Markrit - в мнението ми можеш да намериш отговор на въпроса си, точно за това говоря, но кой да чете.
- Публикувана: 21 окт. 2014, 23:16 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2015, 16:34 ч.
Лъскаме баня без сифон с моп от Амазон! 186-та НЕМСКА тема
Маркрит , не се обяснявай извън темата, ако не можеш да помогнеш, не се прави на интересна. Ей от такива българи като теб ми е писнало "Не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле"! 
Недей да ни обясняваш като на малоумни какво е в Германия, всеки си има глава и е преценил, видял и тн.
Недей да ни обясняваш като на малоумни какво е в Германия, всеки си има глава и е преценил, видял и тн.Всеки има право на мнение , коментар и реплика и е свободен да пише, чете и коментира каквото и където реши .Вече ако на теб това което пиша не ти харесва , имаш право да избираш да четеш или не.
Тук стана много тегаво. Бих помолила за по-малко емоции, във всяко едно от мненията има ценна информация за новодошлите и запътилите се към Германия, лични нападки са излишни.
Аз лично на този етап не бих искала да отглеждам деца в Бг. Моите причини са:
- чалга културата/чалга манталитета, наложил се повсеместно в държавата на всякакви нива - имам предвид и директното и индиректното значение на термина "чалга-култура".
- "олекването" на моралните ценности, налагането на посредствеността като норма - пак навсякъде и във всичко.
-здравеопазването.
Но не казвам, че в Германия здравеопазването е върха на сладоледа, че в Германия няма социални търтеи, проблеми и нередности един куп има и тук, само че те се виждат като си вътре в системата. Не се виждат, докато някой познат ти разказва колко страхотно се живее в Германия, как детските са за всички, как благините валят, само да протегне човек ръка да си ги вземе. Хм... Не е баш така, това се опитвам (и не само аз) да обясня.
Лично според мен, една такава огромна стъпка като смяна на държавата, трябва да е стъпка напред за семейството като цяло. Да носи някакви позитиви, не само негативи - професионално развитие, повече доходи, повече перспективи... нещо, което да си заслужава промяната. Като правило, емиграцията носи със себе си сериозна цена, която емигранта плаща - емоционална, финансова, често и физическа. Да се емигрира, само защото имаме цигани, високи сметки за парно или липсват направления е смешно. А когато в картинката има и деца, стъпката "емиграция" трябва да се обмисли тройно по-добре.
Да, децата се адаптират много по-бързо от възрастните, но и те плащат цената си - подценяваме стреса, на който да подложени. Например идване в Германия с дете на възраст над 8-9 години, прави картинката с образованието много сложна. Не казвам невъзможна, но сложна - да. Деца в градинска възраст се адаптират много бързо, обаче. Така е.
geritn, да дойдете всички заедно и на място да търсите работа и да се адаптирате заедно, не е непременно лошо. Ако идването ви е заедно е с една хубава кръгла сума като начало - това ще спести доста проблеми. Ако има кой да поеме първоначалния шок с администрации и бюрокрации на немски - също ще ви помогне много. Ако има кой да наеме жилище и да търси работа с вас - еха, голям плюс. В противен случай, обаче, по-добре да дойде само един, който да се установи някак и после да посрещне децата и партньора.
Спирам и аз по темата, смятам че няма смисъл.
Аз лично на този етап не бих искала да отглеждам деца в Бг. Моите причини са:
- чалга културата/чалга манталитета, наложил се повсеместно в държавата на всякакви нива - имам предвид и директното и индиректното значение на термина "чалга-култура".
- "олекването" на моралните ценности, налагането на посредствеността като норма - пак навсякъде и във всичко.
-здравеопазването.
Но не казвам, че в Германия здравеопазването е върха на сладоледа, че в Германия няма социални търтеи, проблеми и нередности един куп има и тук, само че те се виждат като си вътре в системата. Не се виждат, докато някой познат ти разказва колко страхотно се живее в Германия, как детските са за всички, как благините валят, само да протегне човек ръка да си ги вземе. Хм... Не е баш така, това се опитвам (и не само аз) да обясня.
Лично според мен, една такава огромна стъпка като смяна на държавата, трябва да е стъпка напред за семейството като цяло. Да носи някакви позитиви, не само негативи - професионално развитие, повече доходи, повече перспективи... нещо, което да си заслужава промяната. Като правило, емиграцията носи със себе си сериозна цена, която емигранта плаща - емоционална, финансова, често и физическа. Да се емигрира, само защото имаме цигани, високи сметки за парно или липсват направления е смешно. А когато в картинката има и деца, стъпката "емиграция" трябва да се обмисли тройно по-добре.
Да, децата се адаптират много по-бързо от възрастните, но и те плащат цената си - подценяваме стреса, на който да подложени. Например идване в Германия с дете на възраст над 8-9 години, прави картинката с образованието много сложна. Не казвам невъзможна, но сложна - да. Деца в градинска възраст се адаптират много бързо, обаче. Така е.
geritn, да дойдете всички заедно и на място да търсите работа и да се адаптирате заедно, не е непременно лошо. Ако идването ви е заедно е с една хубава кръгла сума като начало - това ще спести доста проблеми. Ако има кой да поеме първоначалния шок с администрации и бюрокрации на немски - също ще ви помогне много. Ако има кой да наеме жилище и да търси работа с вас - еха, голям плюс. В противен случай, обаче, по-добре да дойде само един, който да се установи някак и после да посрещне децата и партньора.
Спирам и аз по темата, смятам че няма смисъл.
Маркрит , не се обяснявай извън темата, ако не можеш да помогнеш, не се прави на интересна. Ей от такива българи като теб ми е писнало "Не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле"! Недей да ни обясняваш като на малоумни какво е в Германия, всеки си има глава и е преценил, видял и тн.
Недей да ни обясняваш като на малоумни какво е в Германия, всеки си има глава и е преценил, видял и тн.Всеки има право на мнение , коментар и реплика и е свободен да пише, чете и коментира каквото и където реши .Вече ако на теб това което пиша не ти харесва , имаш право да избираш да четеш или не.
[/quote
Наложи ми се да посетя гинеколог, на следващия ден стана, не съм чакала. Беше в Кемниц, Саксония.
Държавно застраховани сме. Час за педиатър получавам за същия ден - при болно дете, или за след няколко дни - при планирани прегледи/ваксини и подобни. Личен лекар - за следващия ден, но в практиката чакам безобразно много. Час за очен лекар - за след седмица. Гинеколог - до седмица - преди чаках повече, сега практиката назначи 2-ма млади лекари и поемат пациентите по-бързо. Изследвания- веднага. Разни специални снимки- мамографии, ехографии, томографии, скенери - чакали сме от седмица до 2 месеца - според спешността. Зъблекар - според спешността - до дни или след месец - преценяват си кога. Ортопед - 2-3 дни. Ортодонт - около месец. Сега чакам час от една практика за Podologie - вече втора седмица чакам да ми намерят час, обаждам се редовно за да не ме забравят.
Тоест не може да се обобщава, навсякъде с чакането е различно.
Тоест не може да се обобщава, навсякъде с чакането е различно.
Държавно застраховани сме. Час за педиатър получавам за същия ден - при болно дете, или за след няколко дни - при планирани прегледи/ваксини и подобни. Личен лекар - за следващия ден, но в практиката чакам безобразно много. Час за очен лекар - за след седмица. Гинеколог - до седмица - преди чаках повече, сега практиката назначи 2-ма млади лекари и поемат пациентите по-бързо. Изследвания- веднага. Разни специални снимки- мамографии, ехографии, томографии, скенери - чакали сме от седмица до 2 месеца - според спешността. Зъблекар - според спешността - до дни или след месец - преценяват си кога. Ортопед - 2-3 дни. Ортодонт - около месец. Сега чакам час от една практика за Podologie - вече втора седмица чакам да ми намерят час, обаждам се редовно за да не ме забравят.
Тоест не може да се обобщава, навсякъде с чакането е различно.
Тоест не може да се обобщава, навсякъде с чакането е различно.
Също да допълня - зависи от качеството на специалиста и провинцията.
При нас има слаби лекари, които имат почти веднага часове, но за същата специалност по-добър лекар може да даде час за след 2 месеца примерно.
Наличието на големи уни клиники също е плюс, но трябва да се вземе предвид и големите разстояния. При нас например ако искам да отида до такава клиника трябва да пътувам 45 км в едната посока.
При нас има слаби лекари, които имат почти веднага часове, но за същата специалност по-добър лекар може да даде час за след 2 месеца примерно.
Наличието на големи уни клиники също е плюс, но трябва да се вземе предвид и големите разстояния. При нас например ако искам да отида до такава клиника трябва да пътувам 45 км в едната посока.
Не знам колкото от дамите в тази тема са дошли с цялото си семейство, вкл. и деца, и поне един не е имал уредена работа. Не знам първа ръка какво е да минеш по пътя на емигрант в Германия конкретно без да знаеш език и без приходи от ден 1. Но сме срещнали такива хора, и не е песен, нито в Герм. нито в др. държави където сме живяли. Успех на всички, попътен вятър и ако ви трябва инфо питайте, но бъдете реалистични преди да дойдете тук.
Не знам колкото от дамите в тази тема са дошли с цялото си семейство, вкл. и деца, и поне един не е имал уредена работа. Не знам първа ръка какво е да минеш по пътя на емигрант в Германия конкретно без да знаеш език и без приходи от ден 1. Но сме срещнали такива хора, и не е песен, нито в Герм. нито в др. държави където сме живяли. Успех на всички, попътен вятър и ако ви трябва инфо питайте, но бъдете реалистични преди да дойдете тук.
Извини ме, Маркрит, но твоите постове са си злобни (а и неграмотно написани). Прочети постове си и тези на Сбъдваща и сама открий разликата. Напомняш ми за този виц:
Американски форум - задаваш въпрос и ти отговарят...
Руски форум - задаваш въпрос и те ти задават...
Български форум - задаваш въпрос и почват да ти обясняват колко си тъп...
ПП за Сбъдваща - винаги систематизирана информация и с подходящ тон
Американски форум - задаваш въпрос и ти отговарят...
Руски форум - задаваш въпрос и те ти задават...
Български форум - задаваш въпрос и почват да ти обясняват колко си тъп...
ПП
за Сбъдваща - винаги систематизирана информация и с подходящ тон
И извинение, че нахлувам така в темата ви и с оглед на последните постове мисля, че е подходящо да си задам въпроса.
Семеиството на ММ живее във Франкфурт и ние пътуваме сравнително често до тях. За посладно бях Ноември месец миналата година и ще ще летя с малчо отново след седмица. Последния път нещо се разболя и му излезна обрив (с изключително чувствителна кожа е) . Ходих в една клиника близо до Deutsche Nationalbibliothek, но не останах много очарована. А този път ще ходя за месец и ми се иска да съм подготвена.
Питането ми е ако ми потрябва педиатър отново къде да водя детето? Може ли да ме ориентирате.
Семеиството на ММ живее във Франкфурт и ние пътуваме сравнително често до тях. За посладно бях Ноември месец миналата година и ще ще летя с малчо отново след седмица. Последния път нещо се разболя и му излезна обрив (с изключително чувствителна кожа е) . Ходих в една клиника близо до Deutsche Nationalbibliothek, но не останах много очарована. А този път ще ходя за месец и ми се иска да съм подготвена.
Питането ми е ако ми потрябва педиатър отново къде да водя детето? Може ли да ме ориентирате.
Опитвам се да приема, че хората сме много различни и че моите желания, постижения и история са различни от тези на всички останали. Ако някой преди 4 години ми беше казал, че ще преобърна напълно живота си, ще напусна любима работа, ще оставя сравнително възрастните си родители и градът, който толкова много обичам нямаше да му повярвам. Направих го, защото съм убедена, че имам много основателна причина- дете от аутистичния спектър.Борихме се 10 години в България, постигнахме изключителен напредък, но страхът за бъдещето на детето ми , когато нас няма да ни има ускори решението ни. Не приемам довода: " Правим го , заради по-доброто бъдеще на децата си" , защото знам, че пътят към ада е постлан с добри намерения.Не винаги това, което правим е най-доброто за децата ни, но пък ако не опитаме после можем само да съжаляваме и да се чудим какво би било.
И така , съвети няма да давам, само ще споделя нашият ред на действие:
1.Съпругът ми дойде преди 3 години с напълно уредена работа и два езика на високо ниво-немски и английски.
2.По това време дъщеря ми беше в 7 клас.Кандидатства и я приеха в немска езикова гимназия.За две години достигна ниво да се справя чудесно в тукашна гимназия.Между временно проведохме много разговори с различни гимназии, включително се проведе и среща с нея. Не съм оставила нищо на случайността, включително се преборихме втория ѝ чужд език да е българския, а не френски.
3.За синът ми намерихме специализирано училище, но там ситуацията е по-различна и няма да ви отегчавам с нея.
4. Търсенето на подходяща квартира ни отне около 4 месеца.
За всичкото това време научих, че за да успее едно семейство са нужни две неща- добра подготовка и много силна връзка между съпрузите, защото ще сте си само двамата.Ще има тежки моменти на кризи и депресивни състояния, ако двамата не сте много силни и не разпределяте равномерно трудностите и емоциите ще ви е много, много трудно.
И така , съвети няма да давам, само ще споделя нашият ред на действие:
1.Съпругът ми дойде преди 3 години с напълно уредена работа и два езика на високо ниво-немски и английски.
2.По това време дъщеря ми беше в 7 клас.Кандидатства и я приеха в немска езикова гимназия.За две години достигна ниво да се справя чудесно в тукашна гимназия.Между временно проведохме много разговори с различни гимназии, включително се проведе и среща с нея. Не съм оставила нищо на случайността, включително се преборихме втория ѝ чужд език да е българския, а не френски.
3.За синът ми намерихме специализирано училище, но там ситуацията е по-различна и няма да ви отегчавам с нея.
4. Търсенето на подходяща квартира ни отне около 4 месеца.
За всичкото това време научих, че за да успее едно семейство са нужни две неща- добра подготовка и много силна връзка между съпрузите, защото ще сте си само двамата.Ще има тежки моменти на кризи и депресивни състояния, ако двамата не сте много силни и не разпределяте равномерно трудностите и емоциите ще ви е много, много трудно.
За всичкото това време научих, че за да успее едно семейство са нужни две неща- добра подготовка и много силна връзка между съпрузите, защото ще сте си само двамата.Ще има тежки моменти на кризи и депресивни състояния, ако двамата не сте много силни и не разпределяте равномерно трудностите и емоциите ще ви е много, много трудно.
Напълно подкрепям. Това е едно от най-важните неща изобщо, но при емиграция още повече.
Препоръчани теми