Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 33-та тема

Не слагам всичко под един знаменател, как пък не го видяхте. Има си винаги ситуации. Какво му е градивното на новото училище? Това, че ще я научи да се справя с "лошите" ли? Ми не. Градивно в дългосрочен план щеше да е да се научи да не се оставя да я тормозят, да не мълчи, да не се мъчи да я приемат и останалите, само защото е първа в класа. В новото училище ако стане същото - ако отново е първа в класа и останалите я нихилират? Мислите ли, че на едно десетгодишно му дреме, колкото и да го плискаме с хладка вода, че има еди-какви си качества, когато е САМОТНО, защото е обект на завист и подигравки за ученолюбието. Такъв е животът в момента просто. Градивното е единствено културата и нивото на знания, които ще получи, плюс общуването с да го наречем по-възпитани деца. Питам се какво става при общуване с останалите? Тези от плуването, от танците, утре от дискотеките? Когато тръгне на работа, ако животът не е благосклонен да има колеги, с които да си допадат, какво ще прави, ще бяга, ще сменя работа след работа. Обяснявам от две страници единствено, че на децата трябва да се даде възможността да следват инстинктите си, ако тези инстинкти са верни все още и изискват от тях да се защитят, а не да се обяснява, че само неандерталците, когато ги нападат - отвръщат.

Пролетен дъждец, ето тук е разликата. Ще позволя на детето ми да отвръща както намери за добре, физически или вербално, за да РАЗБЕРЕ, че е по-слабо, но и за да разбере куп други важни неща, които описах по-нагоре и надали някой асимилира. Още първия път, когато изяде боя от по-силния Петърчо, няма да хукна да събирам учителския актив. Ще му дам ВРЕМЕ, ще го подкрепя и едва тогава ще се намеся като възрастен - ще говоря с когото трябва, включая родители, и ако няма ефект, ще изискам по-сериозни мерки от училището и ще препоръчам на родителите на Петърчо да отидат като семейна двойка на терапевт. Защото ми дойде до гуша да гледам масови типажи като веднага да отърчи при родителите: "Мамооооооо, то ми взе играчката" /6-7-годишно примерно/ или такива, които при всяка казана накриво дума налитат на бой, докато родителят небрежно хвърля по едно око. 
Надали децата правят разлика между страха от тормоз върху тях и да вдигнат гордо очи и да нихилират насилника, смешно ми е дори да си го помисля - дребосъче и гордост... Горко на тези родители, които очакват детската психика да прави мисловни връзки като техните. А всъщност хич не е лесно да извикаме детето в себе си - не да преобличаме кукли, а да мислим като деца. И още нещо - дори да се знаят нещата на теория, е много трудно да се приложат на практика понякога. Не само животът ни е такъв, какъвто си го направим, но и хората, зависещи от нас са такива, каквито ги направим. Ако не можеш да се измъкнеш от гетото, ще се научиш да оцеляваш там, защото човекът е ненаситен по природа и следващото недотам гето след няколко години пак ще бъде гето, особено ако си възпитан в пораженчески дух /не визирам Шайн/

Засрамихте ме, момичета. Приемам написаното като огромен комплимент! С филологическо образование съм.

В 1-ви клас дъщеря ми имаше 2 приятелки (които бяха и в детската градина с нея в една група, но там някак всичко беше много по-колективно). Номер 1: забавна, умна, но и доста лигава, с просташко и гаменско поведение. Номер 2: с големи претенции, научена на обноски, да прави забележки на другите и да им държи сметка за това и онова в поведението им, с баба, която се изживява като голяма аристократка и интелектуалка. Голяма драма беше между трите, всяка дърпаше моето дете за своя приятелка. Детето избра номер 1. И аз никога, ама никога не съм й се бъркала. Позволявах й да играе с това дете, но говорихме и се опитвах да й внуша, че хората не са само обноски, нито са еднопластови. И тя може да бъде приятелка с номер 1, разбира се. Но също може да си избере докъде точно да се простре приятелството им, в кои случаи да я последва и в кои да се опита да я поведе в друга посока. И детето много добре схвана идеята. Хем си бяха приятелки, хем успяваше да се дистанцира от глупостите й. И категорично избра да не й подражава на "възмутителното" поведение, както тя сама го определи още отрано. Номер 2 се оказа доста лицемерна и хитра, разиграваше ги на малкия си пръст. Моята се усети по едно време, пострада малко, но пък успя да се отдръпне.
От позицията на времето смятам, че именно общуването с номер 1 й беше изключително полезно. Понеже имаше възможност да види как хем може да си близък с някой, хем да не подражаваш на неговото поведение и да не се поддаваш на манипулации само и само да не загубиш приятелството и да бъдеш харесван.
Разбира се, и от номер 2 научи нещо: че зад хубавата фасада невинаги има топла и уютна сграда, че лицемерието е нещо изключително грозно и обидно и че обноските не са всичко, нито възпитанието, а е много по-важно какво е в сърцето (понеже номер 1 като цяло пък е добронамерена и добросърдечна).
Тоест от всяко от двете момичета научи ценен урок. После, след месеци на лични драми как хем да бъде приятелка с тях, хем да отстоява себе си и да не е като тях, се сближи с друго момиченце от класа (също от детската градина, но преди никога не бяха общували така интензивно). Вече 2-ра година са си най-близки приятелки. Карат се, но се и зачитат и се водят, поне от наблюденията ми на страничен човек. В момента поведението им е много различно от това на останалите момичета в класа, но с радост наблюдавам моята колко уверена и спокойна е в избора си да не бъде като мнозинството. Онзи ден даже я питали: Ива, ти защо си толкова нежна, а ние сме толкова печени?  
Също от лятото си има едно приятелче, което сега е в 1-ви клас. Онзи ден каза, че разбрала, че другите й се подиграват. Питам я как се чувства по повод. Без грам тревожност само дълбокомислено заключи, че ей заради това им поведение й харесва да си има това момиче за приятелка - защото макар че е в първи клас, било се държало много по-зряло и добронамерено (почти дословно цитирам детето)  
Толкова от мен по въпроса от кой какво и колко може да се научи....
Също предпочитам детето ми да не съди прибързано за това, кой какъв е, само по това как се държи, възпитан ли е, агресивен ли е.
И да знае, че агресивните хора често са такива, защото не са обичани/разбрани/приети каквито са или защото сами се изолират по някаква причина. Говорили сме ги тези неща, искам сърцето й да е отворено и да дава шанс на всеки, който сметне, че заслужава нейното внимание. Също да вярва в потенциала на хората да бъдат по-добри. Колкото и идеалистично да звучи. И да наблюдава, да преценява, да не съди прибързано и да не си прави обобщения и заключения на база единични факти. Смятам емоционалната и функционалната интелигентност за изключително важни!