Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

На майка ти гаджетата...

  • 55 280
  • 274
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19 431
Повод за темата - тази статия:

НА МАЙКА ТИ ГАДЖЕТАТА
Класация на най-сексапилните соц мъже, които изпуснахме
от Михаела Самарджиева

По-правилно е да кажем на баба гаджетата, но и мама става, защото и тя е успяла да намаже нещо от блажените години, когато рокендролът беше млад. Времето, когато, за да спазиш благоприличие, е било редно да сключиш брак, а покварата и развратът са били нещо немислимо за солидното ни комунистическо общество. В това време обаче е важала и максимата: „На доктор всичко се показва, на съпруг нищо не се казва, а на инструктор не се отказва...”, така че сами си направете калкулация какво се е въртяло във фантазиите и бляновете на другарки и морални соц труженички. За наемане стая в хотел или вана в градска баня от мъж и жена по партиен устав се е изисквало да имат сключен брак, като вратички били налични, макар и със странни имена... Съвместно съжителство на мъж и жена без брак при социализма е приемливо единствено в случай че имат адресна регистрация – така нареченият "милиционерски брак". Имало е и уловки, разбира се, като заветното софийско жителство. Заселването в столицата е ограничено през юли 1942 г. с „Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София". Тя е изменяна няколко пъти – през 1943 г., 1945 г. и през февруари 1947 г., но основното в нея гласи, че по принцип се забранява заселването в столицата на различни лица от кореняк софиянци. Всяко правило си има изключения обаче и тук те са следните:...

Продължението на: http://www.goguide.bg/koi-kakvo-zashto/1194-NA-MAIKA-tI-GADJEtAtA

Темата е: Разкажете за гаджетата на майка си. Или на баба си. Или за вашите - там някъде в миналото.
Разкажете хумористично, носталгично, драматично... Кой каквото го влече.
Пък ние ще четем. И може би ще въздишаме.  Grinning

# 1
  • Мнения: 2 675
Само Дупнишката Мадона може да ме разбере. Mr. Green

https://m.youtube.com/watch?v=STCJWzzwugE

# 2
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Баба ми имала на младини един ухажор, разказвач и играхорец, ама пристанала на дядо ми - хубавец и търговец. След 40-50 години тя продаваше зарзават на пазара, а той беше местния зевзек. По пазарен ден крачеше между масите и при преминаване покрай бабината й нареждаше:

 - Ех, и ти Г. , едно време с тебе се говореше само със заявление, а сега кални моркови подаваш!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 383
На абитюрентската на баба ми - девическата гимназия се е събрала да отпразнува последните дни заедно на семки, лимонада и много танци, повечето от които по между си (виждали сте по архивните филми онези военни вечеринки, където жените танцуват една с друга поради липса на мъже, а сърце не трае на модния звук).
Та седят си групичка девойки (истински девойки!) и се приближава към баба ми цветопродавеца с кошница карамфили, като я подава на моята пряка роднина. Баба ми, зарадвана си взема стрък и благодари, а продавача скромно: "Ама те всичките са за Вас!“, оставя и кошницата и посочва личен ерген от дъното на залата - стар познайник, досега крил чувствата си. Се манифик, а?
Неее, вечерта не е свършила в потни чаршафи... Бел епок.

# 4
  • Мнения: 13 826
Майка ми се е оженила за баща ми неоправдано млада - на 20, което после ни изкара през носа, щото хич не и е било лесно да таз детска възраст да гледа деца да учи и да се носи по обекти из страната. Ама на, зор да не изпусне готиния инженер, че ще го пратят по разпределение и не се знае...

 А баба ми - неговата майка е дама с онез рокли от 30-те, дето още някой път ги вадя от нафталина да ги гледам, дъщеря на бирник, голямо добрутро. Развела дядо ми за да се ожени за него. Брат и бил известен хайлазин от тия, дето се движат из града с два файтона - в първия той, във втория музиката.

# 5
  • Мнения: 12 179
Няма какво да разказвам аз, в мойта рода е скучна работа. Майка ми и баща ми са ученическа любов, женят се на по 21 г. и така и до днес. Бабите и дядовците ми отпразнуваха златна сватба, за съжаление животът ги раздели година преди и двете двойки да отпразнуват 60-годишнина.

# 6
  • Мнения: 4 831
На мъжа ми дядо му бил кореняк гражданин.Със свои приятели ходели често на един курорт.Там набелязал бъдещата си съпруга.Бил много далновиден и преценил, че е скромна, работлива и грижовна, а това за онези времена било достатъчно.Взема я за жена на невинната възраст от 16години.Бяха заедно 71 години и са моя пример за живот пълен с щастие и разбирателство.

# 7
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
По-умееха да се напасват хората, като че ли.

# 8
  • Мнения: 1 980
Историята на моите прабаба и прадядо е достойна за филм.
Действието се развива в началото на миналия век.
Тя – лична мома, от заможно семейство, единствена дъщеря след 4 сина, еврейка.
Той – напет младеж, също от заможно семейство, но луда глава, известен бохем, всеки ден името му се свързва с някоя лудория.
И – не щеш ли – един ден съдбата ги среща на главната улица в "Малката Виена". Любов от пръв поглед, но момата винаги е придружавана от майка й, брат, някоя леля – не може да се установи контакт по друг начин, освен с поглед. Но сърце юнашко не трае. Един ден, сред множеството по пазара дядо ми успява да пъхне бележка в ръката й. В отговор тя хвърля писъмце от прозореца си… Уговарят се да я открадне.
В уреченото време тя успява да се измъкне от къщи, той я чака с файтон в уличката. Отиват в близкото село, където братята на дядо ми са измъкнали попа от леглото, за да ги венчае. Законът тогава повелявал за подобно деяние момчето да иде в затвора и на сутринта роднините на баба ми със сигурност са щели да се обърнат към полицията. Единственото спасение било младите да са успели да се оженят междувременно.
Обаче тя била еврейка, неверница. Попът отказал да извърши венчавката. Тогава дядо ми извадил пищов и го допрял го гърлото му…
Е, в крайна сметка, първо кръстили булката, после ги венчали, а на сутринта младото семейство се представило на роднините…..
Имало и викове, и сълзи, но всичко завършило благополучно и двамата луди-млади живели заедно дълго и щастливо (доколкото е било възможно в последвалите години), радвали се на пет деца и десет внука, а прабаба ми доживяла да види и първото си правнуче – мен.
  Heart Eyes

# 9
  • Мнения: 328
Страхотна темичка  Hug
засега ще чета Embarassed

# 10
  • Мнения: X
Стахотна тема Peace и тоята прабаба са я "крали" Laughing Разказвала ми е историята много пъти, но за съжаление не си спомням подробности Rolling Eyes

Иначе, нашите са се оженили на по 19-20, и са били голямата любов.

# 11
  • Мнения: 1 350
Моята баба се взела с дядо ,защото имал мотор с кош Mr. Green Явно тогавашният еквивалент на мерцедес hahaha Видяла го е няколко пъти и го я харесала ,от дума на дума ,та от едното село - в другото.
Има много неща обаче покрай нея ,покрай тяхната "връзка",които у дома премълчават  Confused
Например ,защо се е оженила на 35 години,на 38 чак е родила майка ми.Това е било голям срам тогава (6о-те години).Мама пък се гордее,че била умна,защото е дете на възрастни родители...Иначе я помня баба,с вечно навита на фитилчета с вестник коса,модерна рокля и стилна чанта.И малкото й черно моливчче,с което си рисуваше веждите...Бях на 6 ,когато почина,но всичко ми е ярко в съзнанието.
Все си мисля ,че преди дядо ,баба е имала друг ,но не смея да питам ,че майка ми ще скочи до небесата Mr. Green

# 12
  • Мнения: 7 171
Баба ми била стара мома за времето си (малко преди и по време на втората световна война). Към 25. Ходела на вечеринки, пеела в градския хор, но така и не се намерил кандидат за нея (а е била хубава). Дядо ми бил "разпределен" в градчето на баба ми. Един ден я видял и я харесал, но бил прекалено свит и нерешителен, за да си признае чувствата. И така, докато един ден не се напил и се обяснил в любов.  Heart Eyes Живяха щастливо заедно до смъртта си през 1999 и 2001.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 1 874
Аз ще разкажа и за двете си баби. естествено сигурно има и премълчани неща, но това, което знам.
Едната ми баба е родена в Бургас. Не малък град. когато е била малка (дете) не знам по какъв повод дядо ми по-голям от нея с 10-тина години (да кажем по онова време той на 20 -22) я видял и казал "За това момиче ще се оженя". Дядо ми е бил сирак и защо се е заселил в Ямбол не знам. Обаче после се появява пак, твърдо решен, че ще се жени за избарното момиче. Баба ми вече е на 18, баща и е на мнение, че и е време да се жени (поне едната от дъщерите му, които са сестри близначки) и съгласува това с дядо ми, но не и с дъщеря си. Баба ми била много против, чувствала се малка, не искала да напуска семейството и родния си град. Баща и обаче отсякъл "Човек за едната чест живее. не можеш да ме правиш за срам пред хората щом аз съм се разбрал с човека." Оженили се. Дядо си аз не съм го познавала (починал е млад). Това е интерпретацията на баба ми за историята.
Другата ми баба е дълго чакано дете след 11 годишен брак и много разправии по онова време, че прабаба ми е ялова се ражда баба. Така си и остава единствено дете в заможно градско семейство. Прадядо е часовникар и златар има магазини и т.н. Прабаба обаче се разболява и умира, а баба я гледат баща и и леля и. Баба наследява занаята на баща си и евентуално магазините. Баба е родена през 1921 г. по времето, когато е мома 18-20 г., както е ясно не е имало дори и домашни телефони. Баба ми обаче е имала визитни картички, на които пише името и адреса и (домашен). Още има в дома и от тези картички с моминското и име от преди 60-70 години са. Тя е едничка на баща си и той и е едничък, а той е също много болнав. Все болници и операции и тя се грижи за него. За това ли (според нея да) или заради друго (неосъществена любов) тя не се жени и предъртява. Става на 28 г. (за онова време стара мома). В магазина им се появява да работи като чирак едно момче, бедно, без майка, за да издържа брат си. Малко оп-късно умира и баща му. това е дядо ми. На всичкото отгоре е с 6 г. по-малък от баба. Как се завъртат нещата, че се женят. Доста бяха коментирани, защото са от съвършено различни социални групи, а и заради възрастовата им разлика. Дядо я обожаваше и много държеше да я гледа, като принцеса. Междувременно е минал 9-ти септември, национализацията, няма магазин, а те стават държавни служители (ювелири). Баба е работила също до пенсия, но винаги е била принцеса за дядо. Той се грижеше за всичко винаги. Внуците много го обичахме, но не му се радвахме дълго. Почина едва на 68 г. Баба живя още над 10 г., но след смърта му не спираше да мисли за него и за това, че вече няма смисъл.
Баба ми е разказвала и историите на свои приятелки и роднини. Братовчедката, на която годеника починал от туберкулоза 2-3 месеца преди сватбата, после имала съпруг и син, но със съпруга си бързо се разделила, никога не забравила първата любов. Приятелката, която никога не се омъжила и понякога казвала "Ех не е писано понякога този, който обичаш да те обикне. Обичат те и те искат, тези, които не харесваш." и т.н. тъжни любовни истории от началото и средата на 20-ти век.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 1 874
Оооо да, много обичах и историите за вечеринките и "чай с танци" по време на втората световна война, когато е имало криза и е нямало нищо за почерпка или... събирали се на "чай с танци".
Също истории за немски офицери "много беше хубав и ползваше прекрасно ухаещ парфюм" и руски офицери "уффф пълни смръдльовци и целите във въшки".
Историите за богати дами и господа "когато бях в представителството на часовниците Омега за България " как се запознала с дъщерята на шефа и какви прекрасни западняшки дрехи имала тя. За грандиозната сватба на Тютюнджиян с дългите (100 мм ?!) цигари без филтър на всяка от която на хартията били изписани имената на младоженците и т.н.
И другите мрачни "братовчед ми се обеси, когато му конфискуваха чорапената фабрика в Сливен".

# 15
  • Мнения: 1 454
Много хубава тема! Simple Smile Като по-малка обожавах да слушам историите на бабите ми за това как са се запознали с дядовците ми, така че и аз се включвам.

Прабаба ми също е била крадена булка. Идвала е от богат земеделски род, а прадядо ми е бил много беден, затова събрал един ден неговите братя и решили да я отвлекат. Пресрещнали я на пътя и направо си я прибрали. Така баба ми от охолство се е озовала в абсолютна мизерия, но от срам връщане назад нямало. След това е имала доста труден живот, девет деца и немотия...

Баба ми, нейна дъщеря, като млада девойка решила да си търси късмета в столицата и започнала работа в предприятие, където дядо ми е бил чиновник - много желан и ухажван 30-годишен ерген. Баба ми само можела да си мечтае за него, защото тя идвала от бедно семейство и била необразована, докато той идвал от семейство на учители и самия бил много интелигентен. Обаче на коледното тържество, организирано в службата, той я кани на танц и не се отделя от нея през цялата вечер. Въпреки това тя не се дала лесно, защото знаела за репутацията му на женкар. Разказвала ми е как я е търсил в дома й, а тя се е криела, как е звънял на домашния, а тя не вдигала, въпреки че отвътре си умирала да го види и чуе. Не е искала да се поддаде и да е поредната. Той бил впечатлен от това, че селско необразовано девойче, само в големия град, се държало на положение и не му се е отдало както е бил свикнал. Е, накрая след четири-годишно преследване, ухажване и романтични срещи в парковете, са се оженили. Simple Smile

Другата ми баба се запознава с дядо един ден преди да се оженят. Той също гонел тридесетте и му било време да се задоми. Затова отишъл в съседното село при приятели и им споделил, че си търси булка. Те веднага се сетили за баба ми, тогава 18-годишна, която живеела в съседната къща, и я извикали на сгледа. Дядо я харесал, а на нея й казали до сутринта да реши. Много се чудила, докато нейната по-малка сестра не й казала: "Той е много хубав, како. Ако не го вземеш ти, аз ще го взема!"   И, разбира се, съгласила се.  Laughing След това ми разказваше как е плакала в кухнята, защото не можела  една манджа да сготви и да нахрани мъжа си, но дядо я е успокоявал. Винаги много са се уважавали и за нея той беше целият й свят. Двадесет години след смъртта му тя го споменава всеки ден и се моли да дойде деня, когато ще отиде при нейния В...

Последна редакция: ср, 08 окт 2014, 17:13 от Charmony

# 16
  • София
  • Мнения: 20 556
За гаджетата на майка ми не съм наясно и честно казано не са ме и вълнували. Но определено е била напред с материала.  Wink

Баба ми се е запознала с дядо ми едно лято пред театъра в градската градина във Видин. По онова време тя е следвала, но е била ваканция. Разказвала ми е, че изобщо не била впечатлена от дядо ми - висок, кльощав, с мустаци и дълъг нос. Че и бил селянин отгоре на всичко, а тя - чиста гражданка. А и стар й се видял, на цели 27 години, тя - на 20. След време се видели отново и дядо ми бил много настоятелен в срещите. Тя така представя нещата, като че ли от немай-къде се е предала, понеже дядо бил много нахален.  Mr. Green Оженили се. Баба ми приютила дядо ми в къщата си, а той приемал родителите й като свои, а те него - като собствен син. Много се обичаха, страшно сплотена фамилия са били. Баба ми и дядо ми бяха страхотна двойка - високи и хубави, печелили са все първо място за красива и представителна двойка по разните му там забави и банкети.  Grinning Много хора ги познаваха, защото и двамата бяха с престижни професии. До последно се държаха за ръка и се майтапеха един с друг. Баба ми нареждаше, че е трябвало да вземе еди-кой-си, който я ухажвал и в последствие станал професор, а не дядо ми, който бил "гол като пушка".  Grinning

Прабаба ми пък беше голям образ. Тя всъщност се падаше леля на баба ми, но живееше с нас в къщата и ме е отгледала. Дядо ми много обичаше да я подкача, че не е имала търпение да се омъжи на 16 години, а тя се палеше и го поправяше, че не е била на 16, а на 17 години.  Mr. Green Когато съм се родила, прабаба ми е била вече два пъти вдовица, кофти работа, но си въртеше едно гадже в друг град и понякога му ходеше на гости с метеора по Дунава.  Wink

# 17
  • Добрич
  • Мнения: 1 028
Леле, че приятна тема! много ми харесва да ви чета  Laughing

# 18
  • Мнения: 751
Прекрасна тема, поздравления  bouquet

# 19
  • # супернатурална #
  • Мнения: 527
Баба ми се омъжва за дядо ми на 16. Бедно момиче от село, което дошло в града при сестра си. Не знам как е станала сглядата, но едва ли дълго са "ходили"
 Като се прибереше подпийнал (рядко, на два - три месеца веднъж) кротко ще го сложи да си легне, а на сутринта ще му дудне  Laughing Беше лют, хвърлял е яйце в стената, че не е добре сварено. Но тя си му знаеше характера и со кротце со благо - ставаше на нейната. Когато на 70 си отиде, след силни болки и дълго залежаване, смъртта успокои лицето му и изглеждаше като заспал. А тя го гледаше, плачеше и говореше "колко ми е хубав, колко ми е хубав" ...
Майка ми е била на 17, когато е дружала с татко. Може и да си е имала друг преди него, не знам. Той преди нея със сигурност. Отишла му на гости само, а баба ми и дядо ми - "я, довел ни е снаха". И повече не си е тръгнала Laughing

Много приятно четиво се очертава  Hug

# 20
  • Мнения: 1 350
СТава ми тъжно като ви чета.Колко простичко изглежда всичко ,когато говорим за нечий друг живот!Колко леко и лесно са ставали женитбите ! И колко вълнуващи истории само Simple Smile
А днес - скукаа! Запознали се във фейсбук и се оженили.И конец.

# 21
  • на 4-ия етаж до асансьора
  • Мнения: 600
Баба ми беше невероятен образ и още по невероятен ербап - урсуз. Крали са я... ама за малко!  Wink С дружките и братята си били "на хоро" в близкият град.Купонът явно не е не е бил на ниво, та баба ми с приятелките и си тръгнали по средата.  Grinning Някакъв местен левент много си паднАл по баба и решил да я крАдне, яхнал коня и юруш през полето да си я вземе. Братята и, които още били в града от случаен разговор на група непознати разбират светлото бъдеще на сестра си и отпрашват да я спасяват. Настигат групата разплакани и уплашени момичета и разбират, че сестра им е открадната. Малееей срам!!! Прибират се вкъщи с провесени носове и какво да видят... Баба ми в ролята на горд собственик на нов кон!  Joy Грабнал я момъкът, метнал я на коня и  отпрашил. Баба бързо се съвзела, че като му вкарала един десен прав...левента в нокаут паднал на пътя, а баба за да се бъхта пешком му конфискувла немедлено коня и се прибрала гордо яздейки.   hahaha Разказваше ми, че от срам юнакът не е посмял да дойде да си търси хайванчето.

# 22
  • Мнения: 19 431
Страхотна история, браво на баба ти!  Laughing

# 23
  • София
  • Мнения: 18 347
При мама нищо черезвичайно. Влюбила се на 19 години и хоп! сватба Laughing Така е било навремето.
Бабите ми и двете обаче са имали интересни съдби. Едната - знатно и богато семейство, рокли, балове в офицерския клуб и т.н. Имала е вземане-даване с един царски офицер, и тамън нещата да станат - баща й починал. Бизнесът пропаднал, кредитори им взели имуществото, останала сама да се грижи за малък брат и майка, съсипана от мъка и отчаяние. А офицерът, разбира се, си бил камшика, като видял, че няма да получи богаташка щерка. После войната започнала...И баба се омъжила стара мома на 25 години Simple Smile Вече си мислела, че никой няма да я поиска, горката, и се появил дядо, и я спасил Grinning
Другата ми баба - истинско кино. Ученичка, влюбила се в 40-годишен бохем и човек на риска. Паднала на улицата/ даже помнеше точния булевард/, скъсала си чорапа, той й помогнал да стане и....така. Имаха 5 деца и години, след като той почина, тя не спираше да говори за него и да го "вижда". Не ги помня добре, защото и двамата си отидоха, докато аз бях твърде малка, но мисля, че това беше истинска голяма любов.

# 24
  • София
  • Мнения: 12 057
За едната си баба знам повече, с другите не бях особено близка.
Откакто я помня, си беше глуха, не напълно, но доста. Разказваше, че излязла на двора с мокра коса да простира, настинала и затова. Подозирам, че затова не се е оженила в селото на нормална за тогава възраст, та за целта дошла в София. Тя ми е казвала, че като тръгвала, хвърляли след нея камъни - за да не се върне, не че са я гонели.
Дядо ми - с 6 години по-млад от нея, работил в трамвайното депо. Майка му починала, баща му зарязал 3-те деца сами заради друга жена, много бой изял и много гладувал. Май никаква романтика и любов е нямало между тях, баба родила майка ми на 32 години и толкова.
В зеления паспорт на баба ми пишеше - родена 1907 г. и аз така си знаех доста време. Докато един ден майка ми разказа, че всъщност баба е родена 1904, но я било срам за голямата разлика с мъжа й (будала - вместо да се хвали  Grinning) и затова послъгала при подаването на документите.
Баба ми беше голям чешит и инат. Помня един неин лаф: Ние се женимО късно и си зимамО млади мъже - да ни слушат

Последна редакция: чт, 09 окт 2014, 15:05 от Cuckoo

# 25
  • Мнения: 285
Някои неща ви се виждат романтични от онези времена,
но за мен не е така.

Едната ми баба е била на 18 - 19 години, когато вижда
дядо за първи път. Оженили се скоро. Нейният мотив за
брака е бил, че дядо е бил ... красив. Rolling Eyes Е, след
това изказване не се учудих, че между тях нямаше силна
любов, нямаше чувства, баба ми не бе уважавана,
мълчеше, а дядо всяка вечер беше на кръчма да играе
карти, че вкъщи му бе скучно с нея.

# 26
  • София
  • Мнения: 12 057
Някои неща ви се виждат романтични от онези времена, но за мен не е така.
Наистина хората, особено в спомените си, поукрасяват нещата.
За мен също не е никаква романтика. За любов въобще не говорим, просто е трябвало да го свършат за пред хората. Дори майка в минути на откровеност казваше за баба:
Тя цял живот е гледала предимно себе си, родила ме колкото да не кажат, че е бездетна.
И двамата са били от бедни семейства, баба ми е имала 5 братя и сестри, а майка й освен тях е близнила 2 пъти, но са починали, защото не е имала достатъчно кърма. Романтика, а?
А що се отнася до красотата - разбирам я, и аз на тези години разсъждавах така, защото самата аз не се възприемам като хубава. А и по онова време хората не са ходели с години, та да се опознаят и напаснат. И това важи не само за България.

Последна редакция: пт, 10 окт 2014, 12:20 от Cuckoo

# 27
  • София
  • Мнения: 18 347
Някои неща ви се виждат романтични от онези времена,
но за мен не е така.
Виж сега, съжалявам че в твоето семейство така са седяли нещата...Но любовта е вечна, не сме я измислили ние. Браковете, изпразнени от съдържание - също. Имало е и от едното, и от другото, точно както и сега.

# 28
  • Мнения: X
Едната ми баба се омъжила по любов за красавец. Баща ѝ не бил съгласен, разбира се, поради което изобщо не го и познавах. Баба ми и дядо ми докрай много се обичаха, даже си правеха скандали от ревност.  Mr. Green
Другата ми баба се омъжила на 38. Става дума за началото на 40-те, тя самата е родена 1902.   Whistling Та хойкала е доста жената, явно не искала изобщо да се жени, по-интересно ѝ било баща ѝ да ѝ плаща разходките по света, а тя да свири на цигулка, когато е сериозна. Но прадядо ми в крайна сметка скръцнал със зъби и от няма и накъде я омъжил за един учител по физическо от Севлиево. Наместил се учителят в голямата къща и само го помня горкият, че бъхтеше като луд до работа, до лозето и обратно, освен че готвеше и чистеше. Баба ми готвеше само една бадемова торта за партньорките си по бридж, когато се падаше да играят в нас, т.е. веднъж в месеца. На мен и брат ми се падаше честта да белим бадемите, но торта така и не ядохме. Тя умря на 94 години, един месец след дядо ми. Три дни не беше разбрала, че е починал. Сигурна съм, че от глад се е сетила.  Crazy
Майка ми е съвременна жена, т.е. пълна патетика.

# 29
  • Winterfell
  • Мнения: 587
Започвам с историите от по-старо към по-младо...
Фамилната история: Той-беден емигрант в България(албанец), обаче пък синеок и русокос красавец..
Тя-дъщерята на селския чорбаджия (най-богатия), най-личната мома на селото.Влюбват се и тя му пристава.Бащата от яд,им дава само един гол рид,който и до ден днешен носи името на бедния момък (и фамилията ни произлиза от неговото име).
Историята на прабаба  по майчина линия е тежка по-скоро.Била е стройна и висока,но от бедно семейство.Тръгнали да я женят за прадядо,който не стига,че и бил до под мишницата, ами бил и „црън” по нейни думи.Не била съгласна,но и сложили гердан от златни пари на врата и се съгласила.След сватбата се оказало,че гердана бил взет от други хора за примамка (честа практика).След няколко години прадядо се разболял от туберкулоза.Никой не пускали при него,а тя не искала да го остави и за миг.Много го обичала.
Имат 3 деца,които тя отгледала и изучила сама.Много е била строга,даже има една комична история която се разказваше от баба всеки път, щом се заговореше за майка и,но не е за тук.Историята на баба вече си е съвсем по темата.Израства полусираче,в бедност и мизерия,но пък с достойнство и чест.Загаджват се със съседското момче,което е и най-добър приятел на брат и.Доста време са „ходили” защото баба е учила  за учителка.Един ден са били на забава тя,гаджето и,брат и и най-добрата и приятелка.Баба е трябвало да става рано и си е тръгнала по-рано.Брат и,подозирайки останалите 2-ма  от компанията е казал,че и той се прибира,но не се прибрал а ги издебнал.Естествено се оказало,че се целуват  Crazy Казал на баба и тя го зарязала.Онзи много и се молил,но тя не склонила-щом го е направил веднъж,пак щял да го направи! След време срещнала дядо. Много се подкрепят и обичат, а дядо,макар и с напреднал стадий на склероза продължава от време на време да се шегува „Ех,Нето Нетооо...за толкова години, с теб не можахме един скандал да направим”  Heart Eyes
На другата ми баба малко не и е стигнало да се омъжи за един момък.По нейни думи го е обичала,обаче тъкмо баща и бил построил къщата в града и решила,че не е оферта да се омъжи и от забутано село в по-забутано да отиде вместо в града  Laughing

# 30
  • Мнения: 420
Прабаба ми разказваше, че си харесала прадядо ми по ямурлука и по гласа. Имаме язовир близо до градчето. Били излезли да работят земята до него, а той на другия край със своята рода, обработват нивата. Как точно е станало, кой на къде се обърнал не помня, но той взел че се изправил, провикнал се, през язовира чак му се чул гласа. После го видяла на мегдана и го познала по ямурлука. Тя отишла да се представи.
     Едната ми баба учила за детска учителка. Много взискателна била, избирала мераклиите по автобиография. Идвали учители, военни да я искат за жена. Тя старателно проучвала житие и битие и отхвърляла предложения. Дядо ми накуцваше, тихичък, носеше една постоянна почуда от света около себе си. Одобрила го, защото бил син на царски офицер, с престижна професия /счетоводител/ и никакви пороци. Опитваше се да промени стремежа му да чете, чете и търси интересни неща в книгите. Понякога от ярост ги гореше. Тя беше работохолик, а той мечтател.
     За другите ми баба и дядо знам само, че като дошли на сутринта гостите да пият "блага ракия", дядо ги изгонил. Срам, срам...
     На майка ми гаджетата...няма такива. Татенцето и е любовта. На 20 години студенти и двамата в София. Запознава ги съквартирантката и. Майка ми забременява, казва първо на леля си, която живееше там. Тя привиква баща ми и  поставя ребром въпроса. Той решава от раз: "Ще се женим".
Обичаха се, сега предпочитат да са го забравили.

# 31
  • Мнения: 22 037
Аз пък съм осиновена. Майка ми и баща ми са се срещнали на 40 и 45 години. Преди това са имали семейства и любов и трепети. И двамата ги няма вече, а аз открих писма от предишните им връзки - много са романтични и по детски искрени.
Вярвам, че се обичаха много, макар и след втори опит.

# 32
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 002
Прабаба ми- вдовица, с две деца, мъжът и е убит в Балканската война. Прадядо ми- богат наследник на виден род златари от Букурещ. Началник на граничния пункт между България и Румъния, тогава СИ България е била част от Румъния. Тя, напета и горда хубавица, той женкар от класа. Влюбват се. Неговите родители го заплашват да го лишат от наследство заради "оная проклета българка". Не се отказва той, дават му една торба злато и му казват да не стъпва повече у тях. Успява да и направи 7 деца, но е убит в скандал заради друга жена. Ама тя наистина голяма проклетия беше. Надживя всичките си деца без едно и умря на 104 години, няколко дни преди 10ти ноември. Всички я помним и споменаваме. Обикновено някой като прояви излишна проклетия и инатлък, го оприличаваме с нея Simple Smile Simple Smile Simple Smile. Бабите ми и майка ми и баща ми са голяма скука Simple Smile, любови от 15- 16 годишни, вечна вярност и така.

# 33
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 373
Едната ми баба беше родена 1901 г (била е на 74 г, когато съм се родила аз - живя до 90 г, така че я помня и като дете си играехме в нейната стая, а тя като всички стари хора обичаше да си говори полу на себе си и разказваше много неща).

Родена е в едно село до Казанлък - помня, че имаше сестра, която понякога ни идваше на гости, за други братя и сестри не знам дали е имала. Идва в София да работи, когато е била 15-16 г. Изважда късмет, защото говореше турски като роден (чиста българка е иначе) и работи няколко години като помощничка в кухнята на Турското посолство по времето, когато посланик е Кемал Ататюрк Laughing Научила се е да готви великолепно - разправяла ми е истории от кухнята, как са й давали да опитва разни неща и т.н. Там откриват, че е късогледа и я пращат да си вземе очила, там разбират и че има сериозни хормонални проблеми и викат доктор да я лекува. Там й намират и мъж Mr. Green

Дядо ми е от Елена - бил на 19 г, когато взима участие в Първата световна. В едно село в Румъния, близо до границата, избиват цялата му военна част (има паметник в селото с имената на загиналите). Той е захвърлен с мъртвите. По-късно минават санитари и една "милосърдна" сестра (така са ги наричали тогава) от Русе като преминава покрай избитите мъже, го чува да стене и вика санитарите да го извадят. Спасява му живота жената - но кракът му е отрязан до горе! И така на 19 г се озовава инвалид с един крак (и протеза от гьон на другия) в София, където започва търговия.

За този мъж я женят баба ми - била е на 20 и няколко години. Двамата строят къща с кръчма и дюкяни, които давали под наем - тогава в края на града, а днес на бул. Витоша, насред жк Иван Вазов, на 300 м от Южния парк (тогава Тухларни фабрики). Къщата седеше до преди 10-15 г - след това я събориха и на нейно място е мутренското заведение Неро Laughing Читалището отсреща (където едно време имаше кино, а после беше клуб Ескалибур) е строено с пари от дарители - един от тях е дядо ми и името му е на паметна плоча с дарителите вътре в читалището.

Дядо ми бил много лют и много строг - псувал ужасяващо и си гонел до последно правата като инвалид. Казвал "аз за тая държава кръвта и крака съм си дал, ваш`та мама, и път ще ми сторвате, като минавам".

Баба ми му ражда 8 деца - 2 умират при раждане (едното е било недоносено), едно умира от менингит на 6 г. Баща ми е последното й дете, родено когато тя е била на 42 г. С най-голямата ми леля, бог да я прости, имаха разлика 18 г. Всичките деца са родени в болница - дядо ми е бил богат търговец по онова време и като я почнели болките, я качвал на файтон и я водел в болница. Така баба ми гледала многобройни деца, а междувременно готвела и въртяла кръчмата.

По време на Втората световна къщата пострадва при бомбардировките в София, дядо ми тегли всичките си спестявания, за да я възстанови - лош ход от негова страна, тъй като впоследствие държавата опрощава кредитите на тези, които са теглили заеми, за да си възстановят пострадалите домове... Така семейството остава без пари, дядо ми не издържа психически на напрежението и се разболява от рак. Умира, когато баща ми е бил на 11 г.

Както е явно, баба ми го преживя с още 30 и кусур години отгоре. Почти не говореше за него. Не знам дали е имало любов, но когато го е споменавала, е било с уважение и известна привързаност - все пак по времето, когато аз съм можела да разбирам нещо, той е бил мъртъв от поне 20 г.

Леля ми (най-голямата - с другите ми лели не бяхме близки, но с най-голямата му сестра живеехме в един блок и непрекъснато играехме с внуците й) беше с двойна луксация на тазобедрените стави и дядо ми много я жалел, че е саката като него с краката - но бил нахъсан нищо да не пропуска заради това и когато класът й ходел на екскурзии, той ходел с нея, с отделен файтон, да я придружава и да вървят двамата заедно. Леля ми учила в престижната за времето Търговска гимназия, ходела с файтон на училище, имало е вечеринки с офицери и т.н. Жени се обаче за съпруга си, защото "бил много красив и синеок" (тя беше много мургава, но е била много красива, виждала съм й снимките от младините) - той сирак от квартала, без пукната пара, обичаше чашката, кръшкал редовно... Тя обаче си го обичаше до последно по нейн си начин и си се грижеше за него. В нейната къща мъже не вирееха - тя беше абсолютен класически матриарх и държеше всички в подчинение, нищо че нямаше 140 см ръст Mr. Green Мъжете направо ги мачкаше психически и съответно натвори много бели в собственото си семейство, но въпреки това аз много я обичах и много ми липсва - беше много сладкодумна (като баща ми), шиеше гоблени и плетеше, гледаше на кафе като съща дърта циганка, имаше многобройни приятелки, с които се състезаваха да приготвят сладкиши и да се одумват зад гърбовете си. Непрекъснато ни гледаше една сюрия деца - ние бяхме ужасно много братовчеди на близка възраст, водеше ни на вилата с нея и ни гледаше със седмици. Другата ми леля (втора по възраст от трите сестри и трета след голямата леля и чичо ми) се оженила за мъжа си, защото "танцувал много хубаво"... не особено удачен брак, а мъжът загинал в самолетна катастрофа (тази същата с Паша Христова) и сама си отгледала децата. Третата ми леля била женена и развеждана, имаше три деца, но за нея почти нищо не знам (не я харесвах, а и не сме общували много с нея - виждах я основно у голямата ми леля).

Другата ми баба (майката на майка ми) била хубава бяла и руса девойка. Много й вървяло училището и много искала да продължи да учи след 8. клас, ама били 4 деца в бедно селско семейство и не й разрешили родителите... много плакала и много страдаше за това. Пратили я на 14 г да работи като слугиня в близкия град - готвела, чистела и гледала бебето в семейството на един доктор. По това време я бил загледал някакъв летец от София и викал, че ще дойде да я поиска... ама явно е било само докато му била пред очите Mr. Green Поискал я дядо ми - живеел през една къща от тях в селото, срещнал я на улицата и й рекъл, че ще я иска. Тя казала на майка си - и майка й й рекла "че като те иска, върви". И се оженили. Не мисля, че много го обичаше - по-скоро му се дразнеше или поне с такова впечатление съм останала. Факт, че той почина отдавна, но тя и досега почти не го споменава, освен като стане въпрос за разправиите с неговото семейство.

Майка ми е била много смотана като девойка. Уж е имала някакви закачки с някакви младежи, но явно нищо сериозно и въобще не е била по тая част. Станала на 24 г, мед. сестра и още не била женена... като й подмятали по тоя въпрос и й натяквали да излиза, че да може да среща мъже, тя викала "на който му трябвам, и вкъщи ще ме намери". Така и станало - била на квартира в Етрополе и в същата квартира дошъл баща ми Mr. Green Три месеца по-късно се оженили - баща ми е бил престарял ерген на 32 г! Една година след сватбата съм се родила аз, година и половина по-късно - брат ми (не са искали да чакат хич, че баща ми бил много стар!, а и тя не била първа младост!). Баща ми си е бил доста шавръклив на младини, доколкото знам Mr. Green Като тинейджърка ме е водил да ми покаже къщата, където живеела някаква девойка, в която явно е бил дълбоко влюбен на младини - той си е много сантиментален, типичен средиземноморски тип. Много уважава и обича майка ми, обаче е типичен балканец и не си мръдва пръста за нищо в къщата (предвид че е расъл в къща с майка, три сестри и една снаха... никаква "женска" работа никога не е похващал).

# 34
  • Мнения: 1 981
hedra, много завладяваща семейна история!

# 35
  • Мнения: 4 190
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4070474 ей тези бабушки са ми комшийки и имат интересна история.
Последната е Доста, защото е пета поредна дъщеря в семейството на баща, който копнеел за син. След нея се отказал Mr. Green. Мъжът и, който е на снимката ( за съжаление тази година почина:( ) е/беше Първан - той пък защото е първата рожба, голяма гордост и то мъжка. Един ден той идва с влак до Курило по работа, вървейки си по улицата я вижда, директно отива и я пита ще се ожени ли за него и до вечерта си я прибира. Как се гледаха и уважавах нямам думи, пример са ми били, без да се познават, без да се знаят, над 50 години заедно Crazy
А иначе петте баби са голям купон - постоянно се събират, пият ракия, пеят, играят хора - целият квартал на гюрунтия вдигат, много ги харесвам. А мъдростта, която предават - мога с часове да ги слушам и да попивам. Само баница не искат да ме научат като тях да правя Joy

# 36
  • Мнения: 434
Аууууу, как обичам стари любовни истории.Ще споделя семейните  Grinning

Прабаба ми и прадядо ми бяха разкошни хора - мир на праха им. Не знам преди да се вземат дали са си дали дума, но семейната история разказва, че когато той отишъл да я иска, баща и не я давал.Тогава тя станала и казала: - През плета ще избягам и пак при него ще ида. Да не посрамва семейството му я дали. Остаряха заедно.Тя беше окомуш жена, дребничка, слабичка, домакинството не я влечеше много  Crazy , но друга работа не и се опираше.

 Тръгва да се жени дядо ми ( сина на гореупоменатите).Дядо на младини е бил красавец.Ама като ви казвам красавец ... бе много харен ерген.Отива да иска една мома, ама не му я дали.Казали, че сестра и била за женене, ако иска , нея да вземе.Пък тя била пълничка.Тогава дядо се обърнал и промърморил - Аз в тази каца зеля нама да пълня.
  Пък моята баба не е пълничка, дебелшка си е.И досега като ни разказва, как давали другата мома на дядо, пък той я нещял , защото е пълничка , го подкача с думите - сега у мене зеле ли пълниш  Mr. Green
 След време, отива да иска баба ми.Ама предисторията първо.
Баба разказва : - бе на една седянка го гледам, с разпран ръкав, както и сега си ходи.Пък подкача майка ми, че мома търсел за женене.Нямало ли някоя.Не помня какво-що, ама една вечер свирят  цигулки - дядо ти идва да ме иска. Пък аз имам по-голям брат, който не е женен.Не  е редно да го преженя и го питам какво да правя.Той ми вика - върви, вземай го.Той е богат.Ниви има.И аз отидох.Ей ми сега, крива станах, да му работя нивите.
 В интерес на истината двамата се разбират много добре.Баба винаги казва, че е случила на мъж и че е щастлива с него.
 

# 37
  • Мнения: 315
Ма много сладко фантазьорствате тук с кеф да ви чете човек Simple Smile

# 38
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 373
Що реши, че фантазьорстваме? Rolling Eyes Аз лично веднага мога да дам имената - казах къде има имената на дядо ми на плочи, плюс ориентирите в София, плюс съм достатъчно публична личност (поне по отношение на професионалния ми кръг), така че ужасно лесно може да се провери всичко.

Ма как беше един много стар форумски лаф - седим си ний на седянката и кротко си предем, пък току се завърти някоя да седне при нас и се връцне, че хурките ни не били дрянови Rolling Eyes

Последна редакция: пт, 10 окт 2014, 19:18 от hedra

# 39
  • Мнения: 328
 Elecotal  Naughty
момче,  върви си по пътя

# 40
  • Мнения: 9 034
Много хубаво сте писали.
Ще посъбера кураж да се отчета и аз Hug

# 41
  • Мнения: 5 173
Родителите ми са ученическа любов, макар че майка ми не е дала на баща ми да препише по математика Mr. Green.
Родителите на майка ми са се запознали на някаква вечеринка. Бедни години са били, сватба не са правили, дори халки не са имали.
Родителите на баща ми (покойници вече) са имали сватба, баба ми е била в носия, с бяло було на главата, дядо ми гледа към апарата все едно отива на заколение Mr. Green.
Имам пра-прадядо, бил се в РТОВ. Не знам мн за него, за жалост, но и не е по темата.

# 42
  • Мнения: 9 034
РТОВ-какво е моля newsm78

# 43
  • Мнения: 934
Руско-турска освободителна война

# 44
  • Мнения: 40
Споделям за пръв път много скъп спомен от баба ми. Когато я попитах как са се запознали и оженили с дядо ми, тя ми отговори много простичко "По бедност". Тя била сираче, а той - най-бедното момче в селото. През 50-те години брак живяха в мир и сговор и постигнаха добър стандарт на живот с двете си ръце, рамо до рамо. По късно ми разказа историята на една кърпа, обикновена, копринена кърпа за глава, обрамчена на една кука. Кърпата била първо бяла, носила я баба през моминството си. За сватбата си я боядисала червена. Показа ми я, когато дядо почина - беше я боядисала в черно.

# 45
  • при най-добрия мъж...
  • Мнения: 710
Толкова хубава и позитивна тема! Замислих се,че май е дошло времето да разказвам и на сина си семейните истории Simple Smile
Та така...Едната ми прабаба по майчина линия е била "най-личната" мома в селото.И сама така казваше за себе си-"Каква мома бях аз,крака-дИреци!"Били са богато,чорбаджийско семейство.Имали се хергеле коне и ратаи.Прабаба е била средното дете-преди нея и след нея са били момчета.Един ден с малкия брат вземат разпрегнатите ездитни коне и отиват на реката край селото да ги поят.Била е на 14-15 години.Изведнъж отнякъде изскачат двама братя от съседното село,мятат и един чул на главата и я товарят на каруцата да я крадат.Малкия брат се стреснал,яхнал се на коня,както  бил без седло и право в къщи да каже,че кака му е открадната.Големия брат като чул веднага събрал ратаите и тръгнали след каруцата.През това време обаче в каруцата единия брат всячески се опитва да "удари печата"(както казваше прабаба),обаче бил нещо хилав,а тя по ячка и така и не успява да я набори.Брата на прабаба успява да настигне каруцата,прибира сестра си,а двамата ергени ядат солиден бой.Скоро обаче прабаба среща прадядо ми на мегдана на тяхното село,на хорото.Той свирел на физхармоника и го канели да свири на всякакви поводи в околните села,имал маслено зелен костюм и бил завършил селскостопанското училище за агроном.Мъж-мечта Simple Smile.Бързо се женят и имат двама сина.След 9 септември се принуждават да се преместят в града,купуват къща в центъра на Варна,около Колхозния пазар и по ирония на съдбата комшия през две-три къщи им бил мераклията,който не успях да я открадне.Прадядо е починал сравнително млад-на 54 год.,от сърце,а прабаба живя още 30 години след него.
Единият от синовете им е моят дядо.Той случайно видял баба ми в квартала и на следващия ден отишъл да я поиска.Бил хубавец-къдрав,висок,свирел на акордеон,рисувал.Като цяло-бохем.Даже излъгал баба ми колко е годишен,защото всъщност бил по-малък с година от нея.Разбрала чак като се оженили.След сватбата заминал веднага войник и служил 4 години на летището в Сарафово.Та през тези 4 години се ражда и майка ми-плод на свижданията на плажа Simple Smile Обаче бохемския характер на дядо ми много му пречи в живота-обича веселието,алкохола и жените.След поредната забежка,от срам от комшиите се налага цялото семейство да заминат като бригадири във СССР за 5 години.Майка ми е била 4 годишна.Като се връщат БГ обаче нещата продължават по същия начин и за да избягат отново от поредния скандал заминават да работят чак на строежа на язовир "Доспат".Майка ми учи до 8 клас в Доспат.Връщат се във Варна,за да продължи образованието си.Не живееха добре баба ми и дядо ми.Коренно различни бяха и в крайна сметка след много скандали и бой се разведоха.
Майка ми е стандартна история.Двамата с баща ми живеят през една улица.Тя е приятелка на неговата комшийка и най-накрая на сватбата на комшийката се запознават официално.Той след няколко дни заминава на рейс.Когато се връща,тя пък заминава на специализация в ГДР.Като се връща след месец той я чака на гарата с букет гладиоли и и казва да запомни една дата-датата,която е запазил в гражданското,за да се оженят.И така живяха заедно 31 години.Разведоха се преди 5 години,но все още пият кафе заедно през ден и са заедно на празници.

# 46
  • Бургас
  • Мнения: 806
Семейството на баща ми са преселници, установили се в краен квартал, че и стаи под наем давали.
В някои от тях се нанесли на квартира семейството на майка ми. Познават се от деца. След години родителите на баща ми се преместили по към центъра, но приятелите му си били в стария квартал и ги навестявал, та я държал под око ... Една вечер той пак бил там, с мотора, голяма работа за онези години. Закачали се нещо, хукнала тя да бяга и й се скъсала обувката. Родителите й били на гости на село,отговарял по -големия й брат за нея. Тя се тръшнала да реве-бати ще ме утрепе. И да не я утрепе бати й, баща ми я метнал на мотора и хайде у тях. Майка имаше разкошна дълга къдрава коса, от срам  седяла на дивана, спуснала косата надолу. Повикал татко баба и дядо -снаха им е завел;баба казала-я дай да ти видим лицето, снахичке. И като вдигнала майка лице,тя само плеснала с ръце-я, то нашето момиче! Тогава е била на 16, взели са разрешение в писмена форма от родителите й ,за да сключат брак. Все я подкачаме-заради една скъсана обувка, цял живот с тоя човек.

# 47
  • Мнения: 1 010
Дядо ми е родом от град в северозападна България. Родил се през 1920г. в семейството на чорбаджии и бил най-малкото от трите им деца и единствено момче.
Семейството им било заможно, богато: ниви, имоти, мелници, първият автомобил в града бил техен. изобщо - голямата работа. Обичал живота, а и професията му била такава, че пътувал - железничар машинист. Разказваше си историите и горд беше, че много го искали, но не се дал  Grinning

Отива един ден в град Х и решава да купи подарък на сестра си и влиза в един магазин за обувки. Да, ама те пари струват, а триста пъти ще умре преди да каже, че не му достигат. Какво станало и как не помня, но и обувките получил, и на вечеря го канили, че и отишъл.  Mr. Green "Мале, какъв дом! Стъпиш ли на килима и потъваш, толкова беше мек!" казваше дядо. Посрещнал го бащата на момичето "Ти ли си Димитър? Тя много ни е разказвала за теб!". Хубаво прекарал, но... се уплашил. Не щял да се жени, а щом тя е говорила на семейството си за него, имала е наум нещо. Не е на добре тая работа. Спасил се, но и на 90 си я спомняше тази история.

Друга жена от любов пуснала слуха, че я искал. А в тогавашните времена човек за едната си чест живеел и а отречал, а я затвор, я бой, я вечен позор. какво да прави: викнал я тайно и ѝ казал, че няма да я бъде тая, а тя му рекла "Добре, но хайде аз да те оставя, а не ти  - мен, че да не ме позорят хората" и се отървал още веднъж от женитбата.

По-късно отворил магазин в града си и залюбил женена жена тайно - но колко да е било тайно, когато дошъл мъжа ѝ да си я търси? Не я открил, защото дядо я скрил в кашон. Излязъл му след това прякор Кашоня.  Blush

  За баба ми се оженил на достолепната възраст от 30 години, на която бил решил да се ожени. Не искал да бърза, чичо му се оженил на толкова и той вземал пример от него, така ми е казвал. Взел е баба, много по-млада от него. Тя казваше, че той бил много богат, а тя - най-бедната.
Родило им се дете, моят чичо. На 11 години починал от тумор в мозъка  Sad Било трагедия за всички, след по-малко от 9 месеца се появява баща ми: баба не е знаела, че е бременна. Той остава единственото им дете.
Баба почина когато бях на 14 г., а дядо - преди около 4 години. Мир на праха им!

# 48
  • Мнения: 4 276
Много хубави истории Simple Smile
Аз знам само за едните ми баба и дядо от едно село са били от деца са си били " приятели" по нейните думи 14-15 г , оженили се като са станали на 24 г . Баба е била по -малката сестра и чакала кака си да се ожени.Наистина много се обичаха , дядо от година не е сред живите.
Другата ми баба е останала вдовица  млада  , никога не е ставало въпрос за това как са се запознали с дядо.

# 49
  • Жените нямат недостатъци, те имат особености! - Чарли Чаплин
  • Мнения: 4 006
Страхотни, страхотни истории  Hug

Дядо бил войник на турската граница. Имал уговорка да се жени и взел отпуск от 20 дни. Тръгнал да се прибира пеша (Северозападна България). Момето не го дали, че се било разболяло ..., а най-вероятно (според думите на баба), защото дядови били бедни като църковни мишки ... Минал през следващото село и се заговорил с едни момци на мегдана ... Трябвало да се ожени, че да не го подиграват в гарнизона. Чула го баба, която била на 14 години и най-малката от 7 деца в богато селско семейство. Баба все казваше, че тръгнала с него, защото бил много красив, а на нея й било писнало да гледа децата на сестрите си и да върти къщата. Не знаела къде отива след като до е видяла за 5 мин. само на мегдана ... А отивала в страшна мизерия ... Родителите на баба били много разлютени, но нямало какво да направят, за да я върнат, защото била вече избягала с дядо и ... "какво ще кажат хората" ... Оженили се и дядо трябвало да се връща на границата ... Баба се примолила да я върне у тях докато се прибере, че живеели у дядови 10 човека в една стая ... Дядо се съгласил и си я прибрал след 2 години - да стоят дом и създават семейство ... Лека им пръст ...

# 50
  • Мнения: 600
  Майка ми ме оставила на няколко месеца  заради “принца на мечтите си “ . Баща ми бил скучен и слушал само майка си . Останала съм с баба и тате . Спомените ми са от периода, когато той тръгна да си търси жена и на мен подходяща “майка“ . Излизаше с видните вдовици и стари моми , като след няколо срещи взимаше и мен за да види как ще се представи кандидат майката пред мене. Естествено винаги получавах много книжки , шоколад, сладолед и мазни целувки . Появи се най-после подходящата мама , красива , с бяла кожа и дълга , права лъскава черна коса . Излизаха често и аз я познавах , но не се задълбочавах да я загледам или опозная . Една вечер леличката с дълга черна коса остана да спи удома . На сутринта косата висеше на някакъв сувенир върху секцията , а тя в леглото с къса руса косица се беше излегнала и пушеше блажено цигара . Мнооого се впчшатлих , бях около 5 годишна. Баба ми ме издърпа набързо от стаята и аз не погледнах жената , а в съзнанието ми остана окачената перука . Н следващият дени два сериозното гадже на татко и аз се хвърлям срещу нея да я прегръщам и ѝ дърпам косата с настояване да я свали за да я понося аз малко . Като обяснявах как снощи косата висяла на закачалка. Баща ми побеля от ужас .  Laughing  Е , размина му се, защото тя се ожени за него -как да изпусне мустакатия наперен инжинер . А аз от тогава каквото и да видя си затварям устата .  Crazy

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 1 061
За семейството на баща ми малко знам. Неговата майка е била по-голяма от баща му (такъв обичай имали в неговото село) и е починала преди да се ожени татко, та не знам много, понеже не съм я виждала.
За семейството на майка ми обаче има доста истории. Бащата на баба ми бил от едно селце, което после влиза в състава на Д-град. Беден бил, но свъртял някак къща, оженил се и син имал, ама отишъл войник в Медусъюзническата война. Там го пленили, но след края на войната го пуснали и той купил голям армаган на жена си - шевна машина „Сингер” (тази машина още шие пущината). Прибрал се той - ни жена, ни дете - починали и двамата. Какво е станало с дворчето и къщата му не разбрах - някак ги е загубил. Не знам и как и защо се е оженил за майката на баба ми - чорбаджийска щерка в близко село. Имал баща ѝ пари и понеже имала вуйчо учил медицина във Виена, но починал от туберколоза, той (бащата на прабаба ми) много държал ако не децата, то поне внуците да се изучат. Та отишъл прадядо заврян зет и тъста му му прехвърлил едни 10 декара - „да не ти говори някога жена, че тя те храни”. От него се научил и прадядо, че децата трябва да учат. Прабаба родила 3 деца и починала. Трудно било за сам мъж да върти и имоти и къща и малки деца да гледа, та се оженил за трети път за вдовица с две деца. Решил човека да изучи всички и неговите и доведените. То хубаво решил ама те много не щяли. По-големият брат на баба го пратили да учи за пилот, ама него го било страх и се записал да учи за дърводелец. Баба ми пък след като завършила 8-ми клас (май беше) я пратили да учи в гимназия в близкия град, та да става даскалица. Ама то се учело и математика там, та и тя се отказала и се записала да учи за шивачка.
Дядо и той бил от сой (като за село де) Баща му бил кръчмар и дюкянджия. Решил бил да остави дядо с четвърто отделение, стигало му да оправя сметките. Да но синът на една от сестрите на дядо, който бил само 2 години по-малък от него, го пратили да учи. И тогава дядо се тръшнал, че щом за внука може и за сина трябва да може, та учил и той с племенника си заедно и после отишъл да учи за дърводелец. Там се и запознал с брата на баба. На един събор се видели баба и дядо, запознали се, харесали се. Баба вече била „попрехвърлила” на 21, дядо и той на 28. Разбрали се младите и да си пишат, точно по 1 писмо си разменили и бащата на баба решил че ще я жени. Обяснявала му тя за личния ерген, дето си харесала, даже и снимката, която дядо ѝ пратил му показала. Обаче дядо се снимал издокаран „по модата” с голф панталон и прадядо се запънал, че „зет дето няма пари за дълги гащи не щъ”. Уговорил той сватба с други хора и баба пратила хабер на дядо, че ще я женят. Тръгнал той да я зима за жена. Изпратили го всички с надежда, зер стар ергенин - срам за родата. Явил се дядо пред стария чорбаджия, този път с дълъг панталон  Laughing, баба тропнала с краче, че или той, или няма да се жени. И баща ѝ кандисал. Седнали да полеят сватбата и изведнъж от двора се чула врява и викове „булката, булката”. Притеснили се всички, ами ако хората на които е обещана баба идват да си я вземат. Като излезли - то големия брат на баба води снаха - 16 годишно девойче. До тук добре ама се запънал прадядо в една вечер да дойде снаха в къщата му и да излезе дъщеря му, не бивало, все едно я гонели. Момичето не можели да върнат, че ще го осрамят, та ако можело дядо да дойде друг ден. Дядо обаче отсякъл „мен половината село ме изпрати булка да доведа и аз без булка няма да се прибера, първата дето срещна на пътя ще заведа ако трябва, но ще заведа булка у нас”.
Та така на един ден се оженила и баба и брат ѝ. Дядо и баба успяха и златна сватба да доживеят и един правнук видяха. И много се обичаха и уважаваха, а са се събрали от, дето казваше баба „едно виждане и едно писмо”.

Последна редакция: сб, 11 окт 2014, 21:48 от Pesheck

# 52
  • Мнения: 5 173
Пешек, нищо не разбрах, за трети път чета историята. Разказът само за едната ти баба и дядо ли е?

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 1 061
Да, да, само за баба и дядо от страната на майка ми знам. И за бащата на баба,той е този с трите брака.

# 54
  • Мнения: 4 089
При нас най-интересната история е за прадядо ми - руснак, от Уфа.

На 16 искал да се жени за някакво девойче, но то било много бедно и не му дали. Много се ядосал на родата и решил да замине на война. Казал на майка си, че повече няма да го види никога - така и станало и това цял живот после му тежало.

Та заминал и се бил в Първата световна, където го пленили немците. Не знам колко е изкарал като военнопленник, обаче по някое време успял с още няколко човека да избяга през канализацията.

Тръгнали си пеша към Русия и другите останали по пътя - в Полша и т.н. Само той се добрал до България. По това време обаче в Русия вече била избухнала революцията и прадядо ми малко се страхувал да се прибере, че били от по-заможните. Според разказите на баба ми по това време руснаците и потопили и издавили един кораб с белогвардейци, та прадядо ми съвсем решил, че не е безопасно да се върне.

Та останал в България, хванал се ратай в едно семейство в Сливен. Там срещнал прабаба ми, която била слугиня. Тя била от селата край Елена (Буйновци, сега е махала и не знам живеели ли някой там). 14 деца са били (доведени, заверени и природени) - много бедни.  Всичките момчета умират в Балканската и Междусъюзническата. По принцип по тоя край нямало кой знае какво препитание, жените ходели през лятото да жънат долу в полето и се прибирали през зимата пак в планината. Постепенно почнали да остават и много се установили в полето за постоянно.

Та там се запознали, работодателите им им кумували. Събрали пари, построили къща. Прадядо ми си направил мелница. Не знам дали са били щастливи. Прадядо ми много работел, но и много пиел. Цял живот тъгувал, че не могъл да се върне да види семейството си в Русия. Умрял сравнително млад при инцидент на мелницата. Едно дете само са имали - баба ми.

# 55
  • Мнения: 7 009

 А баба ми - неговата майка е дама с онез рокли от 30-те, дето още някой път ги вадя от нафталина да ги гледам, дъщеря на бирник, голямо добрутро. Развела дядо ми за да се ожени за него. Брат и бил известен хайлазин от тия, дето се движат из града с два файтона - в първия той, във втория музиката.

Охоо..това си е класа Grinning

# 56
  • Мнения: 421
Много ми харесва тази тема. Аз друг път ще разправям за моето семейство, че трябва да си припомня подробностите. За сега ще ви спомена за на баба ми една приятелка, която като младо момиче, току-що завършила училище, била нещо на някакво състезание по лека атлетика, и там се запознала в понеделник с един, с който в петък на същата седмица се оженили  Grinning
Човекът почина преди около 2 месеца на 80 и няколко, значи повече от 55 или 60 години са били женени. Много се обичаха. Много странно така, за 5 дни ... Голям късмет е да уцелиш правилния човек.

Също много ми е интересна историята на Вера Маринова, спортната журналистка, която веднъж беше при Слави и разказа, че като се е преместила някога си в Лондон, се запознала с този, който в момента й е съпруг, обаче той я ухажвал 20 години и тя чак накрая го заобичала и се оженили. Слави 5 пъти я пита: "Как 20 години, 20 години?" и тя "Даа" ... Интересно ще бъде като разказват на внуците си Simple Smile

# 57
  • Мнения: 19 431
Е, тя не беше в първа младост, когато се омъжи.  Laughing
Между другото, чувала съм много реални истории за млади, които са се оженили само след един ден запознанство. Естествено, не става въпрос за сключването на брак, а за вземането на решение.
Поне няколко случки знам за хора, които са се запознали на нечия сватба и още същия ден решават и те да се оженят. Явно е било заразно.
Някои от тях имаха дълъг и щастлив брак, други - не.
Знам и случка, пак на сватба, бъдещата снаха е настанена на една маса с бъдещата свекърва. Двете толкова много се харесват, че "свекървата" веднага привиква сина си да го запознае с момичето, което е харесала. Снахата пък твърди, че толкова много се влюбила в бъдещата си свекърва, че първоначално не обърнала никакво внимание на бъдещия си мъж.  Laughing

# 58
  • Мнения: 7 009
 Grinning

Ха,нашите(и двамата раждани 1935 г.),той от Бургас,тя от Мездра,се запознават в Русе и след 3 дни се женят/подписват.
После пак е имало сватба с родата ..
И двамата са на по 24 години и малко позакъсняли..
Обаче,явно на хората хич и не им се е бързало защото аз се пръквам цели 17 години по-късно,а те вече са софиянци..

п.п.А кръщенето ми е било 3 дни.
Не сме роми,ама явно хората са си падали по купоните..

# 59
  • Мнения: 62
Да ви разкажа и аз историята на моята баба, с дядо ми живеят в едно село познават се , веднъж седмично се организират хора-танци по площадите и така баба си го харесва дядо. Споделя на братята си на баща си и майка й, обаче те не го искат, бил много беден ,много деца били няма къде да живеят , няма какво да ядът и т.н.. А баба ми се по заможни имат земи, имат животни, наемат дори ратай да им работят, за онова време си живеят добре. Но баба много го харесала и избягала с него по нейна инициатива... баща й я лишава от всичко не наследява нищо с нищо не и помага. И така тя на 18 дядо ма 19 градят семейство, но дядо бил много работен, не пиел , оженили се той отишъл войник 3 години родил им се син. После се прибрал дядо започнали да си правят къща ама то без пари трудна работа и така родил се баща ми, къщата още не е била готова... След около 4 години решили да си имат още едно дете щото държавата давала пари за трето дете, така с парите си довършили къщата... Бяха голяма любов дядо винаги купуваше банани и ябълки на баба... тя без без банани и ябълки в тях не оставаше и бонбони... за съжаление баба почина преди 3 години...но беше жестока все за всичко тя беше права

# 60
  • София
  • Мнения: 7 448
Моята прабаба се е омъжила за прадядо късно за тогавашните стандарти. Чакала е няколко години един, който и бил обещал, но накрая се оженил за друга.И досега не се харесват семействата  Laughing
Историята на баба и дядо не е особено весела, но поне е интересна  Rolling Eyes Дядо(синът на прабабата горе) е бил женен за една жена, но не е била добре психически и са анулирали брака(към днешна дата май си е още жива жената, омъжила се е пак, има деца). Баба е била влюбена в неподходящ мъж, излъгал я е и той, набързо са я омъжили за моя дядо.Та двамата са сключили брак без любов, дядо се беше научил да я обича и така си беше до последно, но баба него не. Напусна го, когато бях малка.Имаше доста приятели през годините, от няколко години е с един.  Наскоро ни призна, че е забременяла от онова момче в младините и, дали са бебето за осиновяване. И сега майка ми и вуйчо си търсят по-големия брат.
 Мама е срещнала баща ми на някакъв купон, нейна приятелка и е говорила какво готино момче имало, работело в София, но си е дошъл на село. Семейството на майка ми не са харесвали това на баща ми, дядо не е давал на майка ми да излиза с него.Но майка ми упорита  Laughing Мисля, че тя е била на 16, а той на 22  newsm78 Излизали са, но тя го е оставила заради един Пламен  Laughing После пак се събрали.На една бригада за домати покрай Плевен се срещнали тайно(тя вече била на 18) и отишла на лекар-оказало се, че е бременна. Баща ми веднага и казал да събира багажа и да идва при него в София. Тя тайно се измъкнала, само вуйчо знаел къде е , накрая го принудили да признае  Laughing В крайна сметка семейството на мама склонило и в началото на Декември '86 се оженили. А февруари 87-а съм се родила.

# 61
  • Мнения: 1 485
Родителите ми са се запознали и оженили за един ден. Било 1-ви октомври 1970г., майка ми отишла през обедната почивка в едно заведение да обядва, там бил баща ми, когото тя не познавала,  в неговата компания имало други хора, които познавала. Поканили я при тях, започнали шеги, закачки и в по някое време ги подкачили защо не се оженят. Майка е била на 20 години, а баща ми на 30, твърде престарял според тогавашните критерии. Дори вече го били отписали, че някога ще се ожени. И така, от дума на дума, от шега на шега, майка взела, че казала „Да“ Grinning Баща ми бил известен местен журналист, учител по български език, активен градски общественик и майка е разчитала на голата му репутация. Слушала е много за него и затова се решава на такава крачка. И така, запознават се на обед, следобед подписват, а сватба правят след 1 месец. За съжаление баща ми почина едва 13 години след сватбата.

Последна редакция: сб, 18 окт 2014, 15:03 от мамичка мекичка

# 62
  • In a surreal moment!
  • Мнения: 2 038
Майка ми е имала едно гадже - баща ми. Ученическа любов от техникума. От 46г са женени и още има искра между тях. Майка доста ревнува баща ми и от време на време прави сцени и заплашва, че ще се разведе. Кьор фишек. Grinning Татко пък все я закача за някакви ергени от село, които са я ухажвали или тя е харесвала... Много са ми смешни и ме забавляват. Никога не са крили чувствата си от мен и брат ми. Прегръщат си се и се целуват и сега. Татко е по-лигавият, майка го раздава недостъпна, ама и е хубаво.


При родителите на татко положението е било по-особено. Дядо е изселник от Вардарска Македония. Бил е 9 годишен когато са побегнали от турците и са се спрели чак на Дунава, бедни като църковни мишки. Там са ги оземлили, построили са си малка къщурка, но са били доста деца и беднотията си е била факт. Дядо е служил доста време като войник, после е работил като ратай по селата, застарял е . На около 35г на една вечеринка вижда баба ми. Мома на 16-17г, бяла, руса, със сиво-сини очи и със здраво и сочно тяло. Баба също е била от небогато семейство, но към момента е минавала за начетена и имотна мома. Прадядо ми, нейният баща е ходил в Америка, бил е в Клондайк, копал е злато в рудници. Един негър го бил научил да гълта малки парченца злато и после да си промива изпражненията, за да не го хванат, че изнася. Спечеленото му го открадва....брат му и си преселва семейството в Канада. Прадядо ми е бил находчив човек. Той изпратил баба ми малко преди началото на Втората световна война да работи по договор като тъкачка в Германия.  Дали са му някаква заплата за работата на баба и топове плат за чеиз. Тя имаше страхотни спомени от двете години в предвоенна Германия. Живеели са в общежития към фабриката. Много момичета от различни държави. За тях са се грижели жени германки. Учили са ги на език, на обноски, на хигиена. Водели са ги на концерти, на кино. Не са ги използвали като роби, грижели са се за тях. Тя се прибира с навирен нос- чеиз, пари, говори и пише на добър немски, здрава, силна, че и с професия - тъкачка, сваляли са я ергените един през друг. Тя си харесала на една от забавите момче - моряче, но той заминал и не и писал никога. Все го споменаваше и разказваше какъв хубавец бил. Дядо, за да преодолее конкуренцията си е послужил с измама. Започнал да ходи на забавите в неделя с файтона и дрехите на господаря си и се представил на баба като търговец на пуйки. Омагьосал я с приказки и обещания и доброволно я открадва една вечер. Баба ми разказваше с горчивина и яд как я откарал вечерта в малката схлупена и бедна крайдунавска къщурка и как всички спели натъркаляни по земята. Наричаше роднините на дядо цигани. Болно ми беше да я слушам. Тя не се влюбва никога в дядо, дори с годините беше развила голяма омраза към него. Имат две деца - леля и татко. Дядо почина от рак, тя остана вдовица на 40-тина години. Имала е закачка с един мъж от селото(той също имаше интересен брак с жена по-голяма от него с 18г), след смъртта на дядо той започна да идва при нея всеки ден. Правеха нещо в леглото  Wink  Като бях при нея през ваканциите съм ги засичала, а тя ме имаше за малка и неразбираща.  Grinning
Любовникът и почина 10г преди нея, тя отиде при леля и там почина.

Последна редакция: сб, 18 окт 2014, 21:51 от vivili6

# 63
  • Мнения: 4 089
Той изпратил баба ми малко преди началото на Втората световна война да работи по договор като тъкачка в Германия.  Дали са му някаква заплата за работата на баба и топове плат за чеиз. Тя имаше страхотни спомени от двете години в предвоенна Германия. Живеели са в общежития към фабриката. Много момичета от различни държави. За тях са се грижели жени германки. Учили са ги на език, на обноски, на хигиена. Водели са ги на концерти, на кино. Не са ги използвали като роби, грижели са се за тях.

Аз не знаех за това доскоро, но явно в предвоенните и военни години в Германия е имало доста чужди работници. Преди месец една колежка холандка ми разказа, че баба ѝ била гъркиня. С най-добрата си приятелка заминава да работи във фабриките в Германия. Там срещат дядото на колежката с неговия най-добър приятел - холандци на по 17.
Не знам на какъв език са общували и какво са успели да си кажат на него, но за няколко месеца двете гъркини се женят за двамата холандци и в последствие четиримата си заминават за Холандия и там си остават.

# 64
  • Лутаща се
  • Мнения: 787
Хубави истории, но някои с доста тъжен привкус.
Забелязах тенденция: млади момичета биват открадвани, против волята им или с измама. После заради срам остават да живеят с тези мъже и не винаги живеят щастливо.

Също така си дадох сметка, че не знам нищо за моите баби и дядовци, а за родителите ми съвсем малко.
Моята история е от нетрадиционните. С мъжа ми се запознах като отидох на гости на леля ми в друг град, на 100 км от моя. На следващия ден той ме изпрати на гарата. Последва размяна на писма и след точно един месец ме поиска от нашите. През този един месец не се бяхме виждали. Седмица по-късно беше годежа и аз тръгнах да живея в друг град, без да знам къде, в каква къща отивам. Пътьом минахме край един бордей и аз мислено се помолих: "Божичко, дано не живее тук"  Laughing

Женени сме от 23 години.

# 65
  • In a surreal moment!
  • Мнения: 2 038
skarlet71 - Мисля, че малко млади хора в края на 19в и началото на 20в са може ли да си позволят да се оженят по любов. Любовта става основна причина за брак при масовия човек едва след 50-те години на 20в, такова впечатление имам.
Младите хора от селата са ги женили по сметка - да съхранят или умножат имотите. Безимотните стари ергени като дядо ми са си крали моми, къде доброзорно ,къде доброволно. Може и да е имало вариант да се задоми с някое момиче от македонците, ама явно и те не са го искали, щом до 35г е хартисал съвсем. Simple Smile После е играл вабанк - хубавица да е, пък каквото ще да става.
От моя гледна точка не мога да кажа, че баба е живяла лош живот. Известно време след сватбата са заминали като работници в Чехия. Ще да е било 44-45г. Там баба е забременяла с леля. Разказвала е, че дядо е печелел много пари в някаква фабрика и са се хранили охолно. Бременността си я изкарала само на бира и шоколад. Такова дупе завъртява, че до смъртта си си го носеше Simple Smile Леля се ражда в Чехия. Прибират се и тогава настъпва големият глад, около раждането на баща ми през 49г. Защо не са останали в Чехия не знам, но от глад и лишения баба ражда баща ми преждевременно в 7 месец, малко преди Нова година. Едвам е оцелял. За да имат храна баба и дядо се хващат овчари и пасат овце в едно село, където се установяват до края на живота си. От овчарлъка си строят къща и си отглеждат двете деца. После купуват и къща за татко.
Аз не помня дядо си жив, но помня погребението. Майка е живяла около 5г с него. Разказвала ми е, че е бил много мил и нежен и в същото време строг, но справедлив. Още с моето раждане е направил 4 килима чеиз, че съм момиче и ще трябва. Баба си беше студена и си живееше в неин свят. Ще те посрещне, ще те нахрани, а на изпращане ще ти каже - "Добре сте, баби, дошли, ама да не бяхте идвали най-добре! " Като дете се смеех, после ми светна, че тя наистина си го мисли. Казвала ми е такива истини, че години по-късно съм се чудила как е било възможно. Гледаше хората със стоманено-сиво-сините си очи и ги преценяваше от раз. Когато я запознах с бившия си мъж тя ме дръпна и ми каза - " В. от тоя петел нищо няма да излезе, махни го!" Леле..причерня ми, зарекох се кракът ми да не стъпи на село при нея. Но, тя излезе права. Трябваха ми 20г и новите технологии, за да разбера, че съпругът ми деца не може да прави. Малко преди да умре баба ходих при нея в болницата, беше с последен стадий на рак. Говорихме си, тя гледаше мъжа ми през прозореца и въздъхна - " Ех, В. казах ти аз, че от тоз петел нищо не става, ама ти... " После ме хвана за ръката и втренчи поглед в мен - "Вземи го смени, тайно, но си роди дете като толкова го искаш тоя, но от него дете няма да имаш ,запомни го!" Да ме прости Бог, ама така и се разсърдих, че дори на погребението бях сърдита и не си взех сбогом с нея както трябва. Сега, вече разведена, без деца, знам болезнено колко е била права. Крадена, бедна, лашкана от живота, но научила се да познава хората и да предусеща събитията.

Май се отплеснах, извинете, дано ви е интересно Simple Smile

# 66
  • София
  • Мнения: 7 448
Моята баба не е имала възможност да е щастлива, най-вече заради прабаба. Вярно, че с еомъжила без любов, вероятно много е страдала за оставеното дете.Но прабаба си беше свекърва от най-големите кошмари.Все още помня скандалите, даже до бой стигаха.Една чаша не можеше да помръдне, децата си не можеше да гледа.Прабаба за нас е невероятен човек, държа дори детето на сестра ми(пра-пра внук), но за баба си остана най-големия ужас и тя не дойде на погребението и, защото щеше да си е лицемерие. Дядо си беше слаб човек и никога не е защити баба пред майка си, той си остана при нея до смъртта и от мъка почина 3 месеца след нея. И добре, че баба поне беше смела и го напусна като бях дете, за да се отърве от свекърва и да живее поне някакъв живот. 
Забелязвам много общи неща между нея и мама, уж майка ми все казваше, че няма да стане като нея   Whistling Laughing Майка ми също изчака ние да пораснем и напусна баща ми.Въпреки голямата любов в началото, това, че е избягала заради него...към днешна дата не го обича и си има приятел.Но все още е малко по средата, не е събрала смелост напълно да скъса с баща ми и официално да е с другия. А баща ми е изключително чувствителен човек, много страда. Та това ме настройва срещу нея, макар, че знам, че има право да е щастлива.
Историите сякаш се повтарят по един или друг начин, макар, че си казваме, че няма д аповтаряме грешките на родителите  Laughing

# 67
  • In a surreal moment!
  • Мнения: 2 038
.....явно в предвоенните и военни години в Германия е имало доста чужди работници....

Твоята реплика ме замисли и взех да смятам. Питах и татко.  Баба е била в Германия баш по време на войната, не знам с точност , но някъде в периода 42 - 44 г. Спомнихме си, че е разправяла и за бомбандировки и как страшно бучали самолетите. Върнали са ги с ешалони в България. Германия беше оставила дълбоки спомени у нея, все хубави и цветни. Значи не е било преди, а по време на войната, аз съм се заблудила.

# 68
  • Мнения: 4 089
Значи не е било преди, а по време на войната, аз съм се заблудила.

Да, всъщност и холандката така каза - по време на войната. Нейната баба е била на 16 тогава и аз много се изненадах, че две 16-годишни момичета са се вдигнали през цяла Европа - но в Гърция също е било беднотия.

# 69
  • Мнения: 86
При едните ми баба и дядо, историята е стандартна - баба вижда дядо на хорото и си го харесва. Решават, че ще я женят за друг, и тя се заинатява, че не иска никой друг освен дядо ми. Тогава нейната роднина, която е играела роля и на сватовница, отива при него вместо при набелязаното момче. Той и семейството му се съгласяват. И оттам-нататък е ясно.
При другите историята се развива пак стандартно - срещат се, след дълго ухажване, баба кандисва. Интересното е, че остават заедно 62 години и двамата починаха в един и същи ден. Дядо сутринта, а баба вечерта.
Мир на праха на всички.

# 70
  • Мнения: 3 231
Едната ми баба беше родена 1901 г

Идва в София да работи, когато е била 15-16 г.
работи няколко години като помощничка в кухнята на Турското посолство по времето, когато посланик е Кемал Ататюрк
Мустафа Кемал е военен аташе в София през 1913-1914 г. Да си адаптираш спомените Simple Smile Или датата й на раждане бъркаш, или... е започнала работа на 13 г.

# 71
  • Мнения: 9 109
Пра пра дядо ми е бил син на богат търговец от Варна.Пътувал е за стока до Гърция и там се залюбват с щерката на богат грък.Тя била на 15 години и имала 7 по-големи братя.Те не били съгласни сестричката им да се ожени за българин.Тогава пра пра дядо ми я откраднал.Когато отишъл през нощта да я вземе,тя го чакала скрита в двора,но изведнъж се сетила че трябва да се върне за нещо .Върнала се да си вземе куклата...
Братята и тръгнали да ги гонят ,настигнали ги близо до Сливен,но работата вече била свършена/спали са заедно/и трябвало да се направи сватба.

Пра пра баба ми е родила 5 деца/1 момче и 4 момичета/ и починала при раждане на шестото дете.



# 72
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 373
Едната ми баба беше родена 1901 г

Идва в София да работи, когато е била 15-16 г.
работи няколко години като помощничка в кухнята на Турското посолство по времето, когато посланик е Кемал Ататюрк
Мустафа Кемал е военен аташе в София през 1913-1914 г. Да си адаптираш спомените Simple Smile Или датата й на раждане бъркаш, или... е започнала работа на 13 г.

Мерси за уточнението - никога не съм проверявала кога точно е бил тук Кемал Ататюрк, но и разликата между 13-14 и 15-16 г не е голямо разминаване за нещо, което се е случило преди един век Simple Smile А като за 1913-14 г изобщо не е било ненормално да започне работа на такава възраст - естествено, е работела в кухнята на Турското посолство като слугинче, не е била главна готвачка Laughing Другата ми баба, за която също разказах, е започнала работа като слугинче след 8. клас, т.е. на 14 г,  и то през 1942 г (родена е 1928 г и е все още жива, така че със сигурност знам датите). Та за началото на века си е съвсеееем нормално момиче да започне да работи на 12-13 г... те на 15-16 вече са били женени и с дете.

# 73
  • София
  • Мнения: 7 448
Те са работили и по-рано от 13-14. Разни момчета са се хващали като чирачета и на по 8-9 години.

# 74
  • Мнения: 408
Много ми хареса темата, изчетох я на един дъх.
Баба ми е била лудо влюбена в момче от нейното село, а и то в нея. За нещастие не бил имотен, така че баща й я обещава на момче от друго село, което тя никога не е виждала. Опитал се любимият да организира приятели да я откраднат вечерта преди да я вземат, но някой предупредил роднините й, хванали ги и го пребили жестоко. Баба ми така и не разбрала какво се е случило с него след това. Омъжили я за дядо ми, няма по-тъжна гледка от двете им сватбени снимки. Двама непознати, объркано момче и ужасно нещастно момиче. Баба ми го уважаваше, но тъжният поглед така и не напусна очите й.
За предишни връзки на родителите ми не знам, и да ги питам няма да ми кажат. Майка ми до последно ми обясняваше, че имала само 6-ци в училище, дори след като открих доста шарения й бележник. Същото и с гаджетата: "Имало ли е други преди татко?" - "Разбира се, че не!"

Последна редакция: пн, 26 яну 2015, 00:07 от Zwilling

# 75
  • Мнения: 198
Аз също имам няколко много любими семейни истории, но тази е най-хубавата (падам си по трагизма, какво да се прави):
Дядо ми имал 6-7 братя; те били от Беломорска Тракия, но там убиват родителите им, та пеша, голи и боси, стигат до България.
Тук единият брат, най-големият, пораства и става хубав едър мъж, мъж-планина. Доста девойки са му били хвърлили око. За зла съдба обаче, се влюбват с най-хубавата девойка от селото, дъщеря на търговец. Понеже са знаели, че няма да им позволят да се оженят, си се обещават. Но родителите й разбират каква е работата и по бързата процедура я женят за някакъв по-имотен младеж от друго село.
Във вечерта на венчавката й братът на дядо ми е в кръчмата и пие доста... от мъка. После се прибира вкъщи и, нали е бил ловец, имал си е пушка, затваря се в стаята и съседите чуват изстрела. По-късно официалната версия е, че си е чистил оръжието и е станала злополука.
Но дядо ми, незнайно защо (явно му е тежало на душата), на смъртния одър си е признал, че брат му се е застрелял тъкмо заради тази девойка и не е било инцидент.

Така като гледам разказите тук, по онова време такива истории не са били рядкост. Чак се радвам, че днес не сме длъжни да робуваме на такива предразсъдъци, но пък и малко липсва тая романтика...

Edit:
@Zwilling, Да не се окажем неосъществена рода?  Simple Smile

Последна редакция: нд, 25 яну 2015, 23:36 от SilverSign

# 76
  • Мнения: 3 231
skarlet71 - Мисля, че малко млади хора в края на 19в и началото на 20в са може ли да си позволят да се оженят по любов. Любовта става основна причина за брак при масовия човек едва след 50-те години на 20в, такова впечатление имам.
Разводите започват рязко да подскачат нагоре, успоредно с все повечето бракове по любов Simple Smile Бракът по сметка дядовците ни и бабите ни са знаели, че е много по-устойчив от брака по любов.

В крайна сметка какъв е шансът един имотен човек да загуби цялото си състояния за 10 г? (Малък е. Аз поне като се огледам около себе си, всички хора, които бяха богати и заможни преди 10 г., сега са дори по-заможни. И аз дори съм с по-голям net worth от преди 10 г. )

А какъв е шансът след 10 г. да спре да те обича? Simple Smile

# 77
  • Мнения: X
А какво ли са очаквали от брака си жени, примерно, дето ги "дават" на някого без да са го видели или се женят за да избягат от къщи, или защото искат мъж със зелен костюм. Смятали са, че бракът им е успешен ако мъжът не пие и не ги бие (много), имат деца и какво да ядат. С такава нагласа и на днешно време браковете ще са доста по-устойчиви.

# 78
  • Мнения: 3 231
А какво ли са очаквали от брака си жени, примерно, дето ги "дават" на някого без да са го видели или се женят за да избягат от къщи, или защото искат мъж със зелен костюм. Смятали са, че бракът им е успешен ако мъжът не пие и не ги бие (много), имат деца и какво да ядат. С такава нагласа и на днешно време браковете ще са доста по-устойчиви.
Всеки сам си решава. Бракът по любов е рискована авантюра, но днес е модерна. Макар че като гледам около себе си.... любов, любов, ама все от един сой са младоженците...

Сиромах за "принцеса" или "принц" със селско момиче... - все още на такава сватба не съм ходил, а не е като да съм ходил на малко...

# 79
  • Пловдив
  • Мнения: 18 639
skarlet71 - Мисля, че малко млади хора в края на 19в и началото на 20в са може ли да си позволят да се оженят по любов. Любовта става основна причина за брак при масовия човек едва след 50-те години на 20в, такова впечатление имам.
Разводите започват рязко да подскачат нагоре, успоредно с все повечето бракове по любов Simple Smile Бракът по сметка дядовците ни и бабите ни са знаели, че е много по-устойчив от брака по любов.
Ма даааа, много е бил устойчив. Щото разбираш ли развода е срамен, жената става "парясница". Нищо, че те бие, че е алкохолик, комарджия, изневерява, ти си седиш и си налагаш парцалите. Много благодаря за такава устойчивост, сегашното положение ми харесва повече.

# 80
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 9 829
Баба ми по бащина линия не била хубавица. Била единствено дете в семейството (рядкост за онова време), а баща й бил производител на вина. Имали лозя, винарна изба и магазин. Затворен цикъл Joy Joy Баба обаче била умница, движела счетоводните работи на бащиния бизнес и стояла в магазина. Майка й починала рано, но за къщната работа имали помощница. Среднозаможни са били, не някакви големи богаташи, но добре се справяли с живота двамата. Баба много четяла, била мълчалива, затворена и сериозна. Никой не я искал за жена. Годините минавали, баба ми прецъфтявала, без да е цъфтяла. Освен лозята извън града, имаха лозе и в двора, зад къщата, дворът беше към 5 дка, много голям. Та точно туй лозе дошъл да го копае някакъв млад хубавец, 6-7 години по-млад от баба. Кой кого ухажвал и бил ли е някой в някого влюбен - историята мълчи, зашото баба почина, когато аз бях малка, не сме говорили за тези неща. Но те се оженили, бащата на баба починал, баба родила на младия хубавец една дъщеря и трима сина, а той, дали от наличието на много вино около него, дали от мъка, че жена му не е млада и хубава, не се знае, но се пропил. Така се пропил и измързеливил, че  постепенно продал, пропил и съсипал всичко, баба едва успявала да изхрани и изучи децата си.
Моят първи спомен е от неговото погребение. Виждала съм го само на снимки и наистина е бил голям хубавец, но някак и на снимката му личи, че е пройдоха и развейпрах. По ирония на съдбата неговата красота наследили синовете, но не дъщерята, за съжаление. След смъртта му братята и сестрата накарали баба да си продаде къщата, защото всички вече живеели в други градове, а най-малкият й син - архитект в Германия. Та този син обещал да праща пари на онзи, който я гледа. По тази причина първо я гледаха другите й деца, а при нас дойде на края, вече болна, живя малко  и умря у нас, майка казва, че аз съм я хранила с лъжичка, тя така искала и от моята ръка е приела последната си храна. Аз не помня. Била съм 6-7 годишна, достатъчно голяма, но изглежда детското ми съзнание е изтрило този спомен. Помня само, че винаги мълчеше.
Представям си само какви нерадостни са били мислите й.
Когато съм се родила, майка решила да ме кръсти на дядо, защото името на баба е име на известна литературна героиня, малко компрометирано в наше време и майка не искала да ме подкачат в училище. Но баба казала: Не! На този пияница дете няма да кръщавате.
Та не съм кръстена на никого по тази причина Joy
Майка твърди, че баба, свекърва й, е най-добрият човек, когото някога е познавала в живота си.

За другата баба - следващия път Joy Joy

# 81
  • Мнения: 9 034
С нетърпение очаквм следващия път Peace
Затрогваща история.

# 82
  • Мнения: 170
svetal4o27, кога ще има следващ път?
За другата баба - следващия път

# 83
  • Мнения: 7 805
Хах, много смешни и също много интересни истории прочетох.
Моите баби и дядовци не са чак толкова интересни, но все пак ще се запиша.
Баба ми и дядо ми по майка имали доста голяма разлика. Когато баба била дете на 5 годинки, дядо ми бил ерген на 17 и ходел на гости у тях, за да излизат с един от братовчедите й. Като минавал през стаята, често ритал куклите на баба ми, а тя плачела. Нейната баба му викала на майтап да не разплаква момата й, че ще му я даде за жена. А той винаги отвръщал, че няма да вземе подобна сополанка. 12 години по-късно отишъл на я иска за жена.
По-късно за другите баба и дядо.

# 84
  • София
  • Мнения: 5 879
Каква хубава тема!


За съжаление не знам историята на моите предшественици в детайли както повечето от вас, но пък бях пряк свидител на любовта между баба ми и дядо ми по майчина линия.


Дядо направо обожаваше баба. Тя беше преживяла тежък инсулт и едната половина на тялото и беше напълно парализирана, живееше в инвалиден стол.
Дядо ми се грижи сам неуморно за нея в това и състояние в продължение на 17 години.
До такава степен поставяше нейните нужди и изисквания над тези на всички други - деца и внуци, че най-ярко ми се е запечатал един спомен:
Всяка сутрин дядо извеждаше баба със стола на една площадка точно пред входната врата на къщата - хем се виждаше цялата улица, приятели и съседи, хем всички минавахме покрай нея и ако имаше нужда от нещо си казваше.
Та баба мразеше миризмата на силни парфюми. А ние две братовчедки диви тинейджърки, лято, купони... и парфюми, разбира се. За да не се дразни баба от миризмите ни, дядо ни приспособи начин да излизаме през прозореца от другата страна на къщата.
Баба почина, дядо не можа да преживее и 3 месеца без нея...


Аз съм кръстена на нея, нося същото име. Странното е, че години по-късно срещнах съпруга ми, който се казва като дядо ми.  Crazy

# 85
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 12 974
Пра-пра дядо ми е бил на 4г. по време на Априлското въстание. Родителите му са били заклани. Имал е братче на 2г. Хора са го взели да гледат малкия, а за него е било преценено, че може да се оправи и така е тръгнал - замръкне пред някоя къща - примоли се да го подслонят и нахранят срещу нещо, което може да свърши ..... Не е ясно къде е роден и от къде е тръгнал. Установява се  в едно село и с времето купува кръчмата. Жени се и има 1 син, майката на детето умира при раждането. Нямат имоти, земи, нищо освен кръчмата. Трудна работа да му се намери жена.

Обаче пра-баба ми е попска щерка. Уговорили са сватба със заможно момче. Разхождали се. Към тях се втурват кучета и той избягал. Тогава минава пра-дядо ми и тя му пристава веднага.

Била е с много прогресивно мислене. Отрязва си плитката, защото й тежала, обува панталони за удобство и т.н.

Живели са добре  Blush



От друга страна в рода си имаме изселници от Беломорска Тракия. Товарили са каквото могат на каруци и идват тук в Тракия. Различни семейства се установяват на различни места, но момче и момиче - по време на пътуването се залюбват, а после се и намират и взимат Simple Smile Били са много сплотено семейство.



И още една история имаме в семейството, в която има любов, но в друг аспект. Пра-пра - не ми се брои колко пра-дядо ми е бил ратай на богат човек. Създава семейство, има деца, но човекът, за който работи нямал деца и решава да го осинови, за да бъде наследен. Харесвал го е, като син. За толкова години заедно - явно е човещина. Но когато го узнах - бях шокирана  Peace

# 86
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 9 829
.
svetal4o27, кога ще има следващ път?
За другата баба - следващия път

Много със закъснение и по припомняне от една съфорумка си изпълнявам обещанието за историята на другата ми баба.
И се радвам, че ще възродя поне за малко (а дано и за повече) тази интересна и красива тема: Любовта на милите ни баби, майки, лели, сестри и други обични сродници. А защо не и любовта на мъжете в родовете ни? Нали в центъра на всяка история за Любов има жена и мъж. Поне по един или една. Laughing

"Аз бех най-убавата у село"! - казваше баба ми. Казваше го не с гордост или фукане, съобщаваше го като прост факт. И така е било, факт. Всички го потвърждават. Дядо е възможно да е бил най-грозният. Поне по времето, когато аз ги познавах, той не беше никак хубав - слабо сгърбено старче с рехава брадица,  а лицето му беше като миналогодишна ябълка - дребно, сбръчкано и смачкано. Само едни ясни сини очи горяха весели под щръкнали побелели вежди. И косата му беше хубава - снежно бяла и гъста, стоеше като шапка на главата му. Баба беше хубавица все още: Бяло лице, зелени очи и чисто черна коса на две дебели плитки, омотани на главата като царствена диадема. И стойката ѝ беше царствена - изправена, стегната, стройна и висока. Имаше си всичко: висок бюст, тънък кръст, женствен ханш и дълги стройни крака. Наистина беше много хубава, умирах да гледам зелените ѝ очи. Едно такова наситено зелено, като грозде.
Аз бех най-убава у селото, казваше тя. А защо си се оженила тогава за дядо, питах аз, струваше ми се, че трябва и дядо ми да е красив, не го харесвах до нея. Е па он беше най-добър от сички! - отсичаше тя. Като бях малка, този отговор не ми харесваше, исках и дядо да е красив.
Години по-късно, вече бях в гимназията, пак водехме този разговор. Аз винаги го подхващах, защото много обичах да я чувам как казва "Аз бех най-убава у село!" С ясното съзнание, че казва една безспорна истина. И защо се ожени за дядо, казвам си репликата аз. "Е па Вергил беше най-добър!" - отсече гордо тя. И тогава, не знам как, без да искам, аз казах: Е па ти си била и най-умната! Защото имах вече пред себе си техния прост, но хубав живот, изпълнен с любов и разбирателство. Бях пораснала, бях научила някои неща за семейния живот, за любовта, за липсата ѝ в едно семейство, за присъствието на повече от двама души в една любов и бях дозряла да оценя това, което са имали те.
Тя се казваше Евра, моята баба. Не съм чула за друга жена с това име.
Баща ѝ е бил учител, брат ѝ - поп. Не са били заможни, но са били уважавани. Поп Милан, брат ѝ, също беше много хубав. Гледах го като бог като малка, такова благородно излъчване имаше и такава горда красота, като нея.
Та дядо я харесвал, но не смеел да я поиска, защото не е бил хубавец. Иначе и той е имал уважавано семейство - били са трима братя - единият бил бирник, другият бил кмет, а дядо, най-големият, е бил строител. Било е много уважавана професия преди сто години. Дядо я  харесвал много (според баба, с него не съм говорила за тези неща, сега се питам "защо") и все гледал да се хване на хорото до нея. На баба ѝ било смешно, щото той бил по-нисък от нея. В крайна сметка той търпеливо дочакал тя да отхвърли всички кандидати и да избере него.
През следващите 10 години тя ражда всички деца, които бог им е отредил. 8 деца, от които оцеляват 6 - четири момчета и две момичета.
Той я обожаваше. Гледаше я като божество, с такава любов и нежност и мисля, че дори децата си не е обичал повече от нея. Ние се събирахме лятно време 5-6-7-8 внуци, (общо сме 10, но никога не сме били всички наведнъж). Той не разрешаваше никой да я ядосва и все ни гълчеше: който не я слуша, ще си върви вкъщи! Никога не съм чула да се карат, но ми правеше впечатление, че от време на време, отиват до дръвника и нещо си говорят там. И реших веднъж да ги подслушам - била съм десетинагодишна сигурно. Скрих се в сливака. Първо дойде той, ядосан беше и започна да цепи дърва. След това дойде тя - снажна, изправена, с хурката в ръце и къделята. Мълчат. Той дялка нещо, тя преде. Тя почна първа: ама, Вергиле, ти що се ядосА? Я като съм рекла те това, па я съм мислИла така, така и така... обяснява. Той дялка и слуша. После той : Евро, ма па ти толко ли не можЕ да разбЕреш, че я това га мислим така, така и така - и той обяснява. И ей така се обясняваха те на дръвника, изясняваха си кой криво казал, кой криво разбрал и нито веднъж не ги чух да се карат, камо ли обидна дума да издумат. Той все я разсмиваше, а тя се смееше щедро, силно, с цяло гърло.
И тя го обичаше. Беше му благодарна за всичката любов, която ѝ дава, за сигурността, за спокойствието, за закрилата. Много се гордееше с него: че всичко може да прави и че от него по-добър няма. "Я като съм се женИла, съм гледАла, кой не е гледАл, он да му мисли!" - смееше се. Много обичаше да се смее и мисля и че това, че той много я разсмиваше, също я караше да го обича. Тя също имаше страхотно чувство за хумор и това се е предало и на наследниците им - големи майтапчии  и зевзеци са и братовчедите ми, и вуйчовците ми бяха, и майка и леля също.
Още една случка ми се е запечатала в съзнанието: Ние стоим вътре в къщата, леля (голямята им дъщеря) плете пуловер със сложна плетка на единия си брат. В стаята сме баба, леля, една братовчедка и аз. Баба се възхищава на леля, че може да плете толкова сложни неща и казва: я само на лИце и Опаци можем да плетем, те таково сложно не можем. В това време се чуват стъпките на дядо, качва се по стълбите. Баба грабва от леля плетката и започва да се прави, че плете. Влиза дядо, поздравява ни усмихнат и грейва към баба, усмихнат до ушите: Евро, ма па що правиш? Тя: е па плетем, Вергиле, плетем! Той: е па можеш ли? Тя: е па можем, ка щяло да не можем! Той погледа, пък си отива по неговите си работи. Баба връща плетката на леля. Аз питам защо го излъга, а тя: е па да не му стане мъчно, че не можем!
Тя почина рано, нямаше 70. Той се смали наполовина и угаснаха ония весели яркосини очи, станаха едни воднисти и сълзливи. Ходеше всеки ден на гроба ѝ и  ѝ разказваше за всяко от децата им, пръснати из цялата страна и за всяко от 10-те внучета - кой се оженил, кой къде учи, кой болен, кой здрав, с часове. Ходила съм с него, стоя до него и слушам. Понякога си взимаше с него обяда и го носеше там, да си яде при нея. Гробището е близо, но вървяхме по една тясна пътечка и той крепи паницата с качамака, че от двете страни клони искат да му я бутнат - и сега ми е пред очите. Живя до 93 години, а никак не искаше. Искаше да си отиде при нея, ама съдбата беше решила друго.
От шестте им деца сега са живи първото и последното. Майка ми, която е последната и едната от двама близнака (и която прилича досущ на баба Евра) и първото им дете, вуйчо ми, който живее 99-тата си година (и прилича много на дядо, само че е висок).

# 87
  • Добрич
  • Мнения: 1 028
Леле, Светълчо, много хубаво разказваш! Да не си писател?
Умиляваща история за отминали времена

# 88
  • Мнения: 7 571
Така ревах, че едвам прочетох целия разказ.
 Heart Eyes

# 89
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 9 829
Леле, Светълчо, много хубаво разказваш! Да не си писател?
Умиляваща история за отминали времена

Хаха, минала съм покрай писателите. Просто историята си е наистина хубава и мила.

# 90
  • Мнения: 3 049
Много хубава история Светълче.
Истинска, докосваща нещо в душата.

# 91
  • Мнения: 3 861
Ти трябва да пишеш Светълчо, трябва. Hug

# 92
  • Мнения: 373
Еха, каква интересна тема. Аз за съжаление не знам всички истории, така че ще ви разкажа само по-интересните от тях.
Едната ми прабаба останала млада вдовица,  мъжът й починал малко след сватбата, мисля в Балканската война.
Прибрала се вкъщи, тъй като роднините на покойния й мъж я изгонили (нямали деца явно, пък може и характера на снахата да е бил такъв). Един ден баща й и друг негов   връстник от съседно село се прибирали по работа от Пловдив (двете села са на 5-10 км. от града). Заговорили се, другият мъж споделил, че си търсят снаха, а прапрадядо споделил, че има дъщеря млада вдовица, няколко години по-възрастна от момчето. Та така ги оженили, като съм слушала баба (тяхната дъщеря) живели са не особено щастливо и то по вина на прабабата, кято имала тежък характар, властна и студена, командорила всички, отгоре на всичкото се казвала Велика Satisfied. Прадядо бил много тих и работлив човек, за него съм чувала как тайно давал пари на моите баба и дядо, като ги подбутвал и тайно им давал банкноти свити на руло, да не би да види лошата му жена Scream  Имали 4 деца - 2 момчета и 2 момичета. Най-големият син бил много красив, рус, къдрокос, синеок, любимец на властната майка, та той само и само да се измъкне от оковите  й се оженил за грозновата, но богата жена, единствено дете, от съседното село и се нанесал там заврян зет и зарязал мама Smile  Другата сестра на баба се омъжила набързо за симпатичен мъж, когото не познавала добре, обаче животът й се оказал ад - мъжът страшно ревнив, а роднините му  с ужасно държание. Оплакала се тя на баба ми, разревала се, как ще живее така занапред, как си е опрапастила живота. Баба ми и казала: "Спокойно, аз ще говоря с татко, той ще те прибере, нямаш деца още, хубава си, млада си". И така баба отишла при родителите им и уговорила връщането не сестра й. Та тази жена се оженила повторно и добре се е живяла с втория си съпруг, пъпреки че на 40 останала вдовица.

Последна редакция: пт, 25 яну 2019, 16:22 от Mishe333

# 93
  • Houston, TX
  • Мнения: 11 798
Тя била от селата край Елена (Буйновци, сега е махала и не знам живеели ли някой там). 14 деца са били (доведени, заверени и природени) - много бедни.  Всичките момчета умират в Балканската и Междусъюзническата. По принцип по тоя край нямало кой знае какво препитание, жените ходели през лятото да жънат долу в полето и се прибирали през зимата пак в планината. Постепенно почнали да остават и много се установили в полето за постоянно.
Мисля, че прабабите ни са били сестри. Къщата им още стои там ( паднала е да), това преди повече от 20 години.
Двете се ходили да жънат , както тя казваше в Румъния ( разбирай СИ). Сплитали са си плитките вечер като спят, че моята е била сомнамбул. В родата им се разказваше тази история, за двете сестри.

Последна редакция: пт, 25 яну 2019, 18:47 от Titina

# 94
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 9 829
Леле, Титина, настръхнах от този разказ и това предположение. Ако наистина се окаже така, си е направо сюжет за филм, много е вълнуващо. Да се намерите вие сега - правнучките...

# 95
  • Мнения: 1 525
Определено не си познавам много семейната история, но каквото знам ...
Дядо ми /по бащина линия/ е от Гръцка Македония, но е било Българско, когато се е родил. Като са били деца, са се пренесли за кратко в Сандански, а после дошли в София, тогава краен квартал, а сега център. Дядо ми са били 4 живи братя, един е починал като дете. И четиримата са се изучили и имаха престижни професии, дядо беше икономист и вещо лице. Дядо бил втори по големина и доста по-голям от баба /9 години/. Техните, по думи на баба, я гласили за някой от двамата по-малки братя, но тя си избрала дядо. Баба ми имаше една снимка от 1936г. на двора - с панталон, къса коса и китара, била е на 16. На 70+ тя ми настройваше китарата и още можеше да свири. Кръстена съм на нея. Но си беше и проклета де. А дядо много ме обичаше - единствено момиче в рода му - той с 4 братя, двама сина и двама внука /от чичо ми/. Баба ми надживя и мъж, и синове. Но дочака 3 правнука. Почина на 95. Интересното е, че най-дългата ми и силна връзка беше с мъж на името на дядо ми и със зодията на баща ми.
За другите ми баба и дядо не знам историята, с тях рядко контактувах. Но каквото се е оплаквала майка ми от нейната майка, същото мога да кажа за своята.
За родителите ми не съм ги питала, но баща ми беше приятел на мъжа на по-малката сестра на майка ми. Оженили се сравнително късно - тя на 25, а той на 30. Явно майка ми е гонила по-малката си сестра Grinning, пък и тя е от село до София и така е дошла в града. Нямаха хубав брак. Или поне аз не помня, но все пак съм се родила скоро след сватбата, та и да е имало такъв период, не е бил дълъг. Но когато баща ми се разболя, тя го гледа няколко години, последните две не ставаше от леглото. И от както почина преди 22 години, не е поглеждала мъж, а беше на 50 тогава.
А, пропуснах да кажа, че и двамата ми дядовци в някакъв период са били кметове на села, даже са един набор и двамата, един месец също. И всички баби и дядовци живяха над 85 години.
А аз съм се заканила да карам до 150, за да дразня децата по-дълго Grinning Grinning Grinning

# 96
  • Мнения: 3 019
Много хубава тема.  Топла някак си..... Винаги съм обичала да слушам семейните истории. Знам имената и историите на всичките си пра.
Най-хубавата е тази на пра-баба ми, баба на баща ми, майка на дядо ми.
Била на 22 като я омъжили, прадядо бил на 17..... Тъкмо се усетил. Година след това се родил дядо (баща на баща ми).
Прадядо заминал на гурбет - градинар в Румъния. А пък прабаба направила дарак. След пет години, когато той се прибрал, седнали да броят кой какво е спечелил и се оказало, че пра-баба е спечелила повече. На гурбет не го пуснала след това. Докато била сама някакви хаирсъзи решили да я нападнат и оберат. Тя обаче не се дала. Излязла на портата с пушка и се развикала "е сега ви нашарих задниците". Нападателите избягали, а тя още на другата сутрин отишла в града да си купи барут и сачми и никой повече не посмял да я нападне. Това последното се разправяше почти след сто години, чужди хора ми го разказаха. За съжаление не съм наследила лютия й нрав.

# 97
  • Майничка
  • Мнения: 9 093
И двамата родители на майка ми са от с.Югово. Бащата на баба ми бил даскал (от там и фамилията им), а на дядо ми - кръчмар. Те се познавали от деца и се оженили веднага след войниклъка му - баба ми била на 19, дядо ми - на 20. Чак разтърсваща любов не са имали, но са живели много сговорно, много се слушаха и подкрепяха. От 7-месечна възраст до 4г. през деня бях у тях, не съм ги чула да се скарат или да си повишат тон. Понеже и двамата са най-големите от многодетни семейства, като се установили в Пловдив, в различни периоди се грижели за по-малки братя и сестри - ученици, свикнали са с много хора и големи тенджери. И сега по тази линия я караме като италианска фамилия. Laughing

 Дядо ми взел книжка в казармата, впоследствие купил на старо, със заеми, един камион и станал един от първите доставчици в Родопите. Пътували по двама, като мръкнело, единият слизал и вървейки до камиона, палел газовите фарове. Камионът развивал фантастичните 20-25 км/час. Обикалял непрекъснато, понякога, особено през зимата, засядал със седмици в някое село. През Втората световна пък бил изпратен в Гърция.

Баба ми сама отглеждала 4-те им дъщери, хич не ги глезела, за разлика от дядо ми, който всеки път се връщал с купища подаръци за баба и момичетата. Тя беше и по-серт. Като се разфуча понякога, лелите ми казват, че режа като нея. Почина на 68г., той - на 94, дочака правнуче. Докато беше жива баба, дядо работеше, макар и пенсионер (караше боклукчийски камион, та съм се возила на такъв, за завист на всички махленски хлапета). След смъртта й, у него се отключиха неподозирани домакински умения - готвеше, чистеше, правеше зимнина, а отделно ремонтираше де що имаше за поправяне в целия блок.
Много се уважаваха и поддържаха с петимата му братя, помня ги, като се съберяха с тях и съпруга на най-малката им сестра - първо яко мезене, после яко пиене на вино, за финал - песни до среднощ. Накрая, когато разните там синове и зетьове се тръшваха да спят или забучваха глава в масата, седмината, все едно са си взели съня за свежест и красота, тръгваха да се разходят и да се разпратят по къщите. По пътя тананикаха, но никакво фалшивене или залитане, балканджии хора.

Прадядо ми по бащина линия бил бежанец от Беломорска Тракия, придърпала го една серт мома-пловдивчанка. Във фамилията царял абсолютен матриархат. Имали две деца - момче и момиче и прабаба ми много държала да си вземат хляба в ръцете, преди да се задомят.
Сестрата на дядо ми изпратили да учи стоматология чак в Истанбул (работеше до 70+ годишна), а дядо ми, като момче, завършил Френския колеж, изкарал едни счетоводни курсове и хайде - на тръстиката. Уредил се да работи в една банка, но всяка събота и неделя ходел да рита футбол (със съученици от колежа сложили началото на днешния "Ботев"). Разказвал ми е, че на един мач му посинили окото, та после началникът му го накарал да вземе седмица отпуск (неплатен) да не се показва като хайлазин пред клиентите.
Като прехвърлил 30те, се влюбил в щерката на един арменски фабрикант на бастуни и чадъри - "голямото добрутро". Нямал големи шансове пред баща й, но момата и тя била франкофонка (учила две години мода в Париж, пазя й студентските визитки), хлътнала и тя и се взели. И двете роди били против, свекървата - че не е българка, свекърът - че е хем българин, хем голтак, по неговите стандарти. Двамата се обичали, но финалът не бил щастлив - първото им дете починало на няколко месеца, а второто - баща ми, загубило майка си на 2,5г., отишла си от бъбречна инфекция.

Дядо ми се оженил повторно след 4г. за "третата" ми баба. Тя пък била офицерска щерка, с добро образование, но гонела 30те. Въпреки това и нейният баща считал, че бракът й е мезалианс и й отрязал квитанциите. Тежеше й много, от цялата си рода поддържаше връзка само с една братовчедка, нейна връстница. Интересното е, че когато много по-късно дъщеря й доведе зет от село, реакцията на баба беше същата като на баща й. Така и не го прие, но живееха заедно и с големи разправии.
С дядо ми много се уважаваха, тя го обичаше повече, той беше по-затворен. При тях импровизации трудно вирееха - хранеха се под час, разхождаха се под час, лягаха си в 21ч., освен в четвъртък, когато се събираха за бридж. Въпреки че живееха в една къща с нашите, двете домакинства бяха напълно разделени, включително до просторите на тавана. Децата се гледаха само с предварителна уговорка и до определен час. Баба беше 10г. по-млада от дядо и го преживя с 20г. Помня когато почина дядо - получаваше трети инфаркт, бяхме се събрали всички около него - забрани да викаме "Бърза помощ", каза:"Няма да се мотам, отивам си и искам да си умра вкъщи". За половин час си отиде, като си взе сбогом със всеки поотделно. Човек на реда и това е.
Баба ми и тя така - усетила, че й е лошо, но стискала зъби, изчакала да стане "човешко" време сутрин и се обадила се на нашите по телефона от долния етаж: "Елате да се сбогуваме, че си отивам!". Баща ми много я обичаше, никога не е делила него и леля ми, винаги го е чувствала като син.

Нашите продължили традицията на неговия род да се женят късно, към 30те. И двамата са имали други младежки тръпки, не ги криеха, разказвали са ни. Купонджии бяха, прекрасни танцьори и двамата, диви ентусиасти на моменти и уникален тандем, особено като се хващаха да разместват мебели - през два-три месеца сменяха обстановката.
 Запознали се като колеги, по разни бригади и екскурзии. Родителите на майка ми много си обичаха зетя, родителите на баща ми не са били чак толкова ентусиазирани, но не са се и месили в работите им.
Ние със сестра ми дълго бяхме единствените внучета и от двете страни,много глезени, но и много юркани. С едните баба и дядо ни делеше вътрешна стълба, с другите - към половин километър и редовно ни привикваха "качи/свали - занеси/донеси". Лелите ми (сестрите на майка ми) и досега ни ползват като совалки. Laughing

# 98
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 877
Аз в студенстките си години се оказах на купон в дома на бившо гадже на майка ми. Той като разбра, взе да изпада в умиление и дълбока носталгия. Била голямата му любов, каза, и извади от някъде пълна кутия с нейни писма. Аз най-безсрамно прочетох доста от тях (защото нямах време за всички). Поетична, неспокойна и търсеща душа е била майка ми и е слушала “Червените китари” (Гугълвъх за тях, да. Всъщност тогава Гугъл нямаше. Алтавиствах.)

# 99
  • Майничка
  • Мнения: 9 093
... и е слушала “Червените китари” ...

И в компанията на нашите ги слушаха, даже имаха измислени майтапчийски текстове към мелодиите им. Аз си мислех че са български песни. Чак в прогимназията моя съученичка, чиято майка беше полякиня, ми каза името на групата. После, при едно ходене в София, си купих тяхна плоча от Полския център. Оказа се леко дефектна, но доста я въртях.

# 100
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 27 611
имаше и някаква немска група, но как се казваше...

бях приготвила дълго писание за баба и дядо по бащина линия...
замислих се как ли са виждали нещата братовчедите...
семействата на останалите роднини...
и изтрих всичко.
каквото го знам, го знам от баба, а е възможно с това, което напиша да засегна други.

# 101
  • Мнения: 3 088
Мислех да напиша историята на двете ми баби. Интересни са много. Размислих и реших, че нямам право. Те никога не са ми разказвали на мен, подучувала съм от майка ми и от други роднини. Баба ми по бащина линия е била бунтарка и много смела за времето си. На нея съм се метнала.Blush

# 102
  • София
  • Мнения: 28 358
Майка ми е пълна скука. Имала е едно гадже в гимназията и то нищо сериозно. После е ясно.
Баща ми обаче, е особена работа. Учил в 20 и 22ро у-ще, свирил на чело, тренирал джудо. На 19 баща му умира, което всъщност го освобождава, тъй като е бил много тираничен. И оттам избухва! Купува си мотор, сваля гаджета. Наскоро ми каза за някаква мацка от 127 у-ще.
Текстът на песента "Не ме гледай така, момче" е писан за него.
Интересно е, че майка ми е била по-заможна, красива и въобще е имала повече възможности. Но се е хванала с него.

# 103
  • Мнения: 4 299
Скрит текст:
Скрит текст:
Майка ми е пълна скука. Имала е едно гадже в гимназията и то нищо сериозно. После е ясно.
Баща ми обаче, е особена работа. Учил в 20 и 22ро у-ще, свирил на чело, тренирал джудо. На 19 баща му умира, което всъщност го освобождава, тъй като е бил много тираничен. И оттам избухва! Купува си мотор, сваля гаджета. Наскоро ми каза за някаква мацка от 127 у-ще.
Текстът на песента "Не ме гледай така, момче" е писан за него.
Интересно е, че майка ми е била по-заможна, красива и въобще е имала повече възможности. Но се е хванала с него.
Съжаляваш ли?

# 104
  • София
  • Мнения: 28 358
Скрит текст:
Скрит текст:
Майка ми е пълна скука. Имала е едно гадже в гимназията и то нищо сериозно. После е ясно.
Баща ми обаче, е особена работа. Учил в 20 и 22ро у-ще, свирил на чело, тренирал джудо. На 19 баща му умира, което всъщност го освобождава, тъй като е бил много тираничен. И оттам избухва! Купува си мотор, сваля гаджета. Наскоро ми каза за някаква мацка от 127 у-ще.
Текстът на песента "Не ме гледай така, момче" е писан за него.
Интересно е, че майка ми е била по-заможна, красива и въобще е имала повече възможности. Но се е хванала с него.
Съжаляваш ли?
Нещо такова. Не за парите, а за характера на баща ми.

# 105
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 27 611
винаги съм се чудила защо баща ми се е оженил точно за майка ми.
и обратното - защо тя е избрала него.
те са диаметрално противоположни и като характер и като визия и като всичко.
но живяха дълго и щастливо заедно.
уважаваха се, всичко решаваха заедно и той винаги я защитаваше от роднините си.

# 106
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 9 829
Майка ми е пълна скука. Имала е едно гадже в гимназията и то нищо сериозно. После е ясно.
Баща ми обаче, е особена работа. Учил в 20 и 22ро у-ще, свирил на чело, тренирал джудо. На 19 баща му умира, което всъщност го освобождава, тъй като е бил много тираничен. И оттам избухва! Купува си мотор, сваля гаджета. Наскоро ми каза за някаква мацка от 127 у-ще.
Текстът на песента "Не ме гледай така, момче" е писан за него.
Интересно е, че майка ми е била по-заможна, красива и въобще е имала повече възможности. Но се е хванала с него.

А жената, написала текста, е била влюбена в баща ти ли? 

# 107
  • София
  • Мнения: 28 358
Да. Пише стихотворението, публикува го, оттам го харесват и става на песента.

# 108
  • Мнения: 3 237
Изчетох темата на един дъх.  Heart Eyes  Жалко, че нямам какво да споделя.

# 109
  • Мнения: 9 276
Майка ми е пълна скука. Имала е едно гадже в гимназията и то нищо сериозно. После е ясно.
Баща ми обаче, е особена работа. Учил в 20 и 22ро у-ще, свирил на чело, тренирал джудо. На 19 баща му умира, което всъщност го освобождава, тъй като е бил много тираничен. И оттам избухва! Купува си мотор, сваля гаджета. Наскоро ми каза за някаква мацка от 127 у-ще.
Текстът на песента "Не ме гледай така, момче" е писан за него.
Интересно е, че майка ми е била по-заможна, красива и въобще е имала повече възможности. Но се е хванала с него.
Ти пък!Не можа ли да се сетиш,че красивата мацка (майка ти) както очевидно много други девойки не може да устои на свободомислещият красавец с мотора?Всички му се натискат,пишат песни,кой знае още какво се премълчава,а той избира точно нея. CrazyОт друга страна заможната красавица с много възможности избира бунтаря.Точно са си паснали.

# 110
  • София
  • Мнения: 28 358
Ох, много е странно. С години нищо не ми е разказвал и понякога като се отпуши...
Не е бил красавец. Слаб, с къдрава коса и очила. И е философствал яко. Ама явно това се е харесвало.

# 111
  • Мнения: 9 276
Ох, много е странно. С години нищо не ми е разказвал и понякога като се отпуши...
Не е бил красавец. Слаб, висок, с къдрава коса и очила. И е философствал яко. Ама явно това се е харесвало.
Няма нищо странно.Само на теб така ти изглежда.Като се отпусне пак да споделя,ще дописваш тук. Party

# 112
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 579
Семейството на баба ми по бащина линия е било част от светския живот на София през 30-40 години на 20 век. Дъщеря на преселници от Чехия, баба ми бива отгледана от властната си и богата леля, която не приема в семейството нейната майка, защото била от бедно семейство. Баща й, който тогава е бил около 45 годишен, се жени за друга жена от която има още една дъщеря. Но за жалост умира от сифилис и така баба ми израства с властната си леля. Тя е била собственичка на първите частни санаториуми за белодробно болни в София и на първата частна болница в центъра на града. Изключително арогантна личност, която за пари е правила всичко. Така баба ми израства в една тежка матриархална среда, възпитавана доста строго. Иначе е била задоволена от всичко - обличала се е по последна мода, пазарувала е дрехите си от Букурещ, завършила е Девическия колеж Свети Йосиф в София. Русокоса красавица, била е доста желана партия, много лекари са я ухажвали и са искали ръката й. Леля й разбира се е искала да я омъжи по сметка за богат швейцарски лекар. Всичките й братовчедки са били омъжени така - насила от лелята. Съдбата обаче е решила друго. Докато баба ми работела в един от санаториумите за белодробно болни в Княжево, се запознава с дядо ми. Хубавец от Варна, след който се обръщали де що имало жени, се влюбил в нея. Открили се в санаториума. Той се възстановявал след прекарана туберколоза. Баба ми ми е разказвала как са се разхождали двамата хванати за ръка из прекрасната градина на санаториума, по алеите край шадраваните и цветята. А как са се натискали по пейките наскоро ми разказа неин племенник Simple Smile)). Та баба ми и дядо ми се оженили в разгара на Втората световна война и само две седмици след най-опустошителната бомбардировка над София през януари 1944 година.  

Последна редакция: пн, 28 яну 2019, 17:22 от lechugitka

# 113
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 9 829
Иииий, Лечугитка, тази история си е направо за филм! Видях я просто!

# 114
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 579
Благодаря... Книга пиша, че много има.. Въпросната леля е била даже любовница известно време на Вазов.

# 115
  • Мнения: 1 184
.."Ех не е писано понякога този, който обичаш да те обикне. Обичат те и те искат, тези, които не харесваш." и т.н. тъжни любовни истории от началото и средата на 20-ти век.

То и сега е така...в 21в.

# 116
  • Мнения: 902
Нашите семейни истории са винаги с много драми, и от страна на майка ми, и от страната на баща ми.
Прабаба ми по майчина линия е също крадена. Била е изключително красива, с тъмнокестеняви много дълги и дебели плитки. Според майка ми тия коси до смъртта й останали такива, само тук-таме се прокрадвал някой и друг бял косъм в тях, а много е претеглила. Била сгодена за друг, или е харесвала друг, и си тъкала чеиза, но прадядо ми, известен побойник и хойкаджия, я видял на чешмата и веднага я харесал. От тая чешма я е и награбил, но не на същия ден. Майка й не й дала чеиза след това, от яд че не се е била "опазила"- може би са вярвали че тя е искала да стане така и е отишла доброволно, не знам, понеже прадядо ми иначе бил хубавец, но просто "не си бил стока". Но тя е разказвала на нейната внучка, майка ми, че не й е било по волята и така е била принудена да се омъжи за прадядо ми насила. Той не се държал добре с нея, тормозил я е много, бил тежък и мрачен характер, ръка и е вдигал, а веднъж я хвърлил от чардака на старата къща за някаква глупост. И с майка си не се държал добре, тя го кълнала в яда си с думите: "сино, сино, син да посинееш, сино!"Първото им дете, момченце, умира на няколко месеца. Прабаба ми толкова скърбяла по него, че ходела нощем да го търси из гробищата. Когато майка ми разказваше тия истории за баба си, все си представях една млада хубава жена с разпуснати дълги коси да ходи скръбно из гробищата и все ми се приплакваше- а аз тая баба не я помня, умряла е малко след като съм се родила аз. Знам само че не е била щастлива и казвала на майка ми "Ох, добре че Стойчо (мъжа й) умря млад та най-накрая си поживях...) Ражда много деца , все момиченца, и само едното от тях отново момченце- дядо ми, бащата на мама.Той бил будно момче. Бил любопитен и навсякъде се завирал. Като имало бомбардировки през войната хората се криели, той изскачал да гледа, да видел какви били тия немци. "Сос рогове са!"-казвала му прабаба ядосана.И му се карала да се маха от прозорците, че вече е загубила един син като бебе.

Той пък се оженил за баба ми по голяма любов. Баба ми била дребна, но много хубава руса мома, също с красиви руси къдрави коси като злато. Цялото село наопаки обърнали с тяхната любов,дето се казва. Баба ми била от знатно семейство, а дядо ми като момче стъпил на мина-оцелял като по чудо видимо невредим, но бил болнав- "половин човек", дето се вика, че и син на "побойника Стойчо"- никой не искал такъв зет. Но баба ми с целия си страховит инат , побран в  150 см, се заинатила като магаре на мост и отсякла, "ако не ме дадете на него, на крака ще му ида". Видели се в чудо братята й (баща й бил благ човек, но братята били буйни и сприхави), но все пак отишли да говорят с дядо ми. Обещал им да им гледа сестрата като писано яйце и ги оженили. Така и станало, той много я обичал, всичко й купувал и по начало добре живели, само ревността и на двамата била пословична, та имало и скандали. Но един ден баба ми заболяла, и се залежала. Понапълняла, спряла да се грижи за себе си, а и покрай болестта си  с отделителната система не можела да му бъде пълноценна жена... Дядо ми продължил да я гледа,но като мъж с нужди, започнал да се вижда с друга жена,за което баба ми научила от една "доброжелателка". Вдигнала му луд скандал, дядото не отрекъл, но и открито й казал, че не иска до края на живота си да живее "без жена", и би се грижил за нея като за майка на децата му и негова съпруга. Баба ми не могла да му прости това, заради голямата им любов навремето, и се почнала война, дебнене, скандали, закани и прочие грозотии. Един ден ситуацията така ескалирала, че след жесток скандал и гонене с цел шамари и колене из цялата къща (дядо ми взел да попийва покрай тази ситуация  и пиян ставал бесен) се разделили окончателно- тя живееше на горния етаж на къщата, той на долния. Така ги "заварих" аз като съм се родила, така ги помня- тя горе, той долу, в един и същи двор, дума не си обелваха. Подминаваха се като крайпътни знаци. Ако говореха един за друг, се наричаха взаимно "оньо отдолу" и "онаа горе". Слизах ли при дядо, питаше "онаа горе сготви ли ви нещо или си гладна?" . Отидех ли горе при баба, тя казваше "оньо отдолце даде ли ви поне некой лев?" До смъртта си дядо ми беше табиетлия и се подържаше, все с гладени шарени ризи, запомнила съм го как се решеше все с един ситен гребен със замах на огледалото отвън на външната чешма. Приятелки си имаше, особено една, луда беше по него на старите им години и всички знаеха. Като гостувах там с братовчедите чакахме на прозореца до никое време да я видим кога ще дойде и се кикотехме под юргана като я имитирахме.  Баба също зяпаше скрита в лозовата сянка на чардака и после разправяше иронично "дядо ти като гълъбички през джамчето си ги вдига" (прозореца беше на земно ниво)...Баба почина у нас преди 17 години, дядо ми поживя още 5-6 години след нея. На погрбението й обаче беше отишъл (аз не бях, бях далече). Мисля, че в края на живота си съжаляваше за така развилата се ситуация, или поне заради годините на водене на война.

После ще разкажа за другите баба и дядо, и за нашите...Темата е страхотна, изчетох я на паузата на един дъх, жалко че чак сега я намерих!



Последна редакция: пн, 28 яну 2019, 16:45 от Mam4e Bandit

# 117
  • София
  • Мнения: 28 358
И моите баба и дядо по майчина линия бяха така - единия в едната стая, другия в другата, рядко си говореха.

# 118
  • София
  • Мнения: 12 057
Моята баба по майчина линия е родила майка ми на 32. Не са ми казвали защо, но си намерих обяснение - тя беше доста глуха, на младини изстинала от мокра коса и сигурно никой на село не я е искал. Затова пратили я в града при роднини, като заминавала, хвърляли след нея май камъни - да не се връща.
Дядо ми - със 6 години по-млад, работник в трамвайното депо. Сирак, майка му умряла от т. нар. испанска  болест, баща му бил военнопленник, а когато се върнал - отишъл при една вдовица да гледа нейните деца, а своите 3 оставил сами, та хората им давали по милост брашно. Дали го чирак при един налбантин, че бил як. Разказвал на майка ми, че господарката имала в двора ябълки, които падали по земята и гниели, но не давала да ги съберат. Веднъж такъв бой ял, че започнал да заеква. И на стари години ядеше филия хляб на 2 залъка и яденето все му се виждаше малко.
Определено не е бил брак по любов, но баба ми се е грижела за него, колкото е позволявала сиромашията им. Майка ми е 1 дете, казва че без той с пръст да я пипне - се е страхувала от него.
Но бабетката непрекъснато е дуднела нещо, все е била с големи претенции без покритие. Което не пречеше да я обичам, тя ни е гледала до 7-мата година с брат ми.
За майка ми - запознали се с баща ми по разпределение. Явно маман е имала доста почитатели, а пък и софиянка. Понякога когато е ядосана, казва: "Как можах да се опазя от мераклии през цялото следване и после да се натреса на баща ти".
Имала  ухажор, който работел нещо по предпечатна подготовка и затова моя милост я имаше на кутии с овесени ядки. Модел с връзки, разбиращ ли

Последна редакция: пн, 28 яну 2019, 18:23 от Cuckoo

# 119
  • Мнения: 9 276
Имаш ли снимката?Покажи ни,моля.

# 120
  • София
  • Мнения: 12 057
Нямам я сканирана. Само картона.
Ще я пусна за малко и после трия.

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 13:47 от Cuckoo

# 121
  • Мнения: 9 276
Ох,аз пък след малко излизам.Сложи я около 21ч. ще бъда тук.

# 122
  • Мнения: 19 431
Е-е-е, изтървах овесените ядки! Не е честно, пък!  Sad

# 123
  • Мнения: 902
Ето , да си доразкажа.
От страната на баща ми не съм чувала историите за прабаби и дядовци, само тази на собствените ми баба и дядо.
Майката на баща ми беше много духовита, борбена, и природно интелигентна жена, отворена за света. За разлика от другата ми баба-майката на майка ми- която недолюбваше науките, беше прекъснала училище и си беше по-простовато устроена, тая ми баба си беше огън-жена. По цял ден слушаше радиоточката и особено заседанията на Народното събрание. Така съм я запомнила, как бърка манджа на печката на дърва , слуша внимателно като заек в нива, и както си мълчи и слуша на един път отсече: "Ха, лъже! На миналото заседание по друг начин каза!" Много се интересуваше от политика, за всяка държава беше чела или чула нещо- това в нашето селце особено за жена, си беше не само рядко, а истинско чудо. С нея можех да си говоря за всичко, и с нея съм била най-близка от бабите и дядовците ми. Не се разбираха с  майка ми, и идваше скришно у нас, когато майка беше на работа, а аз втора смяна на училище, идваше сутрин при мен на кафе и ми даваше и някое и друго левче. Говорехме си много. И вицове разтягаше.
Нейната майка е умряла млада, при раждане на Х-тото дете ( май 12-тото).Останала баба ми като най-голяма сестра на 15 години да гледа 10-тина по-малки  братя-луди глави и да помага на баща си в кръчмата. Било по времето на втората световна война. Учила се изключително добре, била умствено особено надарена, даскалът от селото идвал на няколко пъти при баща й да го моли да я пусне да учи, тъй като това момиче било според него свръхинтелигентно и имало невероятна памет. Само че прадядото се опънал -нямало кой да гледа момчетата , а и кой ще му помага? Останала баба да стопанисва къща, кръчма, и щури момчетии да гледа. Смаа заключвала вечерно време, сама правела сметките и контролирала всичко. Идвали немски войници в кръчмата, и въпреки многото разкази за това колко са пакостили на девойки и млади жени, баба ми само хубави спомени имаше от тях. Като видяли как се мъчи и работи само момиче, се съжалявали над нея и често им подавали консервирана храна от собствените запаси. Баба разправяше как братята й я лъгали, че било конско месо, за да не яде тя че я било жал, за да има повече за тях. Тя пък, който от братята й я ядосал, го хващала за дрехите и го хвърляла в торището, дупката с тор от животните, да му дойде акъла. Много била оправна, а и била хубава, и устата мома- живота я научил да не спира пред нищо и който и да се захванел с нея, трябвало да си има впредвид че с аргументи не може да и излезе насреща. Това май доста плашело момците около нея, тъй като се е омъжила сравнително "късно" на 23-24  години. Дядо ми бил 2 години по млад от нея, веселяк, висок и хубав мъж, все шеговит и благ. Май май му е пристанала, много не знам за това време, но знам, че когато баща ми се бил на около година, дядото отишъл някъде на търговия и не се прибрал близо 3 години. Къде е миткал , никой не знае, но баба това дълго не могла да му прости, особено като се подочуло, че имал някъде друга жена, при която е бил. Баба ми сама работила нивите, сама се грижила за децата - децата, тъй като е била бременна когато дядо ми е заминал, но е разбрала по-късно, и той естествено също не е знаел. Върнал се той след години, и изкарал най-напред една кавга от собствения си баща, който го осъждал много за това как е заминал и оставил жена с дете съвсем сама, " да й се смеят людето по нивите, че мъжът й я е оставил". Засрамен дядо ми се навел да даде подаръче на баща ми, който не знаел кой пък е тоя мъж. Като видяло другото дете, че батко му получава от непознатия мъж подарък, дошло и то да си иска нещо. Дядо ми си помислил, че някое чуждо дете от махалата е у тях, и побутнал другото дете настрани, да си играе баща ми сам с играчките си. "хич не го побутвай, и това е твое!"-скарал му се баща му, а дядо ми още повече се засрамил. Доколкото знам баба години наред не го е възприела като мъж, не могла да преглътне обидата и той много се молил още дълго време, докато тя пак му станала наистина жена. И до края на живота им баба ми си беше менторът в къщи, дядо ми правеше каквото тя каже, и я слушаше, сякаш си изкупваше вината. Беше кротък човек, но много пиеше. Пиянството му също беше кротко, баба даже го пляскаше по бузите като си дойдеше пиян и му се караше. Той нито веднъж не направи опит да се отбрани. Мен ме беше жал за него и съм я молела да не го пляска, да го сложи да си легне. Иначе беше майтапчия. Понякога се майтапеше пред мен, че била баба много лоша, и щял да я замени с циганката Севда. Такава циганка май нямаше, беше един фиктивен образ, колкото да се закача, но мен ме хващаше много яд на него като говореше така и му се карах и прегръщах баба. Но като си спомням как й говореше и я гледаше, наистина я обичаше. Той почина млад, на 63 години, пиянството му го довърши, след 3-ти инфаркт. Не помня да е викал, да се е карал. Добряк беше. Баба много плака за него, въпреки семейната им история , ммисля че наистина го обичаше, Помня как нареждаше на погребението му и го опяваше с искрена мъка. Сега като се сетя ми иде да плача, толкова беше трогателна тази нейна неподправена скръб. Тя почина много години по -късно, в едно неделно утро. Разправяла съм на друго място, как ми разказваше че го сънува да идва на бял кон да я закарва, и тя го пъдела "как пък не, цял живот го чаках да дойде с бял кон, не дочаках, сега ще ми идва за умирачка да ме закарва!" Години по късно ми каза: "Май ми идва времето. Дойде ли дядо ти другият път с белият кон, ще си ида с него!" Искрено се надявам и вярвам така да е станало в утрото на нейната смърт.

От тия две семейства, това дето разказах по-горе, и това тук, дошли на бял свят моите родители. Майка ми се е омъжила за баща ми на 17 години. ПО нейните думи й било писнало да се разправя със семейни разправий и искала да се махне оттам, затова не преценила много добре избора си-според нейните думи. Семейството на баща ми тя гледаше с пренебрежение... Баща ми бил известен Дон Жуан, хубав като Ален Делон (гледам по снимките, наистина прилича много на него като млад, с черни лъскави коси и светло-сиви очи) . Момичетата си умирали за него. Татко имаше една кутийка със снимки на стари гаджета, че и писма. Събирал си е от всички букви на азбуката дето се вика, и съм ги разглеждала тия снимки. И хубавки и не много хубавки, май много не е подбирал човека, да не обиди някоя! Simple Smile Между тях обаче и истински красавици. Има една жена сред тия, беше особено красива (искам не искам ,такава е истината),  и затова не им било писано да са щастливи.Майка ми също е била много хубава, но според думите й татко ми не могъл да прежали раздялата с тая жена, която обичал- а разделила ги именно баба ми, тъй като смятала че тя не е за него. Поне така ми каза. Татко ми после довел на инат майка ми за снаха и казал на майка си "тая ще е, повече няма да се месиш!". Майка ми се е смятала винаги за нещо повече от всички други, казвала ми е че преди татко харесвала едно друго момче, но не били гаджета (уж де)  Май само са се целували. Той обаче бил от семейство на видни лекари, тя от село..познавала сестра му и тя била много "надигната". Майка ми се притеснила че няма да я приемат и се отказала да ходи с него. Според думите й поне. На татко ми му се опъвала много, чак като й предложил брак се съгласила да му "капне в ръцете". Оженили се, но животът им заедно бих нарекла меко казано "сложен". До ден днешен са заедно, с днешна дата татко й е почти слуга. А и тя винаги си е била труден характер. Тя твърди че вината е в татко, понеже бил лошо възпитан, правел каквото си иска, хойкал и така и не я обикнал истински като онази, другата. Гледайки нещата отстрани и познавайки майка си мисля обаче, че баща ми наистина я обичаше, и най-вероятно наистина искрено е смятал да е щастлив с нея, тя обаче с властния си характер, с много от нейните капризи и обиди (прост бил, не бил учил, семейството му не стрували нищо, без нея бил едно нищо- а той беше много уважаван в работата си, природно интелигентен и кадърен електротехник и сам е гледал кака ми само и само тя да учи) го отблъскваше на моменти от себе си и той си търсеше утеха. И не му беше трудно понеже беше мил човек и шегаджия, и даже след години си беше много хубав- помня жените в завода с какви очи го гледаха и му се бутаха, а и сега май не биха го върнали...
До ден днешен за заедно, от 45 години.  Не мога да кажа че са били щастливи, но са имали и щастливи дни..макар да ми се налага отвреме навреме да й го припиомням аз това на майка ми...

.

# 124
  • Мнения: 902
Е-е-е, изтървах овесените ядки! Не е честно, пък!  Sad
И аз ! Айде пак, моля! Simple Smile

# 125
  • София
  • Мнения: 10 776
Там е снимката, хора. Поне аз я виждам и в момента

# 126
  • Мнения: 902
А, сега я видях и аз! Simple Smile

# 127
  • Euskal Herria
  • Мнения: 23 008
Там си е снимката.

# 128
  • Мнения: 4 299
Cuckoo, много си била хубава, сигурно и сега,де!
Напълно заслужено си красяла овесените ядки/не си ги спомням за съжаление/.

# 129
  • София
  • Мнения: 4 619
Тази тема може да е източник на сюжети за няколко филма, поне! ...или няколко Йовкови разкази. Лично благодаря за всички споделени истории! За мен беше удоволствие да ги изчета!
Прабаба ми, по бащина линия, е починала при раждането на по-малкия брат на баба ми. Баба ми почти не си спомняше майка си. Баща й е бил инвалид от Балканската война, с ампутиран крак. Доколкото знам, прадядо ми е имал либе, с което се обещавали един на друг, но след като се връща с един крак от войната, родителите й я дават на друг. Още същата година, той харесал мома от съседното село. Скромно и срамежливо девойче била, от бедно семейство, но голяма умница. Когато той отишъл да я иска, тя казала на родителите си, да не се притесняват, че женихът е с един крак, умен и добър бил, добре щели да живеят.
Заживяли, но кратко. След като тя починала, участта на семейството станало много тежко. Баба ми била отгледана от баба си. Разказваше ми, че такава беднотия е било, че излизала на улицата да играе с филия хляб, поръсен само с чубрика, даже и сол не са имали. Прибирала се и искала баба й да й наръси сол и да капне олио. Бабата я успокоявала, че за Великден ще купят олио. На 13-14 години я изпратили в София, слугинче била в докторско семейство. Ходила е на училище до 4 отделение, приемала си даскалицата, като майка и много плакала, че нямат пари да се изучи. Та в докторското семейство, успяла да  се запознае с география, биология и изчела "половината им библиотека с книги". Залюбила се с някакво момче, което не е ясно каква роля е имал в докторската къща, но като станала на 17, баща й я прибрал, да я омъжва. Дума не е казала, че тя има друг на сърце. Омъжил я за по-голям мъж от нея, с около 5-6 години. Починал е много млад, баба ми  на 29 г е останала вдовица с 2 деца., от 8 бременности. Никога, нищо лошо не е казвала за него, не се е омъжила повторно. Сама си е отгледала и изучила децата, но не й е бил по сърце. Нито той, нито семейството му. Той умрял от спукана в язва, в каруцата, по път към нивата. Живеели са в плевнята и са строели нова къща. Баща ми е бил на 3 г.
По нейни думи, много е приличала на майка си. Беше 160 см, 45 кг, с хубави черти на лицето и много, ама много будни очи. След смъртта на мъжа й е имала много мераклии и ухажори, но тя все казваше, че най-важното за нея е било да се прибере и да си гушне децата.

По майчина линия, историята е коренно различна. Баба ми, лична мома, от попска  и клисарска рода, се влюбва в личния момък на града. Млад, чернокос, добряга, работен, обаче беден, като църковна мишка. Баща й, прадядо ми, бил много урсус човек. Естествено, като чул, не се съгласил. Тя започнала театро да играе, спряла да се храни, не излизала, абе... глезанка. Прабаба ми се притеснила за нея, отишла при мъжа си и му казала, че ако не даде щерката, ще се разделя с него, на стари години. Трима сина отгледала, все някой щял да я гледа. Joy
И така, богатата мома се оженила за бедняка. Страшна бабетка беше, ама е знаела защо да се тръшка. Дядо ми я гледаше, като  писано яйце. Тя милата, нямаше 1 ден трудов стаж, а той, може би ще си остане най-добрият човек, когото познавам! Heart

Майка ми и баща ми, тривиално...
Най-интересното от връзката им е, че тя вече била висшитка, когато се срещат, а той не. Предложили й някаква специализация, а той казал, ааас, виж какво, цял живот те гоня и не мога да те стигна. Може да се развиваш, ако и аз започна. Така тя го подготвила за кандидат-студентски изпити.. Joy

Странното е, че някак си чувствам много близки рода на баща ми и несретната ми баба. И физически много приличам на тях. Детето ми също. Копие е на баща ми.

# 130