Парите са си мои и ще си правя с тях каквото искам. Въобще не се чувствам длъжна да замествам здравната система или системата за закрила на децата.
- Публикувана: 13 юли 2014, 00:12 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2014, 14:19 ч.
Негативизъм към благотворителност, която не разбираш. Защо?
С какво един човешки живот е по-ценен от един кучешки или котешки или изобщо животински, нали всички сме живи същества. Всички имаме право да живеем добър живот.Никой не иска да страда и ако някой има възможност да помогне на някое същество, защо да не го направи. Нали за това сме на този свят, да си помагаме.
Преполагам, че повечето хора ще бъдат несъгласни с това становище. Сигурно е егоистично, но аз също поставям живота на човек над живота на животно. Може би именно крайни изказвания като това отблъскват хората и ги карат да пишат негативни отзиви по "стените".
Предполагам, че хората, които приказват тези неща, никога не са губили близък, не са виждали смъртта и като цяло имат лек и подсигурен живот, леко скучен, затова се заемат да решават проблемите на животните или въобще на планетата. Хем е ясно, че нямат никаква лична отговорност, хем каузата безспорно е много благородна.
Много е лесно да решиш чий живот е по-ценен като си отговориш на въпроса кога ще плачеш повече - като ти умре папагалчето или като ти умре детето. Или без какво предпочиташ да останат децата ти - без домашен любимец или без баща.
Аз лично, макар и голям любител на животните, отглеждам котка вкъщи - макар и мъжка, е кастрирана!), тези страници съм ги забранила да ми се показват. Не ми е приятно. Пари не съм пращала, сигурно няма и да пратя. Не за друго, а защото не може, а и няма как цялото ни общество да се превърне в самаряни и същевременно с това да липсват всякакви закони (то в нашата страна никакви закони не се спазват, та за животни ли?!). Има толкова бездомни животинки, ама те са такива, защото някой човек ги е изхвърлил. След това някой друг е минал, прибрал е някое от тях, то пак се е размножило, потомството е отишло на улицата - и порочният кръг се завърта.
Пред блока, където живея, има много бездомни котки. Често им смъквам храна, ако нещо е останало от обяд/вечеря. Но да тръгна да им правя фотосесии и да им търся осиновители - не бих се заела.
Но същевременно с това и не одобрявам подобни коментари, за които потребителката, пуснала поста, споменава и се възмущава. Това е свободното интернет пространство - ще има позиции и от двете страни на барикадата. Просто или се научаваме да подминаваме противостоящите от нашето мнение позиции, или се "борим" докрай.
Пред блока, където живея, има много бездомни котки. Често им смъквам храна, ако нещо е останало от обяд/вечеря. Но да тръгна да им правя фотосесии и да им търся осиновители - не бих се заела.
Но същевременно с това и не одобрявам подобни коментари, за които потребителката, пуснала поста, споменава и се възмущава. Това е свободното интернет пространство - ще има позиции и от двете страни на барикадата. Просто или се научаваме да подминаваме противостоящите от нашето мнение позиции, или се "борим" докрай.
Много е лесно да решиш чий живот е по-ценен като си отговориш на въпроса кога ще плачеш повече - като ти умре папагалчето или като ти умре детето. Или без какво предпочиташ да останат децата ти - без домашен любимец или без баща.
А ти какво предпочиташ, децата ти да останат без любимия си домашен любимец или света да се лиши от някой неизвестен за вас човек? Ако плачът е основен критерий, както смяташ, животинския живот е по-ценен.
Много е лесно да решиш чий живот е по-ценен като си отговориш на въпроса кога ще плачеш повече - като ти умре папагалчето или като ти умре детето. Или без какво предпочиташ да останат децата ти - без домашен любимец или без баща.
Янечек, а когато избираш да дариш за един, а не за друг ( говоря за хора ) не преценяваш ли пак чий живот е по-важен ?
Но ако предпочетеш врабчето пред някой непознат, защото хората били лоши - значи имаш проблем. 
Ама, той, човешкият живот е ценен само за близките на въпросния, а не за цялото човечество, ще ме прощавате. Същото се отнася и за животинския. Страшна драма, страшно нещо и пак надцакване, кой е по-заслужил да обитава планетата Земя 
Хората са различни и естествено ще даряват, ако сметнат, че е нужно и чак тогава за кауза, която са избрали
Хората са различни и естествено ще даряват, ако сметнат, че е нужно и чак тогава за кауза, която са избрали
Янечек, а когато избираш да дариш за един, а не за друг ( говоря за хора ) не преценяваш ли пак чий живот е по-важен ?
Но ако предпочетеш врабчето пред някой непознат, защото хората били лоши - значи имаш проблем.'бе аз доста врабчета бих предпочела пред някои индивиди на два крака, ама това е друга бира
Орезилихме темата. Всеки може да намери за какво да упреква друг. За вегетарианците сме идиоти, че ядем месо. За екологично живеещите, че не живеем еко и куп други. За да упрекнеш някого, че видиш ли ще спаси канарче ли беше, какво беше трябва да си сигурен, че наистина този човек няма да си мръдне пръста за човешко същество. За вас не знам, ама аз нямам чак такива подробни наблюдения върху постващите във фейса, пък били те и приятели
По логиката с упреците утре някой може да се засегне, че се събират пари за възрастен човек, а сушите тези не са дали за дете. Не е честно така. Не можеш да си сигурен кой какво прави, дали и как помага или не.
Последните години имаше доста бедствия в страната. Масово хората още се възстановяват от тях. Някои нямат къде да живеят. Трябва ли да се сърдим, че са събрани пари, повечето от които не отидоха по предназначение за тях, а не за лечение на стотици дечица ?
Преди години с пари от Българската Коледа беше поето част от лечението на Манол Велев. Всеки, който е в час може да си отговори дали точно той беше най-нуждаещ се, или можеше да се дадат на друг тези пари.
Аз не коментирам кой за какво/кого дава парите си. Това, което имам предвид, съм го цитирала.
Говорех по принцип, не за теб
Прегледах темата и се начетох на изкривени логически изводи.
Всякакви разсъждения от сорта на:
в един момент се свеждат до "Ако имаш повече пари, отколкото са ти необходими, за да живееш, задължително трябва да ги дариш за благотворителност и то в полза на каквото-там-решим-че-е-по-по-най. Но дори тук някой може да попита не можеш ли да живееш по-скромничко и да дариш още повече.
Всички тези разсъждения противоречат на благотворителността сама по себе си. В нея има една аксиома: волята на дарителя е безвъпросна. Това е личен избор,а не задължение. Не се следват правила, а инстинкт. За протокола: дарявала съм и за хора, и за животни. Дарявам за това, което ме докосне, което ме разплаче ако щете. Ако някой не е съгласен с моя избор да вложа парите си, е свободен да дари своите за това, което сметне за по-подходящо.
Спорът е абсурден.
Всякакви разсъждения от сорта на:
- Не трябва да се правят дарения за животни, защото същите пари могат да се дарят за човек.
- Човекът X заслужава дарение повече от човека Y, защото ...
- Не трябва да се даряват пари за спасяването на ..., защото той сам си е виновен за положението.
в един момент се свеждат до "Ако имаш повече пари, отколкото са ти необходими, за да живееш, задължително трябва да ги дариш за благотворителност и то в полза на каквото-там-решим-че-е-по-по-най. Но дори тук някой може да попита не можеш ли да живееш по-скромничко и да дариш още повече.
Всички тези разсъждения противоречат на благотворителността сама по себе си. В нея има една аксиома: волята на дарителя е безвъпросна. Това е личен избор,а не задължение. Не се следват правила, а инстинкт. За протокола: дарявала съм и за хора, и за животни. Дарявам за това, което ме докосне, което ме разплаче ако щете. Ако някой не е съгласен с моя избор да вложа парите си, е свободен да дари своите за това, което сметне за по-подходящо.
Спорът е абсурден.