Отношенията ни след раждането

Абсолютно е така. Който не е живял с човек с психични проблеми, не знае какво е. Най-тежко е за близките Бебето още не знам колко и дали усеща, но за мъжа ти със сигурност е много трудно, ако от слънчево момиче си се превърнала в бомба със закъснител.
Подкрепям всяка дума на Мирама. Имаш нужда от помощ. Не отлагай, проблемът е решим, не позволявай да ти съсипе живота.

Мацката е в следродилна депресия а не с прихични проблеми 
Вие тук я диагностицирахте одмА 

Щом пуска тема значи е осъзнава положението , търси бизост  от мъжа си а него вече го нЕма ......   
Може даже депресията да е отминала, прочетате пак поста и а !?

Desss, тя депресията не отминава просто ей така.
Да не говорим колко търпение, разбиране и т.н. трябва от близките. А когато те нямат това време, енергия и желание да разберат, просто гледат да се скатаят и игнорират и дразнителя и проблема.
Не е диагностициране, това го прави специалист. А съвсем честен и откровен съвет от хора, които си имат представа от това що е то следродилна депресия.
На мен също не ми се вярваше, че може да ме споходи. Вече имах едно раждане, при това ранно, с дете в кувиоз и т.н. и тогава не ме беше хванало.
Дойде ми това чудо до главата след раждането на второто дете. Бях психясала, нестабилна, избухлива, нетърпима, обиждах и засягах всички около мен.
Ако мъжа ми се задържаше повече в къщи, сигурно щяхме да се изпокараме, избием и разведем накрая. Добре, че работата му е в онзи момент беше много напрегната и в повечето време беше извън къщи.

Ох, Mirama 
не ме плаши 

Ми ето мацката го е осъзнала  И .... сега какво 

Сега или се мъчи сама, което е изключително трудно, непродуктивно и често загуба на време, ресурс, нерви и т.н.
Или намира свестен психолог и след 1-2консултации и насоки има значителен успех.

За съжаление и аз мисля ,че трябва да посетиш психолог,срещата с него ще ти помогне да преодолееш депресията , а след това и да оправите семейните си отношения. Разбирам те ,че е ужасно трудно сама да гледаш детето и да нямаш помощ от никъде,но трябва да потърсиш помощ,не само заради мъжът ти,а заради самата теб и най-вече заради дъщеря ти. Относно съпруга ти и на него не му е лесно-
Постави се на мястото на мъжът си- Едва ли ако си на неговото място би искала да комуникираш,обсъждаш проблеми със човек който от всяка твоя дума може да направи скандал?
Дано всичко се оправи 

Само едно момиче познавам с такъв проблем и той се е проявил часове след раждането.
Сега си е добре, дъщеря й стана на 11 г. , а тя самата от 5 години е щастливо омъжена за друг.
Първият изобщо не се замислил, каква може да е причината и още, докато е била в родилното се обадил на родителите й да я вземат заедно с детето. Имаха дори и брак.
Понякога се налага и съпругът да прояви разбиране и търпение, но не на всички мъже им се удава това. Мисля, че усилия за справяне с проблема е нужен и от двамата.

Към авторката: Вслушай се в съветите, но информирай и мъжа си, ако предприемеш нещо. Той задължително трябва да знае, че ти полагаш усилия да се промениш.

То май психоаналитика ще трябва да се за двамата не само за нея  

Съдейки по написаното депресията и е отминала , осъзнава и си дава сметка през това което е минала. Дано не изпадне в нова от отношението на мъжа и.  

И аз така мисля Desss, психоаналитик и за двамата.
Сериозно, тук има депресия у единия и чувство за несигурност и страх у другия.
Първият го съзнава, което показва излизане от тази криза и е нужна мъъъничко помощ, нещата да се оправят.
Вторият не си прави труда да осъзнае, какво е душевното състояние на първия и си е избрал най-комфортния вариант. То не е кой знае, какъв комфорт де, ама така му изнася.

То за скапването на отношения вина винаги имат и двамата.Но мисля, твоята в случая е по-голяма.
И сама го виждаш.
С две ръце подкрепям съвета за психолог.    Най-малкото ще ти даде мнение като външен, безпристрастен човек (в такива случаи приятели и приятелки могат само да влошат още повече нещата).
А през останалото време:на първо време забрави за разговори тип "изясняване на отношения".
И двамата в момента нямате психологическия "комфорт" да водите спокойно такива разговори.
Съсредоточи се върху волята си, опитвай се да броиш до 10, преди да изригнеш за поредната глупост, усмихвай се, дори насила (често, когато съм в "мрачно" настроение, няколко фалшиви, насилени усмивки успяват да разкарат донякъде облаците), когато мъжът ти те издразни с нещо, ако усещаш, че не можеш да се сдържаш, просто излез от стаята.Пишеш, че мъжа ти обожава детето ви, натиряй го често да я разхожда навън, докато ти релаксираш у дома на тишина, ако ти остава време за тв/книга, предпочитай комедии (сериозните и тягостни филми и книги също влияят подсъзнателно депресиращо).С едно изречение:опитвай се да търсиш позитивното в хора/събития/случки, а дръж настрани негативното.
От написаното не личи мъжът ти да те е отсвирил напълно.Това донакъде е твое заблуждение, следствие на реакциите му от твоето отоншение към него.И как да бъде иначе?
Ако не знаеш какво ще завариш, като се прибереш, ако не знаеш на твоето "А" дали няма да бъдеш засипан с порой от упреци и скандал, ако на твоята усмивка чуеш :"Какво си ми се заусмихвал?Толкова ли ти е весело и защо?" и т.н., едва ли има човек, който с кеф би продължавал подобна "комуникация".
Мисля, че той по-скоро изпитва страх как ще реагираш на всяка негова дума/действие и предпочита да запазва спокойствието у дома, като просто си мълчи и нищо не предпирема.Така е най-сигурен, че няма да те предизвика с нищо.
Покажи му (без поредния разговор, а с действия), че правиш опити да се контролираш, че искаш да го зарадваш (пишеш, че от дълго време сте заедно, значи знаеш препочитанията му и как да му създадеш усещането, че е разбран, желан, обичан), че и на теб ти тежи това постоянно напрежение между вас ....
Точно!   
Опитай да върнеш, поне отчасти онова усмихнато и щастливо момиче, в което се е влюбил.
И то не само заради него, а най-вече заради себе си.Така ти ще си по-щастлива, а това няма как да не се отрази и на околните.

Да, отидете на психоаналитик. Вероятно и при семеен консултант, но второто може и да не се наложи, ако първият си свърши работата както трябва.
Най-вероятно първо трябва да се открие и пребори причината за твоето състояние. На съпругът ти да се обясни, че имаш нужда от помощ и активна подкрепа, а не от неговото дистанциране и примиреност.
Бебето има нужда от спокойна, силна и усмихната майка.
Ти имаш нужда да върнеш предишното си АЗ и да откриеш новото си такова - на щастлива майка и съпруга, а не на стресирана и депресирана жена.
Може би пътят ще е дълъг, може би нещата са лесно поправими все още, но най-хубавото е, че осъзнаваш проблема и търсиш помощ.
Да отидеш на психоаналитик не е срамно, мои приятелки са ходили и виждам как споделят положителни впечатления.

А какво е следродилната депресия Все пак написах психични проблеми, не психично заболяване, така че аз лично диагноза не виждам къде съм поставила. Психичен проблем в най-широк смисъл е всичко, което не е физиологичен проблем, да не говорим, че понякога чисто физиологични проблеми могат да се приявяват с психична симптоматика. Не знам защо реши, че искам да пращам момичето в лудница, Дессс. Не обичам дами слагат думи в устата, които не са излезли от там.

Хубавото е, че виждаш проблема и осъзнаваш евентуалните си действия, които са довели до него. Лошото е, че това те съсипва и не ти позволява да се радваш нито на детето си, нито на съпруга си, а просто се въртите в един омагьосан кръг. Не трябва да го позволяваш. Следродилната депресия е факт, реален проблем а не измислица на майки, търсещи внимание, както много хора се опитват да твърдят.

Минали са 6 месеца, обикновено повечето жени се стабилизират сами през този период, но подкрепата на мъжа до тях е от решаващо значение. Вярвам, че твоят мъж те подкрепя, но наистина му е много трудно в момента ( не, че на теб ти е много лесно)

Посещението при психолог е първата крачка към разрешаването на проблема - направи го. Няма нищо срамно, страшно или обезпокоително в това да се консултираш с него. Всеки, който има достатъчно опит  ще те насочи в правилната посока.

Освен това предварително помисли за случилото се по време на бременността и след раждането на детето. Например - било ли те е страх, че отношенията с мъжа ти ще се променят драстично след раждането, опасявала ли си се, че си много млада за да гледаш дете, чувствала ли си детето си като заплаха, какви са спомените ти от самото раждане и т.н.

Помисли и ти като човек каква си - съвсем обикновени характеристики - припряна ли си, имаш ли склонност да се тревожиш за прекалено много неща, склонна ли си да поставяш другите прд себе си и т.н

По този начин ще се замислиш над неща, на които до сега не си обръщала кой знае колко внимание, а и ще намериш доста материал за разговор с психолога

Ще се справиш. Много семейства минават през труден период, важното е, че си осъзнала, че имаш нужда от промяна Вероятно и тук във форума има много момичета, които са преживяли истории, подобни на твоята и с готовност ще споделят как са се справили Успех и ти пожелавам в най-скоро време да се похвалиш, че нещата са започнали да се връщат към нормалното.

Ето - можеш да започнеш от тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=410