Мами, да се включи ли този стих на Георги Господинов в учебната програма?

Те, българските писатели себе си не могат да издържат, та на мен ще плащат ... Как ти дойде наум?! От чист, гол ентусиазъм идва всичко. Човек да не сподели един безобиден стих ...

Не знам какво не и харесваш на лютеничката ...

Съседката  вари ПРЕД блока
мармалад,
вервайте ми - ей това е смрад!
сливи,дюли, прасковици,
бърка и  размята цици,
все едно  магии прави,
после син да се похвали
 колко приказна е мама
 дето сипва във буркана,
 на синчето, че е бог,
той пък ще направи блог,
дето ще я възхвали,
 всички ни ще умили,
само дето от буркана
нищо вече не остана!
Хвала на мамите от пред и от зад блока!
 - това за учебник за първи до трети клас става ли? Ако кажете Не, значи не обичате мармалад, глупави хора

Зандали, 

Дами, в заключение на днешния ден, само ще кажа, че благодаря за Вашата сериозна активност и съпричастност.
Дали стиха на Георги Господинов,
 GIRL

            Кой ще чуе моя разказ  

        Полягаш до момичето което
        е лягало с момчето си което
        е лягало с момичето което
        е лягало с момчето си което
        е лягало с момичето което

        Полягаш приобщаваш се към всички

        Виж цялата вселена е в леглото ти
        Ах колко общество в едно момиче,

утре ще знае всяка хлапе, зависи само от Вас!
Лека нощ и приятни сънища.
Искрено Ваш, bubulino!

Отговорът ми е НЕ.
Това не е поезия, нито пък прозата му е проза. Това е някакво подреждане на думи, последвано от издаването им в книга.
Литературата е изкуство, което се създава с вдъхновение,  с талант.
А изкуството би следвало да докосва по един особен начин едни особени сетива у хората.
Не знам откъде дойде тази страст в последните (20!!!) години всички грамотни хора, т.е. които познават и могат да изписват буквите, да си мислят, че това е достатъчно, за да творят  литература.
Я да видим дали и аз мога:

Мъжът ми е женкар.
Преди мен е спал със стотици жени
Които преди него са спали с десетки мъже
Които са спали със стотици жени,
Които са спали с десетки мъже,
Които са спали...
Боже, как ни издържа старата бабина спалня....

Докоснах ли ви? Разтърсих ли ви? Накарах ли ви да полетите на крилете на изкуството и да се почувтвате повече хора?
Има лична драма - моя мъж е женкар, има градация на чувстото, отразена в тези десетки и стотитци мъже и жени, които сумарно ще излязат няколко хиляди, има и приемственост и чувство за родова принадлежност, защото всичко се случва в спалнята на баба.......

Литературна класика на килограм.

П.С. Между другото, преди не помня колко години не помня какъв лекар в не помня какво предаване по телевизията каза точно това: че когато двама души си лягат, не си лягат само двамата, а си лягат с всички предишни партньори на настоящия си партньор. Апелираше за повече сексуална и здравна култура и отговорност към себе си и хората до нас.
А гледай ти как някой е написал цяло стихотоврение по въпроса, че чак и в учебниците иска да влезе с него.... О, суета...

Чудесна нощна изповед, надявам се, че Ви олекна ...
Ако ли не, сещам се за една "Великденска провед" на малко странен свещеник, но той дава решение, което може да Ви помогне ... Да, сега не е Великден, но пък може да си го представим ...

Великденска проповед

- Има ли в храма хора, които в момента нямат връзка? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

- Има ли в храма хора със сериозна връзка? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

- Колко човека тук са под 30 години? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

- Колко човека са над 30 години? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

- И последно ... Колко човека не знаят какво е сперма? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)


Да, аз работех  20 години в статистиката преди да стана свещеник. Или да бъда точен - 20 години 4 месеца и 11 дни.
Обичам числата и само на тях се доверявам. Те никога не лъжат. Аз съм недоверчив човек. Не, не съм се родил така. Такъв станах. Затова потърсих Бог.
Е, разбира се, в самото начало обичах думите, обаче те много ме объркваха.  
Първо ми четяха приказки и там всичко беше ясно, Просякът ставаше Принц ... "и заживели те дълго и щастливо".
Обаче, като пораснах разбрах, че трябвало и Принцеса, а тя имала нужда от кандардисване. Така открих думите в стихове  - „Колко си хубава!Господи, колко си хубава!“
После разбрах, че не всяка приказка е с щастлив край и вкарах думите в ритъм и запях  „Сбогом моя любов, чуй ме викам след теб. Сбогом моя любов, аз не плачаааааа ...“
Направих си своите изводи и намерих успокоение в  думите в прозата на Екзюпери „ ... истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“  Така една вечер самотен, открих спасителните думи в киното, когато чух от екрана да се крещи „Show me the money! Show me the money!“ и без да се бавя се хвърлих в дълбокото, като „Вълкът от Уолстрийт“ .  Но така сякаш още повече се загубих и объркан стигнах чак до Дания, където „Хамлет“ от сцената на театъра  ме питаше : „Да бъдеш или не — туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край?“
Думите признавам си, изненадаха ме. Завариха ме неподготвен. А аз не харесвам изненадите. Така точно преди 10 години една дама ми каза, че не може да живее без мен и аз въпреки това си тръгнах ... а тя не ще и не ще да умира. Сега гледам снимки във фейсбук как е на ски с 3-те си деца ...

Не, не харесвам изненадите, затова се обърнах към цифрите.


(Към миряните)
- Кой е започнал интимния си живот на 16 (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

- А на 17? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

-Кой е имал поне 3 сериозни връзки? (Нека вдигнат ръка)

(Изчаква се)

Ето защо обичам числата, тук всичко е ясно. (Патетично)


- Има ли тук жени и мъже на 30? (Да вдигнат ръка)

(Изчаква се)

- А на 34? (Да вдигнат ръка)

(Изчаква се)


Ето всичко е толкова ясно. (Още повече патетично)

Сега ще Ви накарам да се влюбите и Вие в числата и дори да породят във Вас жизненоважни въпроси към Вас и отговори, които ще Ви даде само Бог.
Ето една математико – статистическа задачка с прости числа. Лесна е.

Ако една жена е започнала полов живот на 17, сега е примерно на 34, имала е 2-3 сериозни връзки с общо времетраене 10 години, в които нормално да е правила секс 2-3 пъти седмично или общо 1400 - 1500 пъти, като 1/3 или 500 пъти анално. И ако гълта, то при едно свършване се отделя 20 гр сперма или за 1500 пъти, общо за времето е изгълтала 30 кг сперма, ама айде не всеки път, та да са 20 кила. Обаче това са само сериозните връзки, които са общо 10 години, но остават общо 7 години несериозни връзки и разбира се и моменти на творческо уединение.
Та, ако жената не е лека, то да кажем 3-4 партньора на година си е скромно постижение за хубавелка и то необвързана. Това са общо 28 мъже за 7 години в несериозни връзки (като приемем че дамата не изневерява и не трупа допълнителни бонус точки през сериозния период), като прибавим и сериозните връзки, та стават около 30 мъже за нейният 34 годишен пълноценен живот, 30-40 кила косумирана сперма (засега) и 1000 пъти отзад (с повторенията). Та, въпроса ми е: Ако сега съдбата изведнъж ни събере с нея и аз съм следващия, и ако аналогично цифрите в миналото и при мен са приблизително същите, само без консумацията на чистия протеин, то би ли следвало смислено продължение и как да си станем "Скъпа моя, скъпи мой" без помощта на Бог?
Да, ето тук идва, като спасителен пояс  Православната Христова Вяра. Защото това е единствената вяра, която съчетава двете тайнства – Прошка с очищение и Възкресение. Но как отново да сте в „гаранция“, затова следващия път.
Честито Възкресение!


                                                                                 КРАЙ

А, това вече е достойно не за учебник, а за един Нобел. Край. 
Обаче пък ставаме много тия, дето сме писали по темата за бройките, та ще настъпи едно скубане на коси, мустаци и бради кой от кого е плагиатствал и кой по-заслужвава Нобел от другия. Ама така е, като у нас всеки е литературен гений... Втори край.

Много гняв и много цифри - ако търсиш бог в друг човек, ще е тъпо да му преценяш погълнатите протеини - просто се вгледай в очите, ако нещо ти трепне е добре, ако отсреща се и усмихнат и усмивката  те накара  да си в силата да преминеш от девет планини в десета,  , тогава си в правилния път, ако  по време на този път се смееш от цялото си сърце,тогава бог е  с теб и това е човекът...ама аз какво ли разбирам, само предполагам

Нека завършим с нещо по-оптимистично. Предлагам с театър - нали "целият свят е сцена".
Завесите се отварят. Пълна тишина. Започва монолога на Телмах от пиесата ...

Игра на думи


Телмах – умира млад (нещастен случай) попада в Рая, но страда, разделен от своята любима Яилефо, която е в Ада, защото се е самоубила след смъртта на Телмах.

Телмах застанал на границата между Пъкъла и Едем, на Ничия земя, между Дървото на Живота и Дървото на Познанието, я призовава в тъмното със свещ в ръка. Яилефо е там някъде в тъмното, ама може би ...

 ...

 ТЕЛМАХ                                                        

 

Ти ми еба майката! Защо? Аз съм този, който пленяваше сърцето Ти. Аз съм този, който измисли  Свети Валентин. Да, празника, на който Ти подарявах червени, плюшени задници. Ти виждала ли си човешко сърце? Напоследък обаче умираше от скука. Не можех повече да те лъжа, оттам не можех да си играя с думите, да ти създавам илюзии, да предлагам мечти, да рисувам картини в мозъка ти. Ах, как си падаше по тях ... Ах, как ги търсeше отново и отново ... Но сега съм напълно импотентен ...без лъжи. Аз съм напълно неупотребим. Обикновен. Откакто не мога да те лъжа, не мога да лъжа и себе си. Мозъка ми мисли в пълна реалност – без блянове, без илюзии, без истерии, без хипербола и метафора, само реалност. Улиците вече не са нито черни, мръсни и сиви, нито розови, пъстри и цветни. Те са си такива, каквито винаги са си били, без моята измислена намеса. Сега гледам теб ... ама много си красива, ама много си усмихната ...  и  виждам как се ебеш отзад с предишния си. Е, като вече не мога да си те представа красива ... Като не мога да си те идеализирам, а те виждам истинска, а живота Ти ми минава, като на лента ...

Добре, като не мога да се наслаждавам на Теб, ще се наслаждавам на изкуството. Тук има много творци. Обаче и с тях същото. Гледам  и ме мъчи въпроса: Щом си толкова умен творецо, защо не си гледаш живота и не си създадеш семейство, което да следва принципите ти? Защо не възпиташ децата си както искаш, а ни поучаваш нас? Нали децата са единственото ни известно прераждане ...  Но ти ги пренебрегваш ден подир ден, за да храниш егото си ... За какво  ми споделяш своите емоции, когато от тях има нужда половинката ти?! За какво са ми твоите песни, щом всичко за което пишеш, пееш, рисуваш, са точно нещата, които ,Ти, нямаш, защото, Ти, творецо, си пълен неудачник в живота си. Точно този, реаленият, който аз виждам. А там, Ти, творецо, си жалък. Тогава за какво си ми?

Ясно, няма да я бъде. Като спреш с лъжите става доста скучно. Май идва (к)раят ... или трябва да започна да действам и вместо много да говоря, рисувам, пея и творя, търсейки разбиране, единствено май правилно е ... да започна да действам. Иначе съм изгубен ...

Ама ще ми създават измислени филмчета, ама ще ми описват измислени персонажи, ама ще ми изграждат измислени декори, сценарии, ситуации и ефекти. Ама защо бе? Аз отдавна виждам само реалното. Не виждам думите, а само действието ...

Ама какво става бе мила, как се живее така?

 

 Пауза

 

Не виждам спиралата на очите ти, а само очите ти. Не виждам дрехите, боядисаната ти коса, ноктите и веждите. Виждам голото ти изкъпано тяло, без нищо, ухаещо само на сапун. Не чувам думите ти, а само мислите ти. Виждам увехналото цвете в букета, прикрито с цветна хартия, панделки и брокат. Виждам Е-тата в колбасите, добавките в горивото, надбавките на тока. Виждам вечерята без свещите, чувам песните без думите ...  В секса не долавям фалшивите стонове и превзетата суетност, а само копнежа и страстта ти.

Сутрин ставам, а палачинките пред мен са без чинията, но по тях са полепнали мислите ти, докато си ги навивала. Виждам перисталтиката ти.  Виждам, как си изяла вече една от тях и тя се разлага в стомашните ти сокове. Виждам сърцето ти, как изпомпва три литра кръв в минута, а лайното в червото ти се сгъстява и след кафето ще те напъне.

Надявам се, това да е някаква болест, която се лекува или бързо да стане епидемия, защото иначе умирам от скука и идва (к)раят. Затова крещя. Дори сега, тук, не мога да лъжа. Да създам думи, в които да се припознаеш и така да ги обявиш за „Страхотни! Въздействащи!“ Или да съм някак си по забавен, без да виждам страха в очите Ти. Виждам как дъвчеш пицата на парче или кренвирша и слюноотделяш пред магазина за илюзии - телевизора. Но аз и него не виждам. Понякога се нареждам  до теб, защото ми е ужасно скучно и чакам своя ред да пляскам и така възторжено го правя, че никой да не разбере, че нищо не виждам ...

 

 Пауза

 

 До утре вечер, когато ще се появиш от нищото.

Ти, която ще можеш да лъжеш. Тогава ще ми разказваш приказка, докато аз ще виждам пулса на врата ти.  Ще заравям пръсти в косата ти, точно там до езерото, а  ти ще ми сочиш съкровището на дъното. Ще ти направя къща, а ти ще й сложиш кокошите крака. Ще напаля пещта, а ти ще забъркаш заклинанията. Ще хвана риба, а ти ще я превърнеш в суши. Ще ти нося пресни яйца, а ти ще им вадиш жълтъците за да си направиш темпера.  Ще те пазя, а ти ще ме осмисляш.  Ще те докосвам, отвътре, а ти ще ме създаваш - отново. Ще дойде и последната пенсия, която ще изфукаме ...

 

 Пауза

 

(с нежен притихнал глас, умоляващ)

Господи, ако нея вече я няма, защо ми е Слънцето, Небето, Звездите ... навий си ги като килим и си ги вземи. Вземи си червените макове в полето, планините, пчелите. Вземи си май, юни, юли. Вземи си дините, ягодите и вишните. Вземи си всичко ...Без нея Господи, нищо няма да е същото. Спаси ме...Чуваш ли, Господи? Спаси ме ..

 

ГОСПОД

Духни свещта два пъти ...

 

 

                                                                                   The Еnd.

Да бъде включен в учебник, ще е престъпно и тъпо за самия стих - природата му е съвършено друга.

Авторе, как тълкуваш заглавието?

Помогни ми ... виждам, че имаш вече идея.

Как да ти помогна?
"Душата" на този стих за мен е горе в заглавието. Питах дали си забелязал нещо такова...