Керем Бюрсин - преди и сега - в очакване на "Seref Meselesi" по Канал Д *Тема 1*

Керем е поздравил всички с Байрама.

Поздравявам всички с Байрама. Оставате настрани тревогите и проблемите, желая ви с усмивка да прекарате времето с вашето семейство и приятели.

Снеже   
Киара,добре дошла сред нас!

Снеже, благодаря за интервюто!  

Диди, от пост #602 не виждам снимките  

пп Не знам какво става със Шюкрю. Няма поздрав за празника, нищо не пише, а той винаги поздравява и обикновено си ходи при баба си в Измир. Последния му пост в туитър е за някаква "обратност"... 

Здравейте.   Тук съм вече.

Таралежка,     Надявам се всичко да е наред с Шюкрю.

От фотосесията за "Хюриет".









Зад кадър.



Шукран.

Бурджу и Ханде 

Снеже,добре дошла!
Таралежка,да ги пусна ли пак то от тея сайтове е така дето ги пускам как не го разбрах напусках цял куп на Ясемин миналият път и не се виждаха просто те изчезват ли с времето и аз не знам 

Керем Бюрсин: Не мога да бъда с жена, която обича показен начин на живот


Ти влезе в живота ни внезапно, кой си ти?
-Аз съм Керем, на 27 години съм. Целият ми живот мина зад граница, вече 2 години живея в Турция. По професия съм актьор и искам да се развивам, да стана още по-добър. Обичам да работя.

Много добре се описа, а какво е семейството ти?
-Ние сме съвсем обикновено семейство. Откакто се помня сме все четиримата. Баща ми е инженер, завършил е в Близкоизточния технически университет. Работи в нефтена компания и откакто се помня обикаляме в различни страни.

В Турция ли си роден?
-Да, роден съм в Истанбул, но когато съм бил на 10 месеца, сме заминали за Единбург, после в Индонезия, Медан и Джакарта. Там започнах детска градина. Индонезия за мен беше рай, маймуните бяха на улицата, над главите ни. Там имаше всичко, което може да изкуши едно дете.   Там беше различно - културата, хората, религията, обкръжението. Аз съм момче с гореща кръв и навсякъде се адаптирам бързо, нямам предразсъдъци.

Значи си имал хубаво детство?
-Детството ми беше великолепно, богато, сменяхме градове, домове, училища. Така загубваш чувството си за принадлежност. Във всички страни срещах турци, но когато живееш като номад, ставаш гражданин на света. През живота си досега със сестра ми сме живели в 7 страни, а родителите ми в 14.

А какво е положението с турския език?
-Вкъщи, мама и татко говориха с нас на турски, но основният ми език е английският. В началото като идвахме тук, говорих турски с голям акцент, но сега вече е по-добре. И досега, когато говорим или се караме със сестра ми, често ползваме английски.

След Индонезия...
-В Малайзия, Куала Лумпур, след това Обединените арабски емирства, Дубай, Абу-Даби. После Америка.  Най-дълго сме живели в Тексас.

В чужбина ли завърши образованието си?
-Да!

Какво ще кажеш за майка си?
-Майка ми е най-големият ми поддръжник. Заради това, че постоянно пътувахме, тя не успя да направи кариера, винаги се занимаваше с нас. Дълго време живяхме в Тексас и там тя участва в много благотворителни мероприятия, направи много за децата, болни от рак. За да ни покаже стойността на живота ни заведе в Косово по време на войната. Гордея се с майка ми.

Кой беше най-близко до теб през това време?
-Кака ми, разбира се. Минаваха месеци, а ние нямахме приятели, това му е трудното на местенето. Но ние винаги се подкрепяхме един друг.

Кое беше това, което не се промени в живота ти?
-Семейството ми, това е единственото, което остана, каквото си е и не се промени. Ние имаме много сплотено семейство.

Би ли искал детето ти да живее същият живот?
-Разбира се, защо не? Ставаш широкоскроен човек, през целия живот си срещаш хора от различни култури, религии и раси. Никой не съм съдил, че има различни вярвания, поведение или навици. Кой с какво е облечен, не ме интересува.

След Тексас си завършил маркетингови комуникации в Емерсон Колидж в Бостън. В Лос Анджелис ли започна актьорското майсторство?
-Да, опитах се да се реализирам като актьор. Ходих на прослушвания. Но да си актьор там е много трудно. Има хора, които още от ранна възраст искат да станат актьори и въпреки това не им се получава. А те са талантливи, красиви, образовани. Да бъдеш актьор там и да си на върха е много трудно. По това време нямах постоянни доходи, работих почасово.

Какво например?
-Много работи. Бях шофьор, две години работих в спортен клуб. Работих в бар и чистих тоалетни. Но това е нещо нормално. Ако в Турция кажеш, че чистиш тоалетни, хората те гледат със съжаление.

Семейството ти знаеше ли?
-Понякога знаеха, но за някои работни места не съм им казвал. Например не казах на татко, че работя в клуб, не исках да го разстройвам. Казах му, че съм си намерил работа във фирма. Някои неща не им харесват, но животът си е мой. Ако търсиш одобрение за всяко нещо, изгорял си.

Добре, а семейството ти не те ли издържаше?
-Да, но ако им позволя и до този момент щяха да ме издържат, но аз не искам. Искам да стъпя здраво на краката си. Не уважавам мъжете, които висят на вратовете на родителите си.

А какво правеше с парите, които ти пращаха, връщаше ги обратно ли?
-Не, но ги харчех, когато бях натясно. Задоволявах се с парите, които печелих сам. Когато свършваха, пак започвах да работя.
 
Какво научи от майка си?
-Майка ми е жена, която усеща чуждата болка в сърцето си. Тя винаги повтаря: "Деца, бъдете винаги честни, справедливи и съвестни". Когато постоянно го чуваш, то искаш, не искаш, привикваш с това. От мама се научих да отговарям за постъпките си. Не е достатъчно само да не хвърляш отпадъци на пода, а си длъжен да вземеш тези, които са вече там.

Какво научи от баща си?
-Баща ми е много честен човек. Мотото му в живота е "Каквото и да правиш, прави го като мъж, отдай се на 100 %".

А баща ти как реагира на актьорската ти страст?
-В началото беше против, притесняваше се за мен. В Лос Анджелис има 1000 души, които искат да станат актьори. Аз станах актьор в Турция, сега татко е спокоен и даже ме подкрепя.

"Ура, синът ми е известен", така ли каза?
-Не, родителите ми не се интересуват от тези неща - слава, пари. Баща ми дори не знае, че имам фенове. Майка ми видя опашката и бъркотията, които станаха на концерта на Таркан, как охраната се намеси. Изненада се, но нашите не обичат да преувеличават.

Баща ти като възпитаник на БТУ, знае ли, че са чупили прозорците заради теб?
-Не, държим се сякаш тези неща не са случвали.

Най-дълго си бил в Тексас, нали?
-Да, когато се преместихме в Тексас, бях на 13 години. Там театърът влезе под кожата ми. Музиката също. Започнах сериозно да спортувам. За първи път се влюбих там.  Много неща изживях за първи път в Тексас.

Какво е хубавото на Тексас?
-Тексас е приятелско място. Такива са и тексасци. Да, има и селска страна, хората го подценяват. Текасците мразят Тексас. Но на мен той ми липсва. Дава ми спокойствие, чувствах се много комфортно там. Това, което обичам в Америка е, че всеки е такъв, какъвто е, нямат мании. Там хората не се впечатляват от марките, както в Турция

Това ли те изненада в Турция?
-Да, на преден план са неща, които нямат значение.

Например?
-С какво са облечени, марките на дрехите, часовниците, колите. Имам тениска, която нося от 8 години. Майка ми се ядосва и казва: "Сине, проби се вече тази фланелка, свали я". Но за мен това няма значение. Ако ми е комфортно и дрехите ми са чисти, всичко е наред. Мен не ме описват нещата, които нося.

Кои жени намираш за привлекателни?
-Умните, целеустремените, уверените в себе си. Не е задължително да е популярна личност, може да е учителка или медицинска сестра, жена, която помага на хората. Не е задължително да е най-красивата на света, нито да обича показния начин на живот. Обичам момичетата, на които им харесва да помагат на хората. Това може да ти се стори странно. Както на приятелите ми в Турция, че искам да съм дърводелец. Тук хората са разделени на два вида и едва ли не може да се срещаш само с тези, които принадлежат към твоята култура. Едва ли не някои професии са присъщи само за хора, които имат определено образование. Не могат да проумеят, че човек с образование може да иска да е дърводелец. Това го няма никъде другаде по света.

Каква е историята на новия сериал "Въпрос на чест"?
-Шюкрю Йозйълдъз играе Емир, а аз Иит, братя сме. Тюлбе Саран е майка ни, г-н Шариф е баща ни. Живеем в едно село в Айвалък. След това се случват някои нещо и се местим в Истанбул. Иит е човек, който не е завършил средно образование. Бунтар. Емоционален. Емир е противоположност на брат си. Той завършва университет и се готви да стане адвокат. Иит не признава граници и пречки. Баща ни е завлечен и се беси, въпрос на чест е. Психиката на майка ни се разстройва, семейството се разпада. Емир ще отмъщава по правия път, а Иит ще го направи, както му идва отвътре. С удоволствие ще пресъздам Иит. За тази роля свалих килограми. Не знам колко точно, от 15 години не се тегля, но каквото и да облека, пада ми. Заради ролята ми сменихме тренировките. Мускулите ми трябваше да са различни, все пак на село няма фитнес зала.

Откога се срещате с Ямур?
-Вече година.

Това най-дългата ти връзка ли е?
-Не!

Тя първата ти приятелка от Турция ли е?
-Да!

С какво се занимавате заедно?
-Често се разхождаме около дома. Ние и двамата работим с усилено темпо и да ходим, където и да е, не ни е удобно.





Не е цялото, ще пусна и останалата част, като имам време. Ама вече си признаваме връзката.   Нека са щастливи.

Снеже   
Малко мое творчество от мен за лека нощ!

Добро утро. 



Диди, 

Хм, кога ще започва сериалът, вече сме октомври?!    Те си знаят, де, ама ми се изчака чакалото.  Дано изберат най-подходящият ден, макар че с толкова сериали... не знам кой е той.



Приятен ден. 

Здравейте 

Снежи, благодаря за интервюто и кафенцето - ще си пиина!   

Диди, добре заварила! 

И аз чакам с нетърпение сериала. Дано скоро има някаква яснота. 

Успешна сряда!

Интересно интервю, хубави снимки и колажи, вкусна закуска  

И аз се надявам, че със Шюкрю всичко е наред, предполагам че или е много зает, или е обиден за нещо и затова не пише...


Kerem Bürsin ve Yağmur Tanrısevsin evde takılıyor!


Kerem Bürsin hayranlarını kızdırdı!

Пуснете едно гласче за Керем.  Кандидат за наградите на сп. "Еlle" е  в категория -  ERKEK OYUNCU АDAYLARI А меселесито ни е в TV DİZİSİ ADAYLARI.   Странно, не е започнал още пък...

http://www.ellestyleawards.com/

Керем Бюрсин: Не мога да бъда с жена, която обича показен начин на живот


Къде живееш?
-Имам хубава къща в Етилер, с изглед към залива. За мен домът е важен.

Смяташ ли се за красив?
-Не, не се смятам. Имам други качества. Мога да създавам силни връзки с хората, мога да се поставя на тяхно място, но не мисля, че имам специални способности. Актьорството го върша, защото ме вълнува. Да се подготвя за един образ, да го изпълня... Целият този процес е от първостепенно значение за мен.

Цялата тази любов започна в гимназията, нали?
-Точно така. В Тексас, беше последната година от гимназията, играех Христофор Колумб и бях избран за най-добър актьор от всички гимназии в Америка. Обиколихме много страни. Много обикнах сцената. После дойдоха периодите в университетът в Бостън и в Лос Анджелис.

Това, което преживя в Лос Анджелис, разочарова ли те?
-Не, но идва момент, в който започваш да поставяш под въпрос някои неща. Това е сърцето на филмовата индустрия. Ако ти отговарят повече пъти "не", отколкото "да", се питаш: "Аз правилното нещо ли върша?"

Защото е трудно да успееш в САЩ, затова ли дойде в Турция?
-Не точно. Там играх във филмите на Роджър Корман - "Sharktopus" и "Дворецът на прокълнатите". Корман е открил Джак Никълсън и Сандра Бълок. Но много бързо те забравят, две седмици по-късно не те помнят. Когато се опиташ да говориш с мениджъра, той не ти вдига телефона. В крайна сметка се връщаш в изходна позиция, а възрастта ми напредва, бях на 27. Носих се по течението и разбрах, че трябва да предприема следващата стъпка в живота си. Тогава загубих най-добрият си приятел, с който се познаваме от Абу Даби, той беше египтянин. Почина при злополука с велосипед. Това ме накара да си поставя някои въпроси: "Правя ли това, което искам?", "Губя ли времето си?", " На едно и също място ли тъпча?", "Как мога да се развивам?". Реших да променя живота си и дойдох в Турция.

Ииии?
-Когато дойдох за сватбата на братовчед ми, се срещнахме случайно с Гайе Сьокмен. Записах се в нейната агенция, обадих й се. Преди да се върна в Турция ми идваха луди идеи, като това дали да не отида в Нова Зеландия и да стана дърводелец, но реших да стана актьор в Турция.

Това, че стана известен актьор в Турция, дава ли ти предимство в Америка?
-Как не? Дава ти, разбира се. Наскоро, когато отидох в Лос Анджелис, видях голям интерес към мен. Там следят пазара в Турция внимателно.

Какво означава за теб Байрама?
-Семейство, сплотеност, радост, приготовления. Ние никога не сме били вярващо семейство, но винаги сме уважавали вярващите, както и всички религии. Хората около нас са били от различни култури, религии, народности. Винаги сме  ги поздравявали с празниците, както и те нас.

Какво е за теб празника - да си специално облечен, да целунеш ръка?
-Не съм целувал ръката на никого досега. Дядо ми и баба ми не са имали такива изисквания към нас.

Умееш ли да се молиш?
-Не. И на арабски не умея да се моля, но винаги благодаря на Всевишния. Когато бях малък, понеже съм турчин, мислех, че Аллах, че ще ме чуе само, ако го моля на турски език, това и сега не се е променило. Затова, когато моля или благодаря на Всевишния, го правя на турски.

Какво правиш на погребенията?
-Не ходя на погребения.

В Турция не е ли починал някой приятел?
-Да, почина, но не ходих на погребението му, защото ми е странно.

Какво правиш, като отидеш на гробищата?
-Говоря с тях.

Имаше ли нещо, които ти се стори странно в Турция?
-Да, действащите условия на труд в сектора, например. Те не са еднакви за всички, има несправедливост. Да виждаш тези несправедливости и да не можеш да направиш нищо е тъжно.

Някой взема много пари, друг малко... Такива различия ли?
-Това също. Не всеки човек работи при еднакви условия. Посред зима, сняг, дъжд, а хората са навън. Човекът, който ни раздаваше чая, се мокреше. Методите на работа са различни в Турция. Нищо не започва и не приключва в точния час. Гайе Сьокмен и нейната агенция ми обясниха как вървят нещата в тази държава.

Каква е разликата между актьорството в Америка и Турция?
-Това го има и при фитнес инструкторите в Турция. Отидат на обучение за 3-5 седмици и казват: "Добре, аз съм фитнес инструктор". Няма такова нещо. При актьорството е същото. "Записах се на шестседмичен актьорски курс и съм актьор". Ако го кажеш, ще ти се изсмеят. Проблемът е голямото самочувствие без съдържание/покритие.

Мислиш ли, че бързо стана известен тук?
-Това не е нещо, което мога да контролирам. Вземам ли го много на сериозно? Не!

Според теб талантът ти ли беше на преден план?
-Надявам се. Може хората да са ме харесали, но не се задълбавам в това, защото не мога да направя много в това отношение.
 
Смешно и абсурдно ли ти изглежда вниманието към теб?
-Смешно и абсурдно, но и забавно.

Но хората не влизат ли в някакъв филм? Какъв съм аз, не се ли питаш това?
-Не, защото имам цел и има още много, докато я постигна.

Каква е целта ти?
-Да стана световноизвестен актьор.

Турция е стъпка към това?
-Разбира се. Не знам колко време ще отнеме, но сега съм тук и работя, давам цялата си душа в работата.

До средата на 20-те ти години, семейството ти казвали ли си: "От това дете дали ще стане нещо?"
–Със сигурност са си го казвали. Изживяхме голям стрес, най-много аз.

Изкараха те гадже с един куп жени? Притесняват ли те жълтата преса?
-Това не е нещо, което мога да контролирам. Държа се все едно ги няма. Не чета новините, свързани с мен, нито си пиша името в Гугъл.

Не му ли се иска на човек да погледне какво са написали?
-Не, няма нужда. Аз съм щастлив в собствения си малък свят.

След снимките, гледаш ли проектите с твое участие?
-Не, не ги гледам. Гледал съм 2-3 серии от "В очакване на слънцето", но това беше просто от любопитство кое и как съм направил. Не обичам да се гледам на екрана.

Какъв е животът ти?
-Всъщност аз не разполагам с живота си. Работя нон-стоп в продължение на 13 месеца. Имам почивен ден, но освен него, в останалите съм на сета. Но не се оплаквам. Аз реализирам мечтите си.

След като излезеш оттук, какво ще правиш?
-След интервюто ли? Ще отида да спортувам, после на снимки. Спортът е моята терапия, успокоява ме, поемам глътка въздух. Инструкторът ми е Бурак Уур. За сериала "В очакване на слънцето" правих едни упражнения, а за "Въпрос на чест" са други.

Заради Иит Калъч те оприличават на Марлон Брандо?
-В Америка ме оприличаваха на Матю Макконахи, защото има излъчване на тексасец, тук пък с Марлон Брандо. Лично аз с никого не се сравнявам, но така говорят.

Да кажем, че сме в бар в Истанбул и аз идвам там със стар автомобил, - "Анадол" или "Мурат 124", или с грохнал "Vosvos", нито едно момиче не би ме погледнало. Първата ми кола в Лос Анджелис беше много евтина, но това не е важно. Защото моята личност не я определя колата, която карам. "Порше" не ме прави по-различен човек. Но тук тези неща са важни.
Винаги съм искал да стана рано баща, но сега виждам, че първо трябва да се реализирам. В момента в живота ми се случват един куп неща и няма да е правилно да въвлека и други хора в това. Аз не мога да бъда с жена, която се стреми към слава, величие, не мога да бъда с такава, която обича показният начин на живот. Това не е привлекателно за мен. В настоящия момент аз не бързам да вземам решения за живота си, временно съм ги отложил.

Интервю на Шюкрю за сп. "Elele".   Не знам дали е ново.












Лека нощ с двамата ни хубавци.