Роднините и организацията на сватбата?

Аз съм от късметлийките - майка ми и майка му единодушно заявиха: "Толкова се радвам, че имаш идеи и сама ще си правиш всичко."
Освен това, ние живеем в чужбина и аз си дирижирам всичко от тук, кумата ми помага с ходенето на място.
Проблем обаче все пак не липсва - аз съм от Сф, мъжа ми от Шумен, същата е ситуацията с родителите ни - майките от София, бащите от Шумен. Свекърите ми живеят в Шумен, нашите в София. И сега баща ми иска да покани едни негови роднини от Шумен, под предтекста, че "Цял живот не съм си поканил един роднина на каквото и да било, защото все е далече, сега ще правим сватба на 5км. от тях - пак ли да не го поканя?"
А пък аз, точно защото цял живот съм минавала без тях, се чудя - е баш сега ли??? И баща ми заяви - "Е аз пък не искам софиянци, 30 години им търпя циганиите". Мама се включи : "Е да, но те винаги са ни канили на всякъде и винаги сме присъствали..." И така, сега стигнах до фаза, за да не обидя тате, защото не искам неговите роднини, да не каня и тези, които искам - на мама. И се чудя какво да правя.... 

Покани тези от Шумен.
1) може да не дойдат, щото явно не са ви кой знае колко близки
2) дори да дойдат - няма и да ги забележиш, ако сватбата е голяма, цялото ти общуване с тях ще е да те поздравят и да ти дадат подарък, все ще го преживееш

Аз също с тази идея, бях склонна да ги поканя. Но, все още не сме го обсъждали окончателно, но май отпаднаха всички роднини - само приятелите на нашите (едно от семействата са и родители на кумовете), приятелските семейства на свекърите ми и нашите приятели и пак станахме 70 човека
В крайна сметка - приятелите може да си избираш, роднините не. За това много ще се радвам на присъствието на всички.

Arwen5, завиждам ти благородно за стриктната организация   Ние планираме сватба, но без определена дата /2016 или 2017, през лятото или есента/, все едно е след месец-два, ама хайде. Всичко трябва да се планира при нас по-рано, защото цялата рода е пръсната по света /плюс ние/ и не става за няколко месеца, хоп идвайте. Но по темата за вмешателството на роднините още от сега говорим. Аз съм с по-труден характер, по серт  и не давам много, много да ми се месят в живота, но към роднините, по-скоро тези на съпругът ми, много ми е трудно с твърд тон да кажа "не", пусто възпитание и любезност. Та, неговата култова реплика по повод роднините към мен, беше "ох, само чакам този момент и да те видя тогава!"  Но същевременно гостите се знаят, само не и кумовете /двоумим се/. Бях казала за гостите, без да се канят непознати за мен роднини, разбира се и за него. Е, при мен, така ще стане. Но на него му била малка родата, майка му била канена на еди коя си сватба, и ние трябва да ги поканим  близки били, нищо, че не живеят в същият град, не се виждат по празници и не си звънят. Това всичко го казвам по повод вмешателството. Пари от родители няма да се взимат, това като вметване

Според мен е нормално родителите да помогнат финансово за сватбата и разбира се да се включат в организацията. Аз не бих го приела като вмешателство, а като радост за тях! Женят дете си все пак! Може да звучи малко старомодно, но и родителите (поне в моя случай) са такива. Родители, които обичат и уважават децата си не биха налагали мнението си, ако виждат, че детето им не харесва еди-какво-си. А пък и от другата страна мисля, че нашите биха се обидили, ако им забраня да участват в организацията на сватбата. В крайна сметка това е ден, в който двама души засвидетелстват и празнуват любовта си! Няма място за драми, сръдни и нерви.

Здравейте и от мен!

В началото, когато съобщихме за намерението си, действително имаше обмяна на мнения, и по-точно за това кой "трябва да бъде покакен". Знаете как е - от рода на майка му/баща ми били канени на еди коя си сватба, и ние трябва да ги поканим. Постигнахме компромис за гостите, малко отстъпиха те, малко ние. За другите неща не са проявявали нито желание, нито се изразявали мнение.

Пари от родители няма да се взимат, това за протокола

Аз търпя различно мнение и виждане, но след като един въпрос е коментиран повече от два пъти и има последващи коментати, от която и да е майка, това за мен е вмешателство. Майка ми е директна, ще ми каже всичко, макар и да последва размяна на остри реплики. Свекърва ми е деликатна към мен, има специална комуникация със сина си и по-скоро той ще ми предава нейните съвети, мнения или идеи. Най-прекрасното от всичко е, че и двете имат добър вкус, отстояват позиция и мога да разчитам организационно да се включат, когато аз няма да съм на място.

Сватбата е другата седмица на 22 . Планира се от януари. Вмешателство не позволих категорично на нито една от двете страни. Имаше сърдити , но не ме интересува . Свекърва ми главно щото не ме поканили еди кой си . Ами така сме преценили.Обясних и че точно поради такива причини решихме сами да поемем разходите си /друг е въпроса ,че те не изгарят от желание и една минерална вода да платят, но това е друга тема /Синът и точно и ясно и обясни ,че се женим ние ,не те. Цупи се три дни и млъкна . Моите родители дума не обелиха за избора на гости даже много се радват ,че няма да има роднини до 9то коляно. Единствено попитаха с какво да помогнат. Предпочетохме роднините наистина да са най - близките . 90% от сватбата ни е предимно приятели  и млади хора .

Знам, че мнението ми е субективно, както на повечето хора тук, разбира се и всичко е въпрос на лична преценка и разбиране, но те поздравявам, за написаното по-горе! Аз и съпругът ми също не позволихме нито вмешателство, нито дори коментари по темата, точно защото се женехме ние, а не някои друг - и изяснихме този въпрос още в началото! Разбирам, че за родителите това е голямо събитие, но на мен лично не ми харесват формулировки от рода "женят дете". Никой не ни жени, ние се женим един за друг и създаваме свое семейство - всичко останали, колкото и близки и важни да са, остават извън нашия най-личен свят, защото според нас в основата на здравото и успешното семейство е всички и хубави и лоши въпроси да се решават между нас двамата, без намеса на когото и да били друг. Съвети при поискване - да, но намеса НЕ!
Едно от нещата, за които се гордея със себе си и се възхищавам на съпруга си е, че и двамата от момента в които станахме пълнолетни разчитаме единствено на себе си - и за плащане на образование и за жилище и за битови неща. Ние не смятаме, че родителите са длъжни на децата си до край! Това, че някой ти е дал живот и те е подкрепял включително и финансово, докато станеш независим, е повече от подарък, защото рано или късно всеки тръгва по своя път и трябва да носи отговорност за себе си - както родителите, така и децата. Било ни е много трудно понякога, но никога не сме искали пари от близките си, дори да не са ни стигали за храна. Не, че не са ни предлагали, но според нас е въпрос на добра организация, борбеност, упорство и отговорност всеки пълнолетен, образован и работоспособен човек да се грижи сам за себе си, освен ако не се касае за някаква много крайна ситуация. Аз лично не бих се чувствала комфортно с мъж, който взима пари от родителите си, за да платим сватбата си или нещо друго, свързано с общия ни живот. Като цяло не считам, че е нормално човек да се впуска в толкова сериозна стъпка, като създаване на собствено семейство, ако не е способен да направи тази крачка изцяло сам с партньора си - без помощ и финансиране от мама и татко - не ми изглежда зряло. Разбира се, за родителите това е огромно събитие и те в повечето случаи биха искали да се включат, но според мен е достатъчно да направят някакъв подарък, полезен за семейството, който хем ще е помощ, хем ще е хубав спомен, но не да им плащат сватбата или части от нея, да им купуват жилища, коли, да им обзавеждат новия дом и т.н. Всичко има граници и щом двама души искат да градят ново семейство, трябва да са способни да го направят сами - и с хубавите и с трудните му страни. После ще се чувствате много горди от това, а постигнатото ще скрепи страшно много връзката ви! Успех на всички

Веспер Позравявам те. Това е 100% и моето мнение. Омъжих се на 15.08.2014 г. бях на 32 г. Късно ли? Тогава намерих човека за мен и тогава можехме да направим нещата сами. Без да очакваме някой да ни плати и организира сватбата. Беше много малка, но такава, каквато я искахме. Получих не малък финансов подарък от майка си и брат си, който вложихме в сватбено пътешествие /роднините ми пожелаха да направя, това което реша с тези пари/.

Поздравления! Желая ви щастие, много любов и много търпения в трудните моменти Никога не е късно! всичко се случва тогава, когато му дойде времето. За такива неща крайни срокове няма! Важното е човек да гради собственото си щастие, така, както намери за добре и винаги да уважава чуждото

Направихме  "средна"  по големина сватба - 90 и няколко човека като повечето бяха приятелите ни. Вмешателство какви да са рокля,прическа,риза,кумове,ритуали, съдържание на куверта не допуснахме! Не сме коментирали нищо до последния месец, когато вече беше общо взето готово всичко. Майка ми си представяла прическата ми по друг начин, но си остана с представата. А единственото, което изрази свекървата  да няма Уелкъм дринк(какъвто исках), а стандартното обикаляне по гостите. Ядосах се, но след размисли, че така или иначе всичко друго е по мой вкус отстъпих. В крайна сметка беше много по-емоционално точно обикалянето, целувките, снимките вместо суховатото и бързо "Наздраве", ето плика, ето подаръчето,влизайте, на което сме присъствали по други сватби. Свекърите сами изразиха желание и помогнаха с една част от финансите, въпреки че казахме можем и искаме сами да поемем всичко. Излишни роднини и познати нямаше и за двама ни, бяха поканени от свекърите само 2 двойки, много близки на семейството и ММ, които пък и дадоха принос да осъществим някои неща по визията на сватбата. Накратко не трябва да бъдем крайни, да забраняваме каквато и дума да обелят родителите. Просто трябва да се вслушаме кое е разумно или просто си шетаме на акъла, че сме големи и независими и друг не ни трябва.
Накрая беше една приказна сватба, аз щастлива, ММ доволен повтаряше, че на по-хубава сватба не е бил , много близки похвалиха визията ми, приятели ми писаха колко им харесало и бяха ни направили страхотни клипове и снимки.

При мен "тактично" се даваше акъл от по-възрастните, но бързичко им показах, че няма смисъл от това.
Това е моята сватба все пак, не тяхната. 

За сега нямаме някакви неразбирателства или някой от роднините да настоява да си казва думата, но може би, защото идвамата не позволявааме Майка ми доста ми помага с организацията. Но остават 3 месеца и за момента си мисля, че нямам какво да правя, освенако не се присетя в последната минута хехе

Ехо здравей,

Сватбата е 4ак за 2018 но аз си правя от сега планове хаха .
 
от сега си знам 4е 6те има голяма намеса от страна на майка ми и ба6та ми :Д ( понеже са млади родители и си мислят 4е знаят вси4ко)

та 6те се постарая да си я организирам сама ,но се опасявам . пожелавам ти късмет и дано не ти се буркат много много