
Горкият Бехлюл! Човек не може и един махмурлук да изкара на спокойствие в тази къща, без всички да го накачулят и да му искат обяснение. Каква работа имаха "децата" в стаята му сутринта, също не ми стана много ясно.
На мен най-ценното в този сериал ми е играта на Берен и Къванч. Наслаждавам им се. Колко хубаво изигра Къванч леко пияния в началото Бехлюл, при рибарите още, после кьоркютук-пияния и после разбуждането на сутринта и колко добра е Берен в пресъздаването на колебанията и на състоянията на фалшива радост и задоволство. Как й светнаха потайно очите, когато разбра за любовта на Бехлюл. Хем се зарадва, хем успя да прикрие вълнението си. Много добра Берен, много! Удоволствие е човек да наблюдава играта й. И Къванч е много добър - как флиртуваше само с русата мацка, ей така, по навик, мързеливо и отработено. (Я госпойца Бу да каже Синем Кобал ли беше бившето гадже с пиърсинг на носа?)