Чек, децата са толкова изобретателни и имат хиляди начини да те излъжат, манипулират и забудалосат. Това, че децата ви са добри, умни и съвестни, не се дължи на вас, а на тях самите.
- Публикувана: 22 окт. 2014, 20:05 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:13 ч.
Не стига, че
На 18 става още по-кофти според мен, защото акълът не е съвсем като на голям човек, но законът им дава права и става едно мазало.
Потвърждавам. Поне от собствения си опит.
И аз мисля, че на 21 г. трябва да стават пълнолетни.
А те започнаха на 14 да им издават ЛК.
Преди паспортите ги вземахме на 16.
Аз да питам, има ли подробности дали бебето е било в контейнера или до контейнера?
Защото журналистите силно изопачават картината.
Голяма драма е в душата на това момиче, цял живот ще носи последствията от това...
А те започнаха на 14 да им издават ЛК.
Преди паспортите ги вземахме на 16.
Аз да питам, има ли подробности дали бебето е било в контейнера или до контейнера?
Защото журналистите силно изопачават картината.
Голяма драма е в душата на това момиче, цял живот ще носи последствията от това...
Герри, просто се фокусираме върху различни аспекти на проблема. А детето може и да те лъже, то всеки родител си мисли, че прави най-доброто - даже и тия дето действат с камшика (не метафорично).
Майка ми ВИНАГИ знае кога я лъжа-даже и сега.
Последното, което четох, е, че момичето продължава да отрича, че бебето е нейно.
Правят се изследвания на плацентата и ДНК-експертизи, за да се докаже, че тя е майката. Явно, докато не излязат резултатите и не се докаже категорично, че тя е родила бебето, нищо повече не може да се направи.
Четох също, че била подследствена.
Не знам дали има опити за среща с родителите им. Само се разпространяват свободно имената на младежите и подробности за семействата им. Официалната версия засега е, че родителите на двамата не са знаели за бременността. Съучениците им - също. Голяма изненада за всички.
Всъщност, как е по закон? Родителите им носят ли някаква отговорност? За неглижиране или де да знам...
Правят се изследвания на плацентата и ДНК-експертизи, за да се докаже, че тя е майката. Явно, докато не излязат резултатите и не се докаже категорично, че тя е родила бебето, нищо повече не може да се направи.
Четох също, че била подследствена.
Не знам дали има опити за среща с родителите им. Само се разпространяват свободно имената на младежите и подробности за семействата им. Официалната версия засега е, че родителите на двамата не са знаели за бременността. Съучениците им - също. Голяма изненада за всички.
Всъщност, как е по закон? Родителите им носят ли някаква отговорност? За неглижиране или де да знам...
Аз пък смятам да нося пълна отговорност за действията и бездействията на сина ми до пълнолетието му, защото докато законът го приема за незрял, всяка негова грешка е всъщност мой и на баща му провал и несвършена работа.
Това помага да се самомотивираш и като цяло е полезна посока на мислене. Както всеки спортист се бори за първото място, всеки войник носи маршалски жезъл и т.н.
Но обективно има доста неща извън твоя контрол - дори да приемем, че ти наистина имаш добра идея как да възпитаваш детето си. Което за много родители не важи - макар че всеки възприема себе си за отговорен такъв.
Хубаво е да правим всичко възможно децата ни да са в безопасност, добре възпитани и т.н. - просто понякога това не стига. И независимо чий провал е това, животът трябва да продължи по някакъв начин с най-малко поражения. Родителите имаме много страхове - но, слава богу, фаталните събития не са чак толкова много. За мен поне бременност и бебе на 15 не изглежда такова. Не е нещо, с което едни здрави баба и дядо да не могат да се справят някак.
Сега да не кажете, че насърчавам такива бременности. Просто има много по-кофти възможности.
Чек, децата са толкова изобретателни и имат хиляди начини да те излъжат, манипулират и забудалосат. Това, че децата ви са добри, умни и съвестни, не се дължи на вас, а на тях самите.
Да, а аз падам от Марс.
Има една приказка- тя, накъдето е тръгнала, аз няколко пъти съм се върнала оттам.
И изобщо не се шегувам.
Наистина всеки си чете каквото си иска 
Между свръхпротекцията на металните гащи и слободията с презервативите и осигуряването на "терен" на четиринадесетгодишни, има цял океан от отношения, и е жалко, че не го осъзнавате. Защото крайностите не водят до нищо добро.
Учудвам се колко рано и "без бой" се предават повечето родители... И после - виновно е училището, приятелите, обществото, политиците, световната конспирация... Всеки друг, само не и ние... Колко удобно.
Аз пък смятам да нося пълна отговорност за действията и бездействията на сина ми до пълнолетието му, защото докато законът го приема за незрял, всяка негова грешка е всъщност мой и на баща му провал и несвършена работа.
Между свръхпротекцията на металните гащи и слободията с презервативите и осигуряването на "терен" на четиринадесетгодишни, има цял океан от отношения, и е жалко, че не го осъзнавате. Защото крайностите не водят до нищо добро. Учудвам се колко рано и "без бой" се предават повечето родители... И после - виновно е училището, приятелите, обществото, политиците, световната конспирация... Всеки друг, само не и ние... Колко удобно.
Аз пък смятам да нося пълна отговорност за действията и бездействията на сина ми до пълнолетието му, защото докато законът го приема за незрял, всяка негова грешка е всъщност мой и на баща му провал и несвършена работа.
Много добре си го написала. В общи линии е точно така.
Всичко останало са просто оправдания за зле свършена работа.
"С детето до 7 трябва да се отнасяш като с принц. От 7 до 14 като със слуга,а след 14 като с приятел" Има логика в тази приказка.
Точно в пубертета е възрастта, в която трябва да се промени отношението, децата трябва да ни имат вяра, а не страх.
Защото ако стъпят накриво може точно от страх или срам пред авторитета, да затънат, ако нямат доверие на родителите си да споделят.
А доверие не е = на респект.
Чек, децата са толкова изобретателни и имат хиляди начини да те излъжат, манипулират и забудалосат. Това, че децата ви са добри, умни и съвестни, не се дължи на вас, а на тях самите.
Да, а аз падам от Марс.
Има една приказка- тя, накъдето е тръгнала, аз няколко пъти съм се върнала оттам.
И изобщо не се шегувам.
Приказката е също и " на моравата на която тя пасе, аз съм ср@ла"
Баба ми така ми обясняваше. Въпреки че времената бяха други. Други, други ...в крайна сметка пак същите...
Чек, децата са толкова изобретателни и имат хиляди начини да те излъжат, манипулират и забудалосат. Това, че децата ви са добри, умни и съвестни, не се дължи на вас, а на тях самите.
Да, а аз падам от Марс.
Има една приказка- тя, накъдето е тръгнала, аз няколко пъти съм се върнала оттам.
И изобщо не се шегувам.
Ази, разбирам те и аз така мисля. И аз не разчитам само на взаимното доверие, ама.... Пак може да се случи. Най-добрият ми приятел се самоуби на 18. Имаше прекрасни отношения с родителите си и с приятелите си и всичко се срина за не повече от два месеца. Докато се усетим и беше късно. Най-вероятно нещата са се зародили по-отрано, но той успешно ги е прикривал. Прикривал ги е пред хора, които не са го игнорирали изобщо.
....
Има една приказка- тя, накъдето е тръгнала, аз няколко пъти съм се върнала оттам.
И изобщо не се шегувам.
Има една приказка- тя, накъдето е тръгнала, аз няколко пъти съм се върнала оттам.
И изобщо не се шегувам.
Аззи, понякога децата прекрачват такива граници и са били там, където на нас дори и през мисълта не ни е минавало. И, да знам приказката, но не винаги е валидна. Колкото и да си нащрек, издънки стават. Понякога те се връщат оттам, където ние никога не сме били и за където никога не сме тръгвали. Живот, шарен, разнообразен и многооо различен, колкото хора-толкова и съдби.
Пубертетът е една много опасна възраст. Едно, че изведнъж всичко, което си чел, вярвал, пожелавал и т.н. изведнъж излиза, че не е баш тъй, както си си го мислел дотогава, второ, че милото ти, сладко, възпитано детенце, което си отгледал от парче месо, изведнъж се превръща в съвсем непознат човек, когото тепърва трябва да опознаваш и да се нагаждаш към него, и трето, през цялото време трябва да ходиш по много тънко въже, което всеки момент рискува да се скъса. А долу, в пропастта, всички знаем какво има - бягства, наркотици, алкохол, безразборен секс, самоубийства... Една непремислена дума накриво може да доведе до нещо непоправимо.
Поне за мен начинът е един - непрекъснато балансиране между доверие и контрол, между уважение към новоизлюпената личност и силата на родителския авторитет, да отстъпиш за едно, но да натиснеш за друго... При това без дори за миг да се забравя, че, дори само юридически, сме отговорни за тях, докато навършат пълнолетие. А и след това, много ясно, но вече чисто човешки, не и по закон.
А, и още нещо. Много често на нас, майките, ни се налага да бъдем буфер между тийна и неговия баща (особено ако таткото е по-авторитарен тип). Тогава пък става съвсем весело...
Поне за мен начинът е един - непрекъснато балансиране между доверие и контрол, между уважение към новоизлюпената личност и силата на родителския авторитет, да отстъпиш за едно, но да натиснеш за друго... При това без дори за миг да се забравя, че, дори само юридически, сме отговорни за тях, докато навършат пълнолетие. А и след това, много ясно, но вече чисто човешки, не и по закон.
А, и още нещо. Много често на нас, майките, ни се налага да бъдем буфер между тийна и неговия баща (особено ако таткото е по-авторитарен тип). Тогава пък става съвсем весело...