Случи ми се нещо странно XI

Без да броим дежа ву-та, странни сънища и съвпадения, имам три странни неща, които са се случвали в живота ми.
Бях ги писала и не си спомням дали пък не е било в някоя точно от тези теми, затова ще ги напиша пак.
Ще е малко дълго, простете.
Първото странно нещо, което помня беше когато бях малка. Около 5-6 годишна. Бях на гости в баба ми и трябваше да закусвам. Никога не съм яла хубаво, а закуската винаги ми е била кошмар.  "Искаш ли това? А това? ....а това?" ме пита баба ми и аз все "не" отговарям. По едно време жената се изнерви, умори се и вика "мляко тогава искаш ли?" и отнякъде се чува "Да".  Ама дори не прилича моя глас. Много по-висок и звънлив. Аз се стряскам, ама мълча, може да ми се е причуло. Обаче баба ми отговори "ех, най-накрая нещо да искаш". Изплаших се много и в паниката си откъснах езика на играчката, която държах.

Второто странно беше преди няколко години. Седнала съм на компютъра, а той е на такова място, че като погледна в дясно и виждам коридора и кухнята. Сама съм и е тъмно. Котката се качва на бюрото до мен и се взира в кухнята. Тя адски често се взира в нищото и винаги ме побиват тръпки като го прави. Почвам да й говоря тя продължава да гледа. Цялата се е наострила, мустачките й са наперени, въобще не ме отразява. Хващам й главата, бутам я настрани, въртя й я, тя обаче така е приковала поглед натам, че е като в транс. И изведнъж чувам трясък, ама така силен и толкова се изплашвам, че дори не мога и да извикам. Седя и искам да рева, ама не мога, трябва да съм "мъжко момиче" и отивам да проверя...като всеки страшен филм, само дето по бельо не бях.  Оказа се, че в кухнята е паднал полюлея, стъклен беше, всичко беше на парчета. Котката естествено се покри.

Третото и последното странно нещо, което ми се е случвало беше преди една-две години. Излизах от метрото и бях застанала на спирката да чакам трамвай. Докато го чаках имаше към 4-5 човека. Гледам си аз моите неща, търся си запалка в чантата и ровя като главама. Пооглеждам се дали хората ме гледат колко съм неподредена и забелязвам, че една жена ме гледа. Не много възрастна, не мога да кажа, че беше на повече от 55 години, седи такава и ми се усмихва супер широко, даже главата си беше малко наклонила. И аз й се усмихвам, защото....ами не исках да съм груба. В момента, в който й се усмихвам, тя се опулва насреща и ми казва "ама ти виждаш ли ме? Виждаш ли ме?". Първото нещо, което си помислих е "тази жена, горката, нещо е луда" и й кимвам и се обръщам с гръб, защото от опит знам, че разговори с такива рандом хора са меко казано странни. Бях с гръб към нея няма и две секунди, защото не се почувствах сигурна и реших, че ако седя с лице по нея е по-добре. Като се обърнах я нямаше. Огледах спирката, нямаше я, другите 4-5 човека си бяха там, има само един път ако няма да се хваща трамвай от тази спирка и там я нямаше. Просто все едно беше изчезнала. А после бях малко като в транс, едно такова хубаво ми беше, усмихнато, даже минаха няколко дни преди да се замисля, че цялата история беше малко странна.

А относно врачките, не вярвам. Но имаше една жена, която ми каза точно тези думи: Ще срещнеш момче, голяма любов ще бъде, уж е българин, ама не е. Висок и с очила, тъмен, музикант. С Т ще е. Буквата Т много ясно я виждам. Няма да продължи повече от три години и ти много ще страдаш, а той не. Ще ти се успокои душата и ще видиш нещата отстрани докато не сте разделени наполовината на колкото сте и ходели.
И аз си казах "пффф...окей" Няма и година по-късно и тръгнах с едно момче, българин, но майка му виетнамка. Висок, с очила, тъмен. Той вярно, че беше като празен, неамбициозен и мека казано посредствен, но пък свиреше на китара...това правеше постоянно. А пък името му с А, започваше, но аз в продължение на точно трите години, в които ходихме нито един път не му го казах, все Тамагочи му виках. След като скъсахме не можех да дишам, а сега се чудя как въобще не съм виждала какъв персонаж е. 

И аз се записвам за темата. Има какво да разкажа, но засега ще чета само

Момичета, и аз да кажа какво ми се случи онази вечер.По принцип съм много запалена по пара-нормалното, но не съм страхлива и в 99% от случките ми намирам разумни и реални обяснения.
Но онази вечер се събудих през нощта от стъпки.Бяха ясни, отчетливи и отекваха в стаята.Кухнята ни е преходна с хола и пода е с теракота.Някой ходеше с ясни стъпки с твърди подметки и ме събуди.Първо си помислих, че съпруга е станал и отива до тоалетната.Но когато се обърнах, той си спеше до мене като пор.Детето и то спеше спокойно.Направо ме обля пот.Не посмях да стана, но пуснах телевизора и будувах до 5 суринта.

Да се запиша и аз в темата с една странна история, която ми се случи тази година.
По принцип не спя на обяд, не ми се получава, но във въпросния ден бях уморена и реших да полегна за малко, завих се и се оказа, че съм заспала. По едно време се събуждам, обаче не мога да мръдна, все едно въздуха ме беше затиснал. На всичко отгоре около мене чувах някакви шептящи гласове, но не можех да различа какво казват. С много усилия си вдигнах главата и се огледах, в стаята нямаше никого, бях сама, а в мига, в който се надигнах, гласовете спряха. Свалих си главата пак на възглавницата и същата история - не можех да мръдна, а шепненето почна, и то не беше само един глас, бяха няколко. Пак си надигнах главата и пак спряха. Не съм сигурна колко точно пъти се повтори, може би само два, може би повече. Накрая отново заспах. Когато се събудих окончателно, първоначално не си го спомнях, но после изведнъж се сетих. Отдадох го на това, че съм била уморена и съм се опитала да се събудя докато всъщност съм сънувала и се е получило едно полу-заспало състояние. А и нали по време на REM фазата от съня, човек е парализиран и може би за това не съм можела да помръдна. Но и досега като се сетя ме побиват тръпки.

  Аз дълго време чувах местенето на тръбната мебел в кухнята, както се чуваше и когато мъжът ми беше жив!Е,след близо две години открих откъде се чува същия звук, от съседката отгоре.Просто този път не бях си легнала, а миех чинии в кухнята, когато се чу звукът и разбрах от къде се чува...

записвам се и аз. тръпки ме побиха, докато ви четях.

Интересна темичка, доста изчетох...и аз имам две неща за разказване, едното с мен и моя приятелка, другото го зная от баба си, с която се е случило.
Ще разкажа това с баба, че за другото вече е тъмно и само като се сетя тръпки ме побиват ... него утре.
Да започна от това, че баба родена е 1928 ,/ на 86 год./ по него време хората са имали по 3-5 и повече деца. Родителите на баба ми са били много богати, баща и е дарил една своя къща за училище в градчето в което са живеели, а друга за кметство, той е казвал на баба ми, че комшийка го е прокълнала мъжко чедо да не види. Във времето майката на баба ми имала 7 раждания 4 момчета /едното близнаци/ и три момичета. И четирите момчета не достигнали повече от 7-8 годишна възраст, а трите сестри още са живи и здрави /колкото може на тези години, баба ми е средната сестра/. това което ми е разказвала, е че брат й Михал /едно от момчетата родено точно преди нея, с което са имали година разлика и са били неразделни/ и е спасявал живота след като е бил вече мъртъв. Първият път са я подгонили кучета  /била е около 5-6 годишна/, тя  бягала към дома си и изведнъж брат й се е появил, застанал между нея и кучетата , те спрели и започнали да вият и едно по едно легнали на земята, а тя ясно виждала брат си. Вторият случай, отново от детството й,  ровила с пръчка в кошер с пчели и разбира се пчелите са я нападнали, побягнала и брат й Михал /бил е вече мъртъв/ я бутнал в коритото на селската чешма, което я е спасило от пчелите. Казва, че никога не спирала да го сънува и когато преди години я оперираха през цялото време я държал за ръката.
Та това е. Другата история - по- нататък.

Последното по-особено нещо, което ми се случи, беше преди няколко дни. Видях се, че седя на компютъра си и усетих, че ми става лошо, започна даже да ми се гади. Станах веднага и в това време започна земетресение, беше доста силно. Видях се за момент в гръб как вървя към вратата, но усетих, че ми е трудно, виеше ми се свят. Сепнах се и се огледах, бях полегнала на дивана, имам опит вече и веднага погледнах часовника, не беше минала дори минута, откакто мислих по разни лични въпроси. Имала съм по-интересни видения от това, но не и за физическото ми тяло. За първи път се виждам в гръб, беше ми интересно, не знаех, че изглеждам така, гледана отдалече.

  Дъщерята твърди,че баща и я е събудил, когато беше голямото земетресение в Перник.Вика събудих се и той горкия,( за пръв път го виждах толкова ужасен и уплашен), се опитваше да ме вдигне от леглото, но ръцете му минаваха през мен.

Тайна, и друг път съм те чела, че мъжът ти се явява на малката ви дъщеря. Малко е обезпокояващо, може би е останал в ниското съвсем доброволно заради нея. Ако тя се стегне, той ще може да се успокои и да отиде на мястото, което е определено за него.

Тя не иска да го пуска.

запис тук! пълна съм със странни случки в моя живот,но първо искам да прочета вашите.

Странните неща които се случваха бяха 2 седмици преди да почине дядо ми-лека му пръст.Мебелите в стаята ми пукаха но така все едно някой почуква по тях и то все нощно време и чувах звук на камбани.........нощем.Съня си бях изгубила.Нощно време не можех да спя.Приживе докато бе още жив му бях написала и писмо.И му казах Дядо имам писмо за теб в което съм ти написала всичко което искам да ти кажа.Питах го кога да му го дам.Но той ми каза кажи ми всичко сега докато съм жив а не когато умра и ме няма.Казах му всичко никакви тайни не съм имала от него вкл и нещо много лично му казах и той ми каза че го знае.След смъртта му тези неща спряха дори не съм го сънувала откакто е починал.Но пък всеки ден си мисля за него.

Беше лято когато моят татко си отиде от този свят      Прибирам се един ден,цялата вир вода от жегата,преобличам се,но тениската не си я изпрах веднага, а я метнах на един стол,на другия ден като я взимам да я изпера гледам нещо бяло отзад,като я разгънах виждам едно голямо сърце все едно рисувано с тебешир/тениската беше черна/,приех го като знак от него,че ни обича и от там и ни закриля Снимах го,но тел.е много стар и не мога да кача снимката,но си я пазя...

Миналата година много близък наш приятел се самоуби  Усещах, че е в депресия, защото спря да ми вдига телефон. Но и друг път беше изпадал в депресивни състояния и Бог ми е свидетел въобще не вярвах, че е способен на подобно нещо. Вечерта преди да го направи говорихме с приятелки в скайп как да му помогнем и да го извадим от черупката му и да го накараме отново да общува с нас(когато не беше депресиран - беше душата на компанията - супер неповторим, уникален и невероятен алтруист). След като приключихме разговора излезнах на терасата. Светнах лампата (никога не я светвам), оставих там боклука и се прибрах. На сутринта заведох детето на училище и малко по-късно разбрахме, че е починал. Не мога да опиша как се почувствах, това е най-ужасното нещо, което съм преживявала. Споделих с една комшийка, която го познаваше и блокчето им е точно срещу нашето и тя каза "... а знаеш ли че лампата на терасата ти свети цяла нощ". Никога не съм забравяла лампата, да не говорим, че не я включвам никога. Може това да не звучи много странно, но за мен е.  После доста често чувах стъпки из апартамента вечер, след като всички други отдавна са заспали - ясни и отчетливи. Изпитвах голям страх - защото се чувствам виновна, че не му помогнахме и ме е страх, че ще дойде и ще ме обвинява. Мисля, че това чувство изчезна когато веднъж слизайки надолу с малкия на ръце (живеем на последния етаж и понеже той слиза бавно, а бързахме - го взех на ръце) токът на обувката ми (не висок) се закачи за алуминиевата лайсна на стъпалото. Бяхме най-горе на стълбището. Залитнах. И точно тогава сякаш нещо ме сграбчи и ми помогна да се задържа точно толкова, колкото ми е необходимо. Ако бяхме паднали, щеше да е страшно. Стълбището е дълго, към десет стъпала, малкият беше в ръцете ми - не ми се мисли какво щеше да стане с него. Мисля, че нашия приятел ни помогна тогава. Много ми липсва  и не мога да го прежаля.