Искам да кажа, че самите погребения са много тягостни, но ходенето на мястото след това помага. Когато я няма навалицата, оставаш насаме с тъгата и мислите си. А всяка тъга трябва да бъде изплакана.
Народът ни има скрита мъдрост, та била тя замаскирана под ненужни на пръв поглед ритуали. Струванията (както се наричат в част от страната ни) и всякакви ходения по гробища са именно, за да направят раздялата някак по-плавна. Както и болестите. Подготвят близките за неизбежното и "лекуват" егоизма ни.
Ако не са такива кожодери агенциите, щеше да бъде много добре, но е добре, че въобще ги има.
Подобно мрачно време отприщва едни такива житейски разговори явно.
Народът ни има скрита мъдрост, та била тя замаскирана под ненужни на пръв поглед ритуали. Струванията (както се наричат в част от страната ни) и всякакви ходения по гробища са именно, за да направят раздялата някак по-плавна. Както и болестите. Подготвят близките за неизбежното и "лекуват" егоизма ни.
Ако не са такива кожодери агенциите, щеше да бъде много добре, но е добре, че въобще ги има.
Подобно мрачно време отприщва едни такива житейски разговори явно.
Бях се засилила за Околовръстното, само като видях колоната още от нашата улица и направих обратен, обаче уви и по другия маршрут не беше по-добре...
, но ако е някой по-благосклонен от ЦГМ ще отчете, че формално съм в някакви граници на паркинга 
Та има някаква вероятност да не ме вдигнат.
И осъзнах, че аз просто не заключих колата, загасила съм двигателя и съм избягала панически (губи ми се моментът) - ключове на таблото и оркестърът да свири 
И накрая се докопах до работа мокра като кокошка... и навръщане ще е същият трафик, ама аз понеже закъснях и затова ще си тръгна по-рано 
Как пък не ми провървя тази година?
