Доста жени не се чувстват готови, защото не са виждали малко бебе на живо. А преди са поназнайвали нещо за грижите и не са ги смятали за див ужас. Но иначе в 21 век пренастройката от офис, клюки и коктейли към памперси и домакинство си е страховито нещо.
- Публикувана: 19 юли 2014, 20:16 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2014, 16:09 ч.
Кога една жена разбира, че е готова да бъде майка?
Мен ме натоварва единствено мисълта, че ще само мое и няма кой да си го вземе. Братовчед ми все пак и майка ми го гледаше, като стана на 3 си го взеха.
Племенникът ми е все в нас от новороден, но все пак си е при сестра ми в 4 от 7 дни. Докато моето ще е денонощно с мен и ме побърква мисълта, че няма да имам минути за циклене в една точка насаме
Това тревожи и бъдещия татко, мисля да имаме време "И аз съм човек", за да може всеки от нас да си взима времето циклене.
Племенникът ми е все в нас от новороден, но все пак си е при сестра ми в 4 от 7 дни. Докато моето ще е денонощно с мен и ме побърква мисълта, че няма да имам минути за циклене в една точка насаме
Това тревожи и бъдещия татко, мисля да имаме време "И аз съм човек", за да може всеки от нас да си взима времето циклене. 
Аз бях ужасена, че ще имам бебе и не можех да си представя никакъв пол. Не можех да си представя даже бебе, струваше ми се, че ще имам друго същество. И същество не си представях, избягвах да мисля за раждането и за след раждането. Така, че нямах никакви предпочитания за пол.
Доста жени не се чувстват готови, защото не са виждали малко бебе на живо. А преди са поназнайвали нещо за грижите и не са ги смятали за див ужас. Но иначе в 21 век пренастройката от офис, клюки и коктейли към памперси и домакинство си е страховито нещо.
Момичета не го мислете толкова. Според мен времето за "И аз съм човек" се намира, особено ако положите усилия за възпитание и социализация
. Аз нямам дете, но много помагах в отглеждането на племенника ми и съм на мнение, че трябва да се полагат усилия детето да става все по-самостоятелно. Да пишка само, да играе само или с други деца, да яде само ... а не само да ви тегли за полата и да вика "Не мога". Това нещо се постига постепенно, разбира се, но не и без усилия. Успеете ли а постигнете това, ще имате своето време, без детето да виси до вас и да ви гледа в ръцете. Според мен най-трудно е отглеждането в периода 0.6м до 2-3 год - т.е. до периода на осъзнаване.
Не, изобщо не съм, помежду двете деца правих много не-майчински неща, но просто не мога да приема насериозно нещата отпреди първото дете. Неща като да се ентусиазираш за някое заведение например.
Иначе изобщо не съм се превърнала в майчунгел, даже напротив, но си има смяна на приоритетите.
В тоя ред на мисли, момичетата от новото поколение докато се "готвят" да станат майки, правят точно обратното на подготовка. Заемат се с дейности, които биха пречили на майчинството и биха направили шока по-голям. Ако ще се подготвяш, да, може да чакаш, но в тия години е хубаво да си постелеш някакво добро ниво на физическа подготовка, да добавиш малко работа върху психиката, за да си увеличиш търпението. Да си пренастроиш стратегията за кариера така, че да е дългосрочна и да издържи на 2-3 деца, а не да се налага да търчиш обратно, когато бебето е на 3 месеца.
А не да фучиш с години уж да се "наживееш", и така да си създадеш навици, които с идването на бебето ще са не само безполезни, но и ще те вкарат в депресия, защото пренастройката ще е тежка.
"Готова" не значи да си претръпнала от хедонистичния момински живот и да си кажеш- е, сега вече мога и да се прежаля за дете. Друго значи.
Иначе изобщо не съм се превърнала в майчунгел, даже напротив, но си има смяна на приоритетите.
В тоя ред на мисли, момичетата от новото поколение докато се "готвят" да станат майки, правят точно обратното на подготовка. Заемат се с дейности, които биха пречили на майчинството и биха направили шока по-голям. Ако ще се подготвяш, да, може да чакаш, но в тия години е хубаво да си постелеш някакво добро ниво на физическа подготовка, да добавиш малко работа върху психиката, за да си увеличиш търпението. Да си пренастроиш стратегията за кариера така, че да е дългосрочна и да издържи на 2-3 деца, а не да се налага да търчиш обратно, когато бебето е на 3 месеца.
А не да фучиш с години уж да се "наживееш", и така да си създадеш навици, които с идването на бебето ще са не само безполезни, но и ще те вкарат в депресия, защото пренастройката ще е тежка.
"Готова" не значи да си претръпнала от хедонистичния момински живот и да си кажеш- е, сега вече мога и да се прежаля за дете. Друго значи.
Абе знаеш ли колко е хубаво да си постелеш с това-онова. Като родиш, то не се губи, а помага. Например да си в добра физ. форма. Улеснява и раждането, и възстановяването, и бременността, всичко.
Известен финансов буфер също не е излишен. Не говоря всичко да ти е подсигурено, но един запас от шестмесечни разходи си е нещо, или няколко хиляди лева за покупки, разходи и ремонти.
Не мисля, че "готова" значи "айде, давай". И въпреки че второто ми дете стана от раз и доста неочаквано, не бих казала, че не съм си "постлала" отдалеч. Ако щеш- да работиш неща, които да ти позволят време и сили, за да се срещаш с мъже, ако още нямаш партньор. Има такива работи, които са по-съвместими с майчинство. Хубаво е жената малко да подбира и изобщо да има в главата си идея, че ще е приоритетно майка.
Анализът въобще не е сложен. Има няколко точки, които е добре да се изпълнят, и те не са пиене в Ибиса до припадък, нито пък определена бройка гаджета и други преживявания.
Известен финансов буфер също не е излишен. Не говоря всичко да ти е подсигурено, но един запас от шестмесечни разходи си е нещо, или няколко хиляди лева за покупки, разходи и ремонти.
Не мисля, че "готова" значи "айде, давай". И въпреки че второто ми дете стана от раз и доста неочаквано, не бих казала, че не съм си "постлала" отдалеч. Ако щеш- да работиш неща, които да ти позволят време и сили, за да се срещаш с мъже, ако още нямаш партньор. Има такива работи, които са по-съвместими с майчинство. Хубаво е жената малко да подбира и изобщо да има в главата си идея, че ще е приоритетно майка.
Анализът въобще не е сложен. Има няколко точки, които е добре да се изпълнят, и те не са пиене в Ибиса до припадък, нито пък определена бройка гаджета и други преживявания.
Аз никога не съм била по купоните и безразборните връзки, а да не говорим за пилеенето на пари. Това обаче не ме правеше готова да родя на 20. Имах сериозен приятел, сега сме женени, т.е. имали сме доверие един в друг, но понякога е по-добре да вземеш разумно решение - да учиш, да поработиш, да добиеш представа кой си и тогава да се хвърляш в дълбокото. Отглеждането на дете не е само да му предложиш храна и дрехи, а да го възпиташ и образоваш добре. В този ред на мисли има хора на и 30 и не са готови да са родители ... и по-добре да не стават, докато не осъзнаят, че марковите дрешки и скъпите играчки, няма да заменят липсата на обич и внимание. Тази държава има нужда от отговорни, умни и възпитани деца, а не от неграмотни гаменчета, дето не ги е грижа за нищо и за никой и смятат, че всички са им длъжни.
Имам приятелка, която забременя на 19, сега вече е 24 и не е пораснала въобще, все още си мисли само за цигаките и кафето, няма образование, няма опит, детето и на 4 години, а тя е безработна. Живее в Италия от 4 години и не знае една дума на италиански, стои си вкъщи и чака някой да и купи храна и най-вече цигари. Не и се живее със свекърва и, но не и се учи или работи. Истината за мен е, че децата променят мисленето на тези които искат да си го променят. Разбира се има добри майки и на 19 има и лоши такива на 30, всичко е въпрос на възпитание и приоритети.
Имам приятелка, която забременя на 19, сега вече е 24 и не е пораснала въобще, все още си мисли само за цигаките и кафето, няма образование, няма опит, детето и на 4 години, а тя е безработна. Живее в Италия от 4 години и не знае една дума на италиански, стои си вкъщи и чака някой да и купи храна и най-вече цигари. Не и се живее със свекърва и, но не и се учи или работи. Истината за мен е, че децата променят мисленето на тези които искат да си го променят. Разбира се има добри майки и на 19 има и лоши такива на 30, всичко е въпрос на възпитание и приоритети.
Абе момичета, истината е, че правилен отговор на този въпрос няма.
И аз съм от тея дето са се наживяли, ама не с наваксване с луди купони и т.н.
Да, има си ги, но в рамките на нормалното. Никога няма да започна друг начин на живот, само и само да си наваксам.
По-скоро лудешките сбирки се промениха, защото писнаха - и на мен и на цялата ми компания.
Но едно ще ви кажа.
Както по време на бебеправенето се чувствах готова и че "всичко ще бъде наред", сега, чакайки резултатите да разбера на 100% дали се е получило, си задавам въпроса "Побъркана ли съм, че не съм на седмото небе?", "Искам ли го, готова ли съм?".
Хем си отговарям с "ДА", хем вътре в себе си изпитвам един МИКС от чувства, с преобладаващо щастие.
И аз съм от тея дето са се наживяли, ама не с наваксване с луди купони и т.н.
Да, има си ги, но в рамките на нормалното. Никога няма да започна друг начин на живот, само и само да си наваксам.
По-скоро лудешките сбирки се промениха, защото писнаха - и на мен и на цялата ми компания.
Но едно ще ви кажа.
Както по време на бебеправенето се чувствах готова и че "всичко ще бъде наред", сега, чакайки резултатите да разбера на 100% дали се е получило, си задавам въпроса "Побъркана ли съм, че не съм на седмото небе?", "Искам ли го, готова ли съм?".
Хем си отговарям с "ДА", хем вътре в себе си изпитвам един МИКС от чувства, с преобладаващо щастие.
Абе момичета, истината е, че правилен отговор на този въпрос няма.
И аз съм от тея дето са се наживяли, ама не с наваксване с луди купони и т.н.
Да, има си ги, но в рамките на нормалното. Никога няма да започна друг начин на живот, само и само да си наваксам.
По-скоро лудешките сбирки се промениха, защото писнаха - и на мен и на цялата ми компания.
Но едно ще ви кажа.
Както по време на бебеправенето се чувствах готова и че "всичко ще бъде наред", сега, чакайки резултатите да разбера на 100% дали се е получило, си задавам въпроса "Побъркана ли съм, че не съм на седмото небе?", "Искам ли го, готова ли съм?".
Хем си отговарям с "ДА", хем вътре в себе си изпитвам един МИКС от чувства, с преобладаващо щастие.
И аз съм от тея дето са се наживяли, ама не с наваксване с луди купони и т.н.
Да, има си ги, но в рамките на нормалното. Никога няма да започна друг начин на живот, само и само да си наваксам.
По-скоро лудешките сбирки се промениха, защото писнаха - и на мен и на цялата ми компания.
Но едно ще ви кажа.
Както по време на бебеправенето се чувствах готова и че "всичко ще бъде наред", сега, чакайки резултатите да разбера на 100% дали се е получило, си задавам въпроса "Побъркана ли съм, че не съм на седмото небе?", "Искам ли го, готова ли съм?".
Хем си отговарям с "ДА", хем вътре в себе си изпитвам един МИКС от чувства, с преобладаващо щастие.
Брей...тази готовност. Готвим се да сме готови, но все не стана ..... Доста познати мисли изчетох в темата и доста мисли и чувства се развихриха. Разбирам какво е да си несигурен, тъй като при нас може би аз съм този човек. И двамата сме наясно, но се завъртяхме в работа...адска работа. След прибирането ни от чужбина не съм спряла, както и той. Нямаме ден почивка (с изключение на двудневни и тридневни през доста време). Спането е по няколко часа на ден само с тази цел. Работя на 2 места, като с не знам кой акъл и уча. Всеки ме пита как издържам...а то и къща почнахме да правим. Лудница. Това е цел, желание, стремеж, за който мисля всеки ден, но в желанието ни да изградим що-годе стабилна основа минаха няколко години, а и тоя зор си даде резултат - щитовидната жлеза сега трябва да я оперирам, но искрено се надявам това да е края и началото.
Няма угодия...не знам как бих се чувствала ако той не е готов. Въпреки, че сим съгласна с написаното по-горе, съм по-емоционална и не знам дали такава сигурност би ме сринало или отдалечило. Търпението е златно, но аз съм от тези хора, които тепърва се учат на него
....та затова ме е шубе. Нямам тъпение (като теб), но трябва
Няма угодия...не знам как бих се чувствала ако той не е готов. Въпреки, че сим съгласна с написаното по-горе, съм по-емоционална и не знам дали такава сигурност би ме сринало или отдалечило. Търпението е златно, но аз съм от тези хора, които тепърва се учат на него
....та затова ме е шубе. Нямам тъпение (като теб), но трябва