Изследване за аутизъм на пълнолетен младеж

Аутизма не се открива в ранна възраст?

По принцип да, но този е изпуснат.
Явно се е затворил в себе си и е развил, така да се каже, втори характер, който му позволява да оцелява в обществото. (поне така го виждам аз) Виждал съм го даже да има проблеми с ходенето по широки плочки на улицата, изкривява си краката така че не удари крайщата, даже се задъхва от усилие. Ако тротоарът е много дълъг се спира, поседи малко като закован, пусне една вековна въздишка и тръгва, все едно е нормален човек. (това го видях отдалече, по случайност, може да е било инцидентно, не знам)
Миналата седмица го разпитах малко за работата му... каза, че искал да я сменя защото имало много хора. (той не се изказа баш така, но... намекна)
По принцип аутистите не споделят такива неща с кой да е, но момчето като малко явно е равило симпатия към мене, и ми е казвало неща, които и родителите му не знаят.

Чела съм, че аутизмът има много спектри. Детето на моя приятелка беше с такава диагноза, но симптомите бяха много по-различни. Съжалявам, че не мога да помогна

Ако беше аутизъм, родителите му щяха да забележат отдавна. Макар че има и леки форми, Аспергер май се казва, хора тип Монк. А и човека е на възраст, в която не можеш просто да го хванеш за ръка и да го заведеш на лекар. На първо място трябва да имаш неговото съгласие, за да предприемаш каквото и да било  

Естествено, че не мога да заведа насила, но имам влияние върху него и мога да го насоча. (ако е необходимо, това са много сложи решения, за мене)
Момчето има спестени пари да отиде на психоаналитик, но до сега не го е направило, не знам точно защо, варианти много. Може пък и да знае идеално какво му е (както се казва - "умен бях, сетих се") и да няма какво да направи по този повод.
Добре, благодаря на всички за съдействието, ориентирах се горе-долу.
Ще продължа да го следя от разстояние и ще се консултирам с няколко общи психоаналитика. (имам 1 познат в чужбина) и знам за 1-2 в тука, който изглеждат свестни.

За децата има едно място, където са оторизирани да слагат тази диагноза - клиника Св. Никола в Мед. Академия, ако го напишете в гугъл, ще намерите телефони. Не зная за възрастни как се процедира, но в клиниката вероятно знаят. Иначе психиатрите по кварталните поликлиники нямат право да слагат тази диагноза, също и психоаналитиците. Децата ги гледа екип от няколко души и тогава преценяват.
А после вероятно ще трябва да се работи с психолог, за преодоляване на проблемите.

Има тестове on line за ориентация. Ето един: http://aspergerstest.net/
Потърси с гугъл и други.

Здравейте,

Първо, благодаря на @firebird за насоките, обаче започвам да се притеснявам от едно нещо... какво ще стане с детето ако го диагностицира... за нещо си, някакъв синдром подобен на Аспергер да речем?
В смисъл - освен че ще му издадът някакъв документ, какво ще се случи след това?
Ако му назначат някакви хапчета, той задължен ли е да ги пие или какво става ако, ай дано не, решат да го хоспитализират, той може ли да откаже? Сигурно въпросите изглеждат много глупави, но за мене са си сериозни...
В момента съм се отказал да предриемам каквото и да е спрямо него, освен да го изслушвам от време на време.

Въпреки това - имат ли почва мойте притеснения, на чисто общ смисъл?

Това за което се сещам е можете да поговорите с момичета от Центъра за рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър, който е на Стамболийски 168. Те не слагат диагнози нито изписват хапчета, но имат повече опит с такива младежи от колкото който и да е психоаналитик. http://www.autismbulgaria.com/
Успех.

Пациентът винаги има право да откаже някакво лечение или манипулации.
За аутизъм и синдром на Аспергер хапчета не предписват. Зная за някои деца, които приемат успокоителни, но то е, защото се самонараняват, а доколкото разбирам, случаят не е такъв.
За лица над 18 г. всякакъв вид лечение на психични заболявания е доброволно.
Синдромът на Аспергер всъщност значи много високо интелигентен човек, който има сериозни познания в дадена област и липса на интерес към останалите, среща затруднения в общуването и социализацията. Това е доста лаишко обяснение, но понякога термините звучат плашещо, затова се изказвам така.
За хапчетата - на моето дете невролог е предписвал сироп "да проговори по-бързо", което лично на мен се видя несериозно, проучих лекарството и реших да не го давам. Това беше преди да се консултираме с детски психиатър. Понеже синът ми така и не проговори, лекарите говорят с мен, питат какво може и какво не може да прави детето, наблюдават го как си играе или не иска да си играе с предложени играчки.
Лично за детето ми ползата от диагнозата е, че с документите се явяваме на ТЕЛК и след това си ползва правата на човек с увреждане, финансова помощ, карта за градски транспорт, медицински услуги и подобни. Но явяването на ТЕЛК също е по желание, има хора, които си имат определени диагнози и не се явяват на ТЕЛК, защото смятат, че не желаят помощи от държавата.
Не зная доколко този млад човек се чувства различен, и може и да има нужда да поговори с някого за това. Що се отнася до аутизма, хората не са само в крайните две състояния, условно да ги наречем "черно" и "бяло". Има цял куп нива на сивото. Става дума за това, че много от симптомите на аутизма ги има у масат хора - един не търпи да му се пипа косата, друг се разстройва от промени, трети не търпи по-груби дрехи по себе си, четвърти го боли глава от по-силна музика и тн. Въпросът е доколко всичко това пречи на социалните отношения и на възможността на човек да се реализира в живота.