
Изпуснах всички сладки рожденничета дето исках да ги поздравя, но пък се надявам по същия начин и болестите да пропускат! Да са здрави и засмени, палави и игриви, и мнноооого щастливи!
Пепи, страшен майстор на торти си! Признала съм те!
Зелда , и на нас ни липсваш! Как ми се иска всички да намираме време поне една идея по-честичко за форума.

Пепи, Фифи, мерси за инфото. Аз да ви кажа момичета на доста места проверих. Накрая нещо съвсем ми писна и се договорихме с госпожите в градината да му вземем едни сладки руа от Пчелата. Ще ги подредим като пирамидка, ще бучнем свещичката и така. На две места уж могло без мляко и яйця, уж се консулираха с цеха, уж....и накрая "ама то не може без яйчиен меланж, ама..."то не знам си какво, то не знам си що. Не остана и реме да реагирам, така че оставаме на варианта с рулата, пък за догодона ще видим.
anbibian, не мога да се включа с полезно инфо по въпосите ти, но пък стискам палци с помощта на логопеда Яна на напредне бързо и да догони останалите дечица. Дано въпреки странното или по-скоро липсващо инфо от страна на учителките все пак да си се адаптира добре с децата.

Марси, аз имуностимулатори за сега поне не давам. ПоЗори не бях забелязала да имат някакъв особен успех.
Оххх, момичета, много ми е приятно да ви чета всички. Аз рядко стигам до компютъра, все нещо има друго за правене. Даже се замислих, че всъщност не съм се присъединила към фейсбук групичката. Там сякаш по-имам шанс да влизам дори и през телефона защото заради училището на Зори и градината на Коко имаме затворени групички, и поне от време на време надниквам за някакви новини.
Иначе Коко е на градина от 1 октомври. Ходи 23-ти без проблем и се разболя. Съответно вече 10 дни си е е вкъщи, но от утре пак тръгва. Аз пък пипнах от него ужасен фарингит и буквално от един болничен влязох в друг. Такава ужасна кашлица имам, че ми докара мускулна треска на корема. Още бухам като магаре, а от сряда и аз съм на работа. Но пък с мъжа ми се бъзикаме, че след още 2-3 дни такава кашлица и чак плочки на корема ще направя.
По отношение на говоренето май и той ще има нужда от логопед. Говори си стабилно, със сложни изречения, с местоимения, абе така както вървеше назад навакса. Обаче ми прави впечатление, че "сска" и "шъшка", не може да каже "ч", "Щ", малко със "З-то" и "ж-то" има проблем, на моменти и "в-то" му куца. Абе не произнася много ясно някои звуци и ги модифицира с други. За "р-то" не мисля още, то е нормално да се появи между 3 4 годинки, така че там не ме притеснява. В интерес на истината му се разбира всичко и си се води съвсем нормален разговор, но просто не е чисто изговарянето на думите. Давам му време до пролетта да видя все пак в градината дали няма да ги поизчисти, и ако не, от март мися да го водя на логопед и аз. Обаче с цветовете ще ме докара до припадък. Зори на 2г. и 2 мес. научи основните 5-6 цвята и до две и половина познаваше всички цветове. Ама ги научи без никакъв проблем. Коколинчо обаче е съвсеееееем друга бира, дет се казва. След кански усилия от моя страна стигнахме да познаваме, че "това е като тодмат, това като лимон, това е като тревата и това като небето/ или чаршафите на Коко( има едни сини с Макуин)". Всичко ме "зелено като тевата" или "зелено като домат" или зелено като лимон"
Никакъв шанс да каже, че нещо е червено или жълто....за розово, лилаво, кафяви, оранжево не мога и да си помисля даже да си говорим. Единствено бяло като сняг зацепва от време на време, и до там. Не знам защо такъв препъни камък се оказаха тези цветове. По едното време си мислех, че не ги разпознава, но когато го накарам може да ги сортира по цветове, така че опасенията ми за Деутонист отпаднаха. Много е разсеян и разконцентриран, повече от 3-4 минути не може да му задържа вниманието, и съответно редене на пъзели, сортери на фигурки и всякакви занимания изискващи конценрация и по-дълго занимание му омръзват бързо. За сега само влакчетата му харесват и задържат вниманието за дълго. Та така. Ставам за сега, пък дано да имам време по-скоро да се разпиша пак.

Направо думи нямам за тази жена. Бяха ми я препоръчали преди време. И чудех се при нея ли, при моя зъбар ли, при някой детски стоматолог ли.. Обаче вчера записах час и днес отиваме. Еее няма такова отношение и подход. Влизаме и се почва "здрасти, мъжки, кажи какво става?". Продължава с "я кажи ти на как се казваш, на колко години си, имаш ли зъби". После го пита "миеш ли ги" и той "да, като се развалят"
Чудехме се как какво, дали да почваме нещо или първото посещение да е просто запознанство. Обаче накрая от дума на дума му обясни как "ауу видях тука 2 червейчета. Я кажи ти бонбони ядеш ли много, че те и червейчетата много обичат и сега са се настанили в 2 зъбчета". Предложи му да ги изгоним да не изядат зъбките. Той не беше много очарован, но пък след като му показа "багера" (машинката), с която ще изкопаем дупката и ще изгоним червейчето, отвори уста. После му даде да види как пръска вода другата машинка и предложи да измият. Последва "ти имаш ли пластелин" и той "да" - "ама носиш ли го" и той "не" и тя му вика "нищо де, аз имам тук един специален, сега ще запушим дупката, за да не влизат повече червейчета" и ооо чудо направихме цяло зъбче. Направо съм възхитена как той излезе доволен от кабинета, горд, че имал синя пломба и каза, че ще дойде да изгонят и другия червей. То не бяха награди, закачки, приказки, не гъкна това дете. Нямаше ни едно мрън или подобни. Направихме зъбчето, което беше по-лесно, за да не го плашим. Според докторката при другото можеше да не мине така гладко и да не пожелае повече да се върне. Каза да му говорим и след известно време, но не веднага да отидем и за другото зъбче. На него пък заръча след като е видял как се лекуват зъбки, сега да лекува наред мама, тате, баба, дядо. Евала ви казвам!
А на лято заповядайте на разходка в морската градина. Ние от цветовете познаваме - бяло, синьо, червено, черно, зелено, жълто, оранжево, розово, лилаво и май толкова.. А бе познава ги. За разлика от баща му. 
А като вземе да подбира дрехи за децата, мога да се закълна, че е далтонист


Направо ни се изчака чакането, докато тръгнем. По план мислех да я спирам в средата на декември и сега се чудя изобщо дали да я пускам за 2 седмици или направо след нова година.. не че ще се чудя много, но и детето има желание, дано не го потушим за още 2 месеца 
Ако става утре ще ви черпя. 
