Предупредителни знаци в поведението на жените

Въх . И за двамата.

И двамата не ги слушат главите. 

JACKLIN*, четох някъде, че си много красива. Тоз', първия, да не би да си го пренебрегнала някога?

Корделиа, не съм го рязала, той не би се и пробвал:) Много готино и свястно момче е, умен, страхотен професионалист, а сякаш се подценява и няма самочувствие. И жена му видях наскоро, ами намерил е, каквото е търсил, че и повече:)

Не че се хваля, но и аз съм усещала, че отблъсквам мъжете, с това че съм умна и твърде много ми знае устата. Абе направо луда ме наричат за някои мои мнения.

   Хм, според мен, малко е попресолил манджата с избирането на неугледна булка, при положение че явно самият той има редица качества, НО не мога да пропусна да спомена, че го разбирам донякъде. Аз също не бих се загледала по прекалено красив мъж, твърде претенциозни са ми такива господа. И не, няма нищо общо с моята визия или чувство за суета, самата аз обожавам да се поддържам и да изглеждам добре, но някак си за мъж ми идва твърде ангажиращо. Също, харесвам по-семплите хора, като цяло, но това в никакъв случай не значи – простовати или нискоинтелигентни типажи.

Умното може и да не отблъсква, обаче "многознаенето", "голямата уста", "претенциите" - на тях най-често се гледа като на недостатъци. От друга страна редовен упрек е " не знаеш какво искаш". Ами как да разбера кое ти отърва да знам и кое не ти отърва да знам. Имаше един момент в живота ми, когато от мен се очакваше да не си отварям устата по въпроси свързани с междуличностните отношения, медиите, животните ( все неща, които са ми интересни), но пък редовно ми се искаше мнението за това как се прави мазилка, как се бърка бетон, и все общо взето неща, от които даже някои мъже не отбират.

След като преживя случката да е с мен бившият беше публикувал следните изисквания в един сайт за запознанства. "Каква жена търсиш? - Отговор: мила, добра, трудолюбива." Дотук като цяло изисквания като за домашна прислужница. Веднага си се представих като пълната противоположност на търсеното, т.е:  "Груба, зла, мързелива". После с малко хитрост разбрах, че освен останалото очаквал да го била следвала във всяко негово начинание. Всичко това ме наведе на мисълта, че очевидно от въпросната особа не се изисква особен интелект, а една безгранична, безобидна и удобна посредственост, която да подклажда необходимото за човек като него самочувствие. Толкова години не се начудих как мъжете от този същия кръг не спряха да се срещат и обвързват с разни сервитьорки от кварталните кръчмета или момичета от село, чиято лелеяна мечта е да се хванат с някой гражданин, а то като едното нищо ще се окаже, че и той през цялото време си е търсил някоя такава.

За комплексари - и двамата са
Вторият обаче хем такъв, хем с претенции, хем идеалът му за жена изваден от Brazzers TV.
Направо се е отървало свястното момиче

Касиерки, сервитьорки, продавачки, лелки в ДГ - чудни женички за кварталните герои.

Подозирам, че нарцистичната персона, която описва Лаура е мъж, който бива отрязван от много от жените, с които се среща, поради простичкия факт, че е скучен и сух, А след това се оправдава с първото, което му хрумне, за да може да поддържа имидж.

За мен човек, който споделя, макар и пред приятелите си за това как изглежда отдолу жената, която му е гласувала достатъчно доверие да го пусне в леглото си, е жалък.

Да не говорим, че ще го окастря още преди да е почнал да ме изпитва по география.

   И на мен това ми направи много гнусно впечатление.

Не искам да му адвокатствам, но не е сухар, забавен е и притежава свежо чувство за хумор. Че е нарцис е безспорно, но според мен го измъчва комплекс за малоценност скрит зад свръхамбициозност и желание да се доказва. Което за момента му изяжда главата.

Съвсем възможно е някой да притежава фин и интелектуален хумор, да е "забавен", погледнат отстрани, но пак да е сух, защото липсва душа.

Влиза в категорията "безрадостен хумор". Срещала съм такива екземпляри. Ужасна комбинация. Мъж като целофанена опаковка- лъскав, шумен и кух.

Трудно ми е да си представя такъв човек, признавам.

Бррррр, напомня ми за усещането, когато дъчиш станиол