Истории от комунистическа България

същото е и когато се отрича всичко от преди. в крайна сметка всеки плюс си носи минуса на гърба.
още по-лошо впечатление /на мен лично/ ми направи, когато се смени системата и видях хора, които дотогава се мазнеха и правеха метани на бившата власт, за една нощ смениха козината и станаха най-най- демократи. после се попремениха на няколко пъти, де .
---------------


по онова време циганинът ще краде, няма да си плаща тока и ще безчинства, ама някой друг път.
сега имаме банани , и циганите, ох, как беше полит коректно - братята роми   ни крадат успешно - имат купища организации, които в миг писват, че са дискриминирани.
-

пс. питах за мозамбик, ако е имало строежи на язовири и каскади,  да, пращали сме строителни инженери там, и да плащали са им добре. не знам на другите колко им  е мярката за добре обаче.
-----

цонна, всяка предприятие , организация и т.н си имаше партиен секретар. такава беше първо структурата, второ, идеологически. да, и във всяко посолство имаше партиен секретар. сега да не ме питате и с какво се е занимавал само
-------

Всъщност Историите от комунизма са много добре илюстрирани в старите бг филми .
Просто няма по нагледен начин за младото поколение да разберат как се е живяло по онова време.
Препоръчвам им да ги изгледат .

Подкрепям 

Аз както писах имам убит прадядо, точно с лопати, а другият е лежал в затвора, докато не се откаже от бизнеса си. Това няма как да не бележи и травмира семейството. И не знам някои потребители как не се усещат, че бъркат в някаква рана като говорят за преекспониране, за преувеличаване и т.н. Милион пъти предпочитам семейството ми да нямаше такива истории за разказване, но уви. Обидно е...

Вечра чух един много точен коментар относно носталгията по онова време "Ти им говориш за свобода, те се  умиляват колко стотинки струвал саламът"

Потребителката, която писа това каза, че не визира тук хората с лични истории, дори им се извини. Аз разбрах, че визира типове, които не само, че не са били репресирани, а обратното, но се изкарват такива. И излиза, че абсолютно всеки е репресиран, а то не е така. Да, има семейства, които са понесли тази тежест но далеч не всички, които се изкарват такива. Това писа. Яхнали са хората вълната и се изкарват от нещастни по-нещастни, с цел облагодетелстване в "нови времена", но не на всеки му се получава отново.

Странно ми е да виждам черно-бяла гледна точка, по отношение на този период.

От лична гледна точка, аз съм живяла добре. Даже бих казала повече от добре.
Непознати са ми такива липси като телефони, храна и прочие.
Огромен апартамент в хубав квартал и прочие, с телефон, почивки всяка година и така нататък.
Но това изобщо не означава, че примерно трябва да си заровя главата в пясъка и да кажа, че не знам какво са отнели на семейството ми и от страна на майка ми и на баща ми.
Взимат къщата, по-точно къщите с огромни парцели, построяват една казарма като берлинската стена и обезщетяват с едно апартаментче. За промишлените изобщо не става въпрос, там фабрики и прочие.
Имам избити роднини, включително и деца, имам умрели по лагерите, имам издадена смъртна присъда на дядо ми и братовчед му, имам забрани за следване на майка ми и леля ми и в крайна сметка, цяло чудо е, че и двете са с висше образование и дядо ми почина от естествена смърт на свобода, но това е единствено, благодарение на намесата на влиятелни близки, които като по чудо не забравят добрината, на която са се радвали през годините.
И някак си, не мога да плесна с ръце и да ахна какво неземно щастие е било, нито да махна с ръка и да забравя какво е можело да бъде. Просто не мога да погледна черно-бяло. Като се има предвид, че и двамата ми родители произхождат от доста заможни семейства, чието имущество и живот са били крайно променени, така да го кажа от великата септемврийска социалистическа революция.
Сега, аз съм била дете, наистина, през последните години на соц-а и погледът ми над нещата е пречупен през разказите на моите близки, но с днешна дата не съм вече дете и независимо от безкрайно щастливото си и безгрижно детство, много ми е трудно да заема крайна позиция.
Отделно, аз съм човек, който живее в реалността и си гради живота на база настоящето и обозримото бъдеще и нямам никаква необходимост да се тръшкам и очаквам да ме приемат като репресирана или нещо подобно, нито пък гледам на близките ми, който са точно на обратната страна на монетата - от листата на силно привилегированите по време на хепи-соца като на врагове. Всичко отдавна е в миналото, макар, че имам много свежа история- дядото на една от най-близките ми приятелки е заграбил, така да се каже резиденцията на моя дядо в една от вилните зони на София. И баба ми с голямата уста, Бог да я прости, ми го беше изтърсила, а аз от своя страна го изтърсвам на приятелката ми в прав текст. Та имаше обяснения от сорта- ама не е на дядо ти тая вила, тя е построена след 9-ти септември, после на другия ден  нова подобрена версия, в който дядото, всъщност бил крил партизаните в мазето преди 9-ти, така, че къщата си била негова и не я бил откраднал от моя дядо. И като се има предвид кой беше дядото, спокойно мога да кажа, че с една дума спокойно можеше цялото ми фемили, начело с баба ми да изчезне безследно от лицето на земята, но нищо подобно не се случи, а до ден днешен сме близки приятелски семейства и си живеем в мир, любов и разбирателство, без значение чии дядо какво е откраднал и какво е загубил съответно.

На другата ми приятелка баща и беше точно в Мозамбик, около 8 години, демек два мандата е изкарал там. От това имам ясен спомен за разказите за хлебарки като мишки в къщата им, иначе много приятно са си изкарали там. Не е инженер, чисто и просто милиционер беше, маскиран като търговско аташе, или нещо подобно. Ще попитам, ако не забравя, със сигурност не е нито инженер, нито какъвто и да било тесен специалист.

Представете си пък следната ситуация: Живеете си мирно и кротко с мъжа и детето в собствен апартамент с една спалня. Един ден звъни някакъв тип на вратата и заявява: "Аз ще живея тук". "Как така ще живееш тук", питате вие шокирани. Той ви връчва настанителна заповед от районния съвет. После живеете с неговото семейство, докато другарят намери по-трайно решение на жилищния си проблем.
Ще кажете, "Аууу, това не е вярно!" Да, но се е случило на баба ми и дядо ми през 50-те години. Какво ли не е видял скромният ни апартамент през тези 45 години и кой ли не е живял в него... Даже любовница на генерал е била настанена за кратко време при баба ми и дядо ми, какво знаете вие  
По-късно тази практика с настаняването е била изоставена от народната власт.

И къде стигнахме пак? Свободата или саламът!

Стига, как може някой да се интересува сериозно от темата за комунизма и да смята напълно сериозно, че тогава е било по-добре?! Нямам физически травмирани роднини от строя, но помня ясно как баща ми се криеше да работи в едно мазе за да изкара някой лев да си купим гарсониера, колко сме чакали за да си купим кола, влизаш в един двор, гледаш наредени една торба москвичи и единият от всички червен. Ама не може да вземеш червения. Избирай между 100 коли еднакви и дори с един и същи цвят.

Израснала съм на главната улица в средноголям град. На 24 май, когато има манифестация и на други празници не може да си простреш дрехите на терасата - не переш. Гащи и чорапи простираш само вътре.

Чак ми е жал за хората, които още живеят с илюзията колко добре са живяли, щото са яли на корем салами за стотинки и са почивали при хлебарки и мишки /то и сега има такива евтини почивки с екстри/! Толкова сериозно са им промити мозъците ...

fatoumata, сега си спомних, че нашите баба и дядо доста такива са имали настанявани.

Това за простирането (забрана) на гащи и чорапи на предната фасада важи и до днес и е правилно.  

Ази , аз честно казано от дългия ти пост съвсем се обърках.
Първо казваш че по соца си живяла в изобилие така да се каже , пък после ни разказваш , че сте от репресираните от комунистическия режим?
Значи по онова време хем да си репресиран и тормозен от комунистите , пък хем да си живял в сравнително охолство са две несъвмеситими неща.

Дайте да разказваме истории - затова е темата. Нека читателите сами да си правят изводите:

Една история:
http://e-vestnik.bg/21657/1989-edna-balgarska-pionerka-na-lager-v-severna-koreya/

Още една история /в началото припознах моята история, която всъщност е историята на всички деца, живели през 80-те в София, жк. Младост/:
http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=3841

Не, правилно си прочела. Не са несъвместими. При нас също е имало взимане на земи и отнемане на имоти, но не сме живели зле.

Не е била изоставена от народната власт, за жалост. Лично аз и моето семейство сме я изпитали на гърба си в началото на 80-те години. Беше точно така, както го описваш. Аз бях в първи клас тогава и живеехме в апартамент с хол и спалня + кухня. След което ни изтикаха само в кухнята и спалнята, а холът го зае един съдия. Холът обаче през цялото време си стоеше празен и заключен. Семейството ни беше 4-членно тогава, сестра ми ходеше още на детска градина.
Историята завърши с нашето доброволно напускане на жилището, след което въпросният се настани с цялото си семейство там.
Спомням си, че беше много гадна история от онова време.

Линкът е към книга, ако нея имаш предвид. Чела съм я, не е лоша.

Аз пък не искам да прилагам способността си за нюансирано възприятие, когато става дума за комунизъм. За някои неща е въпрос на здрав разум и елементарно човешко достойнство да останеш в режим "черно - бяло".

Не става въпрос за това да ти отнемат къщата, на нейно място да построят блок и да те обезщетят само с един апартамент. Цинично е да се разсъждава в такива параметри, когато става дума за режим, отнел хиляди и хиляди човешки животи и принудил близките им да живеят в страх и мизерия. Вероятно и в диктата на Хитлер може да се намери нещо добро за определени прослойки, но е въпрос на минимален контакт с реалността и относително психично здраве да осъзнаеш, че това добро не може да компенсира милионите избити хора, подменените ценности, манипулациите.

Сигурно за стотен път ще кажа - държавите от източния блок, в които не се мисли "многопластово и нюансирано" за комунизма, а комунистическите партии и символи се забраниха със закон като античовешки, се възстановиха, излязоха от прехода добре и продължават да прогресират. У нас, където, стане ли въпрос за комунизъм, се говори за това как тогава "имаше ред" и "здравеопазването беше безплатно", е видно какво става. Наистина започвам да си мисля, че всяка нация си изработва съдбата.

И ние сме били така. На убития ми прадядо са му взели бизнеса, който е бил изключително печеливш, но са му оставили имотите. На другия ми прадядо по същия начин - взимат му бизнеса, имотите оставят.

Отделно всички в семейството ми са висшисти въпреки всичко, и са работили цял живот, за да градят и умножават. Така че финансово зле не сме били. А ако не бяха взели комунистите и печелившите бизнеси на прадядовците ми, ехеее...

Обаче всичкият салам на света не може да се сравни със свободата на човек. Жаждата за свобода на мисълта и духа, за свобода на пътуване, за свобода на избор, в която и да е сфера на живота, не може да се утоли със салам.