Дислексията – какво знаем за нея? -Колко хора са запознати

  се тая казах дадох пример колко сме изостанали .па вия си ме нападайте не ми пука .даже ще спра и да редактирам скоро

аз го правя но не може всеки път подиграват ми се

Изчетох темата и се замислих дали и колко от съучениците ми двойкаджии навремето може да са имали дислексия. Вярно, не бяхме чували даже думата в онези времено, но... Някак си знаехме кой от по-трудно справящите се имаше някакви вътрешни причини и кого просто го мързеше да учи. Даже съвсем малко дете може да различи дали някой негов съученик се старае, труди, но има някакви затруднения при усвояването на материала, и дали не получава само двойки, защото набляга на ритането на топка, вместо на четене на уроците например.
Андариел по-нагоре спомена за някои признаци, по които може да се разпознае човек с дислексия, но много не ми стана ясно - как един неспециалист може да различи дислектика от обикновения неграмотник?
Ако е съученик - ясно, вижда се дали и колко учи, но когато вече сме възрастни и общуваме само виртуално?


Ако това е признак за дислексия, значи и аз имам такава. Много често оплитам пръстите при писане и размествам буквите. Или натискам съседен клавиш. Все съм си мислела, че е от бързане и някакъв бъг във веригата мозък-пръсти. Не знаех, че това може да бъде дислексия. Когато пиша ръкописно рядко го допускам. Всъщност, има ли човек, който не прави такива грешки?

Познавам съученик на щерката, който има сериозен проблем и няколко пъти намеквах на майката (медицински работник) да потърси помощ от специалист.

Зададена е следната домашна работа: Подредете във възходящ ред - 91, 93, 94, 90. Неговият отговор беше нещо от типа: 94, 90. Съвсем не разбира какво се пита и каква логика се търси в задачата.

Намеквах, намеквах и взех, че спрях, защото аз ще излезна виновна както винаги, че едва ли не го наричам глупав. Техен проблем е. Детето има проблем с разбирането и той ще се задълбочава с времето. От училището преподаватели нееднократно обръщат внимание на трудностите, които изпитва детето, а майката тропа с краче и твърди, ами той не е глупав. Да, наистина, не е, но има фактор, който го спира от развитие.

Писането му на думи е някакъв абсолютен кошмар. Изпитва огромно затруднение при спелуването. Трябва буквално да гадаеш коя дума се опитва да изпише.

Не е така. Дислексията е самостоятелен синдромокомплекс. Това не е болест, нито придружава заболявания. Объркването идва от това, че има два подхода при категоризиране на дислексията. единият е по философията на медицината и затова се говори за симптоми, синдроми и диагнози, и хората го възприемат като болест или недъг. Другият подход е свързан с поведенческите и обучителните идеи и затова се говори за обучителни трудности или специфични обучителни трудности.  Хората с дислексия са с напълно нормално физическо, психическо, интелектуално и пр. развитие. При тях просто по отношение на четенето, писането (някои включват и смятането) заедно или поотделно, нещата са по-различни и те имат трудности при преработката на иформацията, която позволява човек да се ограмоти. Мозъците им са съвсем наред. Затрудненията не изчезват напълно, но с упорита работа се свеждат до някакъв възможен индивидуален минимум. Имам колеги с дислексия, които успешно завършиха университет, и то специалности с много четене и писане. Трудно им е било в училище, но са работили с логопед и с родителите си, и  са се справили. Един с един хората с дислексия не си приличат. Лично аз подозирам, че всеки от нас има някакви близки до дислексичните особености прояви, но са почти незабележими или сме се научили да се справяме с тях.

Да, често срещано е точно така да става - децата с обуучителни трудности виждат, че не се справят, лепват им се етикети "мързелив" и така стават трабълмейкъри и двойкаджии. Затова трябва да се прави скрининг още от предучилищна възраст, да бъдат обхванати възможно най-много деца. Поне сега има възможности за работа, родителите и специалистите повдигат въпроса.

Без коректор допускаше по 10-ина подобни грешки в няколко изречения. След бърз прочит не намираше грешките, т.е. прочиташе грешната дума като вярна. По тази причина и програмата за корекции много му помагаше; когато подчертае дума като грешна, се вглеждаше в нея и виждаше, че наистина е разменил местата на буквите.

С оромна изненада открих, че това понятие е еквивалентът на Legasthenie. Не само, че познавам, а и двама от тях са с невероятни успехи в сферите, които работят.. Единият дори носи три академични титли пред името си. Бях останала с впечатлението, че може да се тренира и в голяма степен превъзмогне.

Сетих се за случка от детството. Единият от тях много трудно се е научил да чете, но паметта му било толкова добра, че карал майка си първо да му прочете текста и после симулирал в клас. Разбрали са чак на девет (трети клас), че човекът повтаря запомненото. Това му умение адски го е тласнало напред по-късно.

Сменят местата на букви, на цели срички. Проблеми при струпаните съгласни - половината ги изяждат. Подменят визуално сходни, особено ръкописни, а при четене и печатни.

Андариел,
не съм в състояние да прочета нито един по-дълъг пост написан на български, но с латински букви.
Мога да се справя с:
Zdravejte, az sa6to sum saglasna s 4oveka pisal predi men 

Ще ми е по-лесно ако е написано така:
Zdraveite, az s`shto s`m s`glasna s choveka, pisal predi men 

Но не съм в състояние да прочета цяла страница текст, написан по този начин, без значение дали е с еднотипна транслитерация и каква е тя. Поне не и без да прибегна до болкоуспокоителни...

Обратният вариант:
Хелоу, Айм вери глед ту сии ю...

Никакви проблеми нямам и не знам защо.

Тъй като основният въпрос в темата беше "колко хора са запознати с дислексията", да споделя впечатления - госпожите в градината на дъщеря ми, класната й в училище (нямам ударено и, да ме прощавате  ), училищният психолог - наясно са и (до колкото сме обсъждали проблема) знаят как да работят с такива деца.

Иначе и аз съм убедена, че част от съучениците ми със слаб успех имаха такъв тип нарушения.
Споделям мнението на Андариел, че в някаква степен, дислексията присъства у почти всекиго.
Как`Сийке, писането на машина/клавиатура, тъй като е с 2 до 10 пръста, съвсем логично води до повечко разместени букви от обичайното 

П. С. От тази тема научавам, че са въведени улеснения за дислектиците в училище и това много ме радва!
Малко повече толеранс и разбиране от страна на околните и от дефект ще се превърне в обикновена особеност...   

И аз така бях научила учебника за първи клас наизуст и всички мислеха, че мога да чета. Не знам дали в крайна сметка ми е било по-трудно да се науча да чета. Със сигурност паметта е компенсирала донякъде проблема с писането.
Доколкото знам, някои от проблемите са от това, че мисълта тече много по-бързо отколкото ръката може да пише. Въпреки, че знам правилата на всички езици, които говоря, ела да видиш какво става като започна да пиша. Откакто има спелчекъри животът стана лесен

не е от ръката, а от главата! 

Един от любимите ми автори от тийн годините е болен от тежка форма на дислексия. Разправя, че в училище са го докарвали до сълзи от подигравки. Това в САЩ. Но с помощта на добра учителка се е влюбил в книгите, а после с много собствени усилия и постоянност постепенно израства до професионален писател, при това - богат, с множество фенове по света, а книгите му са издадени на десетки езици.

Именно в тежки ситуации се извисява човешкият дух. После стигнах до заключението, че неговият не струва много поради личните му ценности, но постигнатото не може да му се отрече!

Много интересни неща казва Andariel  за дислексията. Аз имам доказана с тестове дискалкулия и то в такава степен, че тестуващите се учудиха как изобщо съм завършила. Не знам как учителите работят с това, навремето на такива като мен им казваха или "не им върви математиката", или "мързеливи". Нямаше как да ме обвинят в мързел, защото бях отличничка по всичко, което не включваше числа. Математиката и химията обаче бяха ад. Пускаха ме по милост, заради цялостната ми репутация на отличник.

Иронията е в това, че синът ми е математически гений, съвсем сертифициран. Освен това, може да запомни с лекота поредица от 20 символа (повече не сме опитвали) и решава задачки за разтоварване. А се разтоварва от това, което на мен ми е силната страна - говоренето и обличането на концепции и преживявания в думи. Той има проблем с преработката на информация, която постъпва чрез слуха. Сега си пада по едно Любче в детската градина и репетираме вкъщи какво ще й каже, когато иска да се хванат за ръка, да разбере на колко е години, да й подари играчка (негово решение, ето как любовта прави мъжете щедри  ). Изразяването му е мъка страшна, прави го еднакво зле и на български, и на литовски   Вземаме мерки, разбира се, има голям напредък.  

Не знам дали обучителните затруднения зачестиха или преди просто не са ги диагностицирали, но наистина нарастват лавинообразно, не е някаква "модерна" тенденция. (Андариел, какво казва нАуката за рязкото им повишаване?) Недопустимо е в днешно време учител да няма понятие поне от общите признаци за обучителни затруднения.

Ми, тя, и нАуката не знае! А и едва ли е критично важно да се разбере точно на какво се дължи, при положение, че така или иначе трябва да се работи с децата, за да се научат да се справят.

 Аз съм склонна първо да приема идеята, че много деца навремето са били изпуснати, защото не е имало достатъчно събрана критична маса данни и хора, които да обърнат вниманние на тези проблеми. Едва през последните сигурно сто-двеста години е въвведено масовото ограмотяване на населението, логично е за това кратко време да не може да се съберат и анализират достатъчно данни, че да се излезе с непоклатими изводи. А и навремето повече е бил важен ръчният труд, (то и сега в по-голяма част от света е така, дори в многонапреднали страни хората са повече работници в завода и се разписват и четат само фиша за заплатата), така че и да не се научи едно дете да чете, пише и смята добре, няма да остане гладно, а ще стане работник във фабриката или ще си кОпа земята и животните. Обаче сеега твърде много се свързва бъдещето на децата с грамотността и математиката, защото те са пътят към по-високото образование и квалификация. Писмената реч е твърде важна и колкото и Стив Джобс да се опитва(ше) да реши проблема откъм гледната точка на дислексик, то пак нуждата от ужасно много четене и писане остава.
Другото, за които искам най-субективно да кажа е, че според мен не се обръща достатъчно внимание на децата откъм усвояване на родния език, което по-късно като се комбинира с дефицит при ограмотяването, и работата цъфва и връзва. Хората казват, че по правило поне половината от децата с проблеми в езиковото изграждане и усвояване, после преливат в групата на дислексиците. Другата половина са си съвсем добре с усвояването на езика, и просто имат проблем или с писането, или с четенето, или с математиката. Затова колкото повече се работи с детето езиково, толкова по-добре. Мисля си, че дори едно дете да си има леко "заложби", те по-леко ще се компенсират докато тръгне в училище. най-малкото ще е усвоило граматиката, ще е натрупало речник, ще има и добър говор, ще има добра моторика, ще знае и повече за света. Да разкаже една серия от любимата анимация пак е упражняване на езика, а ако има и кой да го "поправя" при постояване на изреченията или изглаждане на грешките, пак ще вървят нещата. Дори в училище да се появи проблем с ограмотяването, ще станат по-леки нещата.
Това го казвам най вече като  лично мнение. Учените ще има още да се карат за причините,  и едните, и другите, и третите, все ще са прави.

Мисля, че има разлика от учител до учител. Ако е завършил педагогика с нещо си, би трябвало да е учил дефектология или нещо от този сорт. Но ако е завършил нещо си с допълнителен педагогически профил, може и да си няма понятие от тези неща.
Например има разлика дали е завършил НУП с английски или е завършил английска филология и работи като учител.