Давайте акъл - как се пътува с две деца на 2,6 и 2 години

Защо да са приказки?  Не само, че не бих се ангажирала с чуждо дете на презокенаски полет, но и не бих си и помислила да си пращам детето на такава възраст само. Стреса на който ще бъде подложено детето ще е толкова голям, че не ми се мисли за отражението, което ще остави на психиката му- временно или не.

Отделно, че никой от моето обкръжение не би си и помислил такова нещо

Опит да разведря темата, преди някой (с право) да се развика, че не пита дали да се наеме да пътува с две деца, аз как точно да облегчи пътуването.
Ако по-горните смислени съвети не проработят: правиш се, че не са твои деца  В самолета няма страшно поне. През лятото пътувах с двете маймуни, и макар че беше къс полетът, настана момент, когато трябваше да се направя, че Калина не е с мен (щото бебето ми беше на ръцете, сучеше и подобни, та нямаше как). Не беше, когато тя се развика "падаме" и някой хора се изправиха на нокти. Не беше, когато намери жената, която беше помолила да я преместят, за да не е до нас, и отиде да я дразни. А когато си измисли игра, когато някой отиде до тоалетната, да му сяда на мястото, и да отказва да стане, като се върне съответният пикаещ. Тогава се предадох.
На летището е по-трудно. Имаш ли от онези като юздички, по-шавливото да е "вързано", докато напредвате от точка А до точка Б? А за малка стъпенка на количката не знам какво мислиш, ако едното е седнало, а другото е на стъпенката, ти си (почти) в контрол на ситуацията. Има стъпенки на ebay, ако ще е за почти еднократна употреба.
Аз също се запасявам с голяма торба с близалки (без захар), малки кутийки със стафидки (идеята е да ги ядат една по една, бавно е), неща, които се развиват трудно, по очевидни причини.
Ако имаш адски късмет, и се усмихвах на случайни непознати, понякога се смиляват, и помагат с децата.

Аз не бих се навила да взема друго дете,ако и моето е толкова малко.Представям си как ще се чудя след кое да търча по- напред 
Най-добрия вариант май е полет с малък престой!

Холи е права. Трудно ще е много.

Децата бързо се уморяват, почват да нервничат, реват от ужас и страх в самолета , часовата разлика (като стигнете в Европа) усложнява положението още повече.
Ние с дъщеря ми винаги сме тръгвали вечер от Канада и в Европа сме били сутринта към 6-8 ч.
Винаги спеше, когато трябваше да се слиза от самолета.
Количката си вървеше с нас, взимаха я на самолета (слава Богу).
Случвало ми се е да минавам през ръкав (тогава тя продължава да си спи и да не ми пречи), но ми се е случвало, и да не сме през ръкав. Тогава е страшно. Вярно помагат стюардите и стюардесите (не винаги охотно ), но пък наставаше ужас и суматоха при слизането от самолета, разгъването на количката, качването в автобус с дете, количка, багажи - пътниците гледат като ботури и обикновено не помагат), слизане отново, тичане по летището -асансьори, терминали, проверки, рев и чудеса...
А проверките....
Там е страшно, защото един от пътите решиха да ме вкарат в една стая, в която да ми проверят ботушите. Съответно Велина орева света, горката.
Във втория самолет положението е отчайващо, защото вече е уморена и отегчена до смърт... Но час-два минават бързо.... все пак.
С чехите ми е било най-омразно да летя. Никакви условия нямат пък те (тоалетничките са им малки, гадни, не особено чисти, изобщо е приключение да преобуеш насраното си дете!)... За повръщането и преобличането - ще ти го спестя...
Най-добрият вариант е излитане от Канада и пристигане направо в София, ама няма...

Раницата на гърба е гордост за малкото дете - да е като големите, които пътуват с ръ4ен багаж. По-леки неща спокойно могат да носят - дрешки, памперси 2-3, но води, мокри кърпи, манджа ... там си ти на ход, защото моя юнак, дето е доста по-голям ... като му е мааалко по-тежка раницата и ми я връ4ва на мен, независимо с колко багаж съм аз. да не говорим 4е понякога, без да му е тежка, решава 4е ве4е не я иска и я мята на земята, ако не я взема веднага, за да не му "пе4и" 

Не искам да измествам темата на МК (все пак съм лично заинтересована от нейното развитие), нещо което ти очевидно правиш, защото не става въпрос за последиците от полета в/у детската психика, а за по-лекото му и забавно протичане, цитирам :
" Давайте акъл - как се пътува с две деца на 2,6 и 2 години". Не влагам грам оправдание в по-долното, защото става въпрос за зряло и добре обмислено решение на две семейства, но времетраенето на полета е 8ч, а престоя на детето ни в детската градина е 10, не съм забелязала това да е нанесло сериозни травми в/у "крехката му психика"...или може би ще се проявят по-късно, да кажем в пубертета?

С това умолявам тези, които нямат мнение по темата да се въздържат от коментари и забележки... 

Кенга лек път ти пожелавам! Въоръжи се с търпение, току виж двете деца се занимават помежду си и успееш да прочетеш някое списание;)
Аз съм на мнение колкото по малко багаж толкова по добре.

Кенге, ще бъде веселба! Браво на теб!  Не се притеснявай. Гледай нещата от забавната им страна. Всичко ще мине успешно, щом хората ти поверяват 2г си дете , значи си супер и може да се разчита на теб. Аз незнам дали бих поверила детето си, камо ли за толкова дълъг път.
Вземи си фотоапарата да снимаш всичко и всякакви щуротии, които ще ви се случат по пътя.  Създай игра от началото до края - нещо, за което да гледат и да бъдат ангажирани с някаква обща тема на пътуването.
за 5  часа престой така можеш да ги изтощиш от игра и емоции, че и без транквиланти ще спят поне 8 часа 
И от мен - минимум ръчен багаж- ( според мен ще минат и без двд-та и лаптопи ), всяко да си знае раничката , проведи им инструктаж кво ги очаква , създай списък с някакви правила предварително и ги предупреди за тях, поговорете (напр. да не ритат седалките на хората) и им връчи 'отговорната'-раничка.
така ще се чустват големи.
и не забравяй, че са деца.
да е весело!
 

Ивелина, темата въобще не исках и нямах намерение да я измествам до момента на твоя коментар. Нито знаех, че става въпрос за твоето дете (въпреки, че с това мнението ми не се променя), нито ме интересува чие е детето.
След съвета, който дадох си изказах мнението, че с чуждо дете не бих се наела да пътувам.

Всеки сам си носи отговорност.

Съжалявам, че съм изпуснала коментара на МК, предполагам е имало такъв съдейки по редакцията.
Запазвам си мненеито за себе си, зада не изместваме темата
Лек ден.

Мамо Кенда най-вече се подготви за престоя на Прага. Миналата година пътувах сама с дребосъка с 5 часа престой в Прага на връщане. Добре че беше още малка. Летището е ново, но няма никакви удобства за децата, няма детски стаи или зони за игра. Само в единия от ресторантите за бързо хранене има детски кът, но е толкова необезопасен. А да не говорим, че персонала на летището, пък и на самите чешки аеролинии е толкова неуслужлив, помощ от тях не очаквай. Сама с бебе в едната ръка си сгъвах количката с другата, а отстрани ме гледат един куп обслуйващ персонал и стюарди, и то мъже. Зареди се и с храна за дечурлигата, че на Прага и това трудно можеш да купиш. А вече и играчки не дават в самолета.

Евалата!
Обаче се подготви по принципа за 5те П - Правилната подготовка на представлението предвижда и провала му.
Ще пътуваш, когато и двамата ще са във вихъра на бебешкия пуберитет. Не се знае на какъв хал ще са в дните преди полета и по време на самия полет. Както се обичат, така може да се сбият, хапят или скубят (в най-лошия сценарий).
Най-тежко ще ти е на престоя на Прага
Идеята ти за ранички за всеки един от тях е страхотна. Нека да си ги изберат сами преди пътуването. Да си наредят сами играчките вътре.
Приготви им и поне по 2 резервни ката дрехи за преобличане. Любими сокчета и бисквитки (солетки). Музикална играчка и книжка с картинки. Любимо одеалце или плюшена играчка. Давам ти примери с неща малки и леки за носене в раница.
Дано те слушат и успех!

Безброй малки подаръчета,опаковани здраво - шарени хартийки,скоч,панделки.Като станат невъзможни - подарявай! 

Какви хапчета бе Хора, нещо аз ли не съм разбрала?
мама кенга,
няма да ти е лесно. С две деца, точно на тази възраст, представям си, аз съм го преживявала. Но можеш да вземеш играчки, книжки, и много такива неща, с които да можеш да ги занимаваш. Заниманията ще са до време, защото ще им писне, но все пак е нещо. Иначе се зареди с много сили . На мен ми се наложи да пътувам веднъж с моето дете и племенницата.Тяхната разлика е няма и една година. Лудница си е определено, но ще се справиш, в това спор няма.
Успех!

Разбира се 4е ще се справиш!!! Е, може да е малко стресово, изнервящо и изтощително на моменти, но какво толкова. Ти си знаеш, 4е не си трагнала на екскурзия, а работа да вършиш. Щом си поела ангажимент, ще го изпълниш естествено! После малко релакс и си като нова:)