Случи ми се нещо странно XI

Да ти кажа честно , изобщо не го възприемах сериозно , за разлика от хората , на които гледах . Зодия Лъв съм .  За мен си беше забавление , не съм се вземала на сериозно , но пък хората казваха , че познавам .

По темата за избягването на инцидент-преди 7-8 години с родителите ми ходихме на почивка в Египет.Когато екскурзията свърши,трябваше да ни закарат на летището и да си заминаваме към България.Трябваше да бъдем в един полет,но нещо се беше объркало и ни пренасочиха към следващия полет.Когато кацнахме в София,баба ми беше звъняла около 300 пъти,защото самолетът,в който ние трябваше да бъдем,беше паднал само минути след излитането му...Една щастлива случайност Нямам паранормално обяснение,просто споделям случката
Иначе винаги сме вярвали,че моята прабаба,любимата баба на майка ми,ни пази.Тя я е видяла на 40-тия ден от смъртта й,в нейната спалня.Казала,че идва да се сбогува.Те така и не можаха да се сбогуват,защото я беше блъснала кола и издъхна в болницата,а майка ми много я обичаше.

Не, оживено е. По-скоро си мисля, че нещо ме предпазва от сблъсък, тъй като има пресечка от която понякога излизат без да се огледат!

Изчетох на един дъх миналата и тази тема... много интересни неща разказвате, явно наистина не сме сами

Преди години, бях още ученичка, се разхождах с най-добрата ми приятелка на площад Славейков. Бяхме напечени от слънцето, жега, аз жадна... Не знам с кой акъл реших да пия вода от фонтана на площада, може би щях само да се наплискам, но и това щеше да е достатъчно... Приятелката ми ме дръпна и каза, че ще отидем до тоалетната на МакДоналдс и аз я послушах. Още помня заглавието във вестника на следващият ден - "Фонтан уби човек" Оказа се, че през фонтана е вървяло ток, някакъв човек и той като мен, решил да се разхлади в горещините...но него е нямало кой да го дръпне настрани. От тогава фонтана естествено не работи, закрит е с ламарина и има некролог на човечеца. Не знам дали приятелката ми имаше някаква интуиция или я беше срам от мен, ако тръгна да пия и да се плискам от фонтан, но ми спаси живота.

Много интересна тема, записвам се да чета. Аз нямам кой знае какви истории за разказване и в сравнение с някои от тези, които прочетох моите са нищо по-особено.
Забелязах, че много се обсъжда темата за смърт на близък, последвана от раждане. И аз мога да споделя за такива случаи. Вуйна ми и вуйчо ми много време се опитваха за второ дете, вуйна ми имаше 2 спонтанни аборта. Лекарите казваха, че няма никакви проблеми за забременяване и износване на бебе. В период от 1 година починаха дядо ми, баба ми и прабаба ми (бащата, майката и бабата на вуйчо и майка). 1-2 месеца след смъртта на прабаба, която почина последна вуйна ми забременя и роди здраво момиченце.
Докато със съпруга ми още бяхме гаджета първо почина баба му по майчина линия (беше тежко болна) и половин година по-късно почина дядо му по бащина линия, на когото е кръстен съпругът ми и с когото имаха много силна връзка. Човекът е починал както си е седял на двора. Бяхме гаджета от скоро и аз така и не успях да се запозная и с двамата. 2 месеца след смъртта на дядото аз забременях и от почти 2 години се радваме на един малък разбойник.
Иначе относно призраците, като деца (около 11-12 години) играехме със сестра ми и най-добрата ми приятелка пред блока и вече се смрачаваше както си говорихме изведнъж на стената на блока се появи една сянка на бягащо прегърбено дете или джудже. Обърнахме се и нямаше никой, който да минава. Въпреки, че по принцип вярвам в паранормални неща, днес си мисля, че явно има някакво обяснение за тази сянка. Имам и още една история с "призраци". Докато бяхме на квартира, като студентки със същата най-добра приятелка от предишната история, се оказа че в квартирата е починал съпругът на хазайката ни. Много често се случваше сутрин, като станем гардеробът да е широко отворен, а той скърцаше ужасно много и беше на 2 метра от леглата нямаше как да не го чуем. Една нощ на моята приятелка и се явил призрак на момиче, ама точно както е по приказките в бяла нощница и дълга, спусната черна коса. Сутринта като станахме за лекции ми разказа какво е видяла и беше сигурна, че е била будна и не е било сън.

Даже не разбрах кога прочетох всичко, много е интересно   Аз съм виждала посред бял ден човек, който не беше там. Изчезна за секунди, а наоколо нямаше живо пиле. Склонна съм да мисля, че бях разстроена и е било нещо в главата ми, отколкото да ми се Яви призрак.   Така де, никой не се е върнал от оня свят...Случвали са ми се и други странни неща, но си намирам логични обяснения. Може би трябва да отида да отключа църква или нещо подобно, но проблемът е, че и в такива неща не вярвам Все пак, хубаво е да има и малко мистерия в ежедневието

Връщали са се от оня свят, връщали са се! 

Баща ми бе алкохолик. От това си и почина твърде млад. Последните години от живота си бе зает да инвестира всичко което имаше, което можеше да намери на заем и което успяваше да открадне от дома в пиене  Инвестицията му вървеше добре и здравето му с невиждана скорост се влоши.

Една сутрин се събудил и разправял на мама, че вечерта като излязъл от кръчмата и тръгнал към дома /предполагам на четири крака - б.а/ до него дошла баба му, която го е отгледала. Помогнала му да стане и го довлачила до дома. Като го оставила пред входа го изправила с лице към себе си, но лицето и било друго - излъчвало нещо животинско и зло, зъбите и били остри, а дъха ужасен. Та му казала, че ако не спре да пие ще му вземе душицата и го ударила по лицето точно както тя си го шамаросвала навремето.
Явно тази случка много го беше притеснила и изплашила та не пи цели три дни  Накрая намери достатъчно алкохол, че да му помогне да преодолее страха си ... 

Може би 7-9 месеца по-късно отиде при баба си на оня свят. 

Колкото до отключване на църква, имам какво да кажа. Преди много години- 1993 г става въпрос- преди това преживях няколко неприятни за мен неща. Бях на почивка с приятелка- Бог да я прости! Бяха ми казали да отключа църква, направих го, в Хисаря. Е, вярвайте ми, сякаш всичко тръгна нагоре. Ама според мен трябва да е в душата ти!

Какво е това отключване на църква? За късмет ли? Звъниш, уговаряш се, отиваш и отключваш?

И аз влязох да питам за отключването на църква, за първи път чувам подобно нещо, някой може ли да обясни за какво става дума?

Аз също се записвам с потресаващо голяма честота на дежавю-та (срам и позор не знам как да го напиша грамотно), отлична интуиция за дребни ежедневни неща (за щастие нищо животозастрашаващо до момента) и разни други дреболийки, които не включват призраци, връзки с отвъдното и т.н. интересни за четене неща.

Не един и два пъти съм седяла и от чиста скука съм се представяла някакви ситуации и развои на събития, които е било като цяло малко вероятно да се случат, но в крайна сметка са ставали точно така и то на същия ден. Много вярвам във възможността да предизвикаш събития с мисълта си и много се старая да мисля само положително.

Имаше един период, в който родителите ми купуваха домашно прясно мляко от някъде и все ми пращаха за вкъщи (сещате се, от това, което се продава по тротоарите). Така и не успях да го опитам това мляко. Всички буркани все по един или друг начин успявах да ги направя на сол по пода.  

Когато чета разни теории за прераждането, пътят на душите и пр. сходни виждания, винаги съм усещала информацията като нещо, което вече знам, но съм забравила - като когато преговаряш стар урок преди изпит.

По отношение на смъртта, някак си винаги много студено и спокойно съм я възприемала.
В миналата тема се говореше за атентата на 11 септември. Бях почти на 11 години тогава и ясно помня колко спокойна бях. В медиите, в семейството, навсякъде това се представяше като нечувана трагедия, а за мен беше обикновена новинарска емисия.
Смъртта в семейството също никога не е успявала да ме разстрои толкова колкото се е очаквало.

Имат го това умение. Моя кога качи 20 кила така и не усетих    

За да се върнем на темата, спомням си една от най-странните случки, които са ми се случвали.

Прибирах се късно вечер от работа и се качвам в едно такси. Шофьорът беше спокоен сравнително възрастен дребен мъж. Не беше от типа бакшиши, които ще почнат да си чешат езика по път, затова доста се изненадах, когато ме заговори. Попита ме с изкуство ли се занимавам - дотук добре, имам една идея по-странен стил на обличане и предположих, че е нещо очевидно. Казах му "да", питаме с рисуване ли се занимавам, казвам му "не, с писане". Нормален разговор, нищо впечатляващо, докато не ми каза, че след 6 месеца ще имам много да пиша. Беше странно, определено ме заинтригува, но, тъкмо като стигнахме до тази част, пристигнахме до адреса и не можах да го попитам нищо повече. В объркването си не погледнах нито за името, нито за номера му.

Бях повишена и след около 6 месеца започнах да работя по съдържанието на фирмения ни сайт, което включваше наистина страаашно много писане. Никога няма да забравя този човек, колкото спокойната, толкова и различната атмосфера в таксито и това прозрение, което сподели съвсем така между другото.

На влизане от къде? Арбанаси?