Хм, нормална къща. Кое те впечатли?
Пишете, пишете, довечера както ще съм сама...
Пишете, пишете, довечера както ще съм сама...
- Публикувана: 29 авг. 2014, 13:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2015, 15:50 ч.
Случи ми се нещо странно XI
Е, какво и е на къщата, гледам и сателитна антена си има 
Мен тръпки ме побиха, не казвам, че и за вас трябва да е така, още повече не се знае, като съфорумката е ходила дали е имало сателита, Гугъл снимаха в България след 2008
Някак като че ли ми стана по-скоро тъжно, отколкото страшно от историята с войничетата 
А за кое село става въпрос, да си поразгледам в нета?
Бонболинаааааааа, тръпки ме побиха!
А за кое село става въпрос, да си поразгледам в нета?
Бонболинаааааааа, тръпки ме побиха!
Селото е Пашово , трагедията е станала още по Живково време , военните са правели нещо там , използвали са грейдер , който е премазал войничетата. Никъде не съм чула за тази драма , освен там и то под сурдинка се говори . Не бих повярвала , но знам , че мъжът ми никога не е вярвал в истории за духове или разни други подобни , за него всичко си има логично обяснение , освен това , което е изживял на младини . Кълне се , че не е имало никой там , но е усещал присъствието с всичките си сетива .
Мен тръпки ме побиха, не казвам, че и за вас трябва да е така
Някак като че ли ми стана по-скоро тъжно, отколкото страшно от историята с войничетата
А за кое село става въпрос, да си поразгледам в нета?
Бонболинаааааааа, тръпки ме побиха!
А за кое село става въпрос, да си поразгледам в нета?
Бонболинаааааааа, тръпки ме побиха!
Селото е Пашово , трагедията е станала още по Живково време , военните са правели нещо там , използвали са грейдер , който е премазал войничетата. Никъде не съм чула за тази драма , освен там и то под сурдинка се говори . Не бих повярвала , но знам , че мъжът ми никога не е вярвал в истории за духове или разни други подобни , за него всичко си има логично обяснение , освен това , което е изживял на младини . Кълне се , че не е имало никой там , но е усещал присъствието с всичките си сетива .
То обикновено така става... Войничетата при Люлин, тези, за които ти разказа, дядо ми е бил убит от военните, при някакво тяхно учение... тези неща се потулват
Интересна тема 
Но аз съм от тези, дето не вярват. Искам да мисля, че всички починали са на едно по-добро място, гледат ни, радват ни се и дори ни помагат, но... не го вярвам.
Сещам се за една история. Бременна съм със сина си. Сънувам, че ям череши. На сутринта казвам на ММ, а той се ококорва и казва - "Аз сънувах, че ти се ядат и ходих да ти купя". И до ден днешен си мисля, че ме излъга А той е категоричен, че е съвпадение. 
Но аз съм от тези, дето не вярват. Искам да мисля, че всички починали са на едно по-добро място, гледат ни, радват ни се и дори ни помагат, но... не го вярвам.Сещам се за една история. Бременна съм със сина си. Сънувам, че ям череши. На сутринта казвам на ММ, а той се ококорва и казва - "Аз сънувах, че ти се ядат и ходих да ти купя". И до ден днешен си мисля, че ме излъга
А той е категоричен, че е съвпадение. 
Здравейте... и аз да се включа в темата...
Баба ми почина преди 3 години,изживях го много тежко.Тя ми беше като майка...Сънувах я всяка нощ,всичко ми напомняше за нея.След около половин година забременях и тя пак се появяваше в съня ми,понякога за секунди,но нямаше нощ да не ме навести.Бях бременна в 6 месец,просъни ми се как тича към мен,млада и хубава,разтворила ръце да ме прегърне.Изкрещях,не ме пипай,бременна съм,и се събудих.После всичко спря.Когато детето беше на 40 дни пак я сънувах,говорихме си,каза ми,че е денонощно при нас и няма да ни остави.На другия ден намерих детето обърнато на другия край на кошарата,нямаше как да отиде само.И до днес знам,че е тя.А майка ми твърди,че я чува да се смее понякога,дори и говори.Не знам дали си внушавам,дали е заради силната ни връзка,но все още продължавам да чувствам присъствието и.
Баба ми почина преди 3 години,изживях го много тежко.Тя ми беше като майка...Сънувах я всяка нощ,всичко ми напомняше за нея.След около половин година забременях и тя пак се появяваше в съня ми,понякога за секунди,но нямаше нощ да не ме навести.Бях бременна в 6 месец,просъни ми се как тича към мен,млада и хубава,разтворила ръце да ме прегърне.Изкрещях,не ме пипай,бременна съм,и се събудих.После всичко спря.Когато детето беше на 40 дни пак я сънувах,говорихме си,каза ми,че е денонощно при нас и няма да ни остави.На другия ден намерих детето обърнато на другия край на кошарата,нямаше как да отиде само.И до днес знам,че е тя.А майка ми твърди,че я чува да се смее понякога,дори и говори.Не знам дали си внушавам,дали е заради силната ни връзка,но все още продължавам да чувствам присъствието и.
Сега се сетих за едно съвпадение, което стана днес. През нощта сънувах, че съм в апартамента на нашите, майка ми беше там (тя е починала), нещо си говорехме за входната врата. В съня ми тя беше по-къса отдолу, имаше около 10-15 см от края и до пода и се чудех може ли да се провре някой отдолу и защо въобще е така. Сутринта сънят естествено се беше изличил от главата ми. Облякохме се с малкия и отидохме на една непозната площадка, с люлки и пързалка от едно време. Качи се дребното на пързалката, приготви се да се пуска и в този момент видях, че тази част, по която става спускането е по-къса и не опира до равната част горе - между двете имаше пролука 10-15 см Интересно съвпадение.
Интересно съвпадение.
Живеех на квартира в София,бяхме с хазаи баба и дядо,имаха пленница която
живееше във Варна,идваше в София станахме си близки,бяха ни пратили в командировка
във Варна,гостувах и подържахме връзка след това по телефона, мина се време започнаха нова работа,не бяхме се чували от няколко месеца,отивайки веднъж на работа се отбих в една колежка да пием кафе,и реших да и звънна,звъня аз вече мислех да затворя когато вдигна дъщеря й попитах
-Леля Веси? отсреща дъщеря и отговаря
-Съжалявам Иве леля Веси почина,няма да можете да се чувате.
изказах съболезнования и затворих,стана ми мъчно тръгнах за работа но все за нея мислих
помолих да ме освободят от работа,и реших да отида,мисля,че е искала да ме извика в последния си час
П.п.също съм предвиждала смърт на две жени от блока в който сме,
живееше във Варна,идваше в София станахме си близки,бяха ни пратили в командировка
във Варна,гостувах и подържахме връзка след това по телефона, мина се време започнаха нова работа,не бяхме се чували от няколко месеца,отивайки веднъж на работа се отбих в една колежка да пием кафе,и реших да и звънна,звъня аз вече мислех да затворя когато вдигна дъщеря й попитах
-Леля Веси? отсреща дъщеря и отговаря
-Съжалявам Иве леля Веси почина,няма да можете да се чувате.
изказах съболезнования и затворих,стана ми мъчно тръгнах за работа но все за нея мислих
помолих да ме освободят от работа,и реших да отида,мисля,че е искала да ме извика в последния си час
П.п.също съм предвиждала смърт на две жени от блока в който сме,
Живеех на квартира в София,бяхме с хазаи баба и дядо,имаха пленница която
живееше във Варна,идваше в София станахме си близки,бяха ни пратили в командировка
във Варна,гостувах и подържахме връзка след това по телефона, мина се време започнаха нова работа,не бяхме се чували от няколко месеца,отивайки веднъж на работа се отбих в една колежка да пием кафе,и реших да и звънна,звъня аз вече мислех да затворя когато вдигна дъщеря й попитах
-Леля Веси? отсреща дъщеря и отговаря
-Съжалявам Иве леля Веси почина,няма да можете да се чувате.
изказах съболезнования и затворих,стана ми мъчно тръгнах за работа но все за нея мислих
помолих да ме освободят от работа,и реших да отида,мисля,че е искала да ме извика в последния си час
П.п.също съм предвиждала смърт на две жени от блока в който сме,
живееше във Варна,идваше в София станахме си близки,бяха ни пратили в командировка
във Варна,гостувах и подържахме връзка след това по телефона, мина се време започнаха нова работа,не бяхме се чували от няколко месеца,отивайки веднъж на работа се отбих в една колежка да пием кафе,и реших да и звънна,звъня аз вече мислех да затворя когато вдигна дъщеря й попитах
-Леля Веси? отсреща дъщеря и отговаря
-Съжалявам Иве леля Веси почина,няма да можете да се чувате.
изказах съболезнования и затворих,стана ми мъчно тръгнах за работа но все за нея мислих
помолих да ме освободят от работа,и реших да отида,мисля,че е искала да ме извика в последния си час
П.п.също съм предвиждала смърт на две жени от блока в който сме,
Живеех на квартира в София,бяхме с хазаи баба и дядо,имаха пленница която
живееше във Варна,идваше в София станахме си близки,бяха ни пратили в командировка
във Варна,гостувах и подържахме връзка след това по телефона, мина се време започнаха нова работа,не бяхме се чували от няколко месеца,отивайки веднъж на работа се отбих в една колежка да пием кафе,и реших да и звънна,звъня аз вече мислех да затворя когато вдигна дъщеря й попитах
-Леля Веси? отсреща дъщеря и отговаря
-Съжалявам Иве леля Веси почина,няма да можете да се чувате.
изказах съболезнования и затворих,стана ми мъчно тръгнах за работа но все за нея мислих
помолих да ме освободят от работа,и реших да отида,мисля,че е искала да ме извика в последния си час
П.п.също съм предвиждала смърт на две жени от блока в който сме,
живееше във Варна,идваше в София станахме си близки,бяха ни пратили в командировка
във Варна,гостувах и подържахме връзка след това по телефона, мина се време започнаха нова работа,не бяхме се чували от няколко месеца,отивайки веднъж на работа се отбих в една колежка да пием кафе,и реших да и звънна,звъня аз вече мислех да затворя когато вдигна дъщеря й попитах
-Леля Веси? отсреща дъщеря и отговаря
-Съжалявам Иве леля Веси почина,няма да можете да се чувате.
изказах съболезнования и затворих,стана ми мъчно тръгнах за работа но все за нея мислих
помолих да ме освободят от работа,и реших да отида,мисля,че е искала да ме извика в последния си час
П.п.също съм предвиждала смърт на две жени от блока в който сме,
Не ми се случват често странни неща, но в последно време ми прави впечаление едно нещо. През 2013 с голямо желание и нетърпение се готвихме за лятната почивка- паднах и си потроших краката- няма почивка и съответно пътувания.
От Началото на тази година, колкото пъти решим да тръъгнем на по дълъг път с цел развлечение нещо ни пречи- лошо време, изникване на други по- важни неща и т. н . До сега само едно 4 дневно море успяхме да осъществи. Имам чувството, че нещо, някой не ни дава да пътуваме. Може и да си въобразявам.
От Началото на тази година, колкото пъти решим да тръъгнем на по дълъг път с цел развлечение нещо ни пречи- лошо време, изникване на други по- важни неща и т. н . До сега само едно 4 дневно море успяхме да осъществи. Имам чувството, че нещо, някой не ни дава да пътуваме. Може и да си въобразявам.
Не съм много суеверна, но казах на мъжа ми да ми върже червен конец,на ръката
мина се седмица,щяхме да ходим на гости на майка му,пералнята беше спряла реших да простра
дрехите,как съм простирала видях червения конец се е скъсал и паднал на земята,не
обърнах внимание ставаше късно,ММ ме бързаше тръгнахме в селото преди града на мъжа ми
катастрофирахме слава богу всичко мина само с уплаха,детенце се беше леко изместило от кошчето.
мина се седмица,щяхме да ходим на гости на майка му,пералнята беше спряла реших да простра
дрехите,как съм простирала видях червения конец се е скъсал и паднал на земята,не
обърнах внимание ставаше късно,ММ ме бързаше тръгнахме в селото преди града на мъжа ми
катастрофирахме слава богу всичко мина само с уплаха,детенце се беше леко изместило от кошчето.
Не ми се случват често странни неща, но в последно време ми прави впечаление едно нещо. През 2013 с голямо желание и нетърпение се готвихме за лятната почивка- паднах и си потроших краката- няма почивка и съответно пътувания.
От Началото на тази година, колкото пъти решим да тръъгнем на по дълъг път с цел развлечение нещо ни пречи- лошо време, изникване на други по- важни неща и т. н . До сега само едно 4 дневно море успяхме да осъществи. Имам чувството, че нещо, някой не ни дава да пътуваме. Може и да си въобразявам.
От Началото на тази година, колкото пъти решим да тръъгнем на по дълъг път с цел развлечение нещо ни пречи- лошо време, изникване на други по- важни неща и т. н . До сега само едно 4 дневно море успяхме да осъществи. Имам чувството, че нещо, някой не ни дава да пътуваме. Може и да си въобразявам.
Нещо такова и при нас се получава, не се бях замисляла, сега като ти го каза и ми светна.
Миналата година ходихме на море края на април, можете да си представите това какво море беше, тази година един бърз уикенд, а аз обожавам морето, някак ме изпълва с една специална енергия, не мога да го опиша.
Друго пътуване, исках да отидем на гости на майка и после на татко, но поради безотговорността на някои колежки на мъжа ми, няма да имаме пари, за да идем...
още няколко провалени пътувания имаме, хмм...