Сватбени "селски" номера и пинизи

Миналата година ходихме на 3 сватби, направи ви впечатление че никой не дава подаръци всичко е пликове с парички. Защо така се промениха нещата? Aз съм правила сватба преди 7 години, имам подаръци от тогава на който все още се радвам.

Темата е много интересна, аз съм разбирачка по всички въпроси и ще стане дълго, предупреждавам ви...
Била съм на много сватби на близки хора: селски, градски, чужбински.
Всяка сватба ми е преди всичко повод да се направя красива, да се разчувствам с младоженците, да се забавлявам.
Не всичко ми е харесвало винаги, но НИКОГА никой възпитан човек няма да каже на младоженците в очите какво не му е харесало на сватбата. Лицемерно е, но е учтиво.
Единственият селски номер, който ме възмути на сватба на мой приятел беше, че сестрата на младоженеца се беше пременила в готина къса бяла рокля с воалчета отстрани. Всички млади дами на сватбата бяха потресени. Тоалетът е бил известен на двойката и преди сватбата и едвам я бяха убедили поне да не си обува бели обувки.
Винаги ме е натъжавало на сватби, когато осезаемо за гостите сватбата се разделя на два лагера: нашето момиче и вашето момче. Но слава Богу често има общи прители, които неутрализират това.
Права е Lyusie да е огорчена от сватбата на братовчедка ѝ. Повечето булки в днешно време сами решават как да се разпределят гостите по масите и съответно най-близките са най-близо до младоженците. Пък тя сама каза, че е помагала в труден момент на булката и просто е разбрала, че семейството на булката въобще не го оценява. Съжалявам за разочарованието, Lyusie!
Ние също винаги много се радваме, ако седим близо до младоженците, а не зад някоя колона.
Не съм била на сватба, където да трябва да плащам напитки или храна и би ми се сторило странно. Но почти винаги престоят в хотел е бил за наша сметка, което за мен е ОК.
Относно обичая "годеж" или "честито": това се прави в днешните еманципирани времена повече за радост на родителите, отколкото заради бъдещото семейство. Има най-разнообразни традиции за различните области: подаръци от свекървата за снахата, блага ракия, пръстен, обсъждане на чеиза, трудности, които трябва да преодолее женихът.
Баба ми, лека ѝ пръст, беше подготвила чеиз за всичките си внуци, независимо от пола. Жалко, че повечето неща не ги ползваме и така си стоят в един голям скрин, защото са направени с много любов.
Признавам си без бой, че на нашата сватба имаше над 10 човека само за ритуала, колеги от двете страни, но бяхме обсъдили с шефовете, че подаръците трябва да са много скромни, за да не се почувстваме ние неудобно. И всички се подчиниха на шефа
Ох, темата сватба ми е много любима, мога да изпиша още 10 страници за куверти, подаръци и пр., ама спирам.

Доста добър и всеобхватен анализ, Arianne. I like хаха

Аз някак си на самата сватба не обърнах внимание на случващото се , беше ме завладяла емоцията и много важно на всичко, маса зад колоните , на изхода на ресторанта, платихме си напитките майната му важното е да е весело. След това осъзнах че ме е поканила  не защото ме уважава а защото съм братовчедка, да не кажат хората нещо . Явно само аз съм си мислела че съм близка и се разочаровах това е гадното.
А съм била на сватба на не толкова близки хора ами хората показаха такова уважение към хората който са уважили тяхното събитие.  Което е страхотно и много приятно става на всички гости и на младоженците, родители и така нататък.

От прочетеното осъзнавам, че на моята (малко нетрадиционна и съвсем скромна - 25 човека) сватба може би несъзнателно съм обидила някои от гостите си, тъй като обръщах внимание на определени от тях повече. Причината за това е, че част от гостите бяха приятели и колеги на мъжа ми, които аз слабо познавам и с които по принцип не контактувам, а другата част бяха мои приятели, които чевствам много по-близки, но които за жалост виждам много рядко (по-рядко от 1 на година). При толкова малко хора нямаше несправедливо настанени, но просто може би е имало хора, които са се чувствали пренебрегнати от мен относно внимание и разговори (вкл. кумовете ни). Мога да им се извиня, но не мога да кажа, че ако днес се случваше събитието бех постъпила по друг начин. Не всички са ми еднакви за жалост. Хората, с които съм живяла 5 години или работила 4-5 години са ми по-близки, като теми от тези, с които се срещам по някога за здравей, здрасти...

На моята сватба преди доста години също имаше хора, които дойдоха само за ритуала. Предимно мои колеги, които ме попитаха кога и къде и само изявиха желание да дойдат. Радвах им се много, че ме уважиха. Не знам на други места как е, но в града, където се омъжвах аз, има традиция след ритуала да се подредят младоженците, кумовете и родителите и присъствалите на ритуала да минат да ги поздравят. След което на една масичка се слагат дребни нещица за почерпка-сладки, бонбони и т.н. и всеки си взема. Аз отделно и след сватбата занесох да почерпя колегите. Никой не е изразил претенции, че е дошъл само за ритуала.

П.П. Този брак се разпадна и ако е живот и здраве, вторият път ще бъде в супер тесен кръг.

При сватби над 70 души е изключително трудно да се угоди на всеки, особено за местата, също и много зависи от самото място, на което се провежда сватбата.
Моята сватба бе от 50 души и пак беше доста трудно да подредим така, че да няма предни и задни маси, да няма човек с човек да стоят с гръб един към друг или към нас. Представям си как се подреждат по този начин сватби с гости над тази бройка или от 150 души нататък. Според мен е невъзможно и поне в по-голяма част от случаите, това няма нищо общо с конкретно отношение на младоженците.
За другите неща аз лично съм съгласна - не бих оставила гостите да плащат сметка извън куверта. Например нашите приятели консумираха доста енергийни и безалкохолни напитки, кафета. Имаше такива, които пиеха единствено бира. Имахме и поръчки от менюто, тъй като ставаше въпрос за деца и т.н. Няма как да си плащат на изпроводяк. Хотела за гостите, които пътуваха също бе за наша сметка, както и организираното афтърпарти за нас с приятелите ни. Отделно и сватбата приключи тогава, когато самите гости тръгнаха да си отиват, т.е. нямаше краен час, което също не е безплатно удоволствие, но намирам за изключително неприятно да се спре празника ей така или точно в разгара на танците и пр.

Относно подаръците за мен това с конкретни изисквания си е груба аграрна проява. Аз лично не съм отивала на сватба, заради споменато в поканата изискване за финансов подарък.
Ние нямахме изискване дори към родителите ни. Всички ни питаха и на всички отговаряхме, каквото сами решат. Получихме уникални, дори неприлични подаръци, получихме и пликове.
Мисля, че като каниш на празник, то можеш да си позволиш реализацията му.

Никак не е чудно, че са се променили нещата. Сега повечето хора живеят заедно доста преди сватбата и в повечето случаи вече са се уредили и си имат всичко.
Това е основната причина за подарък да се предпочитат пари. Те си знаят какво имат за докупуване.
С две думи, ако преди 30 години сватбата на едно семейство е бил общия им старт и са имали нужда буквално от всичко, сега това не е така.

По тази причина аз не намирам нищо нередно в парите като подарък за сватба.
И самата аз предпочитам това да дам. Така нито ми се налага да разпитвам младоженците от какво имат нужда и избягвам възможността да подаря нещо неподходящо или повтарящо се.

Спомнете си по сватбите преди години как се събираха по 10 ютии и 15 тостера  Е по-добре ли е?

Разположението по маси не ми е правило голямо впечатление никога, защото то е съобразено с това, кой колко е близък с младоженците. Ако се жени брат ми и ме сложи най в края, до петата братовчедка бих се ядосала, но иначе.. Всеки си решава, за мен това не е никакъв проблем.

Относно споменаването в поканата, че младоженците искат подаръка в плик - за мен е неуместно и не ми харесва.
На всеки, който ме питаше, какво искаме за подарък, отговарях - каквото преценят. Повечето бяха преценили да са пари, което за мен беше окей, но не бих си позволила да им го кажа предварително, освен на родителите ми, например.
Аз съм "ЗА" даването на пари, като подарък, тъй като в днешно време повечето младоженци си живеят заедно, имат си дом, т.е нямат крещяща нужда от 2-3 кафе машини, сервизи и ютии..
С паричките всеки ще си купи, каквото му е необходимо.
Имам няколко подаръка, които изключително много харесвам, но ако сватбата е голяма и всеки е с подарък, ще се получи голямо дублиране.

Нашата сватба беше от 30 човека и обърнах внимание на всеки един, независимо от моя страна или от тази на мъжа ми, постоянно общувах с гостите.
При големи сватби няма как да се общува постоянно с всички гости, но в крайна сметка един път се жени човек и това е неговия ден, не е задължително да седи на лафче с всяка леля или всеки приятел. Две - три думи, един танц, една усмивка са достатъчни за да не се чувстват пренебрегнати всичките 200 гости...

На последните сватби, които сме били, включително и ние самите- нямахме нужда от нищо предметно за подарък, тъй като вече си имахме собствено жилище, напълно обзаведено. На някои от сватбите сме знаели, че на младоженците им трябват пари- кой за ипотека, кой за нещо друго. Е, ми няма да тръгна да им купувам глупости, разбита се че ще им дам пари. Ако изрично са ми казали, че искат конкретен подарък ще им го купя, ако ли не- пари.

Ние, българите имаме странна черта в това отношение. Хем говорим за спазване на традициите, хем после- ама, защо младоженците искат пари? По традиция на сватбите се подаряват неща, които да служат за старт в живота на младото семейство. Едно време, когато хората не са живеели заедно преди брака и като цяло уредите бяха кът без особено голям избор в магазина се подаряваха печки, хладилници, прахосмукачки и т.н. Още по-назад във времето са се подарявали- овце, кокошки, покъщнина. А и не виждам какъв е проблемът с парите? Освен, че там не можеш да се скатаеш с някоя тъпотия за 20 лв. която старателно си опаковал в лъскава хартия, като че ли е 1200лв.
За мен, по-лесно нещо от това да дадеш пари няма, а всеки да си ги употреби както сметне за добре.

Знаете мн добре западняшките традиции със списъците с подаръци, които младоженците дават на гостите. Идеята пак е същата. Разказах ви и за турските сватби, където подаръци няма   Всичко е в кеш за младите.

В последните години, българинът хем да отиде на сватба, ама хем да не му казват какво да подарява. И ако може да мине с отбиване на номера.
И понеже сме комплексиран народ, разбира се не се гледа с добро око, ако младоженците кажат, че не искат подаръци, а пари, за това по-голямата част от хората учтиво споменават, че не искат подарък или "каквото прецените". На гол тумбак, чифте пищови е малко работата. Каним по 100 човека в скъпи ресторанти и сме ербап, че младите са с висок старт. Както вече писах не одобрявам сметкаджийството у някои младоженци, които си правят сметките кума какво да плати или са сложили таргет колко пари да съберат от гостите, но и не харесвам гости, които искат да минат метър с ненужен подарък за отбиване на номера.

Много отдавна не бяхме ходили на сватба - допреди месец.
Сватбата беше голяма - над 150 човека. Много приятно впечатление ми направи ,че имаше детски менюта и детски порции, вкл. и за моето дете , което е на 2 год. Бяха помислили хората и за него.
Поръчах си кафе , което поисках да си платя , т.к. по принцип зная ,че каквото си поръчаш допълнително се плаща , но сервитьорката не ми взе пари - отново бях приятно изненадана.
Приятен спомен ни остана и от малкото подаръче, което младоженците бяха приготвили за всеки един.

И ние имахме детско меню за мъниците.

Ох, не зная как не се изтърка вече това досадно клише за бедния и комплексиран българин.
Съжалявам, но да получа покана, която "закачливо" завършва с фраза - и за подарък не мислете, в плик го донесете... ми подсказва за едно определено ниво, което не намирам, че има нещо общо с моята същност и просто мястото ми не е там.
Отдавна по сватби не се подаряват тостери, юргани и дуралекс.
Например един от подаръците, които получихме беше порцелан (предвид и огромната ми страст към същия и това, че колекционирам) и ако оставим настрана емоционалната стойност, то финансовата е абсолютно неприлична. Получихме и картина на любим съвременен автор, а последното нещо, което може да се нарече отбиване на номер е закупуването на негова творба.
Това са само два примера и конкретните хора не са ни роднини.
Аз самата съм подарявала на сватба витражно пано, направено от мен и чиято стойност е 4 цифрена сума в галерия, отделно времето за направа е около 2 седмици. Това отбиване на номер ли е?
Това е подарък, да помагам за кредити и пр. отговорности, които не са мои, не е Ок за мен - нищо не е същото дори отпреди 10год, какво остава за едно време.
На гол гъз е да правиш сватби, докато пресмяташ предполагаемо пликовете от гостите.
Така виждам аз нещата.

В никакъв случай не толерирам надписа в покана за плика.
Обаче това с "лично направено от мен", дето струвало четири цифрена сума...... Не съм го виждала, не мога да го коментирам дали е така и как ще се оцени от младоженците. Ако разбира се изобщо има къде да го поставят? Обаче по същия начин една дама ми сподели, че подарявала на младоженците по един гоблен, бродиран от нея, като се опитваше да ми обясни, че били произведение на изкуството   А гоблените й меко казано не струват. Съвсем елементарни, малки с 5-6 цвята, бод 1:4, за тези които са наясно. И това, ако не е отбиване на номера, здраве му кажи. Та, за такива неща говорим.

Ако се изръсиш за картина 1000-2000-3000 лв да, не е отбиване на номера, ако разбора се има кой да го оцени.
 

Ако го подариш на мен, която идея си нямам от изкуство, ще си помисля точно, че е отбиване на номер и не ти се е занимавало да ми намериш нещо специално, а просто си си изчистила килера.
Ако не разбера, че е скъпо - ще го изхвърля, а ако разбера - ще го дам в някоя заложна къща. Като цяло няма да го задържа, защото няма да пасне на дома ми.

Но подчертавам АЗ НЯМАМ ГРАМ ИДЕЯ КОЕ Е ИЗКУСТВО И КОЕ НЕ!

Не отричам и не споря, че на младоженците може да им е харесало! Но това, което е прекрасно според подаряващия не означава, че ще се хареса на другата страна.
Парите се харесват от всички.