Здравейте на всички във форума
Благодаря ви предварително, че ще отделите време да изкажете мнение по въпроса ми. Писах и в темата "консултации с психолог", но за сега нямам отговор там
Дъщеря ми е на 5 г. и 7 месеца. До скоро посещаваше детската градина с голямо желание, не е боледувала, госпожите бяха много доволно от нея, видимо и беше интересно там. Обаче след като свърши ваканцията ни - края на август, началото на септември се появи проблем, който имам чувството, че се задълбочава. ежедневно сутрин в градината плаче, не ме пуска да тръгна и постоянно ми обяснява колко ще и липсвам. Случвало се е и по 20 минути да не можем да се разделим. Много ми е мъчно от създалата се ситуация и съответно не съм спокойна на работа. Опитвала съм се да говоря с нея какъв е проблема, но тя винаги казва различни неща (липсваш ми, мамо, яденето е гадно, скучно ми е, госпожата ми направи забележка и. т. н.) Опитвала съм с добро - обещавам, че след работа/градина ще отидем да се почерпим, ако е добра, купувам дребни подаръчета, обаче на другата сутрин отново е същото. Опитвала съм се и да бъда строга - казвала съм и как се държи като бебе, как не мога да работя спокойно, според мен съм опитала всичко, което ми дойде наум. Днес опитахме да я заведе баща и - резултата беше отново същия а той излезе от градината със сълзи на очите.
Когато отида да я взема от градина се опитвам в първия момент като пристигна да не ме види, за да мога да я наблюдавам какво прави - това, което виждам, че че е спокойна и си играе с децата. Учителките казват, че през деня се успокоява и участва в дейностите, обаче на моменти е тъжна. След градина и в почините дни детето е спокойно и си е моето дете - такова, каквото беше, весело, щастливо игриво..Това, което се е променило в ежедневието и е, че нейната най - добра приятелка с която постоянно играеха в градината я преместиха в друга група/защото е родена 2008 г и трябва да си е с набора/. С това дете са заедно от яслата, т. е от 4 години и бяха много близки. Възможно ли е това да е причината, за да реагира така бурно? Има и други приятелчета в градината, но не са толкова близки. Работата ми е такава, че ми позволява да я водя сравнително късно/8 45/ и да я взимам една от първите/около 17 часа/.
В къщи обстановката мога да кажа, че е спокойна - живеем тримата. Таткото винаги се е включвал активно в заниманията с нея, имат си техните моменти и игри. И той е с нормално работно време /работи до 18 часа/ Моля Ви за насоки - как да помогна на детето си
Благодаря ви предварително, че ще отделите време да изкажете мнение по въпроса ми. Писах и в темата "консултации с психолог", но за сега нямам отговор там
Дъщеря ми е на 5 г. и 7 месеца. До скоро посещаваше детската градина с голямо желание, не е боледувала, госпожите бяха много доволно от нея, видимо и беше интересно там. Обаче след като свърши ваканцията ни - края на август, началото на септември се появи проблем, който имам чувството, че се задълбочава. ежедневно сутрин в градината плаче, не ме пуска да тръгна и постоянно ми обяснява колко ще и липсвам. Случвало се е и по 20 минути да не можем да се разделим. Много ми е мъчно от създалата се ситуация и съответно не съм спокойна на работа. Опитвала съм се да говоря с нея какъв е проблема, но тя винаги казва различни неща (липсваш ми, мамо, яденето е гадно, скучно ми е, госпожата ми направи забележка и. т. н.) Опитвала съм с добро - обещавам, че след работа/градина ще отидем да се почерпим, ако е добра, купувам дребни подаръчета, обаче на другата сутрин отново е същото. Опитвала съм се и да бъда строга - казвала съм и как се държи като бебе, как не мога да работя спокойно, според мен съм опитала всичко, което ми дойде наум. Днес опитахме да я заведе баща и - резултата беше отново същия а той излезе от градината със сълзи на очите.
Когато отида да я взема от градина се опитвам в първия момент като пристигна да не ме види, за да мога да я наблюдавам какво прави - това, което виждам, че че е спокойна и си играе с децата. Учителките казват, че през деня се успокоява и участва в дейностите, обаче на моменти е тъжна. След градина и в почините дни детето е спокойно и си е моето дете - такова, каквото беше, весело, щастливо игриво..Това, което се е променило в ежедневието и е, че нейната най - добра приятелка с която постоянно играеха в градината я преместиха в друга група/защото е родена 2008 г и трябва да си е с набора/. С това дете са заедно от яслата, т. е от 4 години и бяха много близки. Възможно ли е това да е причината, за да реагира така бурно? Има и други приятелчета в градината, но не са толкова близки. Работата ми е такава, че ми позволява да я водя сравнително късно/8 45/ и да я взимам една от първите/около 17 часа/.
В къщи обстановката мога да кажа, че е спокойна - живеем тримата. Таткото винаги се е включвал активно в заниманията с нея, имат си техните моменти и игри. И той е с нормално работно време /работи до 18 часа/ Моля Ви за насоки - как да помогна на детето си
. Наистина и аз съм изнервена около тези събития, едновременно с това съм притеснена. В градината има детски психолог, който идва два пъти седмично - помолих госпожите като идва следващия път да поговорят, като и аз мисля да се срещна с психоложката. Направо не съм на себе си. Освен, че закъснявам почти всяка сутрин, сърцето ми се къса като я гледам как страда. Вниманието към нея си е все същото, както и нищо не се е променило в семейството. 
. Снощи я сложих да си легне рано - още в 9 30, опитах се и аз да се успокоя, за да не излъчвам напрежение. Сутринта се разбрахме баща и да я заведе, като казах, че трябва да съм по - рано на работа и ме оставиха с колата малко преди градината. Като са пристигнали е направила физиономия готова да се разплаче, обаче госпожата и е привлякла вниманието , като я е извикала да излязат на двора да съберат есенни листа за днешната задача, казали са си "чао" набързо с таткото и той си е тръгнал. Та така, днешния ден мина успешно - ще продължим с ранното лягане и за сега баща и ще я води, докато се успокои трайно 