На майка ти гаджетата...

Толкова хубава и позитивна тема! Замислих се,че май е дошло времето да разказвам и на сина си семейните истории
Та така...Едната ми прабаба по майчина линия е била "най-личната" мома в селото.И сама така казваше за себе си-"Каква мома бях аз,крака-дИреци!"Били са богато,чорбаджийско семейство.Имали се хергеле коне и ратаи.Прабаба е била средното дете-преди нея и след нея са били момчета.Един ден с малкия брат вземат разпрегнатите ездитни коне и отиват на реката край селото да ги поят.Била е на 14-15 години.Изведнъж отнякъде изскачат двама братя от съседното село,мятат и един чул на главата и я товарят на каруцата да я крадат.Малкия брат се стреснал,яхнал се на коня,както  бил без седло и право в къщи да каже,че кака му е открадната.Големия брат като чул веднага събрал ратаите и тръгнали след каруцата.През това време обаче в каруцата единия брат всячески се опитва да "удари печата"(както казваше прабаба),обаче бил нещо хилав,а тя по ячка и така и не успява да я набори.Брата на прабаба успява да настигне каруцата,прибира сестра си,а двамата ергени ядат солиден бой.Скоро обаче прабаба среща прадядо ми на мегдана на тяхното село,на хорото.Той свирел на физхармоника и го канели да свири на всякакви поводи в околните села,имал маслено зелен костюм и бил завършил селскостопанското училище за агроном.Мъж-мечта .Бързо се женят и имат двама сина.След 9 септември се принуждават да се преместят в града,купуват къща в центъра на Варна,около Колхозния пазар и по ирония на съдбата комшия през две-три къщи им бил мераклията,който не успях да я открадне.Прадядо е починал сравнително млад-на 54 год.,от сърце,а прабаба живя още 30 години след него.
Единият от синовете им е моят дядо.Той случайно видял баба ми в квартала и на следващия ден отишъл да я поиска.Бил хубавец-къдрав,висок,свирел на акордеон,рисувал.Като цяло-бохем.Даже излъгал баба ми колко е годишен,защото всъщност бил по-малък с година от нея.Разбрала чак като се оженили.След сватбата заминал веднага войник и служил 4 години на летището в Сарафово.Та през тези 4 години се ражда и майка ми-плод на свижданията на плажа Обаче бохемския характер на дядо ми много му пречи в живота-обича веселието,алкохола и жените.След поредната забежка,от срам от комшиите се налага цялото семейство да заминат като бригадири във СССР за 5 години.Майка ми е била 4 годишна.Като се връщат БГ обаче нещата продължават по същия начин и за да избягат отново от поредния скандал заминават да работят чак на строежа на язовир "Доспат".Майка ми учи до 8 клас в Доспат.Връщат се във Варна,за да продължи образованието си.Не живееха добре баба ми и дядо ми.Коренно различни бяха и в крайна сметка след много скандали и бой се разведоха.
Майка ми е стандартна история.Двамата с баща ми живеят през една улица.Тя е приятелка на неговата комшийка и най-накрая на сватбата на комшийката се запознават официално.Той след няколко дни заминава на рейс.Когато се връща,тя пък заминава на специализация в ГДР.Като се връща след месец той я чака на гарата с букет гладиоли и и казва да запомни една дата-датата,която е запазил в гражданското,за да се оженят.И така живяха заедно 31 години.Разведоха се преди 5 години,но все още пият кафе заедно през ден и са заедно на празници.

Семейството на баща ми са преселници, установили се в краен квартал, че и стаи под наем давали.
В някои от тях се нанесли на квартира семейството на майка ми. Познават се от деца. След години родителите на баща ми се преместили по към центъра, но приятелите му си били в стария квартал и ги навестявал, та я държал под око ... Една вечер той пак бил там, с мотора, голяма работа за онези години. Закачали се нещо, хукнала тя да бяга и й се скъсала обувката. Родителите й били на гости на село,отговарял по -големия й брат за нея. Тя се тръшнала да реве-бати ще ме утрепе. И да не я утрепе бати й, баща ми я метнал на мотора и хайде у тях. Майка имаше разкошна дълга къдрава коса, от срам  седяла на дивана, спуснала косата надолу. Повикал татко баба и дядо -снаха им е завел;баба казала-я дай да ти видим лицето, снахичке. И като вдигнала майка лице,тя само плеснала с ръце-я, то нашето момиче! Тогава е била на 16, взели са разрешение в писмена форма от родителите й ,за да сключат брак. Все я подкачаме-заради една скъсана обувка, цял живот с тоя човек.

Дядо ми е родом от град в северозападна България. Родил се през 1920г. в семейството на чорбаджии и бил най-малкото от трите им деца и единствено момче.
Семейството им било заможно, богато: ниви, имоти, мелници, първият автомобил в града бил техен. изобщо - голямата работа. Обичал живота, а и професията му била такава, че пътувал - железничар машинист. Разказваше си историите и горд беше, че много го искали, но не се дал 

Отива един ден в град Х и решава да купи подарък на сестра си и влиза в един магазин за обувки. Да, ама те пари струват, а триста пъти ще умре преди да каже, че не му достигат. Какво станало и как не помня, но и обувките получил, и на вечеря го канили, че и отишъл.  "Мале, какъв дом! Стъпиш ли на килима и потъваш, толкова беше мек!" казваше дядо. Посрещнал го бащата на момичето "Ти ли си Димитър? Тя много ни е разказвала за теб!". Хубаво прекарал, но... се уплашил. Не щял да се жени, а щом тя е говорила на семейството си за него, имала е наум нещо. Не е на добре тая работа. Спасил се, но и на 90 си я спомняше тази история.

Друга жена от любов пуснала слуха, че я искал. А в тогавашните времена човек за едната си чест живеел и а отречал, а я затвор, я бой, я вечен позор. какво да прави: викнал я тайно и ѝ казал, че няма да я бъде тая, а тя му рекла "Добре, но хайде аз да те оставя, а не ти  - мен, че да не ме позорят хората" и се отървал още веднъж от женитбата.

По-късно отворил магазин в града си и залюбил женена жена тайно - но колко да е било тайно, когато дошъл мъжа ѝ да си я търси? Не я открил, защото дядо я скрил в кашон. Излязъл му след това прякор Кашоня. 

  За баба ми се оженил на достолепната възраст от 30 години, на която бил решил да се ожени. Не искал да бърза, чичо му се оженил на толкова и той вземал пример от него, така ми е казвал. Взел е баба, много по-млада от него. Тя казваше, че той бил много богат, а тя - най-бедната.
Родило им се дете, моят чичо. На 11 години починал от тумор в мозъка  Било трагедия за всички, след по-малко от 9 месеца се появява баща ми: баба не е знаела, че е бременна. Той остава единственото им дете.
Баба почина когато бях на 14 г., а дядо - преди около 4 години. Мир на праха им!

Много хубави истории
Аз знам само за едните ми баба и дядо от едно село са били от деца са си били " приятели" по нейните думи 14-15 г , оженили се като са станали на 24 г . Баба е била по -малката сестра и чакала кака си да се ожени.Наистина много се обичаха , дядо от година не е сред живите.
Другата ми баба е останала вдовица  млада  , никога не е ставало въпрос за това как са се запознали с дядо.

Страхотни, страхотни истории 

Дядо бил войник на турската граница. Имал уговорка да се жени и взел отпуск от 20 дни. Тръгнал да се прибира пеша (Северозападна България). Момето не го дали, че се било разболяло ..., а най-вероятно (според думите на баба), защото дядови били бедни като църковни мишки ... Минал през следващото село и се заговорил с едни момци на мегдана ... Трябвало да се ожени, че да не го подиграват в гарнизона. Чула го баба, която била на 14 години и най-малката от 7 деца в богато селско семейство. Баба все казваше, че тръгнала с него, защото бил много красив, а на нея й било писнало да гледа децата на сестрите си и да върти къщата. Не знаела къде отива след като до е видяла за 5 мин. само на мегдана ... А отивала в страшна мизерия ... Родителите на баба били много разлютени, но нямало какво да направят, за да я върнат, защото била вече избягала с дядо и ... "какво ще кажат хората" ... Оженили се и дядо трябвало да се връща на границата ... Баба се примолила да я върне у тях докато се прибере, че живеели у дядови 10 човека в една стая ... Дядо се съгласил и си я прибрал след 2 години - да стоят дом и създават семейство ... Лека им пръст ...

  Майка ми ме оставила на няколко месеца  заради “принца на мечтите си “ . Баща ми бил скучен и слушал само майка си . Останала съм с баба и тате . Спомените ми са от периода, когато той тръгна да си търси жена и на мен подходяща “майка“ . Излизаше с видните вдовици и стари моми , като след няколо срещи взимаше и мен за да види как ще се представи кандидат майката пред мене. Естествено винаги получавах много книжки , шоколад, сладолед и мазни целувки . Появи се най-после подходящата мама , красива , с бяла кожа и дълга , права лъскава черна коса . Излизаха често и аз я познавах , но не се задълбочавах да я загледам или опозная . Една вечер леличката с дълга черна коса остана да спи удома . На сутринта косата висеше на някакъв сувенир върху секцията , а тя в леглото с къса руса косица се беше излегнала и пушеше блажено цигара . Мнооого се впчшатлих , бях около 5 годишна. Баба ми ме издърпа набързо от стаята и аз не погледнах жената , а в съзнанието ми остана окачената перука . Н следващият дени два сериозното гадже на татко и аз се хвърлям срещу нея да я прегръщам и ѝ дърпам косата с настояване да я свали за да я понося аз малко . Като обяснявах как снощи косата висяла на закачалка. Баща ми побеля от ужас .    Е , размина му се, защото тя се ожени за него -как да изпусне мустакатия наперен инжинер . А аз от тогава каквото и да видя си затварям устата .  

За семейството на баща ми малко знам. Неговата майка е била по-голяма от баща му (такъв обичай имали в неговото село) и е починала преди да се ожени татко, та не знам много, понеже не съм я виждала.
За семейството на майка ми обаче има доста истории. Бащата на баба ми бил от едно селце, което после влиза в състава на Д-град. Беден бил, но свъртял някак къща, оженил се и син имал, ама отишъл войник в Медусъюзническата война. Там го пленили, но след края на войната го пуснали и той купил голям армаган на жена си - шевна машина „Сингер” (тази машина още шие пущината). Прибрал се той - ни жена, ни дете - починали и двамата. Какво е станало с дворчето и къщата му не разбрах - някак ги е загубил. Не знам и как и защо се е оженил за майката на баба ми - чорбаджийска щерка в близко село. Имал баща ѝ пари и понеже имала вуйчо учил медицина във Виена, но починал от туберколоза, той (бащата на прабаба ми) много държал ако не децата, то поне внуците да се изучат. Та отишъл прадядо заврян зет и тъста му му прехвърлил едни 10 декара - „да не ти говори някога жена, че тя те храни”. От него се научил и прадядо, че децата трябва да учат. Прабаба родила 3 деца и починала. Трудно било за сам мъж да върти и имоти и къща и малки деца да гледа, та се оженил за трети път за вдовица с две деца. Решил човека да изучи всички и неговите и доведените. То хубаво решил ама те много не щяли. По-големият брат на баба го пратили да учи за пилот, ама него го било страх и се записал да учи за дърводелец. Баба ми пък след като завършила 8-ми клас (май беше) я пратили да учи в гимназия в близкия град, та да става даскалица. Ама то се учело и математика там, та и тя се отказала и се записала да учи за шивачка.
Дядо и той бил от сой (като за село де) Баща му бил кръчмар и дюкянджия. Решил бил да остави дядо с четвърто отделение, стигало му да оправя сметките. Да но синът на една от сестрите на дядо, който бил само 2 години по-малък от него, го пратили да учи. И тогава дядо се тръшнал, че щом за внука може и за сина трябва да може, та учил и той с племенника си заедно и после отишъл да учи за дърводелец. Там се и запознал с брата на баба. На един събор се видели баба и дядо, запознали се, харесали се. Баба вече била „попрехвърлила” на 21, дядо и той на 28. Разбрали се младите и да си пишат, точно по 1 писмо си разменили и бащата на баба решил че ще я жени. Обяснявала му тя за личния ерген, дето си харесала, даже и снимката, която дядо ѝ пратил му показала. Обаче дядо се снимал издокаран „по модата” с голф панталон и прадядо се запънал, че „зет дето няма пари за дълги гащи не щъ”. Уговорил той сватба с други хора и баба пратила хабер на дядо, че ще я женят. Тръгнал той да я зима за жена. Изпратили го всички с надежда, зер стар ергенин - срам за родата. Явил се дядо пред стария чорбаджия, този път с дълъг панталон  , баба тропнала с краче, че или той, или няма да се жени. И баща ѝ кандисал. Седнали да полеят сватбата и изведнъж от двора се чула врява и викове „булката, булката”. Притеснили се всички, ами ако хората на които е обещана баба идват да си я вземат. Като излезли - то големия брат на баба води снаха - 16 годишно девойче. До тук добре ама се запънал прадядо в една вечер да дойде снаха в къщата му и да излезе дъщеря му, не бивало, все едно я гонели. Момичето не можели да върнат, че ще го осрамят, та ако можело дядо да дойде друг ден. Дядо обаче отсякъл „мен половината село ме изпрати булка да доведа и аз без булка няма да се прибера, първата дето срещна на пътя ще заведа ако трябва, но ще заведа булка у нас”.
Та така на един ден се оженила и баба и брат ѝ. Дядо и баба успяха и златна сватба да доживеят и един правнук видяха. И много се обичаха и уважаваха, а са се събрали от, дето казваше баба „едно виждане и едно писмо”.

Пешек, нищо не разбрах, за трети път чета историята. Разказът само за едната ти баба и дядо ли е?

Да, да, само за баба и дядо от страната на майка ми знам. И за бащата на баба,той е този с трите брака.

При нас най-интересната история е за прадядо ми - руснак, от Уфа.

На 16 искал да се жени за някакво девойче, но то било много бедно и не му дали. Много се ядосал на родата и решил да замине на война. Казал на майка си, че повече няма да го види никога - така и станало и това цял живот после му тежало.

Та заминал и се бил в Първата световна, където го пленили немците. Не знам колко е изкарал като военнопленник, обаче по някое време успял с още няколко човека да избяга през канализацията.

Тръгнали си пеша към Русия и другите останали по пътя - в Полша и т.н. Само той се добрал до България. По това време обаче в Русия вече била избухнала революцията и прадядо ми малко се страхувал да се прибере, че били от по-заможните. Според разказите на баба ми по това време руснаците и потопили и издавили един кораб с белогвардейци, та прадядо ми съвсем решил, че не е безопасно да се върне.

Та останал в България, хванал се ратай в едно семейство в Сливен. Там срещнал прабаба ми, която била слугиня. Тя била от селата край Елена (Буйновци, сега е махала и не знам живеели ли някой там). 14 деца са били (доведени, заверени и природени) - много бедни.  Всичките момчета умират в Балканската и Междусъюзническата. По принцип по тоя край нямало кой знае какво препитание, жените ходели през лятото да жънат долу в полето и се прибирали през зимата пак в планината. Постепенно почнали да остават и много се установили в полето за постоянно.

Та там се запознали, работодателите им им кумували. Събрали пари, построили къща. Прадядо ми си направил мелница. Не знам дали са били щастливи. Прадядо ми много работел, но и много пиел. Цял живот тъгувал, че не могъл да се върне да види семейството си в Русия. Умрял сравнително млад при инцидент на мелницата. Едно дете само са имали - баба ми.

Охоо..това си е класа

Много ми харесва тази тема. Аз друг път ще разправям за моето семейство, че трябва да си припомня подробностите. За сега ще ви спомена за на баба ми една приятелка, която като младо момиче, току-що завършила училище, била нещо на някакво състезание по лека атлетика, и там се запознала в понеделник с един, с който в петък на същата седмица се оженили 
Човекът почина преди около 2 месеца на 80 и няколко, значи повече от 55 или 60 години са били женени. Много се обичаха. Много странно така, за 5 дни ... Голям късмет е да уцелиш правилния човек.

Също много ми е интересна историята на Вера Маринова, спортната журналистка, която веднъж беше при Слави и разказа, че като се е преместила някога си в Лондон, се запознала с този, който в момента й е съпруг, обаче той я ухажвал 20 години и тя чак накрая го заобичала и се оженили. Слави 5 пъти я пита: "Как 20 години, 20 години?" и тя "Даа" ... Интересно ще бъде като разказват на внуците си

Е, тя не беше в първа младост, когато се омъжи.  
Между другото, чувала съм много реални истории за млади, които са се оженили само след един ден запознанство. Естествено, не става въпрос за сключването на брак, а за вземането на решение.
Поне няколко случки знам за хора, които са се запознали на нечия сватба и още същия ден решават и те да се оженят. Явно е било заразно.
Някои от тях имаха дълъг и щастлив брак, други - не.
Знам и случка, пак на сватба, бъдещата снаха е настанена на една маса с бъдещата свекърва. Двете толкова много се харесват, че "свекървата" веднага привиква сина си да го запознае с момичето, което е харесала. Снахата пък твърди, че толкова много се влюбила в бъдещата си свекърва, че първоначално не обърнала никакво внимание на бъдещия си мъж.  

 

Ха,нашите(и двамата раждани 1935 г.),той от Бургас,тя от Мездра,се запознават в Русе и след 3 дни се женят/подписват.
После пак е имало сватба с родата ..
И двамата са на по 24 години и малко позакъсняли..
Обаче,явно на хората хич и не им се е бързало защото аз се пръквам цели 17 години по-късно,а те вече са софиянци..

п.п.А кръщенето ми е било 3 дни.
Не сме роми,ама явно хората са си падали по купоните..

Да ви разкажа и аз историята на моята баба, с дядо ми живеят в едно село познават се , веднъж седмично се организират хора-танци по площадите и така баба си го харесва дядо. Споделя на братята си на баща си и майка й, обаче те не го искат, бил много беден ,много деца били няма къде да живеят , няма какво да ядът и т.н.. А баба ми се по заможни имат земи, имат животни, наемат дори ратай да им работят, за онова време си живеят добре. Но баба много го харесала и избягала с него по нейна инициатива... баща й я лишава от всичко не наследява нищо с нищо не и помага. И така тя на 18 дядо ма 19 градят семейство, но дядо бил много работен, не пиел , оженили се той отишъл войник 3 години родил им се син. После се прибрал дядо започнали да си правят къща ама то без пари трудна работа и така родил се баща ми, къщата още не е била готова... След около 4 години решили да си имат още едно дете щото държавата давала пари за трето дете, така с парите си довършили къщата... Бяха голяма любов дядо винаги купуваше банани и ябълки на баба... тя без без банани и ябълки в тях не оставаше и бонбони... за съжаление баба почина преди 3 години...но беше жестока все за всичко тя беше права