Другият наш възможен живот

  • 97 869
  • 3 375
  •   1
Отговори
# 2 895
  • Мнения: 25 661
  На мен не ми е скучно никога, включително ако си стоя в къщи. Но скуката не е големия проблем - проблема е застоя. Човек се развива само в непрекъснато взаимодействие с други човешки същества, за предпочитане извън детската възраст. Иначе  зацикля в собствения си свят и схващанията му закостеняват. Да не говорим, че всяко активно действие и взаимодействие е по полезно от вътрешното осмисляне до откат на всеки дребен елемент от житието.
  Освен това човек има нужда и да допринася по някакъв начин за социума и парадоксално, но все пак вярно е, че много малко хора се чувстват комфортно, ако това допринасяне се състои в слагане и вдигане на маса за семейството му - някак си по- добре се чувства човек, ако го прави в работна среда, та дори и да е същото Grinning.
 Пък и на практика всякаквите там допълнителни занимания - като грънчарство, изучаване на рейки, кунг-фу и шиене на пачуърк са прекрасни, ако някак си ги съвместяваш с работата и семейството си, но крият елемент на отчаяние, ако са единствената ти дейност за запълване на времето, докато стане часът за прибиране на децата и благоверния...
 
 
Всички опити да се уеднаквят хората не са успявали.

 Но винаги има някой, готов да предложи поредния Laughing

# 2 896
  • Мнения: 6 343
Не, хората не могат да се подравнят по принципите на тоталитаризма. Но обществата винаги са били по-скоро хомогенни. В общество, където всички са женени, сериозни, отговорни и богати едва ли са се допускали много хора със съмнителен морал.

Даже си мисля, че днес има по-голям опит за еднаквост. Защото за да може всеки да прави каквото си иска, то околните трябва да му гласуват това право, че и да се борят за него. Тоест да полагат усилия, за да може някой друг да има неограничен избор.

Да, хората оцеляват, но не е там целта, целта е да има устойчиво и непрекъснато развитие, няколко века поне, а не да рестартираме непрекъснато системата.

А за философите не знам дали смятат хората за изначално различни или изначално еднакви, надарени с "човешка природа", която е над различията. Така че смятам това изказване за напълно грешно: философите по-скоро смятат хората за фундаментално еднакви.

# 2 897
  • Мнения: 682
Не, хората не могат да се подравнят по принципите на тоталитаризма. Но обществата винаги са били по-скоро хомогенни. В общество, където всички са женени, сериозни, отговорни и богати едва ли са се допускали много хора със съмнителен морал.

И кои са хората със съмнителен морал, които възпират прогреса?

# 2 898
  • София
  • Мнения: 12 374
Обществата никога не са били хомогенни.

И кое е това общество, в което всички са, цитирам ''женени, сериозни, отговорни и богати''  Laughing
За утопии ли ще си говорим?

Аз например се радвам, че не живея в такова society.

# 2 899
  • Мнения: 25 661
  на практика, най-забележителните членове на обществото, допринесли най много с някакви постижения на които да се наслаждаваме, са точно тия дето не са женени, сериозни, отговорни и богати, а точно обратното.
  Следователно, трябва да ги насърчаваме, а не да  им намиламе как трябва да улегнат и да се оженят Grinning

# 2 900
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Явно не правиш разлика между 100% всички хора на земята и 100% хората в едно общество.... че даваш такива примери.
Но пък е забавно как се мъчиш да обясняваш.

# 2 901
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Не, хората не могат да се подравнят по принципите на тоталитаризма. Но обществата винаги са били по-скоро хомогенни. В общество, където всички са женени, сериозни, отговорни и богати едва ли са се допускали много хора със съмнителен морал.

И кои са хората със съмнителен морал, които възпират прогреса?
Тези, които ужким били направили "личен избор" и вредели единствено на себе си и другите не бивало никак да им се бъркат в "личния избор".
Само че, дори и в един организъм, раковите клетки уж вредят и живеят сами за себе си, но всъщност са причина за загиване на целия организъм.

# 2 902
  • Мнения: 6 343
Не се правете на неразбрали, не говоря за цели национални държави. Хората винаги са се групирали в "племена" и "кланове" според интересите си, независимо от вида на държавата.

Има групи хора, в които всички са женени. Социален кръг, да го наречем. Е в този социален кръг, кажете ми, ще допуснете ли жена с репутация на разваляща семейства?

Друг пример. Тук едва ли някоя майка няма да направи всичко възможно да разкара нежелано другарче от детето си, ако въпросното другарче има репутация на пушещо трева.

Всъщност всички в темата живеем точно в такива общества, в които НЕ допускаме всеки, защото би създал хаос и неприятности. В моя социален кръг хората са по-скоро заможни, по-скоро женени и сериозни. Мисля, че не е изненадващо. Да, срещам се и с други хора, но не са ми в кръга на доверие, така да се каже. И не поставям особена цена на връзките с тези хора. Нито им давам пари назаем, примерно.

Цеца, да, технически хората по планетата са много различни. Но за целите на дискусията това не е релевантно. Релевантно е какви са хората в обкръжението и ежедневието. Защото стилът на живот на инуитите нито съм го коментирала, нито ще го коментирам- изобщо не ме засяга дали почват да режат тюлена откъм главата или откъм опашката.

# 2 903
  • Мнения: 25 661
 Да, но това са най- досадния конформистки тип хора отговорни, женени и сериозни.

Последна редакция: пн, 06 окт 2014, 14:40 от Iris04

# 2 904
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Мамасита, ние пак се групираме по интереси. Да не мислиш, че общувам с всички, които познавам по една или друга причина? Или с всички, които умрАт да си общуват с мен?
Ей тук, офис 60 човека, примерно, общувам с 3-ма, ходя с тях на обяд, пием кафе, чат-пат се виждаме и на по бира. С другите, ако нямаме обща работа, само си кимваме за здрасти. Не, че са лоши хора, просто нямам потребност за повече общуване.
Това имах предвид като ти казах, че хората са изначално различни. На един му е ОК да си говори със себе си, а на друг да говори с пингвини, ай ся. Crossing Arms

# 2 905
  • Мнения: 6 343
Еми там е работата: в последните години като че се очаква да се групираш с различните, или поне да ги уважаваш и да имаш добро мнение за тях. И не само: да изменяш начина на живот на своята група, за да не обидиш случайно "различната" група. Няма нужда да общуваш с някого, той със самото си присъствие може да ти променя живота.

А когато групата на "различните" започне да добива тежест в обществото, може да започне да става напечено. Фирмата не е общество, може да я напуснеш много лесно. Но в един град, или в държава, когато някоя група започне да диктува как да се случват нещата...е тогава е по-трудно да преглътнеш, че "има различни". Но дори и във фирмата, ако неженените окажат натиск, започнат да говорят срещу хората с деца, да не съдействат...ами няма да ти е все тая.

Не знам дали забелязвате, но по принцип има повече симпатии за жени от вида Кари Брадшоу или такива, които отлагат брак и семейство (дори да нямат данни за това и да не правят нищо смислено с времето си). И на много други различни стилове на живот им се дава публичност, симпатия, дори закони за подкрепа, които обаче започват да пречат на някои групи...

Така че въпросът хич не е "всички сме различни и ще си живеем в мир".

# 2 906
  • София
  • Мнения: 12 374
Пък моят социален кръг е шарен, та шарен. Има женени и сериозни, има и такива, които са на по 35 години и все още нямат идея какво искат от живота. Има и такива с деца, има и такива, които нямат желание да раждат. Има и работещи хипер мега уважавани професии, има и такива, които се хващат някъде за по 4-5 месеца, а после търсят друго. Има и заможни, има и не-заможни, с кредити за тъпа панелка в Люлин. Има всякакви. И мога да седна да си пия кафето с всеки един от тях, просто защото са хора като хора, и всеки от тях с мъничко обогатява моя свят.

Нямам никакво желание да ограничавам себе си, или детето си, до приятелство само с хора ''женени, сериозни и заможни".

# 2 907
  • Мнения: 6 343
Ха на бас, че колкото по-сериозни връзки имаш с хората около себе си, толкова повече те СА като теб.

Не говоря за пиене на кафе, аз съм пила кафе с всякакви хора и мога да го правя. Това са повърхностни връзки.

Говоря за неща като: би ли им дала пари назаем; дали принадлежат към кръга ти на доверие; би ли се сродила с тях, бихте ли имали общ бизнес, би ли споделяла съкровени тайни с тях. Иначе за сравнително неусложнени социални връзки- разбира се, че може с почти всякакви. Особено ако имаш усещане, че те "обогатяват". Но виж ако ти виснат на врата с мрънкане и техните си специфични проблеми и драми...ще останат ли приятели дълго?

И все пак: няма наркомани, няма хора с псих. заболявания, няма маргинали. Доста сте еднаквички и хомогенни, бих казала. И дори да сте различни, по-скоро сте различни по еднакъв начин.

Та зависи какво имаш предвид под "приятелство".

# 2 908
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Съвсем се обърках.
Пак минавам в режим на четене.
Няма ли друго произведение от Калчо?

# 2 909
  • Мнения: 6 343
Всички обичаме различните, докато не се наложи да имаме близки срещи с тях.

Иначе това с "всички хора са различни" е точно отговор тип "майкрософт"- напълно верен, но напълно нерелевантен за темата.

Общи условия

Активация на акаунт