154 Американски Летни Глезотии

Шана Това на всички празнуващи. При мъж ми все евреи в офиса и много празнично го карат тия два дни, но при мен пусто никой не празнува. Писна ми вече да работя.

Руми, доволна ли си? Много ти дойде и ги сиктирдоса ли?

Фея, аз пък изключвам кой е Плевнелиев, та значи е взаимно

Цоне, детето може да има една генетична болест; разказвала съм преди. Няма признаци на ултразвук, но искам да му се направи теста веднага, защото в болница по-лесно се взима кръв от новородено и защото искаме да знаем веднага и да можем да се предпазим от обвинения в абюз.

.

Да. Ако детето има счупени кости, особено като бебе, първата асоциация на всеки средностатистически ЕР доктор е, че съм му направила нещо. Но то сега е добре и може би даже сме спечелили генетичната лотария; ще видим като излезе тестът.

Абе момичета, хайде някой да ми разкаже за ражданията си. Искам да чуя историите на жени, които познавам. Само на Клер съм чела за първото раждане.

Пожелавам ти здраво бебе и се надявам нито един от страховете ти да не се сбъдне.

Хиър, аз съм раждала първата фръцла в БГ. След всичките видеозони имаше половин кило разминаване между реалното и изчисленото тегло на бебето. При "контролен преглед" ми разбутаха тапата, имах епидурал, правиха ми епизиотомия. Имах световъртеж заради упойката, с часове не ми донесоха детето. През трите дни в болницата я ми се събираха по 4-5 часа сън на денонощие, я не. Все някой влизаше: доктори, сестри, санитарки... Никой нищо не обясни за кърмене, повиване, пъпче и пр. Възстановявах се с месеци. Кърмата ми беше намаляла от стрес, а педиатрите, вместо да помогнат, ми казаха "Каква майка си?! Не знаеш ли, че с тези малки гърди няма как да имаш кърма?"

Втората фръцла родих тук, в birthing center. Имаше курс по кърмене. Акушерът беше преценил правилно теглото на бебето само с опипване през корема ми. През цялото раждане имах само акушер и акушерка. Никакви машини, никакви системи, никакви инжекции, никакво рязане. Родих във вода, фръцлата засука веднага и беше при мен през цялото време (с изкл. на 5-те мин. преглед, който също беше в моята стая). Бях си удома същия ден. Чувствах се сякаш не съм раждала. Кърмих без проблем, със същите "тези малки гърди"

Мишки, честито то ходещо детенце!
Хиър, дано имате късмет!
Стейси я родих с епидурална, влязох в болницата на 5-6 мин. контракции и след 6 часа родих с доста напъване. Тапата ми падна вкъщи, водите ги пукнаха в болницата, 3 дни след термин. Имах втора степен разкъсване ( 4 са, 4 е най-зле), веднага засука след прегледа.
С Пейдж минах през Ада, заради студентите, които опитваха всичко на мен. Ако не бяха те, щях да имам супер леко раждане, аз май разказах за това. Влязох в болницата с контракции на 5-6 мин, започнаха да се разреждат и ми сложиха окситоцин. Водите се пукнаха в болницата. Поисках си епидурална, но изтърпях всичките си болки до 9 см разкритие. Родих след около 10 часа, с много малко напъни, разкъсване 2 степен. Засука веднага. Отново родих 3 дни след термин.
След двете раждания не съм спала повече от 2-3 часа на денонощие, не можех да спя просто. Имах постпартум блус за около 10 дни.

Две labored csections от мен it is what it is, имаме много малко контрол върху раждането.

Напускам защото ме карат да нося маска през грипния сезон ако не се ваксинирам. Работя с деца, в такъв абсурд "терапевт с маска " няма да се превърна. Така че кой от където.

Много, много, много ви благодаря. Приемам всякакви разкази за всякакви раждания. Искам да родя като Цонна, но разказите ми помагат да си напомня колко много различни преживявания има...

С тая противогрипна ваксина прекаляват. Ей, аман, все едно от ебола пази. Аз си я слагам, но според мен не е честно да карат персонал, който не работи с рискови групи в болница, да носи маска. В болницата, в която аз работех, не пускаха административния персонал в болничните сгради, ако нямат ваксината.

Маймун, какви студенти? Защо не ги отказа? И аз отивам в teaching hospital, но ако студенти искат да ме пипат, ще имат първо упражнение по разговаряне с гневен и взискателен съпруг. Който излезе жив е добре дошъл да ме гледа как раждам. Казала съм му, че работата му е да варди стаята от тълпи непознати. 

Хиър, от опит ти казвам категорично да ги откажеш. Несполучливо IV, изключително болезнено проверяване за разкритие, все едно ме колеше и много бавно, епидурална на грешно място с 5 минутно бодене отзад на кръста, студент помага при шевът, който се разши след няколко дни.

.

Аз нямам нищо против да гледат, но не и да вършат основната работа, без да знаят какво правят. Побеснях, когато резидента започна да дърпа плацентата и докторката не може да свари да й каже, че не трябва. Не ги ли учат първо на теория тези неща, чак не искам да си спомням. Втори път няма да го позволя, стига да съм в състояние да мога.

Един непоискан съвет - ако не искате студенти, това трябва да стане ясно предварително - дали в бърт план или по друг начин. В разгара на нещата е много трудно да знаеш кой какъв е, пък камо ли да ги гониш, съпругът също ще е ошашавен. Мисля, че за болнично раждане има голяма полза от дула, най-малкото защото може да има опит с тази болница и да познава персонала.

Хиър, първо раждане - 4 ч, епидурал при транзиция, защото нямаше кой да ме провери, че вече раждам и затова толкова ме боли. Не препоръчвам, помогна малко с болката от контракциите, но при напъването исках да се завъртя, а не можех да мръдна. Второ раждане - разбрах, че раждам като започнаха напъните чак, много бързо излезна 4кг бебе, само при напъването имаше един момент, който си мислех, че няма да издържа, но той бързо отмина.

  Я да видим помня ли... дисклеймър - хич не го умея лаконичното! Аз не съм булет пойнт тайп

Номер 1. Преносвах, първескиня на 33, ошашавена, но информирана!  
Насрочиха индуциране седмица след термин. Гелето си тръгна сама 12 часа преди да хукна за индукция (8 пм). Търпях геройски и по инструкция записвах контракциите, гримирах се, преепилирах се, направих си 3 различни клизми и седнах да гледам натурални скандинавски раждания по ютюб. Някъде там ММ се усети, че става нещо и като видя какво гледам побеля, позеленя и малко преди да припадне аз се свлякох   В 1 ам стигнахме в болницата (нов рекорд за висока скорост на градско), контракции на 1-2 мин, 3 см разкритие и 2 сестри, които ми обезобразиха и 2-те ръце до рамо, но не успяха да  сложат IV (поне 12-15 опита). Идва анестезиолога, слага IV и ми обещава да се видим след малко. Боли, но се кодоша и с него и със сестрите... 3 часа по-късно още го чакаме, но той е в операция по спешност и пращат за резерния... боли та се не трае, масажират ми гърба/кръста, ММ отстъпва заднешком към вратата, а аз уведомявам сестрата, че отива да пие по време на раждането, та като скочи женицата да го гони и задържа   Идва резервния, слага ми епидурала (5 ам), в 8 ам разкритие 9 см, води неспукани - елиминират ги и слагат питоцин. Една коза заспала се опитва да ми казва кога да пушвам по монитора, но не се справя, след което я изритвам, обръщам си монитора към себе си, гледам си числата и си пушвам по учебник. И така 3+ часа, ефект никакъв, бебка ни напред, ни назад... Около 4-ия час загубиха тонове, истерии, тичане, секцио по спешност, възмутен бебешки рев в 1.50 пм... бебка имаше захапка на пираня, от ден 1 сучеше блъди мерита   спаси ме едно мазило (APNO cream), още се кълна в него (по рецепта) и още пращам честитки за Коледа на лактационната си консултантка:
http://www.nbci.ca/index.php?option=com_content&id=76:all-pu … pno&Itemid=17
2 седмици по-късно си отворих шева, бавно и мъчително възстановяване. Бяхме сами, но аз така исках и никога не съм съжалявала! Най-хубавата и снимка от периода е на Лени

Номер 2. Още в 7 мес ме пита лекарката ми (същата от нъмбар 1) какво правим, аз директно я контрирах тя какво би направила на мое място. Та планирано секцио, но аз имах възражения от нумерологично/астрологична гледна точка, а мадам дохтуршата се опитваше да ме вкара по-удобно в графика си. Като кажеш, че ще идеш да го извадят другаде изведнъж се намират часове за теб   Поисках си и по-секси анестезиолог, извънземно да бях казала нямаше да последва такъв шок и смях... В деня Х се оказва, че администрацията е оплескала графика и аз се готвя за 1 пм, но те ме чакали в 10 ам, разправии, нерви, кой прав кой крив... в този неврологичен момент се обажда свекърва ми и като жена с опит започва да говори на ММ на тема... "лошата зима в София и невъзможност на СГО да овладее положението" 45 мин по-късно рязко и се разпадна връзката с чедото, а на него му се случи Биг Мама Скендъл, след което си грабнах ключовете и тръгнах да раждам сама... догони ме де! Екипът вече заеше какво чудо го чака, малко пазарлък за камери и обективи и се роди Крисьо. ММ се паникьоса  и не поиска да среже пъпната, но поне направи добър кадър  
Лесно, рошаво и смачкано, лакомо и поспаливо бебе с едни големшки крачета. В пъти по-бързо и лесно въстановяване. Нахални и безочливи сестри, по-едно време ми идеше да залостя вратата и да не виждам никой външен, на Витошка да бях родила нямаше да има такива тълпи около нас! Класове, прегледи, навлеци, консултанти, фотографи, менюта, гости - честно, дойде ми твърде много и твърде стресиращо, хем знаех прекрасно какво ме чака!

... интересно какви неща остават в паметта  

На последния преглед (около термин) ми отлепиха плацентата с идеята да предизвикат раждане.  Насрочиха ми индукция за 10 дни след термин, ако не тръгне сам дотогава.  Е, не тръгна.  Трябваше да звъня сутринта в 6, за да ми кажат кога да отида.  Оказа се, че всички са решили да раждат въпросния ден.  Толкова се бях притеснила, че вече към 4-5 следобед помолих поне за преглед да ме вземат, съгласиха се и отидохме към 6.  От термин си бях с 1 см разкритие, тонове нормални, даже и някакви контракции имаше (които аз чак тогава разбрах, че са контракции, а не че бебето рита и натиска), но водите бяха останали на 5%, което било опасно за него.  Приеха ме по спешност и ми вързаха система.  Появаваха се контракции, но разкритието си стоеше 1 см.  Както се бях отпуснала с идеята да почивам и събирам сили за раждането, може би два часа след започването на окситоцина, изведнъж влетяха в стаята сестри, пулса на бебето изведнъж се изгубил, сложиха ме на 4 крака, слагаха ми някакви устройства по корема и търсеха пулса.  Спряха системата за час.  Доктора дойде и каза, че ако това се повтори, влизам за спешно секцио.  Повтори се.  Като лежа има пулс, като се изправя седнала в леглото, пулса му изчезва.  Взеха ме в операционна, накараха ме да се свия, за да ми сложат упойка в гръбнака.  Това беше най-големия ми страх, че точно в тази поза му се губеше пулса и се молех колкото може по-бързо да се справят.  Мъжа ми през това време обличаше дрехи и тн, за да дойде при мен.  Каза, че като е влизал в операционната, вече операцията е била започнала и е видял всичко като бял ден.  Операцията започна в 1, бебчо изплака в 1,07, направиха му прегледа, изкъпаха го и го повиха.  Извикаха мъжа ми и всички отидоха обратно в стаята.  Мен ме зашиха и ме върнаха при тях.  Преместиха ни в постпартум стая и ми казаха да го кърмя.  Имаше опасност за жълтеница, затова трябваше да го кърмя на 1,5-2 часа, на същите интервали идваха да взимат и на двама ни кръвно и температура.  По-малко от 48 часа по-късно си бяхме вкъщи.  Първите 3-4 дни бяха трудни, най-вече сядане и ставане от леглото, но Спас беше на 5 дни когато излязохме на първа разходка в квартала.  Бързо се възстанових.  Кърменето беше трудно, разранявах се, но по-голямата част се дължи на липсата на опит според мен.  Другото го знаете.  На 9м 20 дни  носим дрехи за 12 м.   
Забавих се, но ето ги и обещаните снимки:

Ох, не мога!  Тези са от последната събота