Жените на 30+ Преодоляха ли стереотипите?

  • 46 971
  • 1 488
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10 547
Ако една жена е сигурна в решението си и уверена в избора да живее тук и сега по начин, който й харесва и отговаря на изискванията й за Нейния Живот, то моят стереотип не би следвало да я касае изобщо, нито пък думите ми, нито подканянията ми да има деца, нито нетактичните ми коментари за тиктакащия й биологичен часовник. Така както на мен ми минаха през проветривото място между ушите репликите на две наборки, лични мои другарки, без деца, когато се наложи да прекъсна но независещи от мен причини третата си бременност, че това, моето било лудост и добре че така станало.
Имането на деца на всяка цена в днешно време спокойно може да се осъществи. Преди години трудно, макар кръстниците, мир на праха им, да бяха решили да нямат собствени деца по убеждение, не по причина невъзможност.

Жената на 30+ днес е уморена да бъде красива, привлекателна и желана в почти целия си досегашен съзнателен живот, защото все още тази й роля й е нова. До преди 20-25-30 години на 30-годишните жени се е гледало като на улегнали, в началото на края на младостта лелки, някои са си били и стринки направо, та те баби са ставали бая от тях на по 35-40. Днешната 35-годишна жена сега се озърта за сериозна връзка. Разлика от земята до небето и обратно.

# 31
  • Мнения: 32
Няма никакви стереотипи. Просто след 30 -те шанса да срещнеш свободен,свестен,необвързан мъж,готов да създаде "уютния дом" за който вече ти си готова се изключително рядко явление... В резултат повечето жени започват да добиват усещане,че са "изпуснали момента"...
В "Секса и града" дивите мацки далеч не са щастливи и през цялото време сюжета се върти около това да не са сами..Да не говорим ,че над 35г автоматично попадаш в рискова група при бременност и много по-трудно се създава здрава връзка ,тъй като са малцина щастливците ,чиито характери нямат нужда от " донапасване"..а при вече изграденихарактери (каквито са над 30 г. хората) това си е истинско предизвикателство .Имам  доста приятелки над 30 г., които  далеч не са щастливи от свободата си ...точно обратнато - усеща се отчаянието,че все пак на финала ,въпреки успешната кариера и визия,няма да разберат какво е да си майка и да имаш свой дом...
Разбира се , никой не избира да бъде сам , но шанса да останеш такъв след като влезнеш в клуба на "30-те" е сериозен...все едно дали си прекрасна и успешна ...

# 32
  • Мнения: 46 594
Няма никакви стереотипи. Просто след 30 -те шанса да срещнеш свободен,свестен,необвързан мъж,готов да създаде "уютния дом" за който вече ти си готова се изключително рядко явление... В резултат повечето жени започват да добиват усещане,че са "изпуснали момента"...

Точно. Каквото и да си говорим, възрастните хора имат ангажименти - кой деца, кой половинка, кой и двете, друг грижа за родители или служебни ангажименти... и като се прибереш вечер в празната къща не е особено приятно.
Възможно е и да има хора, които обичат да са самотни, но в човешката природа е заложено друго.
От друга страна, ако не са срещнали човек, когото да обичат истински и това да е споделно, е много по-лошо да хванат случаен, само за да не "изпуснат влака". И този шанс рязко намалява с възрастта, все пак едно е да си всяка нощ по студентски купони, на които повечето са фрий и съвсем друго да излизаш веднъж седмично с хора 30+.
Но пък всичко е въпрос на късмет, предполагам, така че каквото - такова...

Много странна логика. Добре, аз на 19 реших, че не искам да имам деца. И до този момент не съм преосмислила решението си. В кой момент ще започна да изпитвам атавистичен страх? На 36 съм.

Като си минат годинките, по-натам, когато останеш съвсем сама.

# 33
  • Мнения: 2 850
 Една жена може спокойно да е нещастна, че е сама и на 23, ако акълът й стига да мисли само за това. Не, не са преодолени стереотипите.

# 34
  • Мнения: 8 978
Над 30 съм, не много.
Нямам брак и не възнамерявам да сключвам такъв изобщо - имам две предложения със съответните бижута и едно трето с друго, защото стана видно, че пръстени не нося.
Дете в момента не планирам.
Кариера не знам, дали точно така трябва да се определи - за мен не, за други -да.
Живея прекрасно и се радвам на живота.

Не съм от романтичните хора по принцип. На мен ми е напълно достатъчно да имам забавления и физическо общуване с противоположния пол - не се чувствам самотна дори без връзка, просто нямам нужда от друг човек, за да съм щастлива.

# 35
  • Мнения: X
Страхуват ли се жените, когато станат на 30 и не са постигнали патриархалния идеал - с мъж и деца?


Да, страхуват се, дори тези, които не биха си го признали за нищо на света.

 Peace

# 36
  • София
  • Мнения: 3 471
Аз обичам да се прибирам в празната къща. Обичам още от дете, когато родителите ми пътуваха и ставах Господарката на къщата и с огромна наслада се опиянявах от спокойствието. Може би, защото имам доста динамичен живот и в къщи си почивам. Сега мъжът ми отсъства и пак обичам празната къща. Не, че не ми липсва, просто аз имам нужда да оставам сама през определен период от време. И не, не съм самотна.

# 37
  • UK
  • Мнения: 1 933
Аз обичам да се прибирам в празната къща. Обичам още от дете, когато родителите ми пътуваха и ставах Господарката на къщата и с огромна наслада се опиянявах от спокойствието. Може би, защото имам доста динамичен живот и в къщи си почивам. Сега мъжът ми отсъства и пак обичам празната къща. Не, че не ми липсва, просто аз имам нужда да оставам сама през определен период от време. И не, не съм самотна.

Аз също. Обичам да имам своето време и своето пространство. Празната къща понякога е доста приятна. Понякога с носталгия си спомням дните, в които бях сама и честно казано ми липсват. Но нищо не може да замени, специално за мен, пълноценното партньорство с друг човек - стига хората да не си омръзват, да бягат от стереотипа и да разнообразяват общуването си. Аз обаче съм в такъв период на живота си, че искам връзката ни да се развива. Не говоря за брак, а за деца. Бракът не ме интересува и бих го сключила по-скоро за удобство, но децата са с приоритет. Уважавам избора на жените, които решават да нямат деца, макар че не го разбирам напълно  Peace. Според мен е много смело решение.

Най-страшното според мен в една връзка е хората да се вкопчат един в друг като удавници и да решат, че са си самодостатъчни - познавам такива примери. Това наистина не го разбирам и ми намирисва на отчаяние.

# 38
  • Мнения: 2 457
Имало е преди много такива теми, за шансовете на 30 +годишните.
 Много страници навъртат, съм забелязала, интереса е висок,  видимо.
Според мен имат шансове, разбира се, на 40г вече по - трудно, предполагам .
Скрит текст:
Ох Ази, и на мен това ми беше любимото като тийнейджър - да се прибера и да намеря бележка в коридора  : "Ние заминаваме до неделя, в хладилника има еди какво си", оставени пари  и  цял един апартамент само на мое разположение  от петък до неделя. Рай  Heart Eyes

# 39
  • София
  • Мнения: 23 124
В момента съм вкъщи само с майка ми. Мъжът ми и детето са на село при родителите му. Въпреки че мързелувам качествено и съм се отдала изцяло на хобитата си, ми е пусто на душата.

# 40
  • Мнения: 4 199
Цитат
Като си минат годинките, по-натам, когато останеш съвсем сама.

Човече, едва ли. С годините човек, направил подобен избор обикновено става още по-саможив и самодостатъчен.

Тони и аз съм така. И двамата ми вдигат кръвното ежеминутно, но не мога да си представя да е другояче.

# 41
  • Мнения: 32
Аз обичам да се прибирам в празната къща. Обичам още от дете, когато родителите ми пътуваха и ставах Господарката на къщата и с огромна наслада се опиянявах от спокойствието. Може би, защото имам доста динамичен живот и в къщи си почивам. Сега мъжът ми отсъства и пак обичам празната къща. Не, че не ми липсва, просто аз имам нужда да оставам сама през определен период от време. И не, не съм самотна.

Да ама тук измествате темата...не говорим за удоволствието да си сам за малко, когато имаш всичко друго, а за съзнателния избор да останеш сам след 30-те,  защото си решил,че децата и мъжа не са твоя избор или защото още има още време за сериозните неща ...Всеки  от време на време се  наслаждава на компанията си  и не е задължително наличието на връзка да пречи на това ...

# 42
  • Мнения: 46 594
Аз обичам да се прибирам в празната къща. Обичам още от дете, когато родителите ми пътуваха и ставах Господарката на къщата и с огромна наслада се опиянявах от спокойствието. Може би, защото имам доста динамичен живот и в къщи си почивам. Сега мъжът ми отсъства и пак обичам празната къща. Не, че не ми липсва, просто аз имам нужда да оставам сама през определен период от време. И не, не съм самотна.

Разликата м/у определен период от време и ежедневно е огромна.

Най-страшното според мен в една връзка е хората да се вкопчат един в друг като удавници и да решат, че са си самодостатъчни - познавам такива примери. Това наистина не го разбирам и ми намирисва на отчаяние.

Отачяние от какво? И в какъв сммисъл да са си самодостатъчни - не ходят на работа, не общуват с никого, само си седят вкъщи? Не познавам такива, затова ми е интересно. Повечето хора около мен работят и на практика са повече време разделени и повечето им време през деня минава с колеги, така че го имам за съвсем нормално оставащите 3-4 часа от деня и 1-2 почивни дни да изпитват огромна нужда да бъдат с близките си.

# 43
  • Мнения: 794
Забелязвам една тенденция, при която повечето необвързани/неомъжени и без деца жени над 30 годишна възраст, обичат да натъртват колко са щастливи и доволни от живота си, как не искат да се женят, не искат да раждат, но пък, видиш ли, не е от липса на кандидати  Laughing
Имам такива познати, които непопитани започват, едва ли не да се оправдават, защо още нямат собствено семейство- ми не искали били, добре са си така, чудесен им бил живота, някои дори стигат до крайности да обвиняват семейните в лудост  Laughing

# 44
  • Мнения: X
Какво сравнявате това, да сте обвързани/семейни и известно време, да сте сами и да имате време за себе си с това, да сте постоянно сами, т.е самотни.
На 30+ наистина намаляват шансовете, средата се променя, приятелите се задомяват, имат деца..

И на мен ми е готино, да съм самичка за малко, да си почина, но не и да съм сама постоянно. Винаги съм имала човек до себе си, не бих си и представяла, да съм на 40, а да съм съвсем сама.
Имам в предвид, никога да не съм се женила, да нямам деца (освен естествено ако имам проблеми, не дай си Боже).
Едно е, да си на 30+, но разведена, или пък на семейни начала, или с детенце, друго е стара мома!
И не, не живея в малко градче.

Не само кариерата е важна, а забавленията и дискотеките омръзват до към 20+, после се случват по -рядко.
Аз съм "За" младите майки, а не раждане на 40+, ако изобщо стане, защото си е късно, а и няма време за второ.

В целия си пост имам в предвид осъзнатото стоене сам, а не случаите, в които човек, не е имал късмет, имал е разочарования, лош късмет и е останал сам.
Имам в предвид тези жени, които казват, че искат, да са сами, че не искат деца.
Не го разбирам, честно.

Общи условия

Активация на акаунт