С ММ ни стана много тъпо. Направо ни се скапа настроението и той искаше да отиде да й направи зажележке, но аз го спрях. Може би не трябваше да го спирам, не знам. Разбирам да тупнеш леко по-голямото си дете, което е направило беля( и мен са ме тупали по дупарата като малка) , но това бебче не разбира ! Какво може да разбере то, освен болка???? Нито ще си вземе поука , нито нищо! Разбирам, че е изнервена, но това не ми се вижда нормално! ММ едва ли не искаше да звънне на социалните, а мен направо ми се дорева. Та те са колкото моето бебче! Не казвам, че го е пребила. Не е било як бой, но все пак я удари и й говорише много злобно и изнервено. Пфффф не знам какво да кажа.
Абе какви са тези хора, как ще удря бебчето
То всеки е изнервен, аз спокойни хора не познавам, ама това с бебе така се отнасяш 



Доста късно разбрах, но нали съм ви казвала, че Еличка не е планирана, та аз докато усетя какво става... Иначе можеше да знам поне седмица по-рано, ама кой да ми каже.

Доста късно разбрах, но нали съм ви казвала, че Еличка не е планирана, та аз докато усетя какво става... Иначе можеше да знам поне седмица по-рано, ама кой да ми каже.




), та поне да знам как се прави тест.
И след потвърждението се окопитих, даже започнах да се чувствам наистина щастлива и да осъзнавам какво става. Точно след тоя преглед намерих юлската тема и се записах в нея.

Разтопи ме направо. Ние искахме бебе и правихме опити поне от 6 месеца и все не ставаше. Имам в предвид, че си следях овулацията, правих си и допълнителни изследвания,че имам хормонални проблеми и все не ставаше. Все правих тестове и нищо и мъжа ми се беше примирил,че ще е трудно и че ще търсим и по-сериозна медицинска намеса. Забременияла съм с Елица на Димитровден, знам,защото бях в овулация, бях с температура, имахме и гости - Мъжа ми е Димитър - чистене, готвене и т.н...та знам, кога съм забременяла. 
по-голям мерак от мен имаше да казва на всички, едвам го опазих да не каже веднага на всички. Иначе официално на родителите ни казахме на 18.11 - на моят рожден ден..мили спомени -:)
. Не знам , малко съм притеснена. Кажете си мнението 
Върнахте ме и мен назад. При нас се получи от първия път. Стана малко на майтап, защото винаги съм си мислила, че при нас нещата ще се получат трудно, при положение, че имах проблеми с хормони. Е да ама не. Даже почнах да усещам по-рано симптоми. Виното ми стана неприятно на вкус, цигарите още по-зле. Взех си тайно от ММ тест и една неделя се събудих по-рано от него (денят,в който трябваше да ми дойде Ц). Направих го и като видях резултата се разревах
А ММ ми беше ( и все още е) така подкрепа, че думи нямам да опиша.
и ММ го взе в хола и го изми и преобу и ме остави а си поспя
златен той.

), та поне да знам как се прави тест.
И след потвърждението се окопитих, даже започнах да се чувствам наистина щастлива и да осъзнавам какво става. Точно след тоя преглед намерих юлската тема и се записах в нея. 
направо си го представям. На следващия ден Аг-то ми каза да изчакам 10 дни и тогава да отида....ей много напрегнати дни бяха. На нашите съобщих на РД-то на мама на 20 ноември, като й изпратих по скайп едно колажче с ехографската снимка и тя толкова се зарадва, това й бил най-хубавия подарък
И за мен беше най-хубавият подарък