Публикувана: 21 юли 2014, 18:04 ч.
Последно мнение: 30 юли 2014, 17:06 ч.

Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 279

33 792
724
1

# 510 27 юли 2014, 19:15 ч.

Мнения: 858

Отличнички бе,отличнички!
Марта почивай,че има още....А тези сандвичи и аз ги обичам!
Tanusha влезе във форма!
Light с тези колажи ме превзе окончателно...!
komet с теб сме отворили торбата с хвалбите!Но все заслужени!

Усмивки! Нека има щастие за всички!

Последна редакция: нд, 27 юли 2014, 19:22 от Giya

# 511 27 юли 2014, 19:31 ч.

София
Мнения: 1 001

Йомер: "Леле, какво щеше да стане..."
Елиф: "Пак нищо не стана ..."
newsm53

# 512 27 юли 2014, 19:31 ч.

Мнения: 1 285

Цитат на: Giya в нд, 27 юли 2014, 19:15

Джия, аз не я затварям, защото момичетата го заслужават.
На всеки труд му се полага нужното уважение. Ако ние не си засвидетелствуваме това
уважение, тогава кой ?
Понякога и възражения срещу нещо имаме, не само хвалби, но важното е да се спазва
добрия тон при комуникирането. Реала е достатъчно суров, за да си усложняваме живота
и тук. Поне във виртуала да ни е хубаво и забавно.

# 513 27 юли 2014, 20:16 ч.

Пловдив
Мнения: 35 706

Цитат на: Light /Свети/ в нд, 27 юли 2014, 19:31

Йомер: "Леле, какво щеше да стане..."
Елиф: "Пак нищо не стана ..."
newsm53

Е как нищо - целувка на изпроводяк. newsm51

# 514 27 юли 2014, 20:20 ч.

София
Мнения: 1 001

Но този път съвсем нищо не стана ....

# 515 27 юли 2014, 20:27 ч.

Мнения: 917

ДЖИЯ, не ме поощрявай,
че няма да мога да спра...

Скрит текст:

Живял на брега на морето един старец.
Бил съвсем сам, а морето било целият му свят.
Един ден на врата се почукало.

Старецът попитал:

- Кой е?

Зад вратата се чул глас:

- Аз съм твоето БОГАТСТВО.

Но, старецът отговорил:

- Когато навремето бях много богат,
това не ми донесе никакво ЩАСТИЕ.

И така възрастният мъж не отворил вратата.
На следващата вечер отново чул почукване.

- Кой е? – попитал той.

- Аз съм твоята ЛЮБОВ. – чул той отговора.

Но, старецът казал:

- Бях обичан и обичах лудо,
но това не ми донесе ЩАСТИЕ.

И отново не отворил вратата.
На третия ден пак се чуло потропване по вратата.

- Кой е? – попитал стареца.

- Аз съм ПРИЯТЕЛСТВОТО.

Старецът се усмихнал и отворил вратата.

- Щастлив съм да видя приятел,
винаги му се радвам и е добре дошъл в моя дом.

Но, изведнъж с ПРИЯТЕЛСТВОТО в къщата влезли
ЛЮБОВТА и БОГАТСТВОТО.

Старецът се учудил и казал:

- Аз поканих само ПРИЯТЕЛСТВОТО.

Всички заедно му отговорили:

Живял си толкова дълго на земята,
а все още не си разбрал една проста истина!
С ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО,
РЪКА ЗА РЪКА ВЪРВЯТ БОГАТСТВОТО И ЛЮБОВТА!

# 516 27 юли 2014, 20:34 ч.

София
Мнения: 1 001

Тануша, не спирай. Искаме още ... newsm10

# 517 27 юли 2014, 20:49 ч.

Пловдив
Мнения: 35 706

Имате ли нужда от прохлада.....

# 518 27 юли 2014, 21:00 ч.

Мнения: 1 097

Момичета,какви сте ми пъргавелки.Изчетох ви и записки си водих,даже ,да съм готова за следващия преговор при поправителната сесия. Тануш, напипала си ти неизчерпаем извор на красоти и умни мисли. Греби и раздавай.

Светле,теб те изпуснах.Много ми харесват колажите ти,винаги ги гледам с интерес и удоволствие.В бързината да ви настигна много често забравям да отразя хубавите неща.
Виновна съм и пред Маришка,която пуска много интересни неща от рускините-последно разговора с карикатуриста,който е консултирал Енгин- ТЕК.

Последна редакция: нд, 27 юли 2014, 21:16 от milkaradeva

# 519 27 юли 2014, 21:33 ч.

София
Мнения: 1 001

Момичета, и аз ви чета с голям интерес, но понеже самата аз обикновено съм много лаконична, затова се опитвам да изразя отношението си към това, което обсъждате с колажи.

Лека нощ!

Последна редакция: нд, 27 юли 2014, 21:46 от Light /Свети/

# 520 27 юли 2014, 21:53 ч.

Мнения: 917

СВЕТИ, колкото и да си лаконична -
колажите ти сами говорят.
МИЛЕ, загребах и раздавам.
Ето ви нещо забавно и духовито:

Скрит текст:

На първия ден, Бог сътвори Кучето и му каза:
“Стой на прага на къщата и лай по цял ден по всеки, който мине!
Давам ти продължителност на живота 20 години”.

   А Кучето Му отговори: “Това е прекалено много време за едното лаене!
Дай ми само 10 години – връщам ти останалите десет!”.

   И Господ се съгласи.

   На втория ден Бог създаде Маймуната и й рече:
“Забавлявай хората, прави маймунджилъци, разсмивай ги!
И на теб ще ти дам 20 години живот”.

   “Колко скучно! Да правя маймунджилъци цели 20 години?!
Кучето ти върна 10, защо и аз да не сторя същото? Става ли?”

   И Господ отново се съгласи.

   На третия ден Бог създаде Кравата и й проговори:
“Ще отиваш всеки ден със фермера на полето.
По цял ден ще се трудиш с него под яркото слънце,
ще даваш мляко, ще раждаш теленца…
Отреждам ти цели 60 години за този тежък труд”.

   Но и Кравата възроптала:
“На тежък живот ме обричаш – и то за цели 60 години!
Нека ти върна 40 – и 20 години тегло ми стигат!”.

   И Господ пак прие и тази молба.

   На четвъртия ден Господ създаде човека. И му рече:
“Яж, спи, забавлявай се, жени се… наслаждавай се на живот!
Отреждам ти 20 години”.

   И Човекът веднага също възропта:
“Само 20 години?! Нека да взема и тези 40 години,
които ти върна Кравата, и 10-те от Маймуната, а и 10-те на Кучето?”.

   И Господ удовлетвори и неговото желание.

   И оттогава, през първите 20 години от живота си ние ядем,
спим, играем и се наслаждаваме на самите себе си…
през следващите 40 години от живота си се потим под жежкото слънце
и се трудим неуморно, за да изхранваме семействата си…
след това цели 10 години се правим на маймуни –
за да забавляваме внуците си…
а през последните 10 години от живота си –
лаем по всеки, който премине покрай прага ни…

Това обяснява всичко, нали?! Joy

# 521 27 юли 2014, 21:56 ч.

София
Мнения: 7 902

Ново

колко е ново един Господ знае, но пък не сме го виждали. Лека нощ Hug

# 522 27 юли 2014, 21:57 ч.

Мнения: 24 595

Shatzi

# 523 27 юли 2014, 21:58 ч.

Мнения: 1 285

Цитат на: Light /Свети/ в нд, 27 юли 2014, 21:33

Лека нощ!

Преди лека нощ да ти кажа, че ти си добре щом можеш да се изразяваш с колажи.
Втори се изразява със спойлери, трети онагледява със стоп кадри, четвърти преразказва,
а други и двете. Ами аз като също съм лаконична, е, не съвсем де, какво да измисля.
Освен да се включа с малко размисли за финала на преговора, че то срамота толкова
безучастна да остана. Струва си да си задам някой въпрос и да му потърся отговор.
Започвам да мисля.