Месец юли е към края, кое е моето книжно другарче скоро ще узная!

Сутринта мъжът ми сънен каза `да`, сега го няма, да видим дали няма да каже, че не помни такова нещо. Че тогава ще го  .

Аз не съм професионален счети, ММ ме въвлече в това и вече 5 години го работя, даже и уни-тапия взех. Обаче се занимавам с нещо много специфично - акцизи. По образование, по стаж (цели 7 години преди да стана счетка) и по сърце съм от подпомагащите професии. Смятам един ден да се върна в моята си област за постоянно. Защото това е, което мога наистина.

а качвала ли си се с торба боклук в автобуса?  Излизаш по задачи, викаш си - пътьом ще метна боклука в контейнера, обаче като те лъхне една птича песен и зеленина навън, се усещаш к'во носиш чак в автобуса и се чудиш как най-незабележимо да слезеш, ако може да изчезнеш...  Мисля, че аз държа едно незавидно първенство 

А оня мъж, заради който днес страдах е с някакво увреждане. Май е имало гавра с него в казармата и оттогава си носи кръста, но не съм сигурна. Има силна памет, чете книги, не  е простак. Обаче е от тези, които като говорят се лигавят, не си сдържат слюнката, с очила с много силни диоптри е, върви леко накриво, сега вече съвсем се е изкривил. Преди години ме срещаше из Шумен, живееше в нашия квартал. Харесваше ме нещо и все ме заговаряше. Че и сме от едно село. Знаеше ми името, кога съм родена, че даже изчисли в какъв ден от седмицата съм се родила. Веднъж като ме срещна ме повика  и се разплака, аз останах така  , а той ми каза, че е починала майка му. Плачеше като душевно болен, не като нормално страдащ човек. Остана с баща си в Шумен. В последните години не съм го виждала, не знаех нищо за него, дори съвсем скоро говорихме с мъжа ми за него, чудехме се дали е още жив. И днес, най-случайно го видях на празника в село. Обиколи навсякъде, видя цветята, наведе се над саксиите, докосваше ги. От цветя беше написано "Цветна феерия", прочете го на глас. Мен нещо взе да ме душИ. Но не исках да ме познае, гледах да съм все с гръб. Той отмина, а аз отидох срещу сцената да слушам едни деца като пеят. И по едно време някой ме потупа по рамото - Емил.   Каза "Познах те, ти си Валя, Валентина. и се смее с един ненормален смях. И в едни миг вика неееее, ти си Нели, помня те, аз те познавам", такива едни взе да ги говори. И като ми хвана ръката за здравей, тя мокра от слюнките му, защото той често си докосва устата. Дори не се погнусих, а не да не съм гнуслива. Щях да плача с глас, да вия, сдържах се трудно. А той ми вика "Виж какво си купих?" и какво мислите - купил си картичка, ръчна изработка, с квилинг техника от една сергия. На картичката едно розово сърце и ангелче,  и цветя. Питам го защо му е, а той каза, че иска да му краси и да си  я гледа. Е , вече зароних сълзи, не можах да ги преглътна. Което беше в мен, потече по лицето ми. Пита имам ли деца, аз му ги посочих, те стояха до майка и мъжа ми на сянка. Пита как се казват, аз казах. И като скочи, като се засили. Десито някак стресната ме гледаше, аз със знаци й показах да не се притеснява, но Тони се притисна в баща си. Емо отиде до Десито, подаде й ръка, потупа я и нещо й каза. Зарадва се и на Тони. Голяма радост му беше, не знам защо. Казаха, че и баща му е починал, брат му сега стоял при него, но го тормозел и му се карал. А какво яде, как се справя, не знам. Но ми  е мъчно. Леля каза, че вечер минавал по спортната площадка и пеел народни песни. А той има странен глас, не звучи нормално, но пък му идва да пее. Нещастия има колкото щеш, но не винаги се докосваме до такива. Понякога чуваме за тях, четем в книги, виждаме по новини. Мен днес това ме смачка, много съм чувствителна и без друго, но пък и някак се замислих как  и видимо нещастния човек може да намери красота в една картичка и да си достави радост. Сигурно няма пари ,но извади наличните и си взе картичката...
Извинявайте, че толкова нашироко го разказах, но то няма как да бъде съкратено. Познавам този Емо от детските си години, бях към 10 годишна, колкото Тони и бягахме от страх като го видим. И сега се върнах чрез него в детството си. А и Емил като онези три сестри се е върнал да доживее дните си в бащината си къща. Боже, колко мъка има по този свят, Боже!