Mrs. Turner, мерси за отзива, тъкмо ми се гледаше нещо фантазно и зловещо на кино 
Нали не е нещо като "Дивергенти" или "Игрите на глада"?
Нали не е нещо като "Дивергенти" или "Игрите на глада"?
- Публикувана: 18 юли 2014, 23:24 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2014, 22:46 ч.
Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLIII
Days of Heaven (1978)
http://www.imdb.com/title/tt0077405/
Настроена съм на вълна Терънс Малик и запълвам пропуснатото. Този филм много напомня за по-ранния "Badlands" - отново за невъзможните, ужасни, сърдити млади. В Days of Heaven ме впечатли невъзможността да се идентифицираш с главните герои. Обикновено, колкото и неприятни да са тези герои, се задейства, ако не симпатия, то нещо като разбиране; привлекателността на "лошото момче" е някакъв традиционен мотив. Тук не е така (поне при мен): Ричард Гиър в главната роля е готин (не че ми е любимец, но тук е млад, играе добре), но никакъв порив към вчувстване не пробужда; главната героиня също, дори е откровено антипатична. Това е нарочно и го отчитат като голямо майсторство у Малик - лица, които изглеждат тъповати, празни, нечовешки. Добре, че е Сам Шепърд да разведри мрачното послание.
Прекрасен филм с типичен за режисьора усет към детайла, към живата, бълбукаща, изригваща природа.
http://www.imdb.com/title/tt0077405/
Настроена съм на вълна Терънс Малик и запълвам пропуснатото. Този филм много напомня за по-ранния "Badlands" - отново за невъзможните, ужасни, сърдити млади. В Days of Heaven ме впечатли невъзможността да се идентифицираш с главните герои. Обикновено, колкото и неприятни да са тези герои, се задейства, ако не симпатия, то нещо като разбиране; привлекателността на "лошото момче" е някакъв традиционен мотив. Тук не е така (поне при мен): Ричард Гиър в главната роля е готин (не че ми е любимец, но тук е млад, играе добре), но никакъв порив към вчувстване не пробужда; главната героиня също, дори е откровено антипатична. Това е нарочно и го отчитат като голямо майсторство у Малик - лица, които изглеждат тъповати, празни, нечовешки. Добре, че е Сам Шепърд да разведри мрачното послание.
Прекрасен филм с типичен за режисьора усет към детайла, към живата, бълбукаща, изригваща природа.
Mrs. Turner, мерси за отзива, тъкмо ми се гледаше нещо фантазно и зловещо на кино
Нали не е нещо като "Дивергенти" или "Игрите на глада"?
Нали не е нещо като "Дивергенти" или "Игрите на глада"?
ами идеята е подобно, деца са оставени в един лабиринт и историята е как те се справят
доста напомня на "Игрите" 
Отдавна го чаках, добре че ми припомни, голям подарък ми направи снощи.
Малко претенциозен и протяжен на места, но Ейдриън ми хареса много, както винаги, партньорката в неговата история - също много добра.
Малко претенциозен и протяжен на места, но Ейдриън ми хареса много, както винаги, партньорката в неговата история - също много добра.
Този филм много го плюха англоговорящите критици и по форумите, но на мен ми хареса, въпреки депресивността. Все пак да отбележа, че е основно заради добрата игра на актьорите.
Едно свежо и разтоварващо "кулинарно" филмче за след работа:
http://www.imdb.com/title/tt2883512/
Но задължително трябва да се гледа на пълен стомах.
The Darjeeling Limited - ахахахах, хареса ми! Адските дебили са главните герои, много ме израдваха - приключения, действия, реакции, диалози, просветления. И Индия! 
И Индия! 
А всъщност кои бяха реалните сюжети и кои сюжетите в книгите на героя на Лиъм Нийсън?
Моят прочит:
Скрит текст:
Основната история е за писател, който има любовна връзка с млада колежка, в която уж е влюбен, а всъщност ползва като източник на вдъхновение за потъващата си кариера и който преди време е станал причина за смъртта на сина си. Другите две истории са проекции на преживяванията му: родител, чието дете е загинало по негова вина, майка с отнети права, чувството за вина, обвинението на другата страна, прошката, приемането на загубата, любовта към странната жена, която да спаси мъжа от вътрешния ад. Всъщност, според мен до края не става ясно дали това са само фикции.
Ain't Them Bodies Saints- отдавна не ми се беше случвало така да се мъча с филм . Гледах го сумарно две седмици, по лъжичка през няколко дена. Много муден, много протяжен, с почти никаква история, но пък за сметка на това убийствено красив и хваща по някакъв особен начин- искаше ми се да видя дали влюбените ще се съберат и затова геройски избутах докрай.
п.п. допреди този филм смятах, че Бен е хубавецът в семейство Афлек, сега не съм толкова сигурна
. Гледах го сумарно две седмици, по лъжичка през няколко дена. Много муден, много протяжен, с почти никаква история, но пък за сметка на това убийствено красив и хваща по някакъв особен начин- искаше ми се да видя дали влюбените ще се съберат и затова геройски избутах докрай. п.п. допреди този филм смятах, че Бен е хубавецът в семейство Афлек, сега не съм толкова сигурна
Много моля за помощ,как се казваше френският филм,в който семейство вечеряше и единият мъж каза,че ще кръсти бъдещото си дете Адолф?
Включвам се да благодаря на тези от вас, които препоръчаха A Most Wanted Man с Филип Хофман 
Вчера го гледах на кино и останах очарован/меко казано/. Историята и филма като цяло не са нещо уникално или запомнящо се, НО играта и присъствието на Филип Хофман са невероятно силни. Операторската работа е отлична.
За сравнение, Body of Lies с ДиКаприо и Ръсел Кроу ми хареса повече като сценарий и динамика, но там пък липсва толкова изявена и силна фигура като Филип Хофман. То може би не е правилно да се сравняват филмите, но пожене са в горе-долу един и същи жанр...
Вчера го гледах на кино и останах очарован/меко казано/. Историята и филма като цяло не са нещо уникално или запомнящо се, НО играта и присъствието на Филип Хофман са невероятно силни. Операторската работа е отлична.
За сравнение, Body of Lies с ДиКаприо и Ръсел Кроу ми хареса повече като сценарий и динамика, но там пък липсва толкова изявена и силна фигура като Филип Хофман. То може би не е правилно да се сравняват филмите, но пожене са в горе-долу един и същи жанр...
Labor Day
От едно известно време все не мога да попадна на нещо, което истински да ме докосне и развълнува. До тази вечер, в която най-сетне гледах филм, който си бях набелязала преди време, но после така и не дойде на дневен ред (благодаря на мацката, която го спомена тук и ме подсети
)
Визуално съвършен (ще разгледам какво още е снимал операторът-вълшебник), майсторски режисиран и гениално изигран (не съм гледала Уинслет в по-подхождаща и роля, а Бролин изтръгва сърца с мекия си поглед), Labor Day определено успя да ме извади от филмовата ми апатия.
Историята е на пръв поглед тривиална и мелодраматична, при това разказвана и друг път- и на хартия, и на лента. Избягал затворник намира убежище в къщата на самотна майка и нейния преждевременно пораснал син и постепенно отношенията насилник-заложници претърпяват драматична промяна. Между тримата герои се заражда нещо красиво и нежно, неописуемо с думи и затова изразено с безброй ефирни докосвания, плъзгащи се погледи, следи от усмивка в ъгълчето на устните. Нещо топло и уютно, като груба мъжка длан, обхванала внимателно детско юмруче; неуловимо, но чувствено, като ръка, лежаща в извивката на женска талия. И сред всичката сладост, която се лее на прасковени талази от екрана, периодично се промъква отчаяние- тънка игла, пробиваща кората на прясно изпечен ароматен кейк. По осветеното от светлина на свещ лице се разхожда сянка, колелата на велосипеда скърцат по чакъла, треперещи ръце изкривяват линията на червилото по устните. И усещането за приближаваща катастрофа, за буря в рая се усилва- до самия разтърсващ финал.
Изключително рядка наслада са филми като този- красиви до болка и едновременно с това простички, делнични. Дълбоко човешки, но не философски, а просто истински. Горещо, горещо препоръчвам да си доставите два часа блаженство
От едно известно време все не мога да попадна на нещо, което истински да ме докосне и развълнува. До тази вечер, в която най-сетне гледах филм, който си бях набелязала преди време, но после така и не дойде на дневен ред (благодаря на мацката, която го спомена тук и ме подсети
)Визуално съвършен (ще разгледам какво още е снимал операторът-вълшебник), майсторски режисиран и гениално изигран (не съм гледала Уинслет в по-подхождаща и роля, а Бролин изтръгва сърца с мекия си поглед), Labor Day определено успя да ме извади от филмовата ми апатия.
Историята е на пръв поглед тривиална и мелодраматична, при това разказвана и друг път- и на хартия, и на лента. Избягал затворник намира убежище в къщата на самотна майка и нейния преждевременно пораснал син и постепенно отношенията насилник-заложници претърпяват драматична промяна. Между тримата герои се заражда нещо красиво и нежно, неописуемо с думи и затова изразено с безброй ефирни докосвания, плъзгащи се погледи, следи от усмивка в ъгълчето на устните. Нещо топло и уютно, като груба мъжка длан, обхванала внимателно детско юмруче; неуловимо, но чувствено, като ръка, лежаща в извивката на женска талия. И сред всичката сладост, която се лее на прасковени талази от екрана, периодично се промъква отчаяние- тънка игла, пробиваща кората на прясно изпечен ароматен кейк. По осветеното от светлина на свещ лице се разхожда сянка, колелата на велосипеда скърцат по чакъла, треперещи ръце изкривяват линията на червилото по устните. И усещането за приближаваща катастрофа, за буря в рая се усилва- до самия разтърсващ финал.
Изключително рядка наслада са филми като този- красиви до болка и едновременно с това простички, делнични. Дълбоко човешки, но не философски, а просто истински. Горещо, горещо препоръчвам да си доставите два часа блаженство
Джой, много хубаво си го описала Все едно четях роман, така ми хареса
Shadow Dancer - http://www.imdb.com/title/tt1770734/ - не смея да давам оценки на филм, от който успях да изгледам 30-40мин. и беше мъчение за мен.
Все едно четях роман, така ми хареса Shadow Dancer - http://www.imdb.com/title/tt1770734/ - не смея да давам оценки на филм, от който успях да изгледам 30-40мин. и беше мъчение за мен.