Здравейте, мами. 
Намерих подобна тема, но е много стара и вече заключена, та реших да я възродя и да ви попитам - вие разбирате ли се с майките си?
С моята майка изобщо не мога да намеря общ език. Постоянно спорим и стигаме до жестоки скандали. От няколко години вече живеем далече една от друга, но скандалите по телефона са нещо нормално. Днес вече ме изкара извън нерви, защото за пореден път почнахме да спорим и накрая не ми издържаха нервите и се скарахме брутално. Гледам да не обръщам внимание на нейните коментари и провокации, но тя е такъв човек, че почвам да си мисля, че обича да се кара с хората и да налага своето мнение. Не може да разбере, че съм самостоятелен човек и си мисли, че няма друго решение освен нейното.
Много се ядосвам, а и в последно време имам и други проблеми и с нейните натяквания и глупости ми идва в повече цялата ситуация. Ако не я обичах и не ми беше майка до сега да й бях теглила майни, ама няма как. На тоя етап помага финансово каквото може и ако прекратя отношенията си с нея ще настанат тежки времена за нас.
Не че не го обмислям това от доста време насам, не че няма да се оправим без нейната помощ, ама ако кажа край това значи да не се чуем повече и да загубим връзка, защото и двете сме големи инати. Не знам, вече ми писва от този затворен кръг и ми се иска да живея спокойно поне от тази гледна точка.
Та при вас как е? Имате ли такива проблеми с майките си и ако да, как ги решавате?
Намерих подобна тема, но е много стара и вече заключена, та реших да я възродя и да ви попитам - вие разбирате ли се с майките си? С моята майка изобщо не мога да намеря общ език. Постоянно спорим и стигаме до жестоки скандали. От няколко години вече живеем далече една от друга, но скандалите по телефона са нещо нормално. Днес вече ме изкара извън нерви, защото за пореден път почнахме да спорим и накрая не ми издържаха нервите и се скарахме брутално. Гледам да не обръщам внимание на нейните коментари и провокации, но тя е такъв човек, че почвам да си мисля, че обича да се кара с хората и да налага своето мнение. Не може да разбере, че съм самостоятелен човек и си мисли, че няма друго решение освен нейното.
Много се ядосвам, а и в последно време имам и други проблеми и с нейните натяквания и глупости ми идва в повече цялата ситуация. Ако не я обичах и не ми беше майка до сега да й бях теглила майни, ама няма как. На тоя етап помага финансово каквото може и ако прекратя отношенията си с нея ще настанат тежки времена за нас.
Не че не го обмислям това от доста време насам, не че няма да се оправим без нейната помощ, ама ако кажа край това значи да не се чуем повече и да загубим връзка, защото и двете сме големи инати. Не знам, вече ми писва от този затворен кръг и ми се иска да живея спокойно поне от тази гледна точка. Та при вас как е? Имате ли такива проблеми с майките си и ако да, как ги решавате?
Може и аз да съм прекалено свободолюбива и не понасяща контрол, знам ли , но е факт ,че дори и на хиляди километри една от друга ако поне веднъж седмично не се скараме , сигурно няма да мине седмицата. Да не ти разказвам за какво става на въпрос когато се налага да живеем заедно за около месец ,веднъж годишно 
Не знам, много криво ще ми стане, самата аз ще прекратя сигурно всякакви отношения - и финансови и нефинансови. 
обичаме си се 
добрееееее 
