Здравейте! Много отдавна ми се искаше да споделя семейните си терзания с някой ,който ще е безпристрастен.
Историята ми е дълга и както в повечето случаи-става въпрос за пари....
С мм сме заедно от 2000г.аз бях още ученичка на 17г,а той на 25г.,през 2002г заживяхме заедно,2003г се роди сина ни,2005г дъщеря ни.В началото живеехме с техните,защото събираше пари за закупуване на собствено място,на което да си построи автосервиз,защото ползваше под наем помещение.Както той казваше-сервиза ще ни купи къщата.От мен се искаше да бъда послушна,икономична и да разбирам идеалите му.Ок,нищо толкова сложно за мен
Не разполагах с никакви пари,даваше ми само за най-необходимото,първото си майчинството така и не го видях,защото се превеждеше по сметка на работодателя тогава,а той ми беше такъв. С времето много започна да ми натежава това,че не мога да си позволя елементарни женски потребности-грим,дрехи, ако исках нещо ново, то сто молитви се измолваха,той си помисляше ден,два и тогава....Иначе пари имаше,но се събираха всяка вечер в касата удома,място за което само той имаше ключ. И той не е от харчещите,не ме разбирайте,че си ги е харчел сам,напротив и вафла да му се преяде -няма да си купи,за да спести,че все нещо иска да прави,да строи,да гради,а пари няма кой да му даде.Всичко сам е постигнал...Ок,не е такъв тип ,да ходи по кръчми,или с приятели-той почти няма,само работа и пак работа.Но всеки път щом си наумеше да си вземе нещо,никога не съм го спирала.Обаче в един момент ми писна да се моля за пари и започнах тайно да взимам от тези в касата.Малки суми 10,20лв в рамките на седмицата,за да не ме разбере.Чувствах се ужасно-крадла,но бях в безисходица.Омръзнало ми беше от вечни скандали за 20лв. и така започна този омагьосан кръг.Ако ме видеше с нещо ново купено,му казвах,че нашите са дали пари за децата и така....Никога не се поинтересува тези деца имат ли нужда от нещо.Аз така свикнах да им взимам неща с неговите пари,и директно не съм му искала,защото ми се струваше супер налго- не стига , че го крада,а и пари да му искам....След като и двете деца тръгнаха на градина аз реших,че искам да изкарам курсове за маникюристка и тай ме подкрепи.Даде ми пари за курс,за материали,но при условие-че са назаем...Много ми стана гадно,аз да не ги взимам от съседа,но се съгласих,защото ми трябваха. И така започнах и аз да печеля,да си връщам заема ,да поемам разходи по домакинството.2008г си купихме апартамент,ипотека разби се .Той не спря да мрънка,че заради мен го купил,че на него какво му прябвало,обаче да не забравяме ,че имаме две деца ,а живеехме в една стая при техните,как няма да мрънкам-5г. живяхме като в дядовата ръкавичка-на един етаж -7 човека. Както и да е.Продължихме си старият начин на живот, в новият апартамент.Той си взимаше всичко,което пожелае-има 3 коли,3 мотора,а за мен нищо.Добре,изкарал си ги е сам парите, не е крал от никого,защо не...Аз и пеша мога да вървя.Хубаво обаче с навлизането на кризата работата ми спадна рязко,живеем в малък град и хората си свиха драстично разходите.Взеха отново да не ми стигат парите.Тогава ми предложи една позната да започна след работата в салона да ходя при нея-тя се занимаваше със счетоводство.Аз се съгласих,бабите също( защото в салона бях до 18ч, а до 21ч. работех на другото място) трябваше някой да гледа децата,таткото не се занимаваши с тях,той винаги има много работа...И така изкарах още някоя друга година до 2010. Обаче и аз съм човек,и децата ми имат нужда от мен,реших,че ще спра със салона и ще продължа с работата с постоянно заплащане на пълен работен ден.Е хубаво,но заплатата ми беше 300лв.,а имах и кредит и разходи....та понякога пак взимах от парите му.Много странно ни беше и все още е разпределен бюджета ни за домакинствато.Той плаща ипотеката,сметките за ток,вода,телефон кабелна.Аз поемам всико останало.Мои разходи,разходи по децата,храна,и всичко това с мижавите пари ,които взимам. Жиеехме във вечни панаири за пари,защото аз полудявах като го гледам да си брои паричките и да си ги скатава, а аз да изнемогвам и да се чудя как да си изкарам месеца. Той разбра разбира се в един момент,че му вземам пари.Голями истерии бяха.Така и не ме разба,защо съм го правила-И до ден днешен ми казва,че съм крадла,когато се скараме. Въпреки всичките му недостатъци аз все още живеех с надеждата,че ще станем като нормалните семейства.Че няма да се страхувам да му споделя дори и най-глупавите си мисли,без да бъда увикана или подиграна-че нищо не разбирам.Имахме си и хубави моменти към 2012г. ,тогава когато решихме да си имаме и трето бебче.Той обеща,че ще поеме разходите за домакинството,че ще се грижи повече за нас.И аз се вързах разбира се нали го обичам.... Роди ни се и третото момиченце,много си обичам децата...Но ето година след това нещата пак се повтарят...Аз карам с парите от майчинството 340лв плюс детските 120лв,грижа се за моите си лични разходи,храната за двете големи деца,изплащам си кредитната карта-моето спасение в безпаричните ми периоди,давам пари на учениците си за училище-по 2лв на ден.Той им плащаше храна на стола(пак по 2лв.за всяко) но децата не я харесваха и се отписаха,и с това и той спря да им дава пари за училище...Дава пари за малката,купува й памперси,храна,общо като му смятах разходите за децата на месец му излизат 180 лв. Това много ли ви се струва? Не включвам дрехите и обувките.В повечето случаи износват дрехи дадени от приятелки и роднините за празниците им дават пари да им взема нещо.Циганска му работа...на фона на това,че таткото може да си позволи да ги облича супер,но не той все пести за нещо и все пари няма.
Чашата на търпението ми обаче започна да прилива,в момента в който не стигнах пак до там,че да ми трябва помощта му-финансовата разбира се. От много мислене и пресмятане как да си подредя живото след като ми изтече и това майчинство ,взех решение ,че ще се запиша да уча-педагогика.Да работя работа на смени,за да ми остава време и да работя и като маникюристка, защото нещата са по-добре в тази сфера и взеха повече да се търсят тези услуги в града ни.А когато работех си имах много доволни клиентки и затова си мисля,че пак ще ми потръгне.Но ми трябват пари-за консумативи,за изпити...От кого да ги взема? Нали уж от мъжа да мен.Който трябва да ме подкрепя във всичко.Но,не.Неговото мнение,е че вече съм стара да уча(на 31г. съм) ,как ще ходя да си губя времето за нещо,за което няма да съм сигурна,че после ще мога да го работя?! За маникюри той веднъж ми бил дал пари,и аз така и не съм му върнала цялата сума-повече нямал за мен..... Е,кажете ми...нормално ли е? Чудя се аз ли нещо не го разбирам,той ли мен! За него съм "провал",защото не съм устискала докрай с маникюрите.Птичката веднъж кацала и т.н. ,но аз не съм съгласна.Човек трябва да си преследва мечтите,но когато човека до теб все ти натяква,че за нищо не ставаш е много трудно.... Той имал толкова разходи за нас,а аз не съм го оценявала.Какво да оценя? Че не мога да си позволя да заведа децата си на кино,че всеки път когато излизаме на разходка ми си свива сърцето,че ще поискат да им купя нещо,а аз няма да имам толкова пари,че когато получат парички от бабите си идват да ми ги носят,защото знаят,че мама няма....а татко...той ще събира все за нещо и ще си заключва паричките,защото трябва да градим и не трябва да живеем като циганите ден за ден.... Какво да правя? Как да го променя?
Благодаря,че изчетохте излиянието ми...
Историята ми е дълга и както в повечето случаи-става въпрос за пари....
С мм сме заедно от 2000г.аз бях още ученичка на 17г,а той на 25г.,през 2002г заживяхме заедно,2003г се роди сина ни,2005г дъщеря ни.В началото живеехме с техните,защото събираше пари за закупуване на собствено място,на което да си построи автосервиз,защото ползваше под наем помещение.Както той казваше-сервиза ще ни купи къщата.От мен се искаше да бъда послушна,икономична и да разбирам идеалите му.Ок,нищо толкова сложно за мен
Не разполагах с никакви пари,даваше ми само за най-необходимото,първото си майчинството така и не го видях,защото се превеждеше по сметка на работодателя тогава,а той ми беше такъв. С времето много започна да ми натежава това,че не мога да си позволя елементарни женски потребности-грим,дрехи, ако исках нещо ново, то сто молитви се измолваха,той си помисляше ден,два и тогава....Иначе пари имаше,но се събираха всяка вечер в касата удома,място за което само той имаше ключ. И той не е от харчещите,не ме разбирайте,че си ги е харчел сам,напротив и вафла да му се преяде -няма да си купи,за да спести,че все нещо иска да прави,да строи,да гради,а пари няма кой да му даде.Всичко сам е постигнал...Ок,не е такъв тип ,да ходи по кръчми,или с приятели-той почти няма,само работа и пак работа.Но всеки път щом си наумеше да си вземе нещо,никога не съм го спирала.Обаче в един момент ми писна да се моля за пари и започнах тайно да взимам от тези в касата.Малки суми 10,20лв в рамките на седмицата,за да не ме разбере.Чувствах се ужасно-крадла,но бях в безисходица.Омръзнало ми беше от вечни скандали за 20лв. и така започна този омагьосан кръг.Ако ме видеше с нещо ново купено,му казвах,че нашите са дали пари за децата и така....Никога не се поинтересува тези деца имат ли нужда от нещо.Аз така свикнах да им взимам неща с неговите пари,и директно не съм му искала,защото ми се струваше супер налго- не стига , че го крада,а и пари да му искам....След като и двете деца тръгнаха на градина аз реших,че искам да изкарам курсове за маникюристка и тай ме подкрепи.Даде ми пари за курс,за материали,но при условие-че са назаем...Много ми стана гадно,аз да не ги взимам от съседа,но се съгласих,защото ми трябваха. И така започнах и аз да печеля,да си връщам заема ,да поемам разходи по домакинството.2008г си купихме апартамент,ипотека разби се .Той не спря да мрънка,че заради мен го купил,че на него какво му прябвало,обаче да не забравяме ,че имаме две деца ,а живеехме в една стая при техните,как няма да мрънкам-5г. живяхме като в дядовата ръкавичка-на един етаж -7 човека. Както и да е.Продължихме си старият начин на живот, в новият апартамент.Той си взимаше всичко,което пожелае-има 3 коли,3 мотора,а за мен нищо.Добре,изкарал си ги е сам парите, не е крал от никого,защо не...Аз и пеша мога да вървя.Хубаво обаче с навлизането на кризата работата ми спадна рязко,живеем в малък град и хората си свиха драстично разходите.Взеха отново да не ми стигат парите.Тогава ми предложи една позната да започна след работата в салона да ходя при нея-тя се занимаваше със счетоводство.Аз се съгласих,бабите също( защото в салона бях до 18ч, а до 21ч. работех на другото място) трябваше някой да гледа децата,таткото не се занимаваши с тях,той винаги има много работа...И така изкарах още някоя друга година до 2010. Обаче и аз съм човек,и децата ми имат нужда от мен,реших,че ще спра със салона и ще продължа с работата с постоянно заплащане на пълен работен ден.Е хубаво,но заплатата ми беше 300лв.,а имах и кредит и разходи....та понякога пак взимах от парите му.Много странно ни беше и все още е разпределен бюджета ни за домакинствато.Той плаща ипотеката,сметките за ток,вода,телефон кабелна.Аз поемам всико останало.Мои разходи,разходи по децата,храна,и всичко това с мижавите пари ,които взимам. Жиеехме във вечни панаири за пари,защото аз полудявах като го гледам да си брои паричките и да си ги скатава, а аз да изнемогвам и да се чудя как да си изкарам месеца. Той разбра разбира се в един момент,че му вземам пари.Голями истерии бяха.Така и не ме разба,защо съм го правила-И до ден днешен ми казва,че съм крадла,когато се скараме. Въпреки всичките му недостатъци аз все още живеех с надеждата,че ще станем като нормалните семейства.Че няма да се страхувам да му споделя дори и най-глупавите си мисли,без да бъда увикана или подиграна-че нищо не разбирам.Имахме си и хубави моменти към 2012г. ,тогава когато решихме да си имаме и трето бебче.Той обеща,че ще поеме разходите за домакинството,че ще се грижи повече за нас.И аз се вързах разбира се нали го обичам.... Роди ни се и третото момиченце,много си обичам децата...Но ето година след това нещата пак се повтарят...Аз карам с парите от майчинството 340лв плюс детските 120лв,грижа се за моите си лични разходи,храната за двете големи деца,изплащам си кредитната карта-моето спасение в безпаричните ми периоди,давам пари на учениците си за училище-по 2лв на ден.Той им плащаше храна на стола(пак по 2лв.за всяко) но децата не я харесваха и се отписаха,и с това и той спря да им дава пари за училище...Дава пари за малката,купува й памперси,храна,общо като му смятах разходите за децата на месец му излизат 180 лв. Това много ли ви се струва? Не включвам дрехите и обувките.В повечето случаи износват дрехи дадени от приятелки и роднините за празниците им дават пари да им взема нещо.Циганска му работа...на фона на това,че таткото може да си позволи да ги облича супер,но не той все пести за нещо и все пари няма. Чашата на търпението ми обаче започна да прилива,в момента в който не стигнах пак до там,че да ми трябва помощта му-финансовата разбира се. От много мислене и пресмятане как да си подредя живото след като ми изтече и това майчинство ,взех решение ,че ще се запиша да уча-педагогика.Да работя работа на смени,за да ми остава време и да работя и като маникюристка, защото нещата са по-добре в тази сфера и взеха повече да се търсят тези услуги в града ни.А когато работех си имах много доволни клиентки и затова си мисля,че пак ще ми потръгне.Но ми трябват пари-за консумативи,за изпити...От кого да ги взема? Нали уж от мъжа да мен.Който трябва да ме подкрепя във всичко.Но,не.Неговото мнение,е че вече съм стара да уча(на 31г. съм) ,как ще ходя да си губя времето за нещо,за което няма да съм сигурна,че после ще мога да го работя?! За маникюри той веднъж ми бил дал пари,и аз така и не съм му върнала цялата сума-повече нямал за мен..... Е,кажете ми...нормално ли е? Чудя се аз ли нещо не го разбирам,той ли мен! За него съм "провал",защото не съм устискала докрай с маникюрите.Птичката веднъж кацала и т.н. ,но аз не съм съгласна.Човек трябва да си преследва мечтите,но когато човека до теб все ти натяква,че за нищо не ставаш е много трудно.... Той имал толкова разходи за нас,а аз не съм го оценявала.Какво да оценя? Че не мога да си позволя да заведа децата си на кино,че всеки път когато излизаме на разходка ми си свива сърцето,че ще поискат да им купя нещо,а аз няма да имам толкова пари,че когато получат парички от бабите си идват да ми ги носят,защото знаят,че мама няма....а татко...той ще събира все за нещо и ще си заключва паричките,защото трябва да градим и не трябва да живеем като циганите ден за ден.... Какво да правя? Как да го променя?
Благодаря,че изчетохте излиянието ми...
Наистина съм изключително объркана....след толкова години живот по този начин, в един момент започваш да свикваш и всичко ти се струва нормално.... Обаче явно и аз пораснах най-накрая и започнаха нещата да ме задушават.... Роднините много добре знаят какво е положението. Майка ми и сестра ми не разговарят с него, баща той няма-починал е още когато е бил малък. Майка му купува много неща на децата ,и дрехи и храна, но ми се струва, че по този начин иска да компенсира сина си,защото го познава и знае как разсъждава. А ако го чуете него-Той ни бил роб, работел по 12ч. на ден, плащал ни апартамента,сметките,разходите,един ден не бил излязал някъде да се почувства човек,добре,че бил такъв пестелив, че да може да направи нещо,защото щяла съм да видя аз ако бил на заплата някъде....без него сме щели да лягаме и да умираме......някакви такива излияния всеки ден,през ден и в един момент започнах да се чудя аз ли съм толкова лоша,че не го оценявам и все искам нещо....Обаче това нещо не го искам за мен, а за децата си и когато гледам около нас двойките как се държат,как си общуват,как си споделят ми става ясно ,че повредата не е в моя телевизор 
Гадното е,че аз не искам да се разделям с него,децата също много го обичат,но не знам как да постъпя. Иска ми се да бъда по-силна и отстояваща позициите си,но след толкова години на примирение ми е много трудо. Но явно идва деня,в който ще трябва да се заема с нещата сама.... 