Компромисна, търпелива и разбираща съм.
Докато не се почувствам предадена.
Там ми е границата.
Докато не се почувствам предадена.
Там ми е границата.
- Публикувана: 6 окт. 2014, 12:48 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2014, 21:49 ч.
Изгубено доверие
Или всичко може да бъде простено?
До момента само веднъж не съм успяла да простя. Това беше едно приятелство, на което давах три пъти шанс, защото беше "от люлката". Бях ученичка по времето на първите две разочарования, после на двайсет се оказах срещу човек, който ми е абсолютно непознат- разказа ми неща от живота си, които за мен бяха отвратителни, неморални и гнусни. И като се замисля освен детските игри и тук-там по едно излизане заедно, нямахме нищо общо. Просто всичките години мислех за нея като за човек, който не съществува.
Толкова съжалявам, че си загубих времето с тази елементарна и дребна лъжлива персона, че не искам никога повече да я виждам. Дори не искам да виждам хора, които биха установили контакт помежду ни. Не бих си позволила да ракажа подробности около нея по форумите, само в едно мога да те уверя: когато един човек ти стане отвратителен, няма абсолютно никакъв шанс, въобще ще ти е невъзможно дори да го погледнеш. Всичко друго са драскотини, които се преживяват.
Нямам доверие на определен тип характери - например посредственост или безскрупулен цинизъм. Склонна съм да прощавам на хора, които уважавам като интелект и светоглед, понеже на всеки може да се случи да се издъни някак. Предпочитам да не се фиксирам в една постъпка или в едно изказване, когато разполагам с цяла картина. Аз също имам своите моменти на умопомрачение и се дъня. 
Buttinsky, многократното повтаряне на една и съща грешка спрямо един и същи човек, отива или към глупост, или към цинизъм...по-горе седи моят отговор.
Buttinsky, многократното повтаряне на една и съща грешка спрямо един и същи човек, отива или към глупост, или към цинизъм...по-горе седи моят отговор.
Аз съм на същото мнение - гледам цялостната картина. Не съм свръхчовек, не очаквам и около мен да има свръх хора. В ситуации на тежка криза, хора извършват неща, за които после не могат да повярват сами. Разбира се, говоря наизуст, нямам представа за какво става дума в конкретната тема, има постъпки, които наистина са непростими.
Някой по-напред беше казал, че е важно да се провери защо се случва грешката. И с това съм съгласна. За мен, многократно повтаряне на една и съща грешка означава две неща - или човекът е убеден, че ще му се прощава, или се опитва да излезе от връзката, но не може сам да направи крачката и индиректно принуждава партньора да го напусне пръв. Но, пак казвам, не може да се обобщава на едро. Понякога хората и отношенията минават през злокобни кризи.
Хората са склонни да прощават, когато обичат, въпросът е любовта да не те повлече в серия от прошки, които те унищожават. Аз лично съм повече на позицията на Ли Лу - моят критерий е вътрешната ми граница.
А ако човекът е направил нещо, с което е започнал да губи доверието ви, разкаял се, моли ви е за прошка...много скоро отново прави същото това нещо под предлог, че не е бил сигурен дали ще запазите отношенията си? Тогава? До колко пъти бихте дали шанс за една и съща грешка?
"Когато някой те предаде веднъж- това е негова грешка. Когато го направи втори път- това е твоя грешка."
Не помня кой го беше казал, но е много вярно. Може да се даде шанс само още веднъж. По-нататък е глупост.
Трудно е да дадем присъда без да знаем конкретиката, но лично аз прекратявам или свеждам до санитарен минимум такива отношения. Те се дънят, аз ще им прощавам, хайде бе... Ти си много добър човек и явно тези номера им минават при теб, и ти все се чудиш ама къде сбърках аз, а онези ти се качват на главата.
Мъж (не в приятелския смисъл) загърбвам завинаги по една причина - да усетя, че каквото казва/прави с мен го повтаря и другаде. Всичко останало все пак съм склонна да обмисля, простя, дам втори шанс.
Жена загърбвам завинаги ако усетя, че ми се прави на интересна. Ценя приятелството. Излишни натоварващи емоции го рушат.
Твърде просто съм устроена, но пък досега само за един единствен човек изпитвам мъничко тъга от тези, които съм загърбила. Но все пак - един, една единствена бройка. А аз съм сложила чертата на дузина в живота си.
Което ме кара да си мисля, че ако не друго, то поне отлично познавам себе си.
Жена загърбвам завинаги ако усетя, че ми се прави на интересна. Ценя приятелството. Излишни натоварващи емоции го рушат.
Твърде просто съм устроена, но пък досега само за един единствен човек изпитвам мъничко тъга от тези, които съм загърбила. Но все пак - един, една единствена бройка. А аз съм сложила чертата на дузина в живота си.
Което ме кара да си мисля, че ако не друго, то поне отлично познавам себе си.
Ако не се доверяваш лимитираш адски много възможностите си.
Ако прекалено много се доверяваш и то безрезервно, увеличаваш адски много шанса да пострадаш тежко.
Като много други неща, е нужно активно мислене за възможни най-добри резултати и пак е много относително дали това ще помогне.
Кажете сега не е ли е интересен живота..
Ако прекалено много се доверяваш и то безрезервно, увеличаваш адски много шанса да пострадаш тежко.
Като много други неща, е нужно активно мислене за възможни най-добри резултати и пак е много относително дали това ще помогне.
Кажете сега не е ли е интересен живота..
Направо не знам, как можете да казвате така с лекота : предателство, лъжа, лицемерие и т.н....
Всеки излъгал ли ви, губи "доверието " ви. И всеки излъгал ли ви, го е получил?
Аз нямам критерий и условности. Имам един момент. Без значение колко и дали е близък човека срещу мен. Има един помент, който може да бъде последствие от всякакви действия....Това е мига, в който вътрешно чувам "пук". Дори понякога съм си го представяла как изглежда.....представям си тънка като корда линийка....въженце....струна.....нещо към сърцето. В един момент го усещам да се къса. В този момент изпитвам две неща. Огорчение и облекчение. И това е края.
Всеки излъгал ли ви, губи "доверието " ви. И всеки излъгал ли ви, го е получил?
Аз нямам критерий и условности. Имам един момент. Без значение колко и дали е близък човека срещу мен. Има един помент, който може да бъде последствие от всякакви действия....Това е мига, в който вътрешно чувам "пук". Дори понякога съм си го представяла как изглежда.....представям си тънка като корда линийка....въженце....струна.....нещо към сърцето. В един момент го усещам да се къса. В този момент изпитвам две неща. Огорчение и облекчение. И това е края.
Мен ми е много странно тези категоричните, дали са толкова категорични и към себе си или те са винаги целите във бяло 
Аз говоря за сериозни лъжи и грешки, разни дреболии и всекидневности не влизат в сметката.
Конкретно в темата, много зависи каква е "грешката" на провинилия се.
Иначе може да си "разсъждаваме" още сто страници и отговорите все ще са :"прощавам"-"не прощавам".В което аз лично не виждам кой знае каква полза за авторката.Тя и без да пуска тема, най-вероятно си знае, че хората ще са в двата "лагера".
По-важното е при конкретен казус кой как би постъпил.Най-малкото, защото ще даде аргументи и доводи за "да" или "не".
Човек, който не може да прости, си остава с това бреме за много дълго, трови собствените си мисли, чувства и тяло... Затова прощавам всичко. Но това не означава, че отношението ми остава същото към въпросния човек, просто не тая нищо лошо към него, нито го упреквам, нито ме боли.
А доверието се губи, когато сме имали определени очаквания, които човекът не оправдава, затова е добре да подхождаме без очакване към хората.
Най-важното нещо за мен е, че човек избира постъпките си не заради мен или някой друг, а заради самия себе си. Ако някой ме излъже, не го приемам лично, защото знам, че го прави заради самия себе си.
А доверието се губи, когато сме имали определени очаквания, които човекът не оправдава, затова е добре да подхождаме без очакване към хората.
Най-важното нещо за мен е, че човек избира постъпките си не заради мен или някой друг, а заради самия себе си. Ако някой ме излъже, не го приемам лично, защото знам, че го прави заради самия себе си.