С какво ви дразнят свекървите- 37

  • 49 545
  • 815
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 9 397
Познавам деца с различни фамилии от бащите си, познавам и братя с различни фамилии, така че явно всичко може и не е отменено. Никога не съм приемала кръщаването на деца, като кой знае каква традиция. За мен името е важно, така че трябва да е подбрано от родителите и да е най-вече харесвано от тях. Имам познати, които са били принудени да кръстят децата си на свекъри с имена, които не харесват. Ами не ми се струва редно, пък ако ще и 10 традиции да го изискват. Аз и досега не съм обичана от свекъра (след 15 години брак и няколко години гаджосване), само защото не пожелах да кръщавам децата си на никоя рода. Това пък е традиция в моето семейство  Laughing.

# 541
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 463

Именно, защото имам син, съм го кръстила на свекъра. Все пак и аз съм била снаха, преди да стана свеки. Simple Smile
А преди да станеш снаха, си била и все още си дъщеря. Предполагам, отгледана в любящо семейство, в което също са треперили над теб и си била най-скъпото им. Нито ти, нито останалите снахи сме намерени на улицата или домъкнати от гората. Затова и ми е непонятно настояването, къде скрито, къде явно, снахата да загърби родителите си и да се съобразява с мъжовите си родители. Може да звучи грозно, но все пак тези хора довчера са били непознати и никои за мен. Това не пречи да ги уважавам, с каквато нагласа и тръгнах, но при положение, че собствените ми родители не си позволяват да се бъркат в решенията и изборите ми, не виждам с какво право свекърите ще си позволяват да го правят. И пак да питам - защо за собственото дете боли, като го натиснат чуждите, а чуждото го натискаме без угризения?

# 542
  • Мнения: 3 228

Именно, защото имам син, съм го кръстила на свекъра. Все пак и аз съм била снаха, преди да стана свеки. Simple Smile
А преди да станеш снаха, си била и все още си дъщеря. Предполагам, отгледана в любящо семейство, в което също са треперили над теб и си била най-скъпото им. Нито ти, нито останалите снахи сме намерени на улицата или домъкнати от гората. Затова и ми е непонятно настояването, къде скрито, къде явно, снахата да загърби родителите си и да се съобразява с мъжовите си родители. Може да звучи грозно, но все пак тези хора довчера са били непознати и никои за мен. Това не пречи да ги уважавам, с каквато нагласа и тръгнах, но при положение, че собствените ми родители не си позволяват да се бъркат в решенията и изборите ми, не виждам с какво право свекърите ще си позволяват да го правят. И пак да питам - защо за собственото дете боли, като го натиснат чуждите, а чуждото го натискаме без угризения?
Напълно подкрепям.
Аз обаче си обяснявам тези изисквания с това, че някога когато са възникнали тези традиции, хората са се женили много рано, наистина жената е отивала в дома на свекърите да живее със съпруга си и  реално свекърите са се грижили за младото семейство, като реално те са били глава на това семейство и са изисквали подчиняване. Днес обаче, стотина години по - късно нещата са коренно различни. Младите в повечето случай не се женят на по 18 - 20 години, живеят самостоятелно и се издържат сами. Така, че традициите не са това, което са били

# 543
  • Мнения: 2 930
Дори е имало период, в който съпругата е била "преименувана" с имената на съпруга си. Все едно му е дъщеря. Но не помня дали беше законодателно уредено това. Май да.

# 544
  • София
  • Мнения: 36 138
Скрит текст:

Именно, защото имам син, съм го кръстила на свекъра. Все пак и аз съм била снаха, преди да стана свеки. Simple Smile
А преди да станеш снаха, си била и все още си дъщеря. Предполагам, отгледана в любящо семейство, в което също са треперили над теб и си била най-скъпото им. Нито ти, нито останалите снахи сме намерени на улицата или домъкнати от гората. Затова и ми е непонятно настояването, къде скрито, къде явно, снахата да загърби родителите си и да се съобразява с мъжовите си родители
. Може да звучи грозно, но все пак тези хора довчера са били непознати и никои за мен.
Скрит текст:
Това не пречи да ги уважавам, с каквато нагласа и тръгнах, но при положение, че собствените ми родители не си позволяват да се бъркат в решенията и изборите ми, не виждам с какво право свекърите ще си позволяват да го правят. И пак да питам - защо за собственото дете боли, като го натиснат чуждите, а чуждото го натискаме без угризения?

Защо да звучи грозно? Това е факт. Да уважаваш родителите на съпруга ти е едно, да уважаваш и да се съобразяваш повече с родителите на съпруга ти отколкото със собствените.... За мен това е абсолютно неуважение към собствените родители. Няма начин да уважавам, да харесвам и да се държа добре с човек, който очаква такова нещо от мен. Дали това ще се изрази в изискване да си кръстиш първото дете на свекъра, дали ще искат да ги наричаш "майко" и "татко", или ще се бъркат по друг начин в твоето семейство, няма значение. Родителите на мъжа не са по-важните родители.

# 545
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 349
Добре де, ако не исках детето ми да е с фамилията на баща ѝ, а да е Николова, примерно, защото свекър ми е Никола, какво тр да кажа? Питам хипотетично.
    Когато съставят акта за раждане, казваш как ще са трите имена на детето.
    За първото дете избирате с таткото какво да е фамилното му име. Второто дете на едни и същи родители задължително се записва със същата фамилия като първото.

Не е така! Преди дъщеря си имах момче, което почина. Носеше фамилията не на мъжа ми, а по името на моя любим дядо. Записаха го без проблем, както си решихме. Мъжът ми беше много ядосан после, когато му отказаха второ ни дете да носи същата фамилия като на батко си!!! Било задължително да е фамилията на родителите!
Отделно познавам брат и сестра с различни фамилии.

# 546
  • Мнения: 2 930
    Тартлета, така по сегашния закон. Имало е промени във времето. Моят мъж и брат му също са били с различни фамилии, но баща им е променил тази на мъжа ми (тогава - по административен ред е ставало). Съжалявам за загубата ти.
 
Скрит текст:
Закон за гражданската регистрация
Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.
(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.
(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.
(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

# 547
  • София
  • Мнения: 3 462

Именно, защото имам син, съм го кръстила на свекъра. Все пак и аз съм била снаха, преди да стана свеки. Simple Smile
А преди да станеш снаха, си била и все още си дъщеря. Предполагам, отгледана в любящо семейство, в което също са треперили над теб и си била най-скъпото им. Нито ти, нито останалите снахи сме намерени на улицата или домъкнати от гората. Затова и ми е непонятно настояването, къде скрито, къде явно, снахата да загърби родителите си и да се съобразява с мъжовите си родители. Може да звучи грозно, но все пак тези хора довчера са били непознати и никои за мен. Това не пречи да ги уважавам, с каквато нагласа и тръгнах, но при положение, че собствените ми родители не си позволяват да се бъркат в решенията и изборите ми, не виждам с какво право свекърите ще си позволяват да го правят. И пак да питам - защо за собственото дете боли, като го натиснат чуждите, а чуждото го натискаме без угризения?
Абсолютно подкрепям!
И моите свекъри, и Popule доколкото съм я чела, нямат дъщеря. Може би затова не се и замислят какво е да натискат детето ти. Независимо дали за кръщаване или мамосване, или каквото и да било. Сигурна съм, че друга песен щяха да пеят.

# 548
  • Мнения: 130
Моите деца са с различни фамилии.  При раждането на дъщеря ми, сестрата ме попита за името на детето, бащата и дядото. Аз, нали аджамия си казах и така я записаха. Втория път, обаче внимавах и изрично подчертах, че фамилията на сина трябва да е като нашата.

# 549
  • София
  • Мнения: 5 499

Именно, защото имам син, съм го кръстила на свекъра. Все пак и аз съм била снаха, преди да стана свеки. Simple Smile
А преди да станеш снаха, си била и все още си дъщеря. Предполагам, отгледана в любящо семейство, в което също са треперили над теб и си била най-скъпото им.

Е, чак да са треперели. Навремето не ни трепереха толкова и дори, представи си, бая ни побийваха. Wink

А аз самата кръстих детето си на свекъра, защото родата на мъжа ми настояваше, самият ми мъж нямаше против, дори обратното, а аз го обичах...Все пак, той също има участие в създаването на нашето дете. Така че, в крайна сметка, стана това, което искаха. А аз не съм се противила, защото в крайна сметка, родът се продължава от мъжко чедо. Баща ми си има внук от брат ми, който носи неговото име. Традиции. Simple Smile

А ако имате две дъщери, сори, родът не се продължава. НО пък сте облагодетелствани с това, че дъщерите ви ще ви обичат и държат на вас, а не на свекървите си и ще се грижат за вас, а не за свекървите си. Както се казва - откъдето е момата, оттам е и родата...А ние, със синове, сме обречени на вечна омраза. Така че, поне едно нещо и ние да вземем от живота - продължаването на рода. Joy

Последна редакция: пт, 24 окт 2014, 12:57 от Popule

# 550
  • Мнения: 4 518
Не Популе, друго имам впредвид. Ако имаше дъщеря и нейния мъж я задължи да кръсти първородния си син на свекъра. Ами ако тя не искаше, ти чия позиция щеше да заемеш. Щеше да й кажеш - слушай дъще, така се прави, искаш не искаш, детето се кръщава на свекъра.

Ти какво си направила и защо си направила, ти си знаеш. Дали са те натиснали, дали си се подчинила сляпо си е твоя воля. Ама с децата си, собствените, как би постъпила? Ами ако сина ти има син и го кръсти на тъщата, ти какво ще направиш? Ще го обичаш по-малко детето ли?

Популе, друго питах аз, ако ти имаше дъщеря....

Иначе благодаря ти, аз току що разбрах, че не обичам мъжа си. Добре, че беше ти, за да го прочета в твоите постове. Ама обичта към мъжа ми няма нищо общо с това, как ще се казва детето ни.

# 551
  • София
  • Мнения: 5 499
Популе, друго питах аз, ако ти имаше дъщеря....

Иначе благодаря ти, аз току що разбрах, че не обичам мъжа си. Добре, че беше ти, за да го прочета в твоите постове. Ама обичта към мъжа ми няма нищо общо с това, как ще се казва детето ни.

Какво от написаното от мен не разбра?
Вече казах сто пъти - традициите са за това, за да се спазват. Ако имах дъщеря, тя като се омъжи ще си кръсти детето на свекъра, да. А защо смяташ, че обичта към мъжа ти няма общо с това как да се казва детето ви? Thinking

# 552
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 463
Е, над теб ако не са треперели, над други пък са треперели. При всички положения съм родена, изгледана, изучена и направена човек от родителите си. На свекърите не дължа нищо, че да си позволяват да имат претенции. Нито пък мъжът ми на моите родители. А за прословутите родове и продължението им да не казвам колко ми дреме. Важното за мен са децата ми, тяхното здраве и това да ги направя хора. Що се отнася до омразата, много от вас зорлем си я докарват. В доста случаи - напълно заслужено. Не може да нахълташ нагло в пространството на отделно семейство и да тропаш с крака да правят, каквото ти кажеш, и да очакваш да те галят с перце и да те уважават. И пак не ми отговори на въпроса - защо за собственото дете боли, като го натискат чуждите, а чуждото го натискаме без угризения? Или при традициите, както всичко останало при нас, са криворазбрани и при тях се прилага двойният аршин?

# 553
  • София
  • Мнения: 3 462
А ако имате две дъщери, сори, родът не се продължава. НО пък сте облагодетелствани с това, че дъщерите ви ще ви обичат и държат на вас, а не на свекървите си и ще се грижат за вас, а не за свекървите си. Както се казва - откъдето е момата, оттам е и родата...А ние, със синове, сме обречени на вечна омраза. Така че, поне едно нещо и ние да вземем от живота - продължаването на рода. Joy
Ако се държиш със снаха си според форумските си позиции, не виждам как очакваш друго. Сори, така е. На нищо не сте обречени, драги свекърви, отношението е каквото си го направите. "Мен са ме карали, сега е мой ред да се налагам" няма как да доведе до мир и любов. Не вярвам някоя снаха да намрази свекърва си в мига на запознанството им. Обикновено това става по заслуги.
Баба ми също се е налагала преди години по повод името на сестра ми. Това доведе до доста хладни отношения между нея и мама. Обаче когато се стигна до обикаляне по болници, грижа, памперси и т.н., мама участваше наравно, ако не и повече от останалите. Дали един човек ще се грижи за свекърите си не се обуславя от това на кого си е кръстил децата, а как са го възпитали собствените му родители.
И ако внучето ти е Иван, а не Петър, по-малко внуче ли ще ти е? И няма ли да продължи рода ти?

# 554
  • София
  • Мнения: 5 499
На свекърите не дължа нищо, че да си позволяват да имат претенции.

 Shocked Това направо ме изуми!! Shocked

Общи условия

Активация на акаунт