Другият наш възможен живот

  • 97 761
  • 3 375
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 6 343
Хармонията е нещо динамично. Тя предполага да развалиш перфектното, за да се придвижиш до друга позиция, отново временна. Хармонията е възможна, перфектното- не. И да, за някои неща съм постигнала хармония, не знам защо смятате, че е невъзможно.

Но да си подредиш и наредиш всичко, да си завършена, префинена- познавам такива жени. Това е вече апотеоз на старомоминското. Да трепериш да не би нещо да развали света ти. Особено ако това нещо са деца.

Сега се сетих, че преди няколко месеца имах доста добра библиотека, тематична за магистратурата ми. И изведнъж се наложи да я натоваря по кашони и да я изпогубя. Знанията са ми в главата, но в момента нямам библиотека и книги. Някой ден пак ще имам, като ми притрябват. А иначе не купувам самоцелно книги доста отдавна, особено от тия, дето се смятат за готини и горещи в момента, а след три месеца ги четеш и все едно ядеш пепел.

# 166
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Ми то...да си приготвим комплекта за умиране, 1000 лева за церемонията, да легнем и да чакаме. Тамън и хармонията няма да рискуваме да се наруши. И по-екологично ще е, всички тези харчове за безумни материални неща, които после отиват на боклука...

# 167
  • Мнения: 9 258
Ти познаваш такива жени, а аз познавам и такива жени с деца. По-точно такава жена. Но това много зависи и от мъжа до нея.

# 168
  • Мнения: 6 343
Аз познавам една такава дама- всичко й е перфектно, подредила си е кристали, порцелан, старинни мебели, куверти- колосани. Внуци не смеят да припарят.

Виждала съм й комплекта с погребални чаршафи още преди 20 години, ама се случи дълголетна и не ги е ползвала. Ама си имаше. С дантелки.

То и сега има хора, които си планират собственото погребение. Че как- представи си някой безхаберен да избере сатен "слонова кост" вместо "яйчена черупка"...ужас, на вампир ша са обърнеш. Или ако те погребе с грешния чифт обувки.

# 169
  • Мнения: 25 631
   Я иди да питаш, баба ти дали не е имала комплект дрехи и чаршафи за погребение и пак се върни напиши още някоя глупост.

# 170
  • Мнения: 1 258
На мен все повече предимства ми се виждат в този вариант за живот.  Laughing Записвам се, все пак, да видя какви са и другите гледни точки. То обикновено човек си мисли, че "другият" живот е по-добър.  Laughing

# 171
  • Мнения: 6 343
Всички имаха. Въпрос на мода. Ако днес беше мога, тук щеше да има тема "Покажете комплекта си за погребение".

Кой знае, някой ден, като одъртеем и изкуфеем, може и да пуснем такава тема.

Но идеята ми беше за други неща. За книгите като "козметична култура".

От време на време поглеждам какво е писал чичко Насим Талеб. Наскоро писа за "проблема на лукса".

Забелязал, че в самолетите в бизнес класата пътниците непрекъснато са кисели и се заяждат за дреболии въпреки шампанското и екстрите. Докато в обикновения салон връщащите се от ваканция общо взето са весели, релаксирани и се радват, че има безплатна биричка.

Та така- от един момент нататък луксът започва да става проблем и да пие от енергията ти.

И още нещо по темата, една дефиниция за богатство. Човек може да се счита за богат, ако допълнителни пари няма да го накарат да смени значително стила си на живот. По тая дефиниция съм богата, защото и да имам милиони в брой, няма да сменя значително стила, общо взето ще се занимавам със същите неща.

# 172
  • Мнения: 25 631
  Мисля, че няма какво да се безпокоиш, че тази дилема ще застане пред тебе.

   Лично аз харесвам лукса и бих искала да имам милиони в брой,но не и до степен да се напъна да изкарам поне няколко стотици хилядарки. А може и да не мога. Но съм сигурна, че няма да се затрудня да ги оползотворя чудесно.
 Трябваше да вляза в политиката - ето един друг възможен живот, който можех да имам.
  

# 173
  • София
  • Мнения: 4 059
Как може да си сигурна в това, без да имаш милиони в банката?

# 174
  • Мнения: 6 343
Сега като се замислих- мисля, че за мен наистина няма "друг възможен живот". Това би значело, че може да има "друг възможен аз", с други вкусове, темперамент и наклонности. А аз в основата съм си същата, със същото усещане и темперамент, откакто се помня. А може би и отпреди това.

Тоест при всеки вид живот бих го насочила така, че да наподобява сегашното ми състояние. Дори да бях милионер, едва ли щеше да ми личи, пак уклонът щеше да е по-скоро към прости дрехи и неусложнен живот. С деца или без, по-скоро щях да правя неща за другите, отколкото да се съсредоточавам върху собственото си удоволствие.

Циндил-Пиндил, не съм български white trash, имала съм достатъчно възможности за лукс и съм го пробвала. Не ме е впечатлил особено, други неща ме впечатляват. От едно ниво нататък наистина луксът започва да пречи.

# 175
  • Мнения: 25 631
  Горките те, дето трябва да живеят в тоя пречещ лукс.... Laughing

# 176
  • Мнения: 1 258
О, темата опряла до милионите.  Laughing Аз имах предвид другия мой възможен живот, без семейство.  Laughing Мисля, че би бил точно животът за мен. Не че сега ми е много зле, но си мисля, че има хора, които са създадени, за да са сами и така се чувстват по-добре, отколкото като имат семейство. Семейството иска твърде много грижи и лични ресурси. Когато човек е сам, разполага с много повече свободно време, може да има много повече странични занимания, готино е. Не знам, може би зависи от типа човек. Има хора, които са изцяло отдадени на семейството и не могат да си представят живота по друг начин, а има и такива, на които семейството по-скоро пречи.

# 177
  • Мнения: 486
Всички имаха. Въпрос на мода. Ако днес беше мога, тук щеше да има тема "Покажете комплекта си за погребение".

Кой знае, някой ден, като одъртеем и изкуфеем, може и да пуснем такава тема.

Но идеята ми беше за други неща. За книгите като "козметична култура".

От време на време поглеждам какво е писал чичко Насим Талеб. Наскоро писа за "проблема на лукса".

Забелязал, че в самолетите в бизнес класата пътниците непрекъснато са кисели и се заяждат за дреболии въпреки шампанското и екстрите. Докато в обикновения салон връщащите се от ваканция общо взето са весели, релаксирани и се радват, че има безплатна биричка.

Та така- от един момент нататък луксът започва да става проблем и да пие от енергията ти.

И още нещо по темата, една дефиниция за богатство. Човек може да се счита за богат, ако допълнителни пари няма да го накарат да смени значително стила си на живот. По тая дефиниция съм богата, защото и да имам милиони в брой, няма да сменя значително стила, общо взето ще се занимавам със същите неща.

Талеб е много съмнителен авторитет. Не разбира от елементарна математика.

# 178
  • Мнения: 1 258
И аз не съм по лукса.
Мисля, че мога да живея и без тия неща, но с повече свободно време, да кажем.  Wink

Последна редакция: ср, 10 сеп 2014, 12:16 от EXIT_HUMANITY

# 179
  • Мнения: 6 343
Абе добре си разбира човекът, а напоследък се е активизирал. И аз го смятах за съмнителен. Но за някои от нещата- не математически, житейски, е прав.

Но все пак си мислех, че го уважаваш, защото е изкарал много кинти. Или по неговите думи- "Fuck you money". Достатъчно пари, че да може да кажеш "Fuck you!" преди да затвориш телефона.

Не го разбирам това с "изцяло отдадени". Например, мога да пусна синковеца да играе на двора и да събира буболечки, а аз да си чета книга. Няма нужда да събираме буболечки заедно. Новороденото си спи, аз правя други неща, не е като да съм се надвесила над люлката да се възхищавам три часа. Смяна на памперс отнема 15 секунди и два неврона от мозъка ми. Какво толкова?

Освен това с времето задобряваш и неща, които са ти се стрували трудни и натоварващи се правят с лекота.

Нямам златни бижута, имам само сребро. Върши работа- украсява ме, има художествена стойност, но заради него няма да ми разбият дома или да треперя да не ме нападнат на улицата.

Общи условия

Активация на акаунт