Поздрав от Тувана в Инстаграм. Снимките са от Барселона, Испания. Нещо е пострадало коляното й. Написала е под снимките: "Приятели, помощ! Целувам ви."
- Публикувана: 21 юли 2014, 18:04 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2014, 17:06 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 279
Комет 
колажите са на Свети - коригирай си поста моля те 
колажите са на Свети - коригирай си поста моля те Скрит текст:
Има нещо мистично на границата между "двата свята" - Света на Земята и Света на Водата 
Свети ползвам страхотните ти колажи, които сякаш усилват това усещане.
Катрина Аурелия
Свети
ползвам страхотните ти колажи, които сякаш усилват това усещане.Катрина
Аурелия Нямах предвид на Свети, познавам ги, а твоята вълна.
Дори си я подписала.
Честито на младоженците!
Катрина, аз съм на същото мнение и
и като те чета, се успокоявам, че не съм единствена.
Катрина, аз съм на същото мнение и
и като те чета, се успокоявам, че не съм единствена.
Комет
ъ-ъ, не съм разбрала ... и да не стане недоразумение 
Скрит текст:
Ако знаете в момента съм се загледала в произволен епизод от "1001 нощи" и веднага направих едно мое си съпоставяне на двете героини Шехерезада и Фатмагюл / въпреки думите, че обичат - и двете не простиха / Това си е, пак казвам мое усещане и мнение.
Здравейте на всички! 
Не съм се появявала почти цяло лято - всъщност от последните ми (очевидно злополучни
) анализи на ВКЕМ и КРА. Естествено, не съм ви забравила, но сезонът е такъв, че по-рядко влизам в нета. Пък и като вляза, се чудя какво точно да правя. 
Дискусии рядко се заформят, преговори не обичам (пък и знаете отношението ми към сериала като цяло - едва ли ще го гледам повторно, че и да го анализирам 
), колажи не мога да правя, а вашите много харесвам , но разглеждането ми отнема минутки. Просто, като няма повод за разговори и се отбивам от дъжд на вятър. 
Затова много се зарадвах на дискусията, която бяхте подхванали преди два-три дни за истинската любов. Изчетох ви с голямо внимание. Изкушавам се да споделя мнение, но ме е страх да не предизвикам пак бурни страсти. Затова по стара традиция ще се напъхам в спойлер, та тези от вас, които си ме знаят, направо да прескачат. 
А, да не забравя - честито на младоженците!
Чак не вярвах, че Берен ще успее да го завлече до олтара нейния "хубавец". Да са живи и здрави! Да видим какво поколение ще се появи от това странно съчетание. И дано изкара повечко този брак, да не става както е обичайно за браковете в този бранш.
А за "голямата" новина - Тувана - ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... Ако беше вярно, тя защо ми се появява все самичка по снимките? Нещо кьорфишек и авто-пиар ми изглежда тая "новина", ама нейсе...
Ако забелязвате, не пиша нищо за Енгин. Защото на него смятам да посветя отделен пост, не искам да го смесвам с разни маловажни неща.
Не съм се появявала почти цяло лято - всъщност от последните ми (очевидно злополучни
) анализи на ВКЕМ и КРА. Естествено, не съм ви забравила, но сезонът е такъв, че по-рядко влизам в нета. Пък и като вляза, се чудя какво точно да правя. Дискусии рядко се заформят, преговори не обичам (пък и знаете отношението ми към сериала като цяло - едва ли ще го гледам повторно, че и да го анализирам ), колажи не мога да правя, а вашите много харесвам , но разглеждането ми отнема минутки. Просто, като няма повод за разговори и се отбивам от дъжд на вятър. Затова много се зарадвах на дискусията, която бяхте подхванали преди два-три дни за истинската любов.
Изчетох ви с голямо внимание. Изкушавам се да споделя мнение, но ме е страх да не предизвикам пак бурни страсти. Затова по стара традиция ще се напъхам в спойлер, та тези от вас, които си ме знаят, направо да прескачат. Скрит текст:
Натъжиха ме разсъжденията на повечето от вас, че истинска любов нямало и прочие. (Не си водя записки кой какво е казал, затова не цитирам точни имена, но вие си знаете. ) Че се среща все по-рядко, така е; че светът става все по-комерсиален, брутален и първичен - така е; че възвишена жертвоготовна любов очакваме вече само от филмите - и това е вярно. Но точно това беше и една от причините, поради които аз се загледах изобщо в турските сериали - тази упорита, наивна вяра в "голямата" любов. 
У нас, "печените", "цивилизованите" европейци тя предизвиква само иронична насмешка, но в същото време някъде много дълбоко създава топлота в душите.
Натъжих се и от разсъжденията ви за девствеността и въздържанието. Естествено, далеч съм от идеята за варварските обичаи у нас в миналото и все още у комшиите (с развяването на окървавени чаршафи и пиенето на "блага" ракия), но ние сякаш сме стигнали до онази точка на "цивилизованост" в развитието си, до която са стигнали древните римляни в един момент - когато девствеността е била срамен недостатък; когато девствениците са излизали извън портите на града и са молили случайно минаващи мъже да ги обезчестят, защото никой "нормален" мъж не искал да върши тази "мръсна" работа.
За мен любовта и истината за любовта са някъде между двете крайности. Категорично съм против необмислените креватни истории и загубването на девствеността "на две ракии" без ясен спомен точно с кого си била. Другата крайност - треперенето за двете капки кръв в първата брачна нощ - също няма никакъв смисъл за мене, особено ако е публично шоу за цялата рода. Това е просто дълбоко интимен акт, който трябва да бъде последица, а не увертюра към една любов; да СЛЕДВА, а не да предхожда една дълбока емоционална, духовна и интелектуална връзка. Може да ви звучи старомодно, но аз съм очевидно старомодна, макар и не стара.
Е, тук изплува въпросът за въздържанието и "сухия режим", особено при мъжете. Странно ми е, че тази монолитна женска компания е единодушна, че той е просто "невъзможен" за мъжете. "Няма начин" и прочие... Аз не виждам нищо жестоко в това да изисквам от мъжа си въздържание за период, когато на мен ми се налага същото. Истински мъж е този, който умее да контролира нагона си, а не този, който не умее. 
Честно казано, ако той не може да "трае", преди аз да съм готова за това и да съм съгласна на по-сериозна връзка, и настоява да правим секс, въпреки че отношенията ни са все още "въздушни", какво ми гарантира, че ще "трае" и след като му се отдам, но болест или нещо друго ме откъснат от него за известно време? Или трябва да се примиря с изневери? 
Съжалявам, но тук съм на различно мнение от вас - един мъж трябва да може да "трае" колкото трябва - колкото е нужно на любимата му, за да приеме с готовност връзката им. Не съм мъжемразка, имам двама сина и ги възпитавам точно така.
Ето, такива размисли породи в мен дискусията ви около "скоростната" връзка на Йомер и Елиф. За нея аз се присъединявам към онези от вас, които казаха, че им идва бързо. Да, звучи по-съвременно, по-"нетурски", по-реално, но пък не ми харесва.
Изобщо, темата за "реализма" сме я дъвкали и друг път, по повод други филми - реализмът не е най-важното нещо за мен в един филм. Нужен ми е дотолкова, че да не ме дразни с фантасмагориите си. Оттам нататък - предпочитам да ме "излъжат", да ме накарат да мечтая, да ме потопят в един "нереален" свят. Точно това направи ВКЕМ. Някой да може да "обвини" този филм в реализъм? Или да обяви Тек за "реален" герой? Така че, "реализмът" на скоростния секс между Елифче и комисаря не ме впечатли кой знае колко. Нека не задълбавам, обаче, защото вече съм се "изливала" подробно по въпроса. Да не се повтаряме.
Все пак, искрено благодаря на тези, които започнаха дискусията и участваха в нея - дадохте ми повод за размисъл, за писане и четене.
) Че се среща все по-рядко, така е; че светът става все по-комерсиален, брутален и първичен - така е; че възвишена жертвоготовна любов очакваме вече само от филмите - и това е вярно. Но точно това беше и една от причините, поради които аз се загледах изобщо в турските сериали - тази упорита, наивна вяра в "голямата" любов. У нас, "печените", "цивилизованите" европейци тя предизвиква само иронична насмешка, но в същото време някъде много дълбоко създава топлота в душите. Натъжих се и от разсъжденията ви за девствеността и въздържанието. Естествено, далеч съм от идеята за варварските обичаи у нас в миналото и все още у комшиите (с развяването на окървавени чаршафи и пиенето на "блага" ракия), но ние сякаш сме стигнали до онази точка на "цивилизованост" в развитието си, до която са стигнали древните римляни в един момент - когато девствеността е била срамен недостатък; когато девствениците са излизали извън портите на града и са молили случайно минаващи мъже да ги обезчестят, защото никой "нормален" мъж не искал да върши тази "мръсна" работа.
За мен любовта и истината за любовта са някъде между двете крайности. Категорично съм против необмислените креватни истории и загубването на девствеността "на две ракии" без ясен спомен точно с кого си била. Другата крайност - треперенето за двете капки кръв в първата брачна нощ - също няма никакъв смисъл за мене, особено ако е публично шоу за цялата рода. Това е просто дълбоко интимен акт, който трябва да бъде последица, а не увертюра към една любов; да СЛЕДВА, а не да предхожда една дълбока емоционална, духовна и интелектуална връзка. Може да ви звучи старомодно, но аз съм очевидно старомодна, макар и не стара.
Е, тук изплува въпросът за въздържанието и "сухия режим", особено при мъжете. Странно ми е
, че тази монолитна женска компания е единодушна, че той е просто "невъзможен" за мъжете. "Няма начин" и прочие... Аз не виждам нищо жестоко в това да изисквам от мъжа си въздържание за период, когато на мен ми се налага същото. Истински мъж е този, който умее да контролира нагона си, а не този, който не умее. Честно казано, ако той не може да "трае", преди аз да съм готова за това и да съм съгласна на по-сериозна връзка, и настоява да правим секс, въпреки че отношенията ни са все още "въздушни", какво ми гарантира, че ще "трае" и след като му се отдам, но болест или нещо друго ме откъснат от него за известно време? Или трябва да се примиря с изневери? Съжалявам, но тук съм на различно мнение от вас - един мъж трябва да може да "трае" колкото трябва - колкото е нужно на любимата му, за да приеме с готовност връзката им. Не съм мъжемразка, имам двама сина и ги възпитавам точно така. Ето, такива размисли породи в мен дискусията ви около "скоростната" връзка на Йомер и Елиф. За нея аз се присъединявам към онези от вас, които казаха, че им идва бързо. Да, звучи по-съвременно, по-"нетурски", по-реално, но пък не ми харесва.
Изобщо, темата за "реализма" сме я дъвкали и друг път, по повод други филми - реализмът не е най-важното нещо за мен в един филм. Нужен ми е дотолкова, че да не ме дразни с фантасмагориите си. Оттам нататък - предпочитам да ме "излъжат", да ме накарат да мечтая, да ме потопят в един "нереален" свят. Точно това направи ВКЕМ. Някой да може да "обвини" този филм в реализъм? Или да обяви Тек за "реален" герой? Така че, "реализмът" на скоростния секс между Елифче и комисаря не ме впечатли кой знае колко. Нека не задълбавам, обаче, защото вече съм се "изливала" подробно по въпроса. Да не се повтаряме.Все пак, искрено благодаря на тези, които започнаха дискусията и участваха в нея - дадохте ми повод за размисъл, за писане и четене.
А, да не забравя - честито на младоженците!
Чак не вярвах, че Берен ще успее да го завлече до олтара нейния "хубавец". Да са живи и здрави! Да видим какво поколение ще се появи от това странно съчетание. И дано изкара повечко този брак, да не става както е обичайно за браковете в този бранш. А за "голямата" новина - Тувана - ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... Ако беше вярно, тя защо ми се появява все самичка по снимките? Нещо кьорфишек и авто-пиар ми изглежда тая "новина", ама нейсе...
Ако забелязвате, не пиша нищо за Енгин. Защото на него смятам да посветя отделен пост, не искам да го смесвам с разни маловажни неща.
Барисеа, всички сме различни, имаме различен житейски опит, едни сме мечтателки, други реалистки и т.н.
Няма как да мислим еднакво.
Колкото до любовта поетите , художниците и прочее творци я възпяват векове наред,
но кой е изпитал вечната любов?За кого тя е продължила вечно?
На всички ни са пърхали пеперуди в коремчетата, но за колко дълго е било това?
На мен живота ми е показал друго, но коя съм аз да оспорвам мнението на целия свят, барабар със световните творци?
Няма как да мислим еднакво.
Колкото до любовта поетите , художниците и прочее творци я възпяват векове наред,
но кой е изпитал вечната любов?За кого тя е продължила вечно?
На всички ни са пърхали пеперуди в коремчетата, но за колко дълго е било това?
На мен живота ми е показал друго, но коя съм аз да оспорвам мнението на целия свят, барабар със световните творци?
Здравейте на всички!
Не съм се появявала почти цяло лято - всъщност от последните ми (очевидно злополучни) анализи на ВКЕМ и КРА. Естествено, не съм ви забравила, но сезонът е такъв, че по-рядко влизам в нета. Пък и като вляза, се чудя какво точно да правя. Дискусии рядко се заформят, преговори не обичам (пък и знаете отношението ми към сериала като цяло - едва ли ще го гледам повторно, че и да го анализирам ), колажи не мога да правя, а вашите много харесвам , но разглеждането ми отнема минутки. Просто, като няма повод за разговори и се отбивам от дъжд на вятър.
Затова много се зарадвах на дискусията, която бяхте подхванали преди два-три дни за истинската любов. Изчетох ви с голямо внимание. Изкушавам се да споделя мнение, но ме е страх да не предизвикам пак бурни страсти. Затова по стара традиция ще се напъхам в спойлер, та тези от вас, които си ме знаят, направо да прескачат.
А, да не забравя - честито на младоженците! Чак не вярвах, че Берен ще успее да го завлече до олтара нейния "хубавец". Да са живи и здрави! Да видим какво поколение ще се появи от това странно съчетание. И дано изкара повечко този брак, да не става както е обичайно за браковете в този бранш.
А за "голямата" новина - Тувана - ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... Ако беше вярно, тя защо ми се появява все самичка по снимките? Нещо кьорфишек и авто-пиар ми изглежда тая "новина", ама нейсе...
Ако забелязвате, не пиша нищо за Енгин. Защото на него смятам да посветя отделен пост, не искам да го смесвам с разни маловажни неща.
Не съм се появявала почти цяло лято - всъщност от последните ми (очевидно злополучни
) анализи на ВКЕМ и КРА. Естествено, не съм ви забравила, но сезонът е такъв, че по-рядко влизам в нета. Пък и като вляза, се чудя какво точно да правя. Дискусии рядко се заформят, преговори не обичам (пък и знаете отношението ми към сериала като цяло - едва ли ще го гледам повторно, че и да го анализирам ), колажи не мога да правя, а вашите много харесвам , но разглеждането ми отнема минутки. Просто, като няма повод за разговори и се отбивам от дъжд на вятър. Затова много се зарадвах на дискусията, която бяхте подхванали преди два-три дни за истинската любов.
Изчетох ви с голямо внимание. Изкушавам се да споделя мнение, но ме е страх да не предизвикам пак бурни страсти. Затова по стара традиция ще се напъхам в спойлер, та тези от вас, които си ме знаят, направо да прескачат. Скрит текст:
Натъжиха ме разсъжденията на повечето от вас, че истинска любов нямало и прочие. (Не си водя записки кой какво е казал, затова не цитирам точни имена, но вие си знаете. ) Че се среща все по-рядко, така е; че светът става все по-комерсиален, брутален и първичен - така е; че възвишена жертвоготовна любов очакваме вече само от филмите - и това е вярно. Но точно това беше и една от причините, поради които аз се загледах изобщо в турските сериали - тази упорита, наивна вяра в "голямата" любов. У нас, "печените", "цивилизованите" европейци тя предизвиква само иронична насмешка, но в същото време някъде много дълбоко създава топлота в душите.
Натъжих се и от разсъжденията ви за девствеността и въздържанието. Естествено, далеч съм от идеята за варварските обичаи у нас в миналото и все още у комшиите (с развяването на окървавени чаршафи и пиенето на "блага" ракия), но ние сякаш сме стигнали до онази точка на "цивилизованост" в развитието си, до която са стигнали древните римляни в един момент - когато девствеността е била срамен недостатък; когато девствениците са излизали извън портите на града и са молили случайно минаващи мъже да ги обезчестят, защото никой "нормален" мъж не искал да върши тази "мръсна" работа.
За мен любовта и истината за любовта са някъде между двете крайности. Категорично съм против необмислените креватни истории и загубването на девствеността "на две ракии" без ясен спомен точно с кого си била. Другата крайност - треперенето за двете капки кръв в първата брачна нощ - също няма никакъв смисъл за мене, особено ако е публично шоу за цялата рода. Това е просто дълбоко интимен акт, който трябва да бъде последица, а не увертюра към една любов; да СЛЕДВА, а не да предхожда една дълбока емоционална, духовна и интелектуална връзка. Може да ви звучи старомодно, но аз съм очевидно старомодна, макар и не стара.
Е, тук изплува въпросът за въздържанието и "сухия режим", особено при мъжете. Странно ми е, че тази монолитна женска компания е единодушна, че той е просто "невъзможен" за мъжете. "Няма начин" и прочие... Аз не виждам нищо жестоко в това да изисквам от мъжа си въздържание за период, когато на мен ми се налага същото. Истински мъж е този, който умее да контролира нагона си, а не този, който не умее. Честно казано, ако той не може да "трае", преди аз да съм готова за това и да съм съгласна на по-сериозна връзка, и настоява да правим секс, въпреки че отношенията ни са все още "въздушни", какво ми гарантира, че ще "трае" и след като му се отдам, но болест или нещо друго ме откъснат от него за известно време? Или трябва да се примиря с изневери? Съжалявам, но тук съм на различно мнение от вас - един мъж трябва да може да "трае" колкото трябва - колкото е нужно на любимата му, за да приеме с готовност връзката им. Не съм мъжемразка, имам двама сина и ги възпитавам точно така.
Ето, такива размисли породи в мен дискусията ви около "скоростната" връзка на Йомер и Елиф. За нея аз се присъединявам към онези от вас, които казаха, че им идва бързо. Да, звучи по-съвременно, по-"нетурски", по-реално, но пък не ми харесва. Изобщо, темата за "реализма" сме я дъвкали и друг път, по повод други филми - реализмът не е най-важното нещо за мен в един филм. Нужен ми е дотолкова, че да не ме дразни с фантасмагориите си. Оттам нататък - предпочитам да ме "излъжат", да ме накарат да мечтая, да ме потопят в един "нереален" свят. Точно това направи ВКЕМ. Някой да може да "обвини" този филм в реализъм? Или да обяви Тек за "реален" герой? Така че, "реализмът" на скоростния секс между Елифче и комисаря не ме впечатли кой знае колко. Нека не задълбавам, обаче, защото вече съм се "изливала" подробно по въпроса. Да не се повтаряме.
Все пак, искрено благодаря на тези, които започнаха дискусията и участваха в нея - дадохте ми повод за размисъл, за писане и четене.
) Че се среща все по-рядко, така е; че светът става все по-комерсиален, брутален и първичен - така е; че възвишена жертвоготовна любов очакваме вече само от филмите - и това е вярно. Но точно това беше и една от причините, поради които аз се загледах изобщо в турските сериали - тази упорита, наивна вяра в "голямата" любов. У нас, "печените", "цивилизованите" европейци тя предизвиква само иронична насмешка, но в същото време някъде много дълбоко създава топлота в душите. Натъжих се и от разсъжденията ви за девствеността и въздържанието. Естествено, далеч съм от идеята за варварските обичаи у нас в миналото и все още у комшиите (с развяването на окървавени чаршафи и пиенето на "блага" ракия), но ние сякаш сме стигнали до онази точка на "цивилизованост" в развитието си, до която са стигнали древните римляни в един момент - когато девствеността е била срамен недостатък; когато девствениците са излизали извън портите на града и са молили случайно минаващи мъже да ги обезчестят, защото никой "нормален" мъж не искал да върши тази "мръсна" работа.
За мен любовта и истината за любовта са някъде между двете крайности. Категорично съм против необмислените креватни истории и загубването на девствеността "на две ракии" без ясен спомен точно с кого си била. Другата крайност - треперенето за двете капки кръв в първата брачна нощ - също няма никакъв смисъл за мене, особено ако е публично шоу за цялата рода. Това е просто дълбоко интимен акт, който трябва да бъде последица, а не увертюра към една любов; да СЛЕДВА, а не да предхожда една дълбока емоционална, духовна и интелектуална връзка. Може да ви звучи старомодно, но аз съм очевидно старомодна, макар и не стара.
Е, тук изплува въпросът за въздържанието и "сухия режим", особено при мъжете. Странно ми е
, че тази монолитна женска компания е единодушна, че той е просто "невъзможен" за мъжете. "Няма начин" и прочие... Аз не виждам нищо жестоко в това да изисквам от мъжа си въздържание за период, когато на мен ми се налага същото. Истински мъж е този, който умее да контролира нагона си, а не този, който не умее. Честно казано, ако той не може да "трае", преди аз да съм готова за това и да съм съгласна на по-сериозна връзка, и настоява да правим секс, въпреки че отношенията ни са все още "въздушни", какво ми гарантира, че ще "трае" и след като му се отдам, но болест или нещо друго ме откъснат от него за известно време? Или трябва да се примиря с изневери? Съжалявам, но тук съм на различно мнение от вас - един мъж трябва да може да "трае" колкото трябва - колкото е нужно на любимата му, за да приеме с готовност връзката им. Не съм мъжемразка, имам двама сина и ги възпитавам точно така. Ето, такива размисли породи в мен дискусията ви около "скоростната" връзка на Йомер и Елиф. За нея аз се присъединявам към онези от вас, които казаха, че им идва бързо. Да, звучи по-съвременно, по-"нетурски", по-реално, но пък не ми харесва.
Изобщо, темата за "реализма" сме я дъвкали и друг път, по повод други филми - реализмът не е най-важното нещо за мен в един филм. Нужен ми е дотолкова, че да не ме дразни с фантасмагориите си. Оттам нататък - предпочитам да ме "излъжат", да ме накарат да мечтая, да ме потопят в един "нереален" свят. Точно това направи ВКЕМ. Някой да може да "обвини" този филм в реализъм? Или да обяви Тек за "реален" герой? Така че, "реализмът" на скоростния секс между Елифче и комисаря не ме впечатли кой знае колко. Нека не задълбавам, обаче, защото вече съм се "изливала" подробно по въпроса. Да не се повтаряме.Все пак, искрено благодаря на тези, които започнаха дискусията и участваха в нея - дадохте ми повод за размисъл, за писане и четене.
А, да не забравя - честито на младоженците!
Чак не вярвах, че Берен ще успее да го завлече до олтара нейния "хубавец". Да са живи и здрави! Да видим какво поколение ще се появи от това странно съчетание. И дано изкара повечко този брак, да не става както е обичайно за браковете в този бранш. А за "голямата" новина - Тувана - ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... Ако беше вярно, тя защо ми се появява все самичка по снимките? Нещо кьорфишек и авто-пиар ми изглежда тая "новина", ама нейсе...
Ако забелязвате, не пиша нищо за Енгин. Защото на него смятам да посветя отделен пост, не искам да го смесвам с разни маловажни неща.
Липсваше ми.
Стара - зад сцена. Що народ около тях и какво влизане в образ трябва....
Интересно защо са пазили толкова време тези снимки, сега няма да предизвикат това вълнение и интерес, както когато им е било времето... шантава работа. Каква роля играят тези билите неща пред тях?
Стара - зад сцена. Що народ около тях и какво влизане в образ трябва....
Интересно защо са пазили толкова време тези снимки, сега няма да предизвикат това вълнение и интерес, както когато им е било времето... шантава работа. Каква роля играят тези билите неща пред тях?
Аурелия, тия платнища в бяло или с алуминиево покритие са за създаване на отразена светлина, за да се омекотят светлосенките по лицето и да не са контрастни. Инак има опасност половината лице на актьора да е в дълбока сянка, т.е. - да не може да се види изражението му. Камерата не възприема лицето с омекотяването, което мозъка прилага в такива сручаи. Тя фиксира светлината такава, каквато е.
"Мадам, парфюмът ви... за атака или за самозащита е?"
"Мадам, парфюмът ви... за атака или за самозащита е?"
Препоръчани теми