Един най-обикновен седмичен ден :(

  • 64 547
  • 879
  •   1
Отговори
# 660
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 156
Синап.
Аз го знам и финап, и синап. И двете наименования ми звучат като изфъфлени.

# 661
  • Мнения: 29 451
Не заблуждавай народа.  Laughing
Хинап (финап) и синап - едното е дърво, другото - тревисто.

И ние обикаляхме съседските дворове за хинап. Знаехме всяко дръвче в квартала.  Grinning

# 662
  • Мнения: 2 237
Цяла нощ сънувах, че викам "Дама Пика", от тази тема ще да е! Simple Smile
Някой друг дали се навирал по мазетата с огледало в ръка, шише вода и една тумба хлапета..
Кажете, че да, моля ви!

# 663
  • около Варна
  • Мнения: 1 095
Дама Пика, полтъргайста Кики и викането на духове с игла и написана азбука беше любимото ни занимание. Едно лято ме беше страх да се прибера вкъщи, по цял ден стоях на пейката пред блока докато се върнат родителите ми от работа.

# 664
  • Мнения: 2 650
В нашето мазе не само Дама Пика сме викали, но и Шоколадка също, която  беше по-зловеща сякаш (може би защото  повече си се явяваше).Мазето беше и космическия ни кораб  от седморката на Блейк (аз бях Джена, но и капитан на кораба, знам, че се разминаваше със сценария но така  си беше редно, щото мазето си беше мое) Иначе се телепортирахме на  въртележката - аз пак като капитан се телепортирах за кратко, другите за по-дълго, но и това си беше нормално, защото освен мазето  и идеята за въртележката си беше моя. А иначе  това със стрелките при нас се наричаше - Пътни знаци, АлЮ порталЮ не ми понасяше физически, щото все бой ядях и някак не ми беше забавно, а  за  това с  "а-аааа табараша" (и другите гласни), майка ми ме беше светнала, ама ми каза да не казвам на никого, че я знам от нея. Мислех, че е нещо срамно и че е някаква мръснишка монголо-унгарска песен... То пък било песничка за гласните (много тъпо да го разбереш на сто години от форум) Rolling Eyes

# 665
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 156
Не заблуждавай народа.  Laughing
Хинап (финап) и синап - едното е дърво, другото - тревисто.

И ние обикаляхме съседските дворове за хинап. Знаехме всяко дръвче в квартала.  Grinning
Приемам забележката. Аз така си го зная/знаех.

Дама Пика викахме по лагерите. Имаше истории за Зелените нокти, за Светещият човек и още куп други градски легенди.

# 666
  • Мнения: 373
Лилу, подсети ме за моята Дама Пика.Един единствен път, но още се стряскам нощем  Laughing
На лагер на Обзор.
Около 10-тина дечковци по пижами, нейде около 12 през нощта.
Надвесени над легена почваме дружно "Дама Пика появи се...?Съсредоточени в легена, в очакване да се появи, в тотален страх, но никой не показва...Някъде на 20-тото подвикване на Дамата, вече всички са много напрегнати , но продължаваме в хор да я привикваме...
Изведнъж се отваря вратата с трясък, става течение, отваря се на балкона вратата, деца пищят, тичат във всички посоки, блъскат се ...а една рошава фигура в контражур стои на вратата и крещи: Ще ви дам аз една Дама пика, оставете ме да спя...
А то г-н Сухоруков по физическо се мъчи да спи в съседната стая ...
На другия ден не ходихме на плаж.
На следващия имаше дискотека.Поканиха ме на първият ми блус-на Гънс don't cry
Поздрав, дами!  Върнахте в детството  и ми стана хубаво  Hug
http://www.youtube.com/watch?v=zRIbf6JqkNc

# 667
  • Мнения: 19 810

Въпрос на голям майсторлък беше да избереш първата си приятелка или приятел и да пробягате тунела толкова бързо, че да се отървете с минимален брой удари в гърба. (Не, не са наказвали по този начин "различните", спокойно. Съвсем друга беше целта на играта.  Laughing)

Ако избереш обаче, човека от срещуположния пол, когото харесваш, минаваше спокойно под  уууу-аааа- йееее.  Wink

Дама Пика е много късно. Ние викахме духа на Ленин, Брежнев ............няма да казвам как, че ме е срам, колко глупави сме били.

ПП Понякога имам усещането, че съм живяла хиляда години .

# 668
  • София
  • Мнения: 3 615
Дааа, лагерите по 20 дни на море си бяха много хубаво нещо. Имаше всякакви забавления,  плувахме, състезавахме се в щафетни игри, майсторяхме на брега пясъчни фигури. Нямаше скука. Спомням си моя приятелка как изгоря зверски, докато извае вълка от "Ну, погоди!" ден преди края на лагера, въпреки че вече беше черна като негър.
Вечер се събирахме около лагерния огън, пеехме, момчета свиреха на китари и се кикотехме като луди. Laughing За нищо на света не бих разменила детството си с това на нашите деца. Ееех, те не могат да си представят колко много са загубили!

# 669
  • Мнения: 5 234
Аз ги знам всички споменати игри, пък се имам за млада.  4470

# 670
  • тук-там
  • Мнения: 4 366
За нищо на света не бих разменила детството си с това на нашите деца. Ееех, те не могат да си представят колко много са загубили!

И сега има лагери и им е точно толкова хубаво, колкото е било и на нас.... Peace
Ние си имахме и състезания по художествена гимнастика, наред с фунийките. Laughing
Как просех от руските "непознати другарчета" панделки за ленти....
Няма да забравя първите ми оригинални дървени бухалки. До тогава само с кегли. Да, ама от дървото  болиииииии. ooooh!

# 671
  • София
  • Мнения: 3 615
За нищо на света не бих разменила детството си с това на нашите деца. Ееех, те не могат да си представят колко много са загубили!

И сега има лагери и им е точно толкова хубаво, колкото е било и на нас.... Peace
Ние си имахме и състезания по художествена гимнастика, наред с фунийките. Laughing
Как просех от руските "непознати другарчета" панделки за ленти....
Няма да забравя първите ми оригинални дървени бухалки. До тогава само с кегли. Да, ама от дървото  болиииииии. ooooh!
Да, хубаво им е, но има съществени разлики. Първо, времето не е 20 дни, второ такава организация на времето, каквато правеха дружинни ръководители, учители, физкултурници, не знам в кой лагер има сега. А и изобретателността на децата, умението им да се забавляват сами по онова време беше на съвсем друго ниво. Grinning Сега забавлението е свързано предимно с лаптоп или смартфон примерно. Представяте ли си каква ще бъде реакцията, ако се разбере, че няма интернет?  Shocked Поне моите впечатления са такива.

# 672
  • Мнения: X
А спомняте ли си , че си пишехме с другарчета от СССР?
 Вземахме адреси от дружинната(ако си спомням правилно) и пишехме писма  Crazy.Ле ле голяма радост ако ти отговорят  Crazy
Пишех си с две рускини  няколко години.С какво нетърпение очаквах писмата  ooooh! А ако са С картички,снимки,бях на седмото небе  Crazy Даже си спомням и колетчета бях получавала  Simple Smile


Темата стана за над 35 годишни  Mr. Green

# 673
  • София
  • Мнения: 3 615
А спомняте ли си , че си пишехме с другарчета от СССР?
 Вземахме адреси от дружинната(ако си спомням правилно) и пишехме писма  Crazy.Ле ле голяма радост ако ти отговорят  Crazy
Пишех си с две рускини  няколко години.С какво нетърпение очаквах писмата  ooooh! А ако са С картички,снимки,бях на седмото небе  Crazy Даже си спомням и колетчета бях получавала  Simple Smile


Темата стана за над 35 годишни  Mr. Green
Да, обикновено писмата завършваха така: "Жду ответа как соловей лета!" Grinning
Една съученичка пък си пишеше с германка от ГДР. Даже след няколко години германката дойде на гости, а после моята съученичка й върна визитата. Grinning

# 674
  • Мнения: 7 171
Не заблуждавай народа.  Laughing
Хинап (финап) и синап - едното е дърво, другото - тревисто.

И ние обикаляхме съседските дворове за хинап. Знаехме всяко дръвче в квартала.  Grinning

Идва ми по поръчка! Точно вчера моя позната китайка ме почерпи с пресни китайски фурми и аз с учудване установих, че ми е много познато на вкус, но не можах да се сетя за името, и ето. Финап/хинап.

Общи условия

Активация на акаунт