката.

Искам да ви кажа, че като си гушнете рожбите, тези болки изглеждат вече като нещо сладко, благодарение на което сте родили и са само спомен.... а резултата най-прекрасното и невероятно чудо в живота....

Така че не ги мислете толкова тези болки без тях не може, важното е накрая всичко да е наред!

Момичета благодаря за пожеланията. При мен нещата ще се случат довечера стискайте палци чааак дотогава и при първа възможност ще се похваля

Здравейте, момичета!

Ей, не ми остава време за нищо откакто се прибрахме!
Накратко за раждането - както знаете, планирано секцио за 11.07. Бях треперушка още от 5,00 ч. В 6,30 ч ме искаха в клиниката. Следваха тонове, точене на кръв, абокати... После в реанимация за преливане на системи някакви, за които никой нищо не ти обяснява. Към 8,20 ч докторята решиха да се мият и да ме клъцкат, бях първа за деня. Не можах да стана от леглото от страх, треперех и неправо исках да си ходя В операционната ме накараха да седна на леглото, за да може анестезиологът да ми сложи упойка и после спиналната. Заради треперенето и страха се наложи една сестра да ме държи наведена, че много съм бягала на анестезиологът. Усещах вливането на лекарството и беше ужасно - болка в областта на бъбреците. После започнаха да ме пръскат за дезинфекция, аз бях откачила от страх, усещах все още докосването по корема ми....Анестезиологът каза, че и да усещам, вече са ме срязали, така че да се успокоя. Паникьосана, опитах се да се забавлявам с монитора до главата ми - следях си пулса и кръвното   По едно време чух едно хлипане и похлъцкване и знаех, че това е Ивайло. След секунди изплака като коте и ми го показаха - малка синьо-сива топчица, която гледаше сърдито.  Продължавах да треперя от страх и се наложи да ми слагат нещо си за успокоение. Имала съм много сраствания и операцията продължи още час, за да ме изчистят. През цялото време моят доктор ми обясняваше, питаше как съм и ме съветваше да си запуша ушите, че останалата част от екипа плещеха върховни простотии. Една от сестрите ме попита дали искам да ми махнат паравана и да гледам. Исках, ама преди 7 години с първия ми син. Тогава ме отрязаха. Сега аз отказах - и без това вече не знаех на кой свят съм от паника, оставаше и карантиите да си видя. Както и да е, приключихме - от 8,20 до 9,45 ч, върнаха ме в реанимация и започна преливането на какво ли не - отново, цял ден. Качиха мъжа ми, постоя мъничко и тръгна за работа. В 12 ч. дойде рехабилитатор за раздвижване. Оказа се, че лошо понасям упойката и два сни повръщах. Едвам се изправях, завиваше ми се свят и бльок...На всеки час трябваше да ставаме и да ходим бавничко. Аз ходех и драйфах, чудо!  С още една мама, на която секциото беше след мен, обикаляхме в стаята като затворнички. Следващите три дни продължиха вливките, инжекции за какво ли не, обезболяващи...  Адска болка, където се сетите - операцията, двете ръце, сини и схванати от дупчене, вземане на кръв и инжекции, краката надути като балони буквално, не можех да стъпя и режеща болка в дясното рамо, чак до ребрата, от която дъх не можех да си поема.... Не вярвах, че ще оживея, честно! Първото ми секцио мина за 20 мин и с перфектно обезболяване - никога болка не усетих, а сега ми идваше да се застрелям. Хиляди пъти съжалих, че избрах тази клиника, а не отново Торакс.  И организацията им е под всякаква критика. Още на другия ден ми връчиха Ивчо - аз, увъртяна със системи и все още драйфаща, да съм го кърмила. Хиляди пъти обясних, че няма да кърмя, на хиляда патки се обяснявах, че не, не желая все пак информация за кърмене. Пак на толкова обясних, че не мога в това състояние да се грижа за бебето, те обаче упорито ми го връщаха в стаята...  Никаква информация за нищо не получаваш, трябва да питаш като изоглавен и срещаш малоумните погледи на сестрите. На рецепцията булките са тотално не от нашия свят и ми костваше около два часа да си изискам документите за изписване. Единствено съм благодарна на моя доктор, че сутрин и следобед идваше да ме види. Явно и той знае за каква организация става въпрос.  Както и да е, с голямо удоволствие си тръгнах и не желая да си спомня за клиника Селена повече в този живот! Слава богу, че това не ми е първо раждане, защото никога нямаше да искам да имам дете втори път.

Малееее след тоя разказ как да ида с усмивка в сряда там да раждам, хубавото е че преди 2 години моя разказ беше същия, та сега съм подготвена психически за предстоящото! Няма да им се дам тоя път на акушерките да ми държат гладно детето видиш ли щото съм трябвало да се науча да кърмя, вече знам много добре кое как и кога се случва! Ако ми докарат бебето и аз нямам възможността да се погрижа за него скандала ще е голям, предния път се ядосвах и плачех и се нервирах, тоя път съм си казала НЕ! Заканила съм се, ама да видим! Въобще смятам по друг начин да ми се случват нещата, въпреки че чета че е същото като преди 2 години! 
Някой друг с моята участ другата седмица в Селената няма ли? Да се успокояваме взаимно! 

Писах, писах и затворих подпрозореца с поста, преди да го публикувам...

---

hrisi1303, честита дъщеричка! Нека Жасмина расте здрава, щастлива и много обичана!

---

Mar_bella, дано скоро има подобрение при малката ти принцеса!

---

bebe2, палците ми все още са силно стиснати. Скоро ще си имаш малка лейди.

---

1905vv, съжалявам за това, което си преживяла. Но както каза Krasita:
 

---

kukla_ta, успех идната седмица и леко раждане!

---

Аз най-накрая мога да се похваля с количка. Предполагам, няма да изненадам никого като кажа, че взехме Чиполино Пуки (платина).

1905vv ,малеее,че то нищо не е било като хората.Ни упойката,ни грижата след това.Прекарала си ужасни дни.Преди 5 г специално за след родилната грижа нямаше такива неща.Бебетата се караха с шише мляко на всеки 3 часа.След нахранване ги взимаха.Само ако майката иска ги оставяха повече време или през нощта.

Куклата,и аз нямам намерение да им се оставям.Ще има скандали.А теб след операцията,могат да те турнат при мен в стая   И двете като отворим едни усти,ще ни заобикалят от далеч

Бебе2,успех

Лаленце,честито возило

Аз отново се влючвам с въпрос към ЛЛЛ, днес ни е ден 12 от както се кърмим, преди три дена спрях да се цедя и от тогава някъде не изпитвам и напрежение в гърдите и ги чуствам меки. Храним се на по 1.5,2,2.5часа от една гърда. Нямам и много апетит и малко ме хвана следродилната депресия. Според вас намалява ли ми кърмата, или просто се е нормализирала спореднуждите на беба и затова са меки.  Днес пробвах след кърмене да се изцедя и от всяка гърда изцедих около 30 мл.
.Какви са признаците за намаляване на кърмата?

Аз другата седмица ще раждам в Селена ,но няма да кажа кой ден от суеверие ,аз пък точно обратното предпочитам да не го хранят бебчето с АМ ,а да са по настоятелни с даването за кърмене .Явно защото ще ми е за пръв път и много искам да кърмя .

1905vv, Ой, милааа, какво си преживяла. Ужасно Наистина добре че ти е второ детенце. Дано скоро забравиш този кошмар.

Жоси, страшно ти съчувствам за жлъчката. Но може би така е най-добре. Ако лекарствата не помогнат, може би и по-скорошна операция ще е по-добрия вариант.

Хриси, честита рожба  

Мар-белла, успех и не се тревожи. И ние с първото рожбе минахме през това. То май едва ли не нещо нормално мисля, че е това със запушеното каналче. Дано бързичко мине

Petq T, аз съм с подобна болка. Прорязва ме зверски на моменти от дясно. Забелязала съм, че май, когато не съм ходила до тоалетна е по-силно. Във вторник мисля че съм на преглед и ще питам. От вън превръзката е абсолютно чиста и суха, не усещам пулсираща болка и това ме успокоява. Но пробождането ме убива на моменти и аз се плаша. Може би за това толкова следят и настояват в болницата да пръцкаш и да ходиш по голяма и ти дават рициново и клизми правят - явно от вътре е по-деликатно мястото и не трябва нищо да пречи. аз така си го обяснявам. Във вторник ще разбера, надявам се.

Пчеличке, накара ме да се поровя в стария си дневник. Писала съм точно, когато дъщеря ми е станала на 11 дни, че гърдите ми са отпуснати и съм се шашнала, че ми е спряла кърмата. После съм писала, че нещата са се оправили. Явно е някакъв етап на адаптиране.

Мами, я споделете за капките за колики, кога започвате да давате. Докторката ни каза за чайче на хип и че за капки е още рано. Мисля, че не са ни почнали наистина, гърчи се понякога, ама чай не искам да давам. Просто да съм подготвена си мисля

Към конултантите от ЛЛЛ.

Родих на 30,06 секцио. Гърдите започнаха да ми се пълнят на третия ден. Малката я хранеха с шише, така и не успях да се справя да засуче. Накрая се отказах и оставих това за след като ме изпишат. Започнах да цедя на ръка. С дясната гърда ми се получи, с лявата обаче не. През 3 часа ходих на ел.поппа в болницата. И двете гърди ми бяха доста твърди, с дясната се получаваше по-добре и излизаше повече коластра и мляко. Лявата обаче си седеше ужасно болезнена и твърда, излизаше и по-малко от нея. Когато се прибрах от болницата успя да прилъжа малката да захапе, използвайки силиконово зърно. Но все още гърдите ми седяха твърди и болезнени. Помагаха ми с помощ на ръка. Правех постоянно топли компреси преди цедене и след това със студени. Мажех  с едно ветеринарно лекарство против мастит. Зърната ми се разраниха (не знам от кое точно ), кървяха, отгоре се образуваха корички. Мажех ги с Лансинох постоянно.  След  два дена мъки бях и ужасна болка бях до спешното. Там три жени се изредиха да цедят на ръка и от двете гърди, като дясната беше горе-долу добре, но лявата цялата в буци и ужасно твърда. Пооправиха положението. Посъветваха ме да продължавам с компресите, да слагам често бебето на гърда и да не позволявам да се образуват буци повече. Преди това малката ядеше на поискване, като правеше по няколко паузи от 4-5 часа. Взех да я будя през 3 часа. И нещата горе-долу се наредиха. Като продължих да използвам силиконови зърна,защото все още имах разранени зърна.  Обаче след няколко дена кърмата взе да недостига. Сучеше около 40 мин. Спираше и след 10-15 мин ревеше и зи лапаше ръцете. Започнах да давам адаптирано мляко. От лявата, която все още ми е видим двойно по-малка изяждаше още 40мл адаптирано мляко, а от дясната 20 мл допълнително.  Така карах няколко дена. Будех на 3 часа, редувах гърдите и дохранвах със съответните мл. След  това реших,че така кърмата няма да ми се увеличи, а нейните нужди видимо взеха да се увеличават реших да предлагам и двете гърди. Така на всяка от тях висеше милата по 40 мин. Бая мъка беше. Но пък и взе това да не й стига. На всяко следващо будене виждах, че гърдите не са успели да се напълнят много. И така в един момент не само давах да изпразни и двете, ами понеже не й стигаше давах и адаптирано мляко. Ужасно уморително. Изчетох сумати коментари, ваши мнения и съвети от другите постове. На всякъде се казва, че за регулиране на нуждите най-добре е на поискване. И реших,че няма вече да я будя на 3 часа. Ще чакам тя да си поиска. Да, но както писах в самото начало нейното на поискване е да не се буди няколко пъти в денонощието по 4-5 часа, а през останалото време е все будна и гладна. Защото виси по 40 минна лявата. Почива 10-ина мин и започва от дясната – около 30 мин. И не й стига. И пак трябва да дам адаптирано. Видимо е нервна, реве. Дам ли й, успокоява се.  И след час е пак будна, а в гърдите „няма никой“ горе-долу.  От вчера взех да я будя пак на 3 часа, по-често взех да се цедя. Уж, за да стимулирам лактацията. И след като яде от едната гърда да давам изцеденото. Ама то пак не стига, за да покрие нуждите и се налага да правя адаптирано мляко. От лявата изкарвам, колкото и в самото начало, когато излязох от болницата – 20мл ако са минали 4-5 часа. Сега цедя през два и си излиза около 10 мл. От дясната за два часа успявам да докарам 30мл.

Когато я кърмя съм седнала. Коремчето й е плътно опряно в мен. Не усещам силна болка вече с изключение в началото в зърната, когато засуче силно и настървено. Днес опитах да съм без силиконово зърно на дясната, защото там болката е по-малка. (на лявата още имам корички и понякога кърви) Успя да се излъже да сауче, но бързо пуска и се ядосва. След 20 мин опити си сложих пак силиконовото зърно. Ако искам да я отуча как да процедирам – да я мъча, когато е много гладна или по средата на храненето да го махна? В момента дохранвам с шише на Авент за новородено. Предлагам малко чай с копър от шише на Нук. Отделно има две биберони-залъгалки, който не уважава много и рядко при много плач суче за малко. Мисълта ми е, че е свикнала с различни форми и имам надежди, че ще успее и зърното да хареса без силиконовия вкус.
Вече съвсем се обърках с това кърмене, та и детето също. Кога, как, какво да предлагам.  Като цяло питането ми е КАК ДА ПРОЦЕДИРАМ С КЪРМЕНЕТО И КАК ДА СИ УВЕЛИЧА КЪРМАТА.
Пия чай за засилване на кърмата вече седмица и нещо. Отделно ям сурови бадеми. Пия около 4 литра. Ефект няма.

За кърменето – да предлагам и двете гърди на всяко ядене и да дохранвам с АМ? Или да ги редувам и пак да предлагам АМ? Да се цедя ли м/у храненията? На 3 часа ли да я будя или по-често? Да я оставя ли на поискване и  да си спи в денонощието на няколко пъти по 4-5 часа? В началото я виждам да суче активно и да преглъща. По някое време не е толкова активна, но не пуска. Да я оставям ли така, да седи по 30мин на дясната и съответно 40 мин на лявата гърда? Или като видя, че не яде активно да я дърпам? Одеве предложих първо дясната, докато не се унесе. Дремна 10 мин и зарева. Предложих лявата. След като я пусна пак дремна 10 мин. дадох още 30 мл изцедена кърма от преди (не останала от сегашното ядене) и миряса и заспа. Това отнема около час и половина. Нормално ли е? Като знам, че е така положението не е ли по-добре да се цедя предварително и да давам с шише да се наяде наведнъж?

Ти във Вита раждаше нали? Такъв спомен имам. Аз бях там, Кълвачева ме оперира. Като ми сложиха упойката и взе да ме хваща усетих силна остра болка в ляво, някъде около яйчника. Като ме пускаше упойката пак така. Наскоро кихнах. Уж се пазя да не кихам и да кашлям, но се изпуснах. Така ме прободе на същото място. Като си "припках" няколко часа едвам вървях да се пазя да не ме боли. После премина. На няколко пъти като излизах и се преуморявах от ходене пак там ме заболяваше. Одеве пак кихнах и същата работа. Но ми мина доста бързо този път.

Да разкажа и аз за моето раждане ...
Събудих се през нощта от леки контракции, но все си мислех че са фалшиви и ще преминат. Така и не можах да заспя повече и започнах да превъртам в главата си какви задачки имам за деня и дали ще успея да ги свърша преди да започне раждането  . Към 5 ч вече станах, контракциите се засилваха, но все още търпими. След 6 вече започнах да ги засичам на 10-8-6 минути и започнах да се подготвям да тръгваме към болницата. Искаше ми се да вляза с повече разкритие, затова не бързах много, но болките взеха да стават все по-силни. Приеха ме с 7 см разкритие и думите "айде, няма време". После това което следва ми е мъгла. Помагах си като сменям позите по време на контракция - клекнала или на 4 крака с глава опряна в леглото. Определено това ме облекчаваше, с първото бях със система и легнала и болките бяха по-непоносими. Мехурът ми се спука спонтанно малко преди да почнат напъните. Този етап сякаш беше много кратък, 2-3 напъна и накрая ме натиснаха да ми помогнат. Имам епизотомия, и това не разбрах кога се е случило  . Чух само бебето как изплака, видях я в ръцете на лекарите и изпитах върховно облекчение. Оттам нататък всяка болка се забравя  . Донесоха ми я след 2 часа в стаята и веднага засука. Млякото ми слезе на другия ден и сега се кърмим без проблем, да чукам да дърво. Като цяло това раждане мина доста по-бързо, за час и половина откакто ме приеха в болницата. Но си е раждане, не мога да кажа че не ме е боляло много.

Искам да питам вече родилите мами, спаднаха ли ви отците на ръцете и краката и кога. При мен като че ли малко, но още не мога да обуя едни джапанки, които съм купувала в 6-тия месец. Нещо препоръчаха ли ви докторите за по-бързо разнасяне?