искам бебе

На мен днес ми е втори ден със тестовете за ОВУ.Втората черта днес е доста по ясна от вчера но все още е доста бледа.По мой изчисления утре или други ден трябва да ми е датата,така че се надявам утре вече да е наситена втората  чертичка

Теди , за да не изпуснеш момента , а и защото другите момичета ме просветлиха, че бебеправенето трябва да се случи преди и повреме на О , хващай мъжа си и започвайте 

Да да то накрая ще е суртин обед и вечер за да е сигурна работата хахах
Майтапа на страна мили момичета имам чувството че този месец много от нас ще видят две черти.Така че искам всички да мислите положително и да се наслаждавате на всеки един ден и ще видите че това спокойствие ще ни донесе мечтаните две черти.

Теди, чул те Господ! С две ръце подкрепям думите ти! И аз имам усещания  Прави тестове всеки ден, за да не я изпуснеш и повече в кревата с мъжо 

Пуууу, чул Ви Господ. Аз имам още девет дни до М. Нооо, за сега не усещам никаква промяна, нищо, надявам се да е на добро. Дори гърдите не ме болят като предния месец.... никакви симптоми дори като ПМС... чакам си... надявам се да не дочакам М: ) успех макиии и до две чертииии

Трябва да сме позитивни.Сега ще ви разкажа една история с едни мой познати.Опитваха се да имат бебче и накрая специалистите им казаха,че мъжа е стерилен.Понесоха го тежко...съвзеха се и си осиновиха момченце.След няколко месеца жената забременя...мъжа й през цялата бременост я обвиняваше,обиждаше и не вярваше че детето е негово.Роди се момченце направиха днк оказа се че бебето е негово.Съответно жената не можа да преглътне обидите и се разделихя.Но просто исках да ви покажа че когато човек се успокой и не го мисли толкова то си става....Така че момичета късметтттт

Много си права, трябва спокойствие, а с това нашето постоянно мислене и търсене на желаните симптоми, никак не си помагаме!!! Защото сме в постоянен стрес, но как човек да махне с лека ръка и да си каже......всичко е ОК. Опитвам се сама да имам позитивна нагласа, но .............................не всеки път ми се получава и много често е за кратко и пак ме обзема оная мисъл, защо не се получава, като уж всичко ми е наред........

Аз също съм много вманиачена, та си мисля, че затова не се получават нещата. Бях изтеглила приложение на телефона /за цикъл, О и т.н/, купувах тестове за О, няколко пъти се опитвах да меря БТ, чета в интернет какви ли не глупости. Затова от този месец съм спряла с всичко, изтрих приложението, спирам да следя, да чета. Остава ми само БГ мама, че да си се подкрепяме взаимно. Стига сме се товарили допълнително. Когато е писано ще стане, пък колкото по-скоро, толкова по-добре.       

Аз съм същата говоря на вас за позитивизъм,но и аз имам приложение на тел пия купища витамини само търся симптоми...сега почнах и със тестове за овулация...но и аз реших вече край ще се опитам да мисля за други неща а не само за това дали този месец ще се получи....

Да се включа и аз за днес.  
И аз се успокоявам с това, че не трябва да му мисля и да съм соикойна, освен това според мен се изчаква идеалния момент за да стане идеалното бебче, тоест не трябва да се разочароваме от М .(доста трудно наа практика)
Да споделя и аз една история . Имам едни познати които са сключили брак преди 8 години , а са заедно от 10 . Правят опити за бебче от 8 години -неуспешни , изследванията са наред, всичко окей. Решиха, че не искат инвитро и продължиха с опитите, а към ден днешен щастливата майка е в 6-ти месец. Тоест не винаги зависи от нас , може би иприродата има пръст в тази работа.
Но напълно ви разбирам за нетърпението. Желая на всички скоро да се похвалят  

Ще се опитам да съм кратка, но въпреки това сигурно ще ми трябват няколко поста за всичко. Посетих много лекари - Русе, София, Пловдив, Плевен. Повече от 30 лекари. С конкретни въпроси. Срещнах се с много жени, които са преборили проблемите. Ще напиша обобщено, какви изводи се очертаха накрая:

1. НЯМА такова нещо, като случайност, късмет, съдба, божа работа. Биологията, съответно медицината, са безкрайно точни науки. За ВСЯКО нещо си има причина и тя може да се докаже, види, изследва, лекува, профилактира! При проблемните бременности причините са отдавна известни и елементарни, затова често дори и не ни ги назовават лекарите. Не им се занимава с глупости, по-лесно е да кажат - ми късмет, случва се.

Да, наистина се случва, но това не е късмет, а съвсем логичен процес. Не случайно природата е създала възможността, да отделяме яйцеклетка всеки месец, в продължение на години. Ако беше малшанс, да е неуспешна една бременност, щяхме да имаме 2-3 яйцеклетки и това е.

В медицината, всяко отклонение от нормата е заболяване. Същото се отнася и за неуспешните бременности. Те са чисто и просто заболяване. Понякога еднократно, понякога хронично, леко или тежко, но в никакъв случай късмет. И както всяко заболяване - или ще го преборят сами организмите ни, или трябва да си помогнем с лечение. Нещата наистина са ясни и прости. По-нататък ще се опитам да ги обясня, непрофесионално разбира се.

2. "Не заслужавам да имам бебе, къде сбърках, аз съм виновна" - няма такова нещо. Бебето не е заслуга или награда, за някакви никому неизвестни качества и постъпки. А неуспешната бременност не е наказание за безбройните ни "грехове". Всичко е биология - безпристрастна, дори безмилостна.

Да, може да се случи пак. Може да се случи няколко пъти. Може пък да не успеем за забременеем без помощ. Всичко е възможно. Но няма място за вина, самосъжаление, депресия, драматизация. Търсим причините, намираме ги и продължаваме с опитите. Може да не ги намерим от първия път. Продължаваме да търсим.

Всяка от нас може да износи нормална бременност и да си гушка накрая здраво бебе! Просто понякога пътя по който става това е по-различен. Не и невъзможен. Важно е да открием причините, които ни пречат. От там нататък става лесно.

3. Причините. Причините за проблеми със забременяването и неуспешните бременности, твърде често са елементарни. В масовия случай - не добро общо състояние на майката. Недостиг на витамини, ензими, лечими разстройства на жлезите, лечими хематологични особености, токсикации от всякакво естество и изобщо нездравословен начин на живот.

И тук се намесва ГАДНИЯ НАВИК НА БЪЛГАРИНА със забраните и ограниченията! Както, когато не ни стигат парите, не търсим нова работа, а почваме да пестим ток, вода и храна, така и когато нещо с тялото ни не е ОК, почваме да го ограничаваме. ГРЕШНО и ГЛУПАВО!

Ако избягвате 5 вида храни, няма да станете по-здрави! Токсоплазмоза може да си лепнете и докато стоите на някоя пейка или докато си чистите обувките с гъбичка. По вероятно е да си докарате недостиг на важни елементи, от неуместна диета! Да не ходите на заведение, заради цигарения дим изобщо не ви спестява в пъти по-вредните изпарения от автомобили и химикали - само дето ще сте по-нещастна! И т.н.

Не е възможно да се изолираме от вредния си начин на живот и околна среда. НО! Изключително важно е да помагаме на тялото! По време на бременност и особено преди нея! Хранителни добавки, билки, ако проблема е по-тежък - медикаменти. Задължително. За да попълним всички липси, които са попречили на правилните ни функции. А те са много в съвременния начин на живот.

Няма как да избегнем всички бактерии, химикали, консерванти, канцерогени. НО! Важно е да приемаме силни и безвредни доказани детоксиканти. Постоянно. Като арония, червено цвекло, добавки със силно антиоксидантно действие и т.н., тук въпроса е доста обширен.

Вместо да се чудите от какво да се ограничите, потърсете какво да добавите. Това е огромна първа крачка към успеха. "Бебето ще си вземе, каквото му е нужно, но то после ще липсва на Вас". Пълна глупост. Бебето не може да вземе, каквото и да е за сметка на много по-силния организъм на майката. Ако има такава опасност, тялото ни ще отхвърли бебето, ще започнат автоимунни и други процеси.
Ако нямаме достатъчно от всичко, най-много ще пострада бебето, а ние не искаме това.

Наблегнете на добавянето - на витамини, антиоксиданти, помощни медикаменти, физическа актвност, ограниченията се случват естествено.

  Здравейте момичета.Ще ви разкажа накратко моята история и дано тя вдъхне малко оптимизъм на тези които започват да се отчайват.
 Никога не съм вярвала в съдбата и аз мислех,че за всяко нещо си има логично обяснение,че невъзможното забременяване е в следствие на медицински проблем,който трябва да бъде разрешен чрез съответното лечение.И така след две години опити да забременея с приятеля ми решихме да отидем на лекар и да разберем защо не се получава.Направиха ни пълни изследвания и на двамата-оказа се че неговата спермограма не е съвсем добра,а аз имам полип на матката,хормонални смущения(прекалено висок пролактин) и ендометриоза със сраствания и по двете тръби.Поискахме и второ мнение-същото.Вторият доктор каза,че дори да се махне полипа,да се отпушат тръбите чрез лапароскопия със резултатите от спермограмата пак ще се наложи инсеминация(най малко).И започнахме да действаме - направиха ми хистероскопия за отстраняване на полипа и реших да си почина преди да предприема и лапароскопията.На насрочения преглед осем месеца по-късно ми съобщиха новината,че съм бременна в седмата седмица(бременността беше цветна,а и понеже ми казаха,че е невъзможно, изобщо не бях разбрала.Изкарах една сравнително лека бременност и сега се радваме на един малък разбойник.
  Та, за мен това си е чудо.Не знам лекарите ли са сбъркали или е просто съдба,но е факт.

Да споделя и аз един пример.Моя позната с проблеми в главата,нарушение на хипофиизата има диагноза от лекари,че никога не ще има деца.На 38г изведнъж,бременна.Когато идва момента да ражда излизат близнаци при което до момента никой не е установил,но едното бебе е мъртво.Истината е,че нямаме ние доктори,а уж медицината била напреднала вятър и мъгла.Според мен всичко е божа работа.Много често и докторите бъркат.Желая успех на всички,а и по мое време не помня да съм пила фолиева киселина.