Това е от тези теми, които събират сълзи в очите и буца в гърлото, но с положителен знак 
благодаря!
благодаря! - Публикувана: 22 юли 2014, 23:24 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2014, 18:43 ч.
Нещо много мило... -?
Когато се запознах със сегашния ми мъж и бяхме гаджета от около месец, след много тормоз от бившия, изключително впечатление ми направи и се трогнах страшно много, когато веднъж на едно събиране с приятели, седях на един много неудобен дървен стол и изохках нещо, че ме боли гърба, и изведнъж той стана, отиде до някъде и дойде с някакво одеалце и го сложи на облегалката на стола ми. Направо изгубих ума и дума, защото никога преди това мъж не е правил никакъв жест за мен (като изключим мъжете от семейството ми разбира се). Първото, което си помислих беше "Боже, с какви мъже съм била ..." От тогава постоянно прави такива мили неща за мен и постоянно ме изумява.
Не проявява желание да ходи никъде сам. За много хора това е досадно и обсебващо, за мен е мило, просто защото и аз съм същата.
Редовно ми прави номера от сорта - "Почти приключих с вечерята, хайде да нарежеш салатата?"
Отварям хладилника да извадя зеленчуците и тя там - нарязана и овкусена
Редовно ми прави номера от сорта - "Почти приключих с вечерята, хайде да нарежеш салатата?"
Отварям хладилника да извадя зеленчуците и тя там - нарязана и овкусена
Не проявява желание да ходи никъде сам. За много хора това е досадно и обсебващо, за мен е мило, просто защото и аз съм същата.
За мен също е много мило.
Дъщеря ми е била около четири годишна. Разхождаме се в малко курортно градче, влизаме в магазинчетата, разглеждаме. В един момент тя ми поиска един долар. Позачудих се, но и го дадох. В поредния магазин отиде и пошушна нещо на ухото на продавачката. Оказа се, че детето искало да ми купи подарък. Получих едно малко стъклено цветенце - магнит, а заедно с него и едно пате, което жената и подари, защото се трогнала от жеста на детето.
Не проявява желание да ходи никъде сам. За много хора това е досадно и обсебващо, за мен е мило, просто защото и аз съм същата.
+1 И ние сме така. Много хора не ни разбират. Някои ни се подиграват, но не ни пука.
Прибираме се от работа един ден с приятеля ми и аз нещо се бях изкривила и разбира се той беше виновен за нещо. Валеше много силен дъжд. На последния завой преди вкъщи той спря колата до един цветарски магазин, влезе преди да кажа нещо изобщо и се върна с огромен и прекрасен букет цветя и думите "Знам, че те ядосвам, вземи цветята и после може да продължиш да мрънкаш". 
В неделя плака с мен, защото на мен ми беше мъчно и се натъжи и той.
В един от най-тежките ми моменти получихме неочаквано колетче и картичка от сестра ми от Италия, която ни беше направила ключодържателчета и ни беше написала много мило окуражаващо писмо.
Преди да замина да живея в София, баба ми беше приготвила една купичка с конци в различни цветове, ако имам нещо да си закърпя. Аз не мога нищо да кърпя. Това беше и последният път, в който я видях. Два месеца по-късно почина.
В неделя плака с мен, защото на мен ми беше мъчно и се натъжи и той.
В един от най-тежките ми моменти получихме неочаквано колетче и картичка от сестра ми от Италия, която ни беше направила ключодържателчета и ни беше написала много мило окуражаващо писмо.
Преди да замина да живея в София, баба ми беше приготвила една купичка с конци в различни цветове, ако имам нещо да си закърпя. Аз не мога нищо да кърпя. Това беше и последният път, в който я видях. Два месеца по-късно почина.
И аз, като mimeime, се насълзявам, като ви чета! 
Сетих се за още нещо. Да съм била на около 4, брат ми - на 11. Купили са ми нова зелена топка и аз, щастлива, играя с нея зад блока. Да, но се появява кварталният хулиган - едро 13-годишно - и ми отмъква обичната топка. Аз реввам, брат ми дотичва и тръгва да ми спасява топката. Като става ясно, че с мирни средства нещата няма да се рещат, брат ми ми заповядва да изчезвам вкъщи (да не гледам сбиването, a и да съм в сигурност). Аз, разбира се, не слушам - скрих се зад един храст и хапех до кръв ръцете си при всеки удар, който той отнасяше, и тихичко плачех за него... Накрая побързах да се прибера преди него, дойде и той - насинен и със сцепена устна - но ми донесе топката! За мен, разбира се, той беше супер-герой
! После цяла нощ му слагах лед по лицето...
И до ден-днешен се много задружни двамата и само гледаме как да си помогнем взаимно
Сетих се за още нещо. Да съм била на около 4, брат ми - на 11. Купили са ми нова зелена топка и аз, щастлива, играя с нея зад блока. Да, но се появява кварталният хулиган - едро 13-годишно - и ми отмъква обичната топка. Аз реввам, брат ми дотичва и тръгва да ми спасява топката. Като става ясно, че с мирни средства нещата няма да се рещат, брат ми ми заповядва да изчезвам вкъщи (да не гледам сбиването, a и да съм в сигурност). Аз, разбира се, не слушам - скрих се зад един храст и хапех до кръв ръцете си при всеки удар, който той отнасяше, и тихичко плачех за него... Накрая побързах да се прибера преди него, дойде и той - насинен и със сцепена устна - но ми донесе топката! За мен, разбира се, той беше супер-герой
! После цяла нощ му слагах лед по лицето...И до ден-днешен се много задружни двамата и само гледаме как да си помогнем взаимно
Моят приятел не е от най-романтичните, ама то и аз не съм. Подаръци ми прави, но най-скъп ми е първият. При нас нещата се случиха много набързо в началото на миналата година. Една седмица след първата ни среща ми предложи да се пренеса при него. Аз приех и на следващия ден той ми даде връзка ключове за вратата и входа. Беше ги сложил на ключодържател, който беше купил същия ден за двама ни. Самият ключодържател се състой от две части - момиче и момче, които като ги събереш едно до друго чрез магнитче се свързват все едно се целуват. Съответно момичето за мен, момчето на неговата връзка ключове. Много мило ми стана.
много мили истории, така приятно ми стана да ви чета.
седмица преди рождения ми ден малката (тогава на 2 г. 10 мес.) ме посреща ухилено на вратата след работа и казва "мамо, имаш една тайна...", навеждам се да я целуна, а тя ми шепне на ухото "кошница е и вътре е тайната, едно такова подаръкче, много е хубаво". баща ѝ гузно дотърча и се спогледаха, а тя цяла седмица не спря да повтаря, че мама има тайна. ясно беше, че са купили подарък заедно, но тя устоя и не издаде тайната - страхотно бижу в малка кошничка, беше толкова горда със себе си като ми я връчи сутринта на празника.
седмица преди рождения ми ден малката (тогава на 2 г. 10 мес.) ме посреща ухилено на вратата след работа и казва "мамо, имаш една тайна...", навеждам се да я целуна, а тя ми шепне на ухото "кошница е и вътре е тайната, едно такова подаръкче, много е хубаво". баща ѝ гузно дотърча и се спогледаха, а тя цяла седмица не спря да повтаря, че мама има тайна. ясно беше, че са купили подарък заедно, но тя устоя и не издаде тайната - страхотно бижу в малка кошничка, беше толкова горда със себе си като ми я връчи сутринта на празника.
Нека си направим една ведра, мила, хубава тема, а?
Поредната, то тук няма друг тип теми, форума е сссупер!
Да, супер темичка..
Дори не мога да се замисля, защото имам случка от преди час..
Разхождаме се заедно из Несебър и изведнъж той се обръща и изчезва, като ми казва да изчакам..
След 5 мин се появи с 8 (!) диска на АББА - пълната колекция..
Знае, че с моите приятелки много ги обичаме и винаги се забавляваме и пеем с глас на техните песни..))
П.С - а като разбра, че обожавам "Мама Миа" - каза, че е запазил билети за мюзикълът в Хамбург през Октомври.
Дори не мога да се замисля, защото имам случка от преди час..
Разхождаме се заедно из Несебър и изведнъж той се обръща и изчезва, като ми казва да изчакам..
След 5 мин се появи с 8 (!) диска на АББА - пълната колекция..
Знае, че с моите приятелки много ги обичаме и винаги се забавляваме и пеем с глас на техните песни..))
П.С - а като разбра, че обожавам "Мама Миа" - каза, че е запазил билети за мюзикълът в Хамбург през Октомври.