А съобразявате ли се със съседите ви?

Аз имам "обратния" въпрос.  Може ли някой да ми даде акъл какво се прави, когато една (откровено откачена) съседка ме е "заклеймила" като шумната съседка.

Досега не се е стигало до полиция, само жалби до домоуправителката, но чуденката ми е следната: ако се стигне до викане на полиция (от нейна страна), то полицията пише ли ми непременно акт (мисля, че беше след 2ро идване?) на база оплакването ѝ, или първо правят проверка дали аджеба наистина има шум?

Казусът е следния: аз се прибирам посред нощ (работа...) и тя се буди. Т.нар. шум включва асансьора, фактът, че кучетата из входа се разлайват, отключването на вратите (най-вече желязната), шумът от къпането в банята. Спорът е,  че аз не намирам последните като ненормални неща, които мога да не правя, и че не се включват в изредените в правилника на блока действия, които не са позволени (а те са доста конкретно описани - купони, събирания, разговори на висок глас, музика, телевизия, ремонтна дейност, местене на мебели и пр. ), а според нея - в тихите часове следва да има абсолютна тишина.

Ок, всяка страна си знае нейното, аз освен да вдигам рамене и да внимавам да не вдигам шум нощем, друго не мога да сторя, но проблемите започнаха, когато въпросната госпожа започна да си измисля врели-некипели по мой адрес и да ги разпространява на всички от входа (от типа на как постоянно правя купони, каня всякакви хора у дома си, започнала съм била да "отдавам" апартамента си на непознати - като хотел, пробивала съм с бормашина в 1:30 през нощта - нищо, че а) аз бормашина не притежавам и б) въпросната нощ по това време съм била на работа). Тя е собственик, живяла е във входа цял живот и познава всички, аз съм наемател и съответно нито познавам повечето, а тези, които познавам - ги познавам по физиономия и толкоз.
Другото неприятно нещо е, че когато ме чуе, че се прибирам към 3-4, сутрин в осем е на вратата, звънеца, тропа по решетката и крещи (знаейки, че по това време спя)  - понеже аз съм я лишавала от сън, да съм видела и аз какво е.

Въпросът - какви са реалните мерки и последици срещу мен, които тя може да предприеме и има ли начин да се защитя от този тормоз и да докажа невинност? На нея акъл няма да ѝ налея, това ясно, притеснява ме само да не ми направи реални проблеми с полицията. Иначе хазяйката я знае що за стока е, там от проблеми не се притеснявам общо взето.  С други съседи (вкл. тези до нас, с които деля стена с детската им стая - те имат малко дете) проблеми или оплаквания за шум или каквото и да било никога не съм имала.

Ей това, както си то описала - адресирай го до кварталния 

Темата е позастаряла...ама да се похваля!
Все повече ми харесват комшиите, с които живеем.
Опознаваме се взаимно и се харесваме.
Черпим се по някога, поздравяваме се, задържаме си вратите, отстъпваме си асансьора, шегуваме се доброжелателно, ...тихо е ...

 

Аз не обичам да влизам в много близки отношения със съседите. И без това делим общо лично пространство. Черпене, шеги, закачки оставям за приятелите, защото с тях се познаваме и сме се избрали да общуваме.
С непознати хора такива майтапи и отношения понякога могат да останат и не дотам добре разбрани. Рисковано е. Някоя съседка може да реши, че прекалено весело си изкарвате по асансьорите със съпруга й, а когато я срещаш нея, все много бързаш и нямаш време за закачки.
Майката на една приятелка живее отскоро на село и там така се черпеха по съседски и се сближаваха, докато накрая не стана ясно, че една от тях е броила кой колко пъти е черпел и с какво. Единият черпел с хубава ракия и мезета, а другият с локум.

Е, предполага се, до доказване на противното, че идвайки в града, не си оставил селото в себе си.
Винаги съм живяла в блок със съседи и като деца, дори са ни и наглеждали, докато нашите са на работа.
Когато ти стане лошо, когато ти се наложи помощ, съседите са до вратата ти, а приятелите- не. И близките ти, също не.

Най-много си приказваме със съседите до нас...3 апартамента общо ..
Очарователни и свежи зрели дами и господа. По големички са от нас около 10г.  Винаги с добра дума, поздрав, закачката е с детето...Адаш това ...адаш онова, комплименти ..., понякога нещо дребно - разни зарзавати...и традиционни мезелъци от развитите селски европейски регийони, които посещаваме...   ...
Много пъти детето си е забравяло ключа и съответно комшиите са го прибирали да не седи в коридора...   Как да не благодаря с нещо!  
Харесвам българските традиции и ме правят личност сред хората, с които живея. Знаят името ми и не ме сочат като предмет-  оная...  

Детето на съседите вече ходи на училище, но нещо не виждам особена еволюция в поведението му с това от преди 3г, когато се нанесохме в кооперацията. Постоянно бяга и скача в къщи. Не очаквам дете да стои на едно място, ама да търчи и набива пети в пода през пет минути и то вечер, ми идва в повече. Преди година правих забележка на майката, но явно трябва да й напомня отново.
Надявам се до няколко месеца да си стегнем апартамента и да се преместим. Дано случим на съседи, че цялата тази простащина, която май вече е навсякъде, едва я издържам.
Спомням си с носталгия за времето, когато във входа бяхме като едно голямо семейство.

Аз живея в къща и твърдя, че проблема не е само в блоковете. Аз имам най-ужасните и несъобразителни, нагли съседи. Ремонти до 12 през нощта. Купони през вечер, а знаете в град къщите са с малки дворове и направо залепени един за друг. За капак имат едни от най-невъзпитаните и шумни деца на света. От двора ако не се чува някоя машина, то псувни и крясъци непрекъснато. А претенциите са им до небесата. Просто има хора, които са си нагли и несъобразителни.

Ние се разбираме с нашите съседи. Едни от тях са ни близки приятели, децата растат заедно и често си ходим на гости. Мъжа ми върши услуги на бабите, защото няма кой да им се притече на помощ, когато е нещо спешно. На нашия етаж съседката редвоно черпи малката с нещо, приготвено от нея. Другите ни съседи пък й носят стикита и разни други неща. Аз редовно пък черпя с палачинки, кекс, торта или там каквото съм направила. Общо взето размятаме едни чинии насам натам, но ни е добре.

Ето нещо, което в никакъв случай не искам и не ми трябва.
Като се приберат привечер, се започва едно сноване нагоре-надолу, черпене с по бира, чоплене на семки, гледане на филмче, напълняла ли си, отслабнала ли си, къде се беше понесла миналата вечер, гледам те с букет, една такава издокарана... и все да те питам с кой номер си боядисваш косата. На фризьор ли ходиш или ходиш при сестра ти? А тя какво прави? Как я кара? Още ли е толкова слаба? Те с мъжа й разведоха ли се? Че моята се разведе, ама той един проклет! Знаеш ли го какъв е??!

Неее, не е имало такива неща. Те бяха запазени за седянката пред блока  . Иначе във входа бяхме 2-3 семейства /едно от които са ми кръстници/, с които се събирахме, помагахме си, децата си играехме, ходихме по почивки, абе беше забавно. Имам много забавни случки от тогава. Майка ми и кръстницата ми още ме бъзикат за някои мои изцепки като дете. Наистина ми липсва това време.

Аз също съм си имала приятелки от входа, но те още като деца заминаха да живеят във Франция и приятелството отлетя.
При нас в отсрещния блок май има такава пейка пред входа и цяло лято до късни часове им слушах вицовете, свалките, диетите, случките с децата... И все много смешни. Ама много! Още ми кънти кикотенето на едната от участничките. Тя все искаше да си дели с някого бирата.
Като им свърши партито на пейката, кучетата на един от къщите почват да лаят. Особено го мразя този кучешки лай рано сутрин - 4 броя са и оня си ги пуска да се разхождат по улиците. Миналата нощ бяха легнали чак пред моя вход. Нищо не ми направиха, но не ми беше спокойно. А стопанинът им много се кара и псува сина си. Те имат дъскорезница в двора (банциг???). И събират боклуци. Гледката е отвратителна. Може и да имат пункт за вторични суровини. Оплаках се!

Моя съсед в къщата до нас има два пинчера. Гледала съм болонка 12г и смея да твърдя, че единия пинчер е с психически отклонения  . Ти му се радваш, а то гледа като борсук и погледа му е един такъв лудешки и го гледаш как все не може да си намери място и обикаля като гламаво. Казвам му Нервака. Другото иначе подскача и ми се радва. Нервакът лае по всичко живо, лае от скука. Чудя се как не се уморява. Ние живеем на първия етаж и терасата ми е над къщата на съседа, та кучетата ги чувам все едно са у нас. От една са ми отвързаните кучета на съседа, от другата отвързаното дете на съседите. Може би защото съм кучкарка, ама кучетата не ме дразнят толкова /даже им се радвам/, колкото съседчето. 

Докато живеех при родителите ми беше голям цирк със съседите. Просто с конкурс да ги бяха избирали, нямаше да ги съберат такива.  
Имаше период, в който три години нямаше асансьор, защото във входа имаше наркоман. Първо беше откраднал някаква част на асансьора, в която имало сребро, за да я продаде за наркотици. Събраха се пари. След два месеца открадна и мотора на асансьора. Драмата беше голяма. Един щял да даде, друг щял да ходи пеша и така три години всеки месец събрания и скандали, не можаха да съберат 2000лв. Които не са и малко за 24 семейства, 6 от които не ползват асансьор. Накрая на домоуправителката мъжа, 150кг. човек, се разболя от някаква херния и едвам се качваше, та напъна за парите и се организираха. На мен ми беше добре. И майонеза да ям с лъжицата, до осмия етаж на ден по 5 пъти, все си бях 52кг.   Същия наркоман открадна една печка на съседка, решила да чисти жената и изкарала печката, за да чака някакви цигани да минат да я вземат. Нали знаете изкупуват стаааари, печки, пераааални, бойлери.  
Крадеше и компоти от разни мазета. Абе в чудо се видя входа. Както и да е, той влезна в затвора, тяхните продадоха апартамента. Нанесоха се там нови съседи, които 8 месеца правиха основен ремонт. Сутрин от 9, вечер до 10 с почивка между 14:00 и 16:00ч. По време на този ремонт един съсед отказа да плаща такса за ток и асансьор с довод, че на жена си не давал дори пари, от къде на къде на тях?  
Постоянно се карат за пейка пред входа. Половината пишат до общината, идват общината слагат им пейката, другата половина пишат жалби, че е шумно и общината дойде после и махне пейката.   И така вече четири или пет пъти. Одавна ме няма при родителите ми, но винаги ми става много мило като видя тези съседи, защото каквито ще да са, съм живяла там от 2годишна до 18.
На новото място, на което живея всички са много мили, любезни и съобразителни и няма такива селянии.  

В новопостроените блокчета обикновено хората са такива - мили, усмихнати, млади, модерни... Но там има и модерната студенина в общуването.
Сеирът и близките "добросъседски отношения" са в интерес на бабичките и старците, които имат наблюдения за всичко и всички, а ако случайно нямат, много ги е яд!
Тези под нас са си изкривили физиономиите от надничане през шпионката. Едната половина на лицето им е по-сбръчкана. Те не плащат асансьор и през деня ходят пеша. Обаче като се стъмни и предполагат, че хората са си по домовете, си го ползват. Вместо да катерят 3 етажа пеша, се качват до 4-ия и слизат един етаж. Не ми пука, ама ми е много смешно като видя дъртият да притичва надолу по стълбите в тъмното, за да остане тайна асансьорното му престъпление.