Не се налага да се оплаквам на арменския поп. Просто не ме вълнуват традициите - не ги спазвам. Спазвам това, което ми харесва. А при нас моя мъж реши и кръсти дословно детето на тъста си, аз го бях оставила да реши, децата на моя род ги е кръстил той. Беше ми писнало от избиране на имена. А за времето, което работи за мъжа ми мога само да се изсмея, времето не работи за никой.
разбира се, че времето не работи за никой. Няма никаква гаранция, че мъжа като стане на 40/50 години няма да си хване някоя 20 годишна девойка, та дори да сме кръстили и трите си деца на свекърите
Затова освен да се обичаме, човек трябва да има и някаква лична/ финансова самостоятелност, за да се справи в извънредни ситуации, а не да се подчинява безпрекословно, защото така повеляват традициите 
. все пак всеки трябва да има някакво самоуважение 
Виж как съм знаела отначало кой на кого какво дължи, та свекърът така си остана без да "си чуе името". Ако не беше толкова нагъл, можеше и да стане. Това първо. Второ - като не ми харесват традициите, не ги спазвам и не се обяснявам на никого, що да се моря да пиша на някого си. Трето - единственият, който при нас се хвърли трупешката в неща, които не го засягат, беше свекърът. И понеже твърде настървено опитваше да рипа върху моята глава, някак му убягна това, че унизи сина си, та последният година и повече не стъпи у тях след случката. И не защото аз го спирах, а защото баща му си беше позволил да опита да подрони авторитета му пред мен и му беше бесен. Настоявах да отиде единствено защото свекървата се стопи заради глупостта на мъжа си. Та вместо да размахвате разни плашила с времето, убостта ненагледна на мъжете на дърти години и не знам си още какво, се замислете, че така можете да изгубите собствените си синове. Заради глупави традиции и превземки. 